Джагфар тарихи (Историята на Джагфар) е единственият известен свитък от древнобулгарски летописи, достигнал до нас. Написан е през 1680 година във Волжка България, по заповед на сеид Джагфар. Единственият му известен препис се оказва в началото на XX век в Казахстан...
Сборник български летописи, 1680 г
Това царство [Дунавска България] е част от Идел и Улуг-Булгар [Велика България], както и Урус [Рус], Карел [Финландия], Маджар [Унгария] и Кипчак [Кумания]. Голяма част от територията му заемат планините Макидан или Кара-Бурджан, поради което го наричат също и Бурджан или Кара-Бурджан… Когато идваха посланици оттам, криеха ги от народа в цитаделата на столицата… Цитаделата [на Буляр] се наричаше Джурдизе или Марджикан, което означаваше “Рицарската цитадела”, макар думата “дизе” за означава в простонародния език също и “стан, лагер”. Остроумните и невежи хора преправяха името на цитаделата и казваха ту “Мардукан”, ту “Тирсасе” и други подобни… В цитаделата се намираше големия дом на Колън, част от който емирът, още приживе, предоставял на посланиците на онези страни, от връзките с които бил най-много заинтересован… В този дом именно криеха бурджанските посланици, за да не възбуждат разказите на бурджаните за благополучния живот в Улаг-Булгар желание сред нашите хора да се преселят там. Но въпреки това, такива неща са се случвали и то не веднъж… По същия начин постъпвали и владетелите на Бурджан… Тяхната настояща столица се нарича “Торнаба” [“Светилище /жертвеник/ на Жеравите”, Търново] и се намира до старото езическо светилище, където принасяли жертви и се молили на духовете на предците-герои. Веднъж, късно през нощта, на това място византийската войска незабелязано се промъкнала към лагера на Аспарух откъм неохраняемата страна, но жеравите закрякали, а разтревожените българи забелязали и разбили врага…
Според “Списъка” отначало царувал Аспарух… Преди това той бил владял Ак Булгар [Сребърна - Волжска България] и Ечке Бурджан [Северен Кавказ]… На своите братя Лачън и Къзъл-Кубар той подарил западната част на Макидан… Той починал в 692 година…
След него царувал Тарвил [Тервел]… Той починал в 719 година.
След него царувал брат му Айяр, когото още Аспарух поставил за съуправител на Тарвил, за да предотврати сблъсъците по повод престолонаследието. Тарвил го бил изпращал с отряд воини на помощ на хазарския каган Кук-Куян, който се сражавал срещу арабите. Дъщерята на Айяр - Чакчак - била омъжена за кара-българския балтавар Сулаби [син на Бат-Тимер и внук на Бат-Боян, упр. 700 - 727 г.], който също се отличил във войната с арабите. Синът на Сулаби и Чакчак бил Айяр (Авар) [упр. 727 - 759 г.]…
Айяр Бурджански направил свой съуправител сина на Тарвил - Кермес, наречен в чест на алпа Кермес - посланика на Тангра. След една от битките с арабите, Айяр бил поразен от паралич и вместо него царувал верният му Кермес. Той толкова обичал Айяр, че влязъл в шатрата при него в момента на неговата смърт. Когато излязъл със съобщението за смъртта на Айяр, бюрганите заявили, че в него се е вселила Улят и той не може да управлява страната. Тогава предали царството на сина му Сувар [Севар]. Това се случило в годината на заека - 727 г…
Сувар умрял в годината на коня - 742 г. - разстроен от това, че Шада-идик [главният съдия] го свалил… в 740 г…. от престола. На багълите и баганините било казано, че Улят е поразила целия род на Кермес…
След 2-годишното регентство на Би-Хатън… те избрали за цар Коръмджес [Кормисош, Кормесий] - сина на Уран (от рода Угил) и дъщерята на Айяр. Той царявал щастливо до 755 година, когато воинското щастие му изменило и той… предал властта на сина на сестра си Бунек… Той починал в… 761 година…
В годината на тигъра - 762 г. - на трона бил възкачен съуправителя на Бунек [Винех] - сина на Коръмджес и неговата жена от рода Угър - Телес [Телец]… Телес бил съюзник на хазарския хаган… Потомъкът на иджика Шада - Саин [Сабин]… отнел властта от рода Угил [Укил]…
Синът на Бунек - Боян [Баян, Паган] - успял да прогони Саин…
След гибелта на Боян властта преминала към сина на Телес - Дилярек [Телерик]…
След Дилярек царувал внукът на Сувар, синът на Кермек - Караджам или Караджар, брат на Азан Тукта…
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Мурдасите, които мразели хоните, се съюзили със сабарите и искали да унищожат хоните и приелите ги българи, но Бел-Кермек се сродил с бека на страшните за мурдасите масгути и с това спасил народа си от изтребление…
Синът на Бел-Кермек от дъщерята на масгутския бек - Джураш по прозвище Масгут - служил ту на един, ту на друг сабарски бек и получил в замяна на това земите между Сула и Джалда… Бидейки по природа добър, той откупил от сабарите сто хонски бийове и голям брой техни хора, които присъединил към българите под името сюрбийци (сербийци)…
