Author Topic: Za pomacite 2  (Read 45531 times)

0 Members and 14 Guests are viewing this topic.

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Ynt: Za pomacite 2
« Reply #90 on: September 27, 2008, 16:21 »
В същия ред мога ,да ти заявя че ,Тома Славянина е бил пряк претендент в онзи момент за трона на Имеперията. Произхода му е бил славянски, а светския му сан в йерархията на управление на Византия е бил достатъчно висок, за да предяви силово кандидатурата си.Нима е бил както ти казваш "склав - роб "при това положение.

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 712
Ynt: Za pomacite 2
« Reply #91 on: September 27, 2008, 16:54 »
Относно корена на думата ,уважаеми г- Пасков, ще е добре да го потърсите в Славянските езици ,напр. в русския ,без това сте там и може да го намерите на място.Какво означава в гръцкия език и какво значение са придали гърците на тази дума ,това е отделен въпрос.Те ,същите гърци и за "българин" имат определение което не е съвсем в тон с нормалното. А  за англичани в днешния вид  ,който съществува няма смисъл да коментирате ,след като се знае, че тогава не е имало нито англичани ,нито английско писмо а за етикеция въобще да не говорим.. Ама, както и да е. Гърците по принцип са устроени така ,че не само ,че не искат , но и не могат да приемат различния етнос , а и различната религиозна принадлежност.Още в онези времена самоназванието, което сами славяните са си дали за себе си - Слававяни ,словени и т.п. е възприето от гърците като синоним на неверници или нечестивци, за каквито са смятали и Арианите основополжниците на богомилската ерес.

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: Za pomacite 2
« Reply #92 on: September 27, 2008, 17:55 »
Груба грешка ,уважаеми Пасков.Въстанието на Тома славянина няма връзка с въстанието на Смоляните потушено от Пресиян.Въпреки че смоляните също са участницивъв въстанието на Тома.Тук става въпрос за събития с различна хронология. Въстанието на Тома славянина е потушено пак от български кхан, но не от Пресиян ,а от Омуртаг.
за сведение чаталарският надпис- " Кханас ювиги,Омуртаг от Бга/Тангра/поставен на земята където се е родил..................тръгна с войската си против славяни и гърци и взе много пленници........"
Приемам корекцията по хронологията на събитията.
Сгреших.

Пламен Пасков

  • Guest
Ynt: Za pomacite 2
« Reply #93 on: September 27, 2008, 18:02 »
Относно корена на думата ,уважаеми г- Пасков, ще е добре да го потърсите в Славянските езици ,напр. в русския ,без това сте там и може да го намерите на място.Какво означава в гръцкия език и какво значение са придали гърците на тази дума ,това е отделен въпрос.Те ,същите гърци и за "българин" имат определение което не е съвсем в тон с нормалното. А  за англичани в днешния вид  ,който съществува няма смисъл да коментирате ,след като се знае, че тогава не е имало нито англичани ,нито английско писмо а за етикеция въобще да не говорим.. Ама, както и да е. Гърците по принцип са устроени така ,че не само ,че не искат , но и не могат да приемат различния етнос , а и различната религиозна принадлежност.Още в онези времена самоназванието, което сами славяните са си дали за себе си - Слававяни ,словени и т.п. е възприето от гърците като синоним на неверници или нечестивци, за каквито са смятали и Арианите основополжниците на богомилската ерес.
Търсил съм го.
Допускам, че с времето е станало така, че славяните са започнали да наричат себе си словесни, то ест, словени, от думата "Слово". На тази база впрочем се формира и чисто чисто славянското название за германците: немци, то ест, неми, неразбираеми за тях.
В същото време народите, които са имали по-плътно вземане-даване с Римската и наследника и - Византийската империя, приемаме тяхното название: Германика, Германия, което пък произлиза (шарен и странен свят, наистина) на "завоевателя" Тит Германик. Аналогично на друг Ти, този път Британик, който пък завоювал добрата Стара англия. А германците, както добре знаем, си казват Дойчланд, и от Германия и Немско не вдяват.
Връщайки се към названията, по-специално - топонимите: първоначалните райони и Тема Склавиния, а не Славинии, си остават.
Можем да игнорираме съвременните английски и френски езици, които са преки потомци на латинския, но латинското склавус, склаве, си остава.