Българите мохамедани в Родопите далеч не били доволни от тиранията на своите местни първенци. В пътеписа от 1879 г. жители на с. Доспат със сълзи на очи молели да бъдат избавени от Ахмед ага Барутинлията. Извън тежките данъци към султана, за една година той събрал и за себе си над 1500 жълтици. А в тираничното си управление се опирал предимно на своите привърженици от с. Барутин. А в дописката във в. "Съединение" от 1883 г. се съобщава за липсата на каквото и да е правосъдие в помашките райони:
"двама-трима мъчители с грабене на пари и с джоп (една желязна тояга с дървена дръжка) решават всички спорове от какъвто род и да са те, както това става в гореречените села от баташкия касапин Ахмед ага и сие".
Показателни са и две дописки от селата Лилково и Павелско, отнасящи се до "перущенския касапин" Ахмед ага Тъмръшлията, палача на с. Перущица през 1876 г. На 23 май 1881 г. Ахмед ага и синът му Ариф начело на чета от около 25 души помаци, предимно от с. Тъмръш, нападнали в гората, отстояща на половин час от селото, 16 души от с. Лилково и ги отвели на чифлика си. Там им заповядали да легнат на земята и в продължение на шест часа баща и син ги налагали с "тъмръшка сопа". Не били пощадени и шестимата помаци от задържаните. По време на боя непрекъснато им повтаряли: "Да не мислите че сте свободни; пак сте под нас и отсега нататък нас да познавате, защото инак ще ви стане по-лошо отколкото на перущенци." След като им нанесли "тъмръшки бой", ги освободили, като им отнели 3 коня, 16 брадви и 3 рубли-повече не намерили.