Синът на Масгут - Татра - се прославил с удачните си набези срещу Рум, които извършвал с помощта на подвластните му улчийци…
В периода на управлението на сина на Татра - Боян-Челбир - в Саклан дошли прогонените от хазарските тюрки авари. Сабарите, които панически се боели от тях, притихнали, а нашите българи, напротив - надигнали глава… Боян-Челбир се побратимил с хакана на аварите Тубджак и нарекъл с неговото име своя син, а онзи пък приел името Боян. След аварите се появили техните гонители - хазарските тюрки, но българите заедно с аварите в ожесточено сражение ги отблъснали от Сула и Бури-чай. Тюрките отстъпили, но отвели със себе си част от джалдайските българи и им разрешили да образуват в Джураш собствено бекство - Бурджан - за да охраняват границите им откъм юг. Защото българите от времето на Кан-Дерейската битка се считали за най-умелите и храбри воини в света. Затова тези българи започнали да се наричат бурджани, а начело им застанал големият син на Боян-Челбир - Атрак. А западните българи на Боян-Челбир, останали в зависимост от аварските хакани, започнали да се наричат кара-българи, т.е. “западни”, а не “черни”, както разбирали тюрките. Защото българите наричали запада “кара”, изтока - “ак”, севера - “кук”, а юга - “сара” или “саръ”…
Синът на Боян-Челбир - Тубджак - воювал на страната на аварите срещу Рум и подчинените на румците улчийци. Докато аварите безпощадно убивали улчийците, българският балтавар ги щадял и извел от Рум в своите владения около двеста хиляди от тях. Тези български улчийци започнали да се наричат анчийци (анчълар), т.е. “погранични”, “покраищни”, тъй като били заселени по северните граници на бекството (бейлика) Кара-Булгар - в Учулъ и на Бури-чай. Хаканът на аварите отначало се отнасял с раздразнение към това, но когато по заповед на Тубджак анчийците направили няколко стотици лодки и успешно се сразили с тях срещу румците, се смекчил и ги оставил на мира…
В 605 година, след като управлявал 15 години, Тубджак се споминал, оставяйки на своя голям син Бу-Юрган [Органа] едно обширно бекство от Учулъ до река Аксу и от Кук-Куянтау до Джалда. А на новия балтавар на Кара-Булгар не му провървяло доста скоро. Хаканът на аварите обсадил един румски град и, както винаги, първи тръгнали на щурм анчийците, а след тях - българите. Когато хаканът решил, че силите на защитниците са сломени, наредил на българите да отстъпят мястото си на аварите. Но румците разбили аварите и разяреният хакан обвинил за поражението Бу-Юрган и заповядал да възкачат на трона на балтаварите на Кара-Булгар по-малкия син на Тубджак - Албури. Сваленият Бу-Юрган отишъл с част от българите в румската част на Джалда и се наел на служба при тамошните румци. Той се отличавал с такава необикновена сила, че бил наречен Ар-Буга. Но пребиваването му на румска служба било кратко, защото властта на аварския хакан скоро след поражението му се разколебала и той [Бу-Юрган] можал да се завърне на любимата си река Буга-Идел. Самият балтавар чергарувал между реките Бурат и Буга-Идел, а негов стан бил аулът Кашан. По това време големият син на Албури - Курбат [Курт, Кубрат] - чергарувал между сакланския аул Аскал на Бури-чай и аула Харка на Аксу, а стан му бил аулът Балтавар…
През 618 година обезумелият аварски хакан повикал при себе си Албури уж за преговори и вероломно го екзекутирал в своя стан заради едно нападение на анчийците срещу аварите. А в действителност аварите сами нападнали галиджийските улчийци и заграбили добитъка им. При това няколко авари били убити от съпротивляващите се на нападението анчийци, което позволило на сардара на аварите да се представи за жертва на улчийско нападение… Преди Албури да отиде при хакана, Бу-Юрган видял насън парче червен плат, в каквото асите увивали покойниците, и връх на копие. Като се събудил, той разтревожен казал на брат си: “Тангра ме направи бояр и ми показа насън знаци за нещастие - червен плат за покойници и връх на копие, върху което набиват главите на убитите. Това показва, че в стана на хакана те очаква смърт. Не ходи там!”. Но Албури не го послушал и загинал. А народът признал Бу-Юрган за бояр или аскал, т.е. прорицател…
Когато вестта за убийството стигнала до българите, Бу-Юрган отишъл в Рум и заявил там, че Кара-Булгар скъсва всички връзки с аварите и е готов да сключи съюз с Рум срещу тях. Зарадваният румски кан тутакси признал бека за независим балтавар на Кара-Булгар и сключил съюз с него… Когато Ар-Буга се върнал при своя народ, бийовете искали веднага да го възкачат на българския трон, но Бу-Юрган ценял званието на бояр по-високо от канската титла и казал на хората: “Народът, разбира се, може да си избира владетели, но не и от боярите, назначавани от Тангра…”. По негов съвет българите избрали за свой балтавар сина на Албури - Курбат, по прозвище Башту - който веднага започнал да се готви за война с аварите.
