На вниманието на форума един допълнителен материал към темата:
ПИРАМИДА НА ЗАБЛУДИТЕ
Идната 1976 година, през месец април, се навършват сто години от Априлското въстание — онова славно и кърваво събитие в историята на нашия народ, което предизвика Руско-турската освободителна война и доведе до освобождението на България. Подготовката за отпразнуването на юбилея е отсега в пълен ход: снимат се филми — научнопопулярни, документални и художествени, посветени на Априлския бунт, готвят се програми, пишат се и се печатат книги, а други — вече отпечатани — се продават из книжарниците.
Между тези книги, една от последните, е и книгата на проф. Христо Гандев „АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ - 1876”, издание на „Наука и изкуство”, 1974 г. Проф. Гандев не за първи път пише за Априлското въстание и очаквахме, че и в случая той ни поднася една книга на висотата на съвременната историческа наука, но бяхме неприятно изненадани, когато прочетохме, че „тълпата капитуланти” от Перущица, предали се на башибозука на 28 април, се отправила към „лагера на Тъмръшлията”, че там „те били посрещнати с ятагани” и 70 души от тях — изклани. И по-нататък, че Ахмед ага Тъмръшлията бил извикал на помощ в Перущица редовната войска от Пловдив, че участвувал в обсадата на Брацигово и т. н. (стр. 149 и 150).
Преди да разгледаме въпроса прав ли е или не е прав проф. Гандев, като твърди, че именно Ахмед ага Тъмръшлията е бил водачът на турските сили, които разгромиха Перущица, и палачът на перущенските заложници, ще обърнем внимание на обстоятелството, че той не е единственият, който застъпва тази позиция. Така например в неотдавна издадената „КРАТКА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ” в пасажа, посветен на Априлското въстание, е писано, че „към 26—27 април около Перущица се съсредоточават голям брой турци и българи мохамедани, водени от Ахмед Тъмръшлията”. Горе-долу същото е
620
казано и в именния показалец към сборника от документи „АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876 г.”, където четем зад името „Ахмед ага Тъмръшли”, че той е „водач на турските орди, потушили жестоко въстанието в Перущица”.
Такова е отношението към Ахмед ага Тъмръшлията и в книгата на К. Косев и Н. Жечев „АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ 1876”, издадена през 1966 г. (стр. 106—107), където Ахмед ага е провъзгласен за водач на „башибозуците главорези”, които потушили въстанието в Перущица. „Палач на перущенското население” е наречен Ахмед ага Тъмръшлията и в статията на Ив. Пейков, поместена в сборника „РОДОПИТЕ В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ”, издание на „Народна просвета”, 1974 го дина, стр. 118.
За главатар на „башибозушките шайки” е провъзгласен Ахмед ага Тъмръшлията и в статията на проф. Христо Христов в сборника „ИЗ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ МОХАМЕДАНИ В РОДОПИТЕ”, издание на БАН, 1958 г., стр. 115.
Като венец на всичко това идва и твърдението на ст. научния сътрудник при Етнографския институт на БАН Анастас Примовски в неговата книга „БИТ И КУЛТУРА НА РОДОПСКИТЕ БЪЛГАРИ”, издание на БАН, 1974 година, че клането и изстъплението в Батак „било извършено от българи мохамедани от Тъмръш, Чукуркьой, Чепеларе и други села,” (стр. 34, 65), че при потушаването на въстанието в Батак и Перущица най-дейно участие взели чепипските българи мохамедани; че „от Бабешко, Доспат и особено от Тъмръш и Барутин били изпратени най-жестоките потушители на Априлската епопея” (стр. 34).
В същото съчинение Примовски пише, че „турската власт в родопските административни селища употребила по това време (дните след Априлското въстание — б. м.) доста ГОЛЕМИ УСИЛИЯ ДА ВЪДВОРИ ПРЕДИШНИЯ РЕД И ДА ВЪЗСТАНОВИ ПРЕДИШНИТЕ ЧУВСТВА МЕЖДУ ХРИСТИЯНСКОТО И МОХАМЕДАНСКОТО НАСЕЛЕНИЕ” (в Родопите).
