може би не всичко е публикувано
Държавен вестник.
Кратко изложение на историческото развитие на страната по отношение на малцинствата
В настоящата част, правителството не дава или дава недостатъчен отчет (най-малкото непропорционален по отношение на другите засегнати въпроси) за следните два чувствителни проблема: минало и настоящо (след 1989 г.) положение на помаците (български-говорящите мюсюлмани), както и настоящо (след 1989 г.) положение на българските граждани, деклариращи македонска идентичност.
Нужно е да се обърне внимание на важни събития в миналото на помашката общност в България, за да може и логично да последва описание на тяхното настоящо положение. Подобно на българските граждани, самоопределящи се като македонци, на помаците в България също е отказано правото да се обособят като етническо малцинство, което накърнява правата им както индивидуално, така и групово.
През различни периоди, помашкото население е подлагано на насилствена асимилация, като част от “аксиомата”, че те са ислямизирани българи, които трябва да бъдат върнати в лоното на “българщината” независимо по какъв начин. В периода 1878-1944 г. помаците преживяват две жестоки покръствания, които заслужават специално внимание, защото те са част от правителствената политика, подкрепяна от царя и Православната църква. Първата от двете покръстителни кампании се провежда в разгара на Балканската война през 1912-1913 г. Времето преди настъпването на мира е нарочно избрано, за да послужи като оправдание за бруталността на акцията.
Архивни документи от онова време разкриват степента на насилие прилагано спрямо помашкото население, за да бъде то покръстено. Много активни по време на акцията са членовете на крайно-националистичната и екстремистка организация по онова време - Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМРО), чийто полкове са пратени да покръстват с оръжие помашките села около Драма. Много от мюсюлманите се покръстват, за да спасят синовете, бащите или съпрузите си, които са хванати военнопленници и са заплашени от смърт. По-страшното обаче, е че помашкото население е оставено в ръцете недисциплинирани войници от армия, която изцяло е бивала изпускана от контрол по време на войната. Заедно с това, обикновени граждани от българския етнос с националистични възгледи, също взимат участие в злополучното покръстване от 1912-1913 г.
Веднага след приключване на формалното покръстване, Православната църква се заема да превръща всяка мизерна колибка по пътя си в църква или училище, където помаците трябва да се учат на “християнски ценности”. Обаче, докато властите и Църквата са прекомерни заети да “българизират” мюсюлманите, те тотално пренебрегват основните нужди от храна, облекло и подслон на последните. В резултат на паленето и грабежите от домове по време на покръстването, помашкото население е оставено гладно и босо. Според документирана данни, 20 до 30 човека споделят една стая.
В едно оплакване до Председателя на Народното събрание от 4 февруари 1913 г. населението на селата Ер Кюприя, Дряново и Богутево, пише: "Уважаеми г-н Данов, … Ние сме българските мюсюлмани от ... Станимашка околия[.] [У]жасът, терора, насилията и калъча над главите ни е в своя разгар, за да станем християни[.] [Т]ова мислим, нашата света конституция няма да позволи [-] да ни ругаят, бият и заплашват с цел да напуснем нашата религия … Ние сме в Стара Свободна България , гдето редът, законността и правдата царуват, а дали е в същност така в нашия край тия дни[?] [А]ко бихте само с ангелска сила за миг да дойдете и видите плачовете и риданията на нас беззащитните, тогаз само ще бъдете уверени че кръщаванията не са пожелание а с големи насилия[.] [Е]динствен факт на това е, че целият свят е известен, че ний ако пожелаем щяхме да се покръстим преди 35 години когато дойде Русия, а не сега когато трябваше да се наслаждаваме на свобода в прегръдките на Велика България. Уверени във Вас, че Вий ще дадете най-мощната си подкрепа за нас и нашите страдания за да почувстваме ний и целия народ, че не сме били излъгани в мисълта, с която избрахме народни представители ... [да ни управляват].”
Второто насилствено покръстване на помашкото население от 1942 г. е колкото брутално, толкова и краткотрайно. Имената на помаците са възстановени веднага след идването на комунистите на власт през септември 1944 г.. В началото на 1970-те, обаче, те възобновяват асимилационните практики под мотото “възродителен процес”, като единствената разлика между новия “възродителен процес” и старите покръствания е елементът на социални и образователни облаги за помаците.
