Първо искам да ви споделя нещо. Единствено в България се дели турчина от тюрка. Ако сте забелязали другаде това го няма. Целта на това първоначално беше да се отдели турчина от всички останали тюрки, сред които е бил и прабългарина. Но това след като не могло да стане изведнъж прабългарина се отделил от всички тюрки и станал индоевропеец. Факта че славянина, наричащ се българин не е такъв е свързано и с това, че той не познава езикът му, или ако го понаучил, той не изгуваря думите правилно. Пример: Джагфар тарихъ - Джаафер тарихи. Много такива примери могат да се дадът и с наши учени - специалисти, които поради грешно прочитане или неправилно изразяване на прабългарска дума се получава и неправелното и интерпретиране. На всички трябва да е ясно следното прабългарите са тук в БГ и са сред нас. Те са и в Егейска Македония, били са и във Вардарска и пр. Голямата част приели исляма и се смесили с другите турци, а другата си останала християнска. Примери за това е съществуващото турско (гагаузко) християнско население в Североизточна България и наличието според Васил Кънчов през годините 1890-1894 на турско християнско население в Македония в местноста Зъхна с център гр. Зеляхово намиращо се между Серес и Драма. В Района освен споменатия град, чисто турско християнски села били с. Старо Сер, Горна Нуска. В Долна Нуска освен турци християни живеели и българи, а в селата Порна, Оряхово, Зъхна и Толос, освен турци християни живеели и турци мюсюлмани. В района турското християнско население по това време наброявало около 4000 души, като през 1894 г. то все още се намирало под властта на османлиите. Като цяло турското християнско население на Балканите било потомствено на прабългарите или на другите тюрски групи (кумани, печенеги, узи) дошли на Балканите от североизток преди Османската империя.
Колкото до Бога на монотеистите. Сега работя върху това, но искам да ви светна в това, че специално бога на иудеите и мюсюлманите е един по наименование, тъй като Аллах е равносилно на еврейското Елохим, което е интензивно множествено число на името Елоах (אלוה) и има същия корен като арабското Илах ﺍﻠٰﮫ и арамейското Éлаха, а също и сирийското Елохо или Алаха – значещи „бог“. Думите Илу, Ил (угарит., финик.), Ел (финик., иврит), Илум, Илим, Елим (угарит., финик.), Елоах, Елохим (иврит) , които били откривани в някои текстове от сирийския град Угарит от късната бронзова епоха, видимо са употребявани, за да обозначават – децата на Ел (елохими). Продължават да се опотребява наименованието и в по-късния монотеистичен иудаизъм, като в Тората – Елохим и Ел са употребявани нееднократно. Освен това Ил в Угарит подобно на Аллах в Мекка, често бил съдружаван със други богове, като дори имал и съпруга на име Астарт. Същото се отнася и за еврейския Вечно Съществуващия и арабския Вечноживия, но мисля да спра до тук, тъй като смятам, че все още не е нужно да искарвам писанията си на показ.