Ако сметнете, че тази „позиция” във връзка с потушаването на априлския бунт е нова, жестоко бихте се излъгали. Тя не е нито нова, нито оригинална. Тя, както и на друго място сме написали, напълно съвпада с позицията на официалните турски власти по време на въстанието и на техните дипломатичести поддръжници. За да свали от себе си вината за из-
621
вършените по време на въстанието зверства, турското правителство заявява, че кланетата са дело не на властта, а на „неконтролираните от властта башибозушки главатари”, и даже се назначава извънредна комисия за разследване на зверствата и наказване на предводителите, които са ги заповядали. В резултат на това Извънредната комисия в Пловдив привлича под отговорност шест души, но сред тях не е например пазарджишкият каймакамин Али бей, по чиято заповед всъщност се извършва клането в Батак; обвинените са до един „помашки башибозушки главатари” (виж в. „Дунав”, Русе, 2 март 1877 г.).
Решенията на комисията имат всъщност една-единствена цел: да потвърдят изявленията на правителството, че не редовните войски, не турските власти, а помашките главатари са извършили зверствата но време на въстанието.
Английската дипломация веднага се присъединява към официалната теза на турското правителство и английският консул в Цариград излиза с доклад, че „жителите на Перущица първи предизвикали яростта на турците с убийството на двама мюсюлмани от съседното село и по този начин станали причина за гибелта на селото си”; че страхотната загуба на хора и материални щети в Перущица са „ПРИЧИНЕНИ ОТ ПОМАЦИТЕ БАШИБОЗУЦИ”; че „Руският консул бил единствено виновен за печалните нещастия, сполетели това цветущо село”, нападнато „от башибозуците под командата на Тъмръшли Ахмед ага” (виж Сборник документи за Априлското въстание 1876 г., стр. 523 и 526, доклада на Хътън Дюпои).
Така се слага началото на едно твърдение, свързано с името на Тъмръшлията, въз основа на което започва да се изгражда в нашата историческа и дори художествена литература тезата, че Перущица е смазана от „помаците башибозуци” под командата на Ахмед ага Тъмръшлията, т. е. от родопските българи мохамедани, на които се приписва и клането над предалите се перущенци.
Жертва на тая заблуда става и Иван Вазов, който пише в „Под игото”, че главата на Рада Госпожина не била набучепа на прът, защото Тосун бей бил „по-хитър от Тъмръшлията”, т. е. косвено е обвинил Тъмръшлията в рязане и набучване на глави. („Под игото”, Ив. Вазов, стр. 573.)
С тая зловеща слава има честта да влезе името на Тъмръш-
622
лията (а покрай него и на родопските българи мохамедани) в една от най-популярните книги на български език.
В своята брошурка „Непокорните села в Родопските планини”, издадена 1887 година, родопският писател Христо Попконстантинов също възприе тезата на Хътън Дюпои, че Ахмед ага Тъмръшлията „съсипа Перущица” с помощта на „помаците и циганите из целий Рупчос” (стр. 7 от цитираното съчинение), и на това отгоре му приписа и вината, че е взел „действително участие” в мохамеданското родопско въстание., организирано и водено от англичанина Сенклер през 1878 година. По-късно В. Дечов в книгата си „Миналото на Чепеларе”, кн. II, издадена 1936 година, изясни, че това не е вярно, че Ахмед ага се завръща в Родопите в 1881 година (три години след метежа на Сенклер), че той не е взимал никакво участие в тоя бунт (виж стр. 129 и 130 от „Миналото на Чепеларе”), но грешката се приписва от книга в книга, за да увеличи пирамидата на заблудите около. Ахмед ага с една втора, не по-малко несъстоятелна от първата, че той е съсипал Перущица.
Позовавайки се на Хр. Попконстантинов и на брошурката му за непредадените села, Иречек преутвърди в своята книга „Княжество България”, издадена 1899 година, че „Тъмръшлията унищожил Перущица, обаче започнатото вече клане на населението било спряно от дохождането на редовни войски” (стр. 410 от цитираното съчинение).
Легализирана от такъв авторитетен автор, какъвто е Иречек, тезата на Хр. Попконстантинов (всъщност на Хътън Дюпои) тръгна от книга в книга и „върви”, както вече казахме и доказахме, оттогава до днес въпреки обстоятелството, че в най-сериозните, „изворови”, бих ги нарекъл, исторически съчинения тезата на Хътън Дюпои, неволно възприета от Ив. Вазов, З. Стоянов, Иречек и други, беше отхвърлена по най-категоричен начин.
Кои са тези съчинения?
Едно от първите е двутомното съчинение „Княжество България” от Г. Димитров, издадено 1895 г., където отлично е изяснено, че тръгналите да се предават на турците заложници от Перущица и пристигнали на Пазлака (в Беглишкия харман), наречен още Циганската могила, са били клани от устинските турци башибозуци начело с „Хаджи Ахмед Пехливан Кърмаджиолу” (стр. 476 и 477). И второ: че при започването
623
на сраженията между въстаниците и башибозука на 28 април „турците” били под командата на Адил и Исмаил, братя на; Тъмръшлията Ахмедаа” (стр. 477), а не на Ахмед ага. И още по-нататък (на стр. 480), че Перущица в края на краищата е съсипана от Рашид паша. . .
Няколко години след книгата на Димитров, през 1901 година се появяват мемоарите на Георги Натев, участник в Перущенското въстание и един от малкото останали живи след разбиването на черквата „Св. Архангел”. На стр. 51 от своето съчинение Г. Натев определено твърди, че когато на 28 април „тъмръшенете помаци” потеглят от върха Власевица към Перущица, те са под командата не на Ахмед ага, а на „казания вече Адил ага”, т. е. брат на Ахмед ага (стр. 50). А когато заловеният Г. Натев е бил изведен пред главатарите на войската и башибозука, Ахмед ага не е бил сред тях (стр. 77 от цитираното съчинение).
Що се отнася до зверството, извършено в Перущица, т. е. до клането над предалите се на 28 април заложници, Г. Натев е съвършено категоричен, че това е било заповядано от главатаря на устинските башибозуци — устинския турчин X. Ахмед Кърмаджи („Кърмаджиолу”, както го е нарекъл Г. Димитров). „Вурун, казал X. Ахмед Кърмаджи, буинар вурулджак”, и всички вървещи на теслим били пръснати като пилци” (стр. 44 от цитираното съчинение).
И още едно много важно обстоятелство, което Натев изтъква, а някои съвременни историци не го виждат или се правят, че не го виждат, това е фактът, че „тъмръшенете” и въобще родопските „помаци” са пристигнали пред Перущица на 27 април и самостоятелно са се „ударили с въстаниците в Перущица за около три часа на 28 април”, но били отблъснати. Това е първата и последна самостоятелна схватка на мобилизираните от Азис паша „тъмръшене” и въобще родопски българи мохамедани. Следобед на 28 април идва редовната войска от Пловдив начело с бригадния генерал Рашид паша, той поема общата команда и той е, който успява с помощта на артилерията си да сломи съпротивата на въстаниците и въобще „да съсипе Перущица” (виж „Защитата на Перущица” от Г. Натев, стр. 45 и следващите).
