Източна Тракия
Област Къркларели
326 950 жители
Окръг Киркларели- 79 000 жители
гр. Къркларели (Лозенград,Kirklareli)-79 000 жители турци,българи-мюсюлмани и християни,роми,кюрди,албанци,бошняци,меглено-власи мюсюлмани.
с.Инедже(Inece)-2289 жители турци и турскоговорящи българи-мохамедани.Център на община.
с.Дерекьой(Derekoy)-1213 жители българи-мохамедани и бошняци.Център на община.Бивше българско християнско село.
с.Армаан(Armagan)-810 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани-80%.Те са потомци на бежанци от Родопите и Егейска Македония-Гърция.В селото живеят и бошняци.Бивше българско-християнско село.
с.Шюкрюпаша(Sukrupasa)-147 жители.Селото е населено основно с българи- мюсюлмани.Бивше българско село.
с.Кузулу(Kuzulu,Коево)-459 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани и бошняци.Според някои данни селото е бошняшко.Бивше българско-християнско село.
с.Юскюп(Uskup,Скопе)-233 или 2272 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани.Те са потомци на бежанци от Егейска Македония от районите на Драма и Кавала от 1923 г.В селото живеят и турци,потомци на бежанци от България,Гърция,Румъния,както и бежанци от бивша Югославия.В началото на 20 век,в селото са живеели и българи.
с.Кадъкьой(Kadikoy,Кадиево)-150 жители българи-мюсюлмани и бошняци.Бивше българско християнско село.
Окръг Пънархисар-22 750 жители
гр.Пънархисар (Бунархисар,Pinarhisar)-10 913 жители турци ,българи мохамедани и християни.До Балканските войни,българите-християни са били мнозинство в града. с.Ислямбейли(Islambeyli,Урумбеглий)-между 298 и 391 .Жителите на селото са основно потомци на бежанци от Родопите(Ивайловградско,Разложко,Асеновградско,басейна на р.Арда)-българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Курудере(Kurudere)-458-605 жители българи-мюсюлмани.Бежанци от България-1913 г.,вероятно от Родопите.Бивше българско християнско село.
с.Пойрали(Poyrali)-между 440 и 490 жители българи-мохамедани и турци,живеещи в 189 къщи.Населението на селото са най-вече потомци на бежанци от Угърчин и Ловешко след Руско-Турската война 1877-1878 г.
с.Йенидже(Inece)-1031 жители турци,бошнаци и българи-мюсюлмани.Жителите на селото са най-вече бежанци от Гърция (Драмско,Кукушко,Дойранско).Според Г.Зеленогора,"помаците" са болшинство в селото.
с.Тозаклъ,Тузаклии(Tozakli)-между 811 и 1031 жители българи мохамедани и турци.
с.Евджилер(Evciler)-2350 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сютлюдже(Sutluce)-1287 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Чукуркьой-Асеновградско.Заселването е вероятно в периода 1927-1928 г.
Окръг Пехливанкьой-4300-5000 жители гр.Пехливанкьой(Pehlivankoy)-2063 жители.Едно от най-големите селища в Източна Тракия населено изцяло с българи-мохамедани,потомци на приселници от с.Български извор-Тетевенско,по времето и след Руско-турската война.
с.Куштепе(Kustepe)-българи-мохамедани и цигани..Селото се намира на 3 км. от града и има между 448 и 584 жители.Жителите му са потомци на бежанци от Ловешко-1878 г.Днес турският език е доминиращ в селото,но ловешкият български диалект не е забравен.
с.Доганджа(Doganca)-493 жители българи-мохамедани,приселници от България-1898 г. и български турци.
с.Йешилова(Yesilova)-651 жители.Част от населението на селото са българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.В селото живеят и български турци-гаджали,както и потомци на бежанци от Румъния,Гърция и Югославия.
-Българите-мюсюлмани са мнозинство сред населението на околията-над 65%.
Окръг Ковчаз-3000-4166 жители
Гр.Ковчаз(Kovcaz)- 672-751 жители българи-мохамедани и български турци-гаджали и мухаджири.До Балканската война,селището е било чисто българско.
с.Коджаязи(Kocayazi)-366 жители българи-мюсюлмани и български турци.Според Зеленогора,селото е чисто помашко и неговото население е съставено от потомци на бежанци от Разложко,емигрирали след Балканската война.
с.Кула(Kula)-70-86 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.
с.Таштепе(Tastepe)-147 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско-християнско село.Според други данни селото е населено с бошняци.
с.Бейджи(Beyci,Пенчова махала)-99 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Елмаджик(Elmacik,Алмаджик)-354 жители български турци-гаджали и българи -мюсюлмани.Бивше българско село.
Окръг Люлебургаз-132 912 жители
Гр.Люлебургаз(Luleburgaz)-96 000 жители турци,българи-мохамедани,роми.Българите-мюсюлмани в града са значителен процент от населението.
Гр.Къръкьой(Kirikoy,Kirkkoy)-619-2030 жители българи-мохамедани,емигранти от България и български турци.
с.Караагач(Karaagac)-812-1154 жители българи-мохамедани.
с.Джейланкьой(Ceylankoy,Мандирица)-българи-мохамедани-между 530 и 690.Жителите на селото са потомци на бежанци от Пловдