Eto vijda6 li pak prez Osmanskia period im e stoena zurkvata -1830.Ami nali sa uni6tojavali zurkvi i manastiri ,e kak taka e stanalo da stroiat zurvi prez toia period.Zna4i e imalo i religiozna svoboda nali Bojane.
Здрасти Snake,
Историята на Османската империя обхваща много голям период от време. Империята е била силна още преди да дойде на Балканите. През толкова голям период е имало различни настроения в отношението към отделните религии. Безспорно обаче, това е империя образувана от много народи, които са се запазили в продължение на векове. Не може да говорим само за асимилаторска политика. В империята е имало толеранс към другите, за това и отделните народи не са се претопили. Естествено, има по-засилени процеси на ислямизиране в ключови за империята райони като Родопите, Албания, Босна.
Ако погледнеш картите от 19 век, ще видиш, че това оформя мюсюлмански коридор от Истанбул до Виена. Това са били ключови територии, в които империята е имала верни поданици. Но това е коридор между християни - българи, гърци, албанци, сърби. Империята е зачитала религиозните свободи и не е посягала масово с лека ръка за ислямизиране на населението.
Имало е султани, които са запомнени със силно ангажиране с религиозните въпроси и желанието им повече поданици да бъдат правоверни. Имало е султани, които са се обърнали срещу собствения си народ и са избивали турски османски поданици в подозрение за преврат. За това и личната гвардия на султаните не е била на подчинение на военоначалниците, а на подчинение на самия султан.
Имало е и султани, които са се интересували повече от административната уредба и териториална експанзия.
След края на 18 век идеите на Просвещението в Европа достигат и до Османската империя.
До преди това и в Западна Европа човешките достойнства и чест не са били особено зачитани. Ренесансът и Просвещението променят това драстично. Започва да се акцентира върху хуманизма като изключително важен принцип при устройството на обществото. Това се отразява и на империята.
В началото на 19 век - 1839 година официално е приет Гюлханския Хат-и-Шериф - (Gülhane Hatt-ı Hümayunu или Gülhane Hatt-ı Şerif)
Това е султански указ, който провъзгласява:
- равноправие на всички поданици на империята, независимо от тяхната националност и вероизповедание;
- свобода на религията;
- гарантира неприкосновеността на живота, честта и имуществото им;
- право на съдебен процес на основата на закона, недопускащ наказание без присъда;
- справедливо разпределение и събиране на данъците, включващо и отмяна на системата на откупуване на данъците;
- нов начин на организиране на войската, както и ликвидиране на произвола.
Благодарение на този указ е станало възможно построяването на повечето църкви, които в момента съществуват в България.