Писаното от Г. Натев абсолютно се покрива със становището на Иван Кепов, автор на първото специално изследване на въстанието в Перущица, издадено 1931 година под загла-
624
вие „ВЪСТАНИЕТО В ПЕРУЩИЦА 1876”. Кепов определено твърди, че по време на въстанието в Перущица „САМИЯТ АХМЕД АГА НЕ СЕ Е ЯВИЛ” (стр. 134). Същото го потвърждава и другият, местен на това отгоре, изследовател на въстанието в Перущица, проф. д-р К. Гълъбов, а именно, че тъмръшлии са били под водителството на Адил ага и Смаил ага, но „АХМЕД АГА, БРАТ ИМ, НЕ ДОШЕЛ (В ПЕРУЩИЦА), ЗАЩОТО ОСТАНАЛ В ПЛАНИНАТА ДА СЪБИРА ОЩЕ БАШИБОЗУЦИ” (виж „Въстанието на героична Перущица”, изд. „Народна просвета” 1965 г., стр. 123).
По въпроса за клането на Пазлака (Циганската могила) и Кепов, и Гълъбов са напълно единодушни, че то е извършено от устинските башибозуци под командата на Ахмед Кърмаджи (стр. 140 у Кепов, стр. 126—127 у Гълъбов).
Това същото е потвърдено и от Д. Страшимиров в неговата тритомна история на Априлското въстание (виж „История на Априлското въстание 1876 г.”, т. III, стр. 16 и следващите). Д. Страшимиров никъде не споменава Ахмед ага Тъмръшлията при потушаване въстанието в Перущица, а изрично подчертава, че това е дело преди всичко на редовната турска войска под командата на бригадния генерал Рашид паша (стр. 218 и следващите).
Към всички тези безспорно авторитетни изследователи на въстанието в Перущица се присъединиха и родопските изследователи Ст. Шишков и В. Дечов. В един свой пътепис, поместен в кн. 6 и 7 от 1910 г. на списание „Родопски напредък” (стр. 152 и следващите), Стою Шишков пише следното във връзка с потушаването на бунта в Перущица:
„И наистина, психологическата страна на тая кървава разправа през 1876 година в Перущица и Батак не е още от никого засегната. ЗВЕРСТВАТА, ИЗВЪРШЕНИ ТОГАВА, ВСИЧКИ НИЙ ОТДАВАМЕ ТОКУ-РЕЧИ САМО НА ПОМАЦИТЕ, КОГАТО В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ ФАКТИТЕ МАЛКО ИНАЧЕ ТВЪРДЯТ. Аз питах няколко души перущичени — продължава Шишков, — които ми казаха, че помаците-башибозуци не са им направили ни четвъртината зло от това, що са им сторили техните близки съседи турците от Устина и Кричим и черкезите. Сам Адил ага, един от водителите на башибозуците и брат на прословутия Ахмед ага от Тъмръш, е отървал много перущичени от ятаганите на черкезите, когато устинци първи са дали огъня на селото.”
625
„Освен това — пише Ст. Шишков в една по-късна своя публикация — същият Ахмедаа (Тъмръшлията — б. м.) не допуснал ни най-малко зло да се направи и на другите съседни на тъмръшци български християнски села: Ситово, Лилково, Широка лъка, другите в целия Рупчос и съседните в Смолянско. Ахмедаа запазил и манастирите: Араповския „Св. Неделя” и Мулдавския „Св. Петка” от асеновградските турци и башибозуци, ала устинските и кричимските турци ограбиха и до основи премахнаха перущенския манастир „Св. Тодор” и двата кричимски при с. Кричим.” (Ст. Шишков, „Българомохамеданите”, 1936 г., стр. 68.)
