Тъмръшка република
Тъмръшката република или Помашката република е опит за обособяване на помаците от родопската област Тъмръш. Тя е просъществувала от 1879 до 1912 година.
Съдържание
Обхваща част от долината на реките Въча и Чая. Включва 17 села, като за известно време през 1880 година те стават 21: Беден, Буйново, Водни пад, Гьоврен, Грохотно, Девин, Жребово, Кестен, Кожари, Лясково, Михалково, Мугла, Осиково, Петвар, Селча, Скобелево, Стоманево, Тешел, Триград, Чала, Чамла, Чуруково, Ягодина и Тъмръш, което е изпепелено и днес вече не съществува. Бройката на гореизброените села не съответства, тъй като някои от тях са изградени след анексията на републиката, като например Чала, което е произлязло от Буйново. Според Стоян Райчевски към 1885 година в „непокорните села, разположени по долината на река Въча и височините по нея“ живеят около 19 000 помаци.
Тъмръшката република е самоуправляваща се общност на помашки села, известни още като „Непокорните села“, в региона на Тъмръш, появила се след Руско-турската война. Думата „република“ следва да се разбира в преносен, а не в юридически смисъл, тъй като родопските селища, включени в състава на „Тъмръшката република“, никога не са обявявали официално държавна независимост и не са получавали признание по реда на международното право.
„Тъмръшката република“ се появила в напрегнат и динамичен исторически момент. Непосредствено след Руско-турската освободителна война, през 1878 г. в Родопите избухнало и се развило т.нар. „Сенклеристко въстание“, което продължало от февруари до май.
През 1879 г. „непокорните села“ отказали да плащат данъци на източнорумелийското правителство и ограничили достъпа до областта. Причините за отцепването са комплексни и варират от неприемане на доминирано от християни правителство в Източна Румелия, страхове от възмездие заради участие в извършването на Баташкото клане и подновяване на въоръжени сблъсъци (в района по време на войната е имало сражения на четата на капитан Петко войвода с башибозушки формирования), до стремеж за избягване на данъчна тежест. Според родоповеда Васил Дечев, конкретният повод Ахмед ага Тъмръшлията да се опълчи на управлението в гр. Пловдив бил един кадрови конфликт. Околийският началник на Рупчоската околия в Родопите бил местният родопчанин — християнин от с. Широка лъка Григор Попов, който се ползвал с доверието както на християните, така и на земляците си помаци. Дечев твърди, че се е очаквало помощник-околийски началник да бъде самият Ахмед ага от Тъмръш. Неочаквано новоназначеният от султана губернатор на Източна Румелия Алеко Богориди с указ №3 от 29 май 1879 г. уволнил Григор Попов и назначил непознат на местните жители началник — турчинът Мехмед бей, предишен администратор в Карнобат. От своя страна, новият околийски началник назначил собствения си брат Садък бей за съдебен комисар. Дечев е категоричен, че „Ахмед ага се много ядосал, когато научил, че Григор Попов е уволнен и за рупчоски околийски началник е назначен Мехмед бей.“[източник?]
Неформален лидер на „Тъмръшката република“ бил Ахмед ага Тъмръшлията. Един от неговите братя е участвал в потушаването на Априлското въстание, заедно с част от местното население и при настъпването на руската армия са избягали с местните на юг. След затихване на военните действия от руска страна, населението и агата с неговите подчинени се връщат в Тъмръш, отказвайки да плащат данъци както на Източна Румелия, така и на Османската империя. Общността се ръководела от тричленен съвет, избран от първенците на селата.
Ахмед ага събирал по-ниски данъци от румелийската и османската администрация, което допринесло за разширяване на влиянието на републиката. При завръщането на „тъмръшлиите“, те контролирали 13 рупчоски и 4 пещерски села. През есента на 1880 година още 4 пещерски села минават към „Тъмръшката република“. Докато „републиката“ е била под негово управление от края на 1878г. до края на 1912г., не е допуснато никакво насилие, противопоставяне и противоречия между различните религиозни и етнически общности.
На събрание на над 100 селски първенци, проведено в с. Триград през лятото на 1879 г., е избран съвет от трима души:
* Началник — Хасан ага от Триград
* Помощник-началник — хаджи Мустафа Кюлюнк от Беден
* Помощник-началник — Молла Еюб от Мугла
Избрани са и два души на следните длъжности:
* Жандармерийски началник — Смаил ага (братът на Ахмед ага Тъмръшлията)
* Ковчежник — назначен бил някой неизвестен помак
Събранието взело решение селата да не се подчиняват никому, а избраният тричленен съвет да ръководи живота на общността. Неформален лидер на рупчоските села останал Ахмед ага Тъмръшлията. Била сформирана жандармерия от 20 души, а на селските първенци била предоставена голяма полицейска, административна и съдебна власт. Столицата се местела, като първоначално била в Триград, а после в Настан, Михалково и други по-големи села.
Интересен факт е, че въпреки неформалната независимост на село Тъмръш, правителството на Източна Румелия отпуснало парична помощ за възстановяването на селото. Друг многозначителен факт е, че през 1880г. част от „непокорните села“ допуснали преброители за преброяване на населението в Източна Румелия.
На няколко пъти били водени преговори за преминаване под властта на Източна Румелия:
* 1880 година — първенците принципно са съгласни да минат към Източна Румелия, но отказват да предадат властта и оръжието от страх да не бъдат нападани от комити, тъй като Родопите не били особено добре охранявани.
* зимата на 1880 година — османската, българската и помашката страна се съгласяват новите 4 села да бъдат върнати на Източна Румелия.
* 1881 година — Османската империя тайно признава Ахмед ага Тъмръшлията и дава ордени на първенците, с цел да прибере данъците им.
* 1882 година — Източна Румелия замразява процеса по присъединяване на „Тъмръшката република“.
* 1885 година — турски войски окупират „Тъмръшката република“.
* 1886 година — по силата на Топханенската конференция, „Тъмръшката република“ е включена в границите на Османската империя.
