ПОЛОВЦИ – КУМАНИ – КИПЧАКИ
или как се съвместява несъразмеримото
Валери Стоянов
В разноезичните извори куманите са обозначавани с различни имена. Прицак ги разделя на „родни“ (native) и „чужди“ (foreign), като ги групира в по-ранни и по-късни. Голден добавя към тях названието на източното кипчакско крило Канглъ, имащо обаче по-различно обяснение. С това той сумира вариантите на етнонима в четири до пет типа: (1) Qïpčaq/Qïbčaq; (2) Quman/Qoman; (3) Qun; (4) Калки или превод на някоя от горните форми [половци, pallidi, Valwen, χarṯēšk‛n] и (5) Qanglï. На опитите за тяхното етимологизиране е посветено настоящето съобщение.
За смисъла на името Половци са изказвани много предположения. Някои от ранните хипотези са вече отдавна забравени, други са нагаждани към предложените по-късно сближавания с различни слова, преди и те да отстъпят пред по-новите етимологии. Ако се игнорират такива произволни съпоставки остават две хипотези, запазили се продуктивни до днес. По-старата се корени в опита да бъде обяснено името чрез думата „поле“. Тази народна етимология е фиксирана още при Нестор (XII в.), който отбелязва, че куманите са наречени половци, защото са дошли от пустинята (сиреч от пустоша, степта, полето). През XVIII в. идеята прониква в научната литература и половците се превръщат в „поляни; народ, живеещ в полята“. Интерпретацията чрез лексеми, насочващи към степта, преобладава в европейската наука през ХІХ в. и спорадично се среща и в по-ново време, когато половците биват смятани за „жители на степта, степняци” (steppe folk, habitants des steppes). В последната четвърт на миналия век Прицак реанимира идеята, като извлича пол-ов-ци от основа „пол“ (празен, открит) и го приема за превод от qipčaq в значение на „степен/пустинен (народ)“.
Втората хипотеза също търпи модификации. Тя е лансирана в 1875 г. от Куник, свързал половци с прилагателното „полòв[ой]“ (блед, жълтобял, жълтеникав), и тази идентификация преобладава в проучванията от ХХ в. През 1910 г. Соболевски разширява семантиката с „полòвой“ (син) – така били наричани воловете с гълъбоват (сив) цвят. Той смята, че куманите са получили названието си по името на някоя тяхна групировка (подобно на татарската Синя орда). Идеята е възприета от Маркварт, който допуска както рус. половци, така и близките по смисъл обозначения Pallidi, Falones, Valvi, Valwen и др. (от нем. Falben ‘бледи, светложълти’) да са възникнали по външността на назования с тях народ. Благодарение на неговия научен авторитет хипотезата се налага в Европа. Руси и „сини“ (синеоки) са били куманите според Младенов – така той определя и гагаузите (< gök uz ‘сини узи’), а според Расовски обозначението на половците като „бледожълти, сламеножълти“ е дадено по цвета на техните коси. В 1940 г. Пономарьов допуска името им да е превод от кубан/куман в смисъл на „блед, сивкав, бледожълт“; една година по-късно
Немет открива във всички варианти на етнонима значението „бледи, жълтеникави“, но не в смисъл на „руси и синеоки“, а по жълтеникавия цвят на кожата. По-късните изследователи смятат почти без изключение половци за превод от тюрк. quman или qipčaq.