За Ахмед ага и неговата роля около Априлското въстание писа и известният родоповед, автор на двутомната книга „Миналото на Чепеларе”, който писа в една своя брошура по случай смъртта на Ахмед ага: „Ние твърдим и можем да докажем, че Ахмед ага лично не е участвувал при потушаването на Перущенския бунт и никакви ПРЕКИ ИЛИ КОСВЕНИ ЗАПОВЕДИ НЕ Е ДАВАЛ ДА СЕ КОЛЯТ БУНТОВНИЦИТЕ... При обсадата и защитата на Перущица е взел участие, по заповед на турската военна власт, малък помашки отряд под командата на Адил ага, най-малкия брат на Ахмед ага, но тоя отряд не е клал жени и деца, а се е биел с бунтовниците по заповеди и под главната команда на турския военен паша” (виж В. Дечов „Избрани съчинения”, стр. 411 и 412).
Що се отнася до някои твърдения, че Тъмръшлията е участвувал в обсадата на Брацигово, работата е напълно изяснена в „История на Брациговското въстание” от Н. Петлешков и Ив. Йеремиев, издадена 1905 година. Сред списъка на башибозуците и башибозушките главатари, участвували в обсадата на Брацигово, поместен на стр. 95 и 96 от въпросната книга, името на Ахмед ага Тъмръшлията не фигурира, а това е най-авторитетното съчинение за въстанието в Брацигово.
Може да се посочат още много сериозни доказателства — и стари, и нови — за това, че Ахмед ага нито е бил в Перущица по време на въстанието, нито в Брацигово, че той не е участвувал в никакви зверства, че въстанието в Перущица не е потушено от родопските българи мохамедани, а преди всичко от редовните турски войски, но и тези, които вече изложихме, са достатъчни.
Под напора на тези факти, обширно изложени в книгата на
626
А. Вълчев за Тъмръш и тъмръшлии, издадена през 1973 година, сам проф. Христо Христов призна, че „инициативата, заповедите, ръководството и плановете за потушаване на въстанието както в целия окръг, така и в Перущица, изхождат не от Тъмръш и не от кое да е село, а от Пловдив, от официалната турска власт. . .” (Виж рецензията на Хр. Христов за „Тъмръш” от А. Вълчев, поместена в бр. 6, 1974 г. на списание „Исторически преглед”, стр. 102.) В същата своя публикация проф. Хр. Христов призна и това, че „в дните на потушаването на въстанието Ахмед ага НЕ Е БИЛ В ПЕРУЩИЦА. . .”, но — добавя той малко по-нататък — „това не дава основание на автора (А. Вълчев) да представя Ахмед ага в ролята на непричастно лице при потушаването на въстанието в Перущица, тъй като той, а не друг (!) е бил административен управник и военен ръководител на тъмръшките и общо на рупчоските башибозуци” (и удивителната, и курсивът мои — Н. X.). Щом Ахмед ага е бил „военен ръководител” на рупчоските башибозуци, без да го е имало в Перущица, както сам Хр. Христов признава, излиза, че Рашид паша е водил битката с Перущица под командата на Ахмед ага, който му е изпращал своите заповеди по всяка вероятност с летяща поща някъде от планината, където се е намирал той по време на битката за Перущица?
Никой не отрича, че мобилизираните по заповед на пловдивския мютесариф Азис паша родопски българи мохамедани са взели участие в потушаването на въстанието в Перущица, Батак и Брацигово — става дума за степента на това участие: то ли е било решаващото или е било решаващо (поне за Перущица и Брацигово) участието на редовните войски и на турския башибозук? Даже за Батак когато става дума, всичко се приписва на Ахмед ага Барутанлията и на неговите „помаци-башибозуци”, без да се споменава участието на турците от Фотен, Нова махала, Пещера и други места; без да се казва нито дума за зловещата роля на пазарджишкия каймакамин Али бей Каванозооглу, който издава заповедта за изколването на въстаналите батакчани, нито ролята на религиозните фанатици, които подбуждат и благославят кървавото дело в Батак.
