12 April 2010, Monday
В търсене на миналото.
Историята не престава да се простира върху нашето настояще.
Тя наподобява едно колело, задвижвано от машината на времето, която машина създава в представите унифицирани поведенчески и символни модели.
Всички следи от поуки, които миналото оставя по своя път към бъдещето, са образци на съвършения идеал, към който се стремим всеки един миг, в който си поемаме дъх.
Народ без минало е народ без бъдеще.
Ако не се помнят идеалите, които са запечатани в историческите извори на един народ, то той няма място да осъществи целите си, защото няма от какво да се поучи. Историята е онази част от колективната националност, която идентифицира моментите на величие и погром, но винаги носи в себе си момента на народностно осъзнаване и израстване. Летописите на времето спомагат човек да се почувства значим и ценен в свят, в който става все по-трудно да се съберат остатъците от собствената идентичност. В полето на “глобалното село” всеки се чувства разпилян в множеството светове.
Днес човек може да се пренесе виртуално от една държава в друга и така, докато не излезе извън очертанията на собствената си идентичност и не стане някой друг, за когото се представя. Единственото средство, което мо­же да събере в едно тези разпилени идентичности на един и същи човек, се оказва историята. Дълбоко в нейната същност е традицията, благодарение на която личността се съизмерва с тази от друг етнос или нация. В представите на всеки са се наслоили образи, идващи от традициите, които оставят своите трайни белези от присъствието си. Те кореспондират с миналото, с нашите предци, още повече, че те оформят националния стабилитет на един народ. Дълбоките връзки, които се разгръщат, са завещани на поколенията като ценност и свръхмяра на личностната принадлежност.
Всеизвестната теория на Юнг хвърля лъч надежда за познаването на корените на традицията, с която нацията осъзнава своята идентичност. Връщайки се назад към миналото и достигайки към извора на фолклорното и митологично начало, Юнг изгражда своя труд на базата на аналитичната психология и антропология. Като основно понятие застава представата за колективното несъзнавано. То съдържа унаследените психически нагласи и групови матрици и начините, по които даден индивид изживява процесите и явленията в своя живот. Тези унаследени матрици, които се съхраняват от поколение на поколение, предават енергията и споеността на един народ във времето. То от своя страна се превръща в посланик на традиционни идеи и митологични обреди, които спояват националната идентичност. Колективното несъзнавано диалогизира с универсалния модел на принципно поведение, който е кодиран във фолклорното начало и религията. Идеята е, че тези образи и представи, които пребъдват в поколенията, са дълготрайни колективни поведенчески модели. Те изграждат стереотипи в подсъзнанието на всеки един, които се помещават в колективното несъзнавано на нацията. Митовете, легендите, приказките, обичаите са създадени именно, за да се различаваме от другите, като изграждат ненарушими образци в културното съзнание на човечеството. Съдържанието на колективното несъзнавано се нарича архетип. По същество представлява психически праобрази, които се предават от поколенията и формират културното национално съзнание. Препредаването на тези устойчиви модели се открива в съкровищницата от митове и легенди по целия свят. Културното съзнание се оформя благодарение на тези незаменими паметници на национален престиж и гордост. Един народ се разграничава от друг със своето минало, в което минало се помещава целият арсенал на народностна история. С архетипната теория човек може да се опре на завещаното му от предците и да съгради живот по принципните повели на отминалото време.
Историята се проецира върху нашето настояще.
Основни архетипни образци са персона, сянка и анима/анимус. Персоната представлява маската, която слагаме пред света, лицето, което показваме пред себеподобните. Човек изпълнява много социални роли в своя живот - на родител, чиновник, управител, и винаги поставя своята маска, за да може да съхрани интимното си вътрешно пространство недосегаемо. Така изгражда необходимата защита, защото животът е сцена и всеки един е актьор на нея. Архетипът на сянката е отражението на собствената личност в съзнанието. Така всеки има възможността да се вгледа вътре в себе си и да се самоопознае. Анима/анимус олицетворява другото начало в нас. Анима е женското начало в мъжкото и, обратно, анимус унаследява мъжкото в женското начало. От основните архетипи се проектират тези на майката, на световното дърво, на мъдрия стар човек, на юнака, които намират израз в преносителите на традиционното начало, а именно митовете и легендите. Така споеността между минало и настояще спомага да открием и пренаредим собствения си вътрешен свят, благодарение на знаците, които са оставили нашите предшественици.
Историята не престава да се проецира върху нашето настояще. Тя наподобява едно колело, задвижвано от машината на времето, която машина създава в представите унифицирани поведенчески и символни модели. Всички следи от поуки, които миналото оставя по своя път към бъдещето, са образци на съвършения идеал, към който се стремим всеки един миг, в който си поемаме дъх.
12 April 2010, Monday вестник" Заман"