Подобен път на развитие изминава и тълкуването на имената Кун и Куман. Някога те са били извличани от хидроними или са били свързвани с различни слова, включително и чрез отъждествяването на кун-и и хун-и, които Немет съпоставя с лексеми, означаващи „човек, мъж; народ“. В най-ново време Голден подхвърля, че в среднокипчакския език думата qun е означавала „сила, мощ, могъщество“. По различен начин е обяснявана и формата кумани – в по-ранната си хипотеза Немет вижда в нея qun-man ‘куноподобен’ от qun ‘кун’ и суфикса -man (по аналогия на Türk-män ‘туркмен’). Менгес също сочи възможността името да е получено чрез този суфикс, но от qum ‘пясък’ и в смисъл на цветови отенък: quman < *qum-man ‘пясъкоподобен’. Връзката на етнонима с тюркската дума за „пясък“ е изтъквана, когато в духа на традицията куманите са смятани за „степняци”. Прицак ги определя като „(народ) на бледата/сивата (степ, пустиня)“, но набляга на интерпретацията на името от обозначението за вид светъл цвят. Явно идеята е повлияна от дешифрирането на името половци. Пономарьов посочва, че и в тюркското название куман-и лежи подобна по значение основа и приема руското половци за превод на kuma-n, произлязло от kuba-kuma ‘бледожълт, блед, сивкав’ + -n. Заслугата за въвеждане на новата хипотеза в научните среди обаче принадлежи на Немет, който в 1941 г. се отказва от предишното тълкуване и обяснява qun и quman като формирани от прилагателното qū < *qub ‘сивожълт, блед’ и разширената форма qub-a < *qub с помощта на деноминативния суфикс -n. За него обозначаването на куманите като „бледи, жълтеникави, пепеляви“ е поради цвета на кожата (не на косата) и то в началото се отнасяло до едно източноазиатско племе, което, прониквайки сред тюрките, е било наречено от тях qūn или quman „жълтеникавите, бледите“. В 1951 г. Менгес достига независимо от Немет до подобна етимология. Той смята, че в основите на етнонима е залегнал алтайският корен *qu-, от който може да са възникнали формите *qu-m (‘пясък’) и *qu-ba (‘жълтеникав, блед), чиито производни са имали сходна семантика. Крайното -n в quman (*quba + -n) отразявало редкия номинален суфикс -n или по-скоро стария множествен или колективен суфикс -an/-än. В 1976 г. Кононов открива в морфемата -a от quba самостоятелен формант с умалително-ласкателно значение, произлизащ от суфикса -ay/-ey. И той като Менгес вижда в -n от етнонима qum-a-n формант за събирателност-множественост. Това му позволява аналогично да тълкува също названията кумик (qum-a-k, qum-ï-k < *qub) и кипчак (qïbčak < *qub-ač-ak) – чрез друг диминутивен суфикс (-ač) и друг множествен показател (-°k).
През втората половина на ХХ в. възниква една хипотеза, предлагаща тотемистична интерпретация на етнонима. Още Менгес тълкува така името ковуи чрез *qovu, quvu – кипчакска форма от тюрк. qoγu, quγu, qū ‘лебед’. Ученият изтъква, че в някои китайски извори лебедът е бил посочван сред предците на ранните тюрки и е можел да бъде смятан за тотемно животно. Той е бил под табу сред тунгузките племена и в много индоевропейски езици. Вече през 1967 г. Грунин извлича името на куманите от тюрк. ku ‘лебед’ + -man. Такава теза развива и Баскаков, допускащ общ произход в названията на лебединците (қуу-кижи < қуу ‘лебед’ + кижи ‘човек’) и кумандинците (қуманды ~ қубанды < якут. куба ‘лебед’ + -нды) с етнонима куман (< qū ‘лебед’ + -man или kun ‘лебед’ + -man). Формалното сходство между qū ‘лебед’ и qū ‘блед’ позволява подобна интерпретация, но ако се отчете фактът, че табуизираните названия на лебеда са означавали „светъл, бял“ (праслав. *olbodъ > слав. lebedъ; ст.в.н. elbiz, albiz ~ лат. albus ‘бял’), то може се мисли за някакво семантично „припокриване“. Според Кононов в тюркските езици лебедът е получил името си по светлата окраска на перата. Тогава съвпадението се обяснява с разширяване на първоначалното значение или с наличието на общ (сходен) алтайски корен *qu-, до който се достига при опитите за тълкуване на етнонима (вж. по-долу табл. 1а).
http://www.ihist.bas.bg/CV/Valery_Stojanow/VS_Duridanov.htm