Славата на Батак, Брацигово и Перущица не само че няма да пострада от това доизясняване на „обстановката”, но ще спечели. Ако Перущица бе „съсипана”, както Хр. Попконстан-
627
тинов се изразява, от „циганите и помаците из Рупчос”, нейната слава далече нямаше да е такава, каквато е сега, след като е известно, че тя се е борила срещу редовната войска и е капитулирала под ударите на нейната артилерия. Горе-долу същото е и с Брацигово.
И, най-сетне, каквито и да са действията на мобилизираните нередовни войски (башибозуци) от Родопите, повече или по-малко за окайване, няма никакво основание да се приписват те въобще на родопските „помаци” българи мохамедани като цяло. Защото именно като цяло родопските българи мохамедани са живели векове наред в братска дружба с останалите родопски българи и не трябва заради „Ивана” да пращаме по дяволите и „свети Ивана”.
Ето защо не ни се харесва, когато се пише напук на историческата правда уж в сериозни книги, учебни помагала и дори енциклопедии, че „башибозуците главорези” под водачеството на Ахмед ага Тъмръшлията потушили въстанието в Перущица, че Родопите са дали „най-жестоките потушители на Априлската епопея” — както се е изразил Ан. Примовски в своето академично издание.
За нещастие тази очевидно несъстоятелна теза така дълбоко се е вкоренила в научната литература, че започна да прониква оттам и в художествената.
□ □ □
Първият, който осъзна къде биеха обвинителите на Ахмед ага Тъмръшлията, беше среднородопският историк Васил Дечов. Със своя аналитичен ум Дечов разбра, че не става дума в случая за нещо безобидно, маловажно, а за едно сериозна и с дълбоки последици обвинение към нашите братя — родопските българи мохамедани, в „братоубийство”, което трябваше да сложи трайна психологическа преграда между тях и останалите българи.
Ако пък искаме да бъдем докрай откровени, трябва да добавим, че думата „психологическа преграда” е твърде мека, че тъкмо тези обвинения в братоубийство, палачество, зверство и пр. към българите мохамедани изградиха в първите десетилетия след освобождението на България една неприязън между „палачи” и „потърпевши” и създадоха психологиче-
628
ските предпоставки за изселването близо на половината от родопското българомохамеданско население зад границите на родината.
Буржоазията, в лицето на нейните управници радослависти и пр., не се противопостави на това, даже се използуваха някои от комерческите моменти при изселването на „помаците”, но сега вече не сме 1905 година, а 1975 година, та е време да се запитаме — докога ще робуваме на допотопната историческа инерция. Докога ще отстояваме и умножаваме (!) заблудите във връзка с участието на родопските българи в „потушаването на Априлската епопея”? Под грижите на народната власт Родопите се преобразиха и възродиха, къща стара не остана, а културната революция вече десетилетие и половина събаря всичко старо. Само на историческото поприще нещата следват стария порядък. Всъщност, ако трябва да сме точни, необходимо е да отбележим, че това не е всеобщо явление за нашата съвременна историческа наука. Авторитетни наши историци, като академик Дим. Косев, напълно възприеха писаното от Ст. Шишков, че има случаи, когато „насъскани от пришълци-фанатици” единици простодушни българи мохамедани са извършвали изстъпления, но „че това са частни случаи, които не могат да се стоварят на всичките”.
На тази позиция застана акад. Косев още през 1958 година и трябваше да се очаква, че някои по-млади негови колеги ще се замислят по-дълбоко над въпроса, но вместо да стане това — старите заблуди продължават да се повтарят от книга в книга, от една публикация в друга, от един пътеводител в друг, от романи в повести, от справочници в енциклопедии и т. н.
. . . Повтарят се, а огромната и без това ПИРАМИДА НА ЗАБЛУДИТЕ продължава да се извисява и расте, въпреки установените в сериозната историческа литература известия и факти, които им противоречат.
Ние смятаме, че това не бива повече да се търпи, че е време да бъдат научно изяснени и преоценени някои, меко казано, „традиционни схващания” във връзка с участието на българите мохамедани в потушаването на Априлското въстание