По заповед на Курбат неговият по-малък брат Шамбат през 620 година издигнал на мястото на аула Аскал на хълмовете Куянтау град Башту [Киев] и потеглил от него срещу врага начело на голям отряд от българи, анчийци и саклани-руси. Той успял бързо да разгроми аварите и да завземе страната им. В това му помогнали местните улчийци, а също и башкортите, които се наричали “хонтурчи” (хонтурчийци) и били недоволни от управлението на аварския хакан. Но след това Шамбат се провъзгласил за независим владетел, а държавата си нарекъл Дулоба, т.е. “Земя на Дуло”. Като разбрал това, Курбат наредил на брат си да се върне на службата си при него, но онзи отказал и бил наречен от Башту с прозвището “Къй” (“Отрязан”, “Отделил се”).
Шамбат останал в Дулоба 33 години и си спечелил огромна слава с победите над фарангите и алманците. Под неговите знамена идвали да служат и артанци, и байлакци, и галиджийци, и аварски улчийци, и саклани, и хонтурчийци. Но все пак накрая той бил разбит от фарангите и се завърнал на служба при Курбат. Балтаварът наредил на Шамбат да заеме предишния си пост на губернатор на Башту… Жителите на града толкова го обичали, че нарекли цитаделата на Башту с неговото име - “Шамбат”, а целия град с неговото прозвище “Къй”. И до днес анчийците наричат Башту “Къй”…
Докато Шамбат воювал в Дулоба, Курбат неуморимо разширявал пределите на Ак Булгар Йортъ [Българската Държава]. Като се възползувал от размириците в Туранската Орда, той прогонил хазарските тюрки от Джураш и станал господар на всичко, което се намира между Сула и Идел. От стремеж още повече да унизи разбитите аварски и турански владетели Курбат наред с титлата кан приел и тяхната титла - хакан…”
Гази Баба Худжа, “Гази-Барадж Тарихъ”
“… Някои твърдят, че Българската Държава - Ак Булгар Йортъ - била образувана от Курбатовия баща Албури през 605 година, други - от Бу-Юрган или Курбат през 618 година, а трети - от Курбат в 619 година. Аз пък съм чел в “Историята на Шамс”, че Улуг Булгар Йортъ [Велика България] е била образувана от Албури през 603 година и считам това сведение за най-вярно…”
Непосочен автор
През… 764 г. в една битка Телес бил неволно убит от своите хора, но скоро самият Саин бил свален… в 765 г. от тъста на Телес - Юмарт [Умор].
Старецът Юмарт обаче скоро починал и на трона бил възкачен Азан Тукта [Токту, “Асен Велики” на Паисий], сина на Кермек и дъщерята на айярския (аварския) каган Улаг от рода Магунти. Враговете му обаче разправяли, че истинският баща на Азан бил един айярски бек, а Кермек го осиновил след женитбата си. За разпространението на тази клевета способствувало това, че голяма част от живота си Азан се намирал на служба при айярските кагани… В детството си Азан бил много слаб, затова кам-боянът му дал магическо име… Азан бил баща на Коръм [Крум] и дядо на Амуртаг [Омуртаг] и всички улаг-български царе с имена “Азан” [Асен, Асеновци] са негови потомци… Жената на Азан била бика от българския род Урус-Алан. Тяхната дъщеря Аря-Услан била омъжена за Кан-Караджар [балтавара на Кара-Булгар] и родила Угър-Айдар или Урус-Айдар…
Майката на средния син на Амуртаг - Джан-Арбат [Енравота] - била маджарска бика…
Коръм имал още един известен син - Будим, който се родил в град Бичин или на саклански - Будим [Видин] - и затова наречен с неговото име. Той по решение на баща си постъпил на служба при Кан-Караджар… Син на Будим бил Джир-Азан или Джир-Ас, син на Джир-Азан - Джун или Джунне, син на Джун - Баръс, който заедно с Джакън и Абдалах довел Бакир [Ахмед ибн Фадлан] в Болгар, а син на Баръс - Халиб…
Моят господар [Гази-Барадж] ми забрани да споменавам за службата на Будим и неговите потомци на царете на Кара-Булгар [Черна България] и Ак-Булгар [Волжска България], опасявайки се, че татарите [монголите] на това основание ще изискат от Улаг-Булгар [Дунавска България] подчинение… Баръс бил женен за дъщерята на цар Шамгун [Симеон]… и многократно пътувал до Улаг-Булгар…”
Гази Баба Худжа, “Гази-Барадж Тарихъ”
“Улаг-Кашан [Молдова] се намира на река Кичи-Буга… “Ази-Улаг” означава “Български град в земята на улагите”… Нашите търговци пътуват от Джалда [Крим] до Бирман, а оттам по реките Тирле-су [Днестър] и Бурат [Прут] - в Улаг-Кашан и Ази-Улаг… Тези градове са изключително важни за Държавата, тъй като поддържат нашата търговия с Кара-Бурджан, Улаг [Влахия], Кряш [Гърция], Маджар и Байлак. Между тези градове се намират няколко анчийски, улагски и кумански бейлици. Те всеки ден променят границите, териториите и названията си, тъй че няма смисъл дори да се привеждат техните названия. Нашите градове им плащат данък, а във всичко останало те са предоставени на самите себе си. В темите на тези бейлици се намират жалките останки на няколко града от времената на Буртас и Кара-Булгар, но те вече нямат голямо значение. Сред тях ще спомена Саръ-Керман, Ак-Керман, Чирмъш, Бигар… Улагците [власите] ми обясниха, че “чирмъши” наричали българите от времето на Буртас, а “бигари” те наричат днешните българи…
Маджарските, уруските, кряшските и кара-бурджанските владетели също плащат данък на тези бейлици, за да не разоряват техните владения…
Аз не успях да стигна до Кара-Бурджан [Дунавска България] поради бурите в морето, от оттам в Джалда [Крим] пристигна моят ученик и сподвижник Фазъл от рода на Кермек и ми разказа някои неща за онзи край. Той се разделя на пет големи части, от които западната се нарича Маг-Идан [Македония], т.е. “Вълчата Низина или Долина”, северната - Кичи-Улаг [Мала Влахия], централната - Барадж Келеу [“Змейова Молитва”, Мизия] в чест на празника за измолване на берекет, южната - Буйрак, а източната - Деберджай [Добруджа]… А Деберджай, което означава “Гръмовержец” е едно от имената на алпа Кубар или Бабай, под покровителството на който считат, че се намира този край. Тук много местности носят неговите имена. Самият Фазъл живее в аул, също носещ едно от имената на Кубар - Саръ Салтък, т.е. “Мълниен” на хонски. До него се намират хълм и езеро, носещи имената на Бабай, тъй като се счита, че той понякога обича да си почива тук… В Деберджай избягали всички онези кара-бурджански българи, които не поискали да се покръстят, и тук винаги са преобладавали мюсюлманите. Абдаллах ибн Башту при всяко свое идване тук изграждал джамии и училища. Оттук той донесъл множество кара-бурджански книги, които били заплашени от изгаряне, тъй като били написани или с древното ни писмо “самра”, или с муслими [арабица]. Някои дори считат, че неговото прозвище “Деберзи” означава “Деберджайски”… В Деберджай намирали убежище също и последователите на ереста на Худаяр [перс. “приятел на Бога” - Богомил]… Най-известният град на този най-благодатен край е Джураш, наречен така защото именно тук се провеждали воинските пирове в чест на алпа Аудан-Джураш. Първият такъв пир бил устроен тук още Алъп-бий и на това място сеид Абдаллах издигнал джамията “Джураш”…”
Кул Гали, “Хон Китабъ”
Превод: Зент - бурджан колобър
Кой е този Аияр(Предполага се, че е бил хан на българите през 715 година)?Защо името му не се споменава никъде в БГ историята?
Коментара оставям на всички вас!!!!!!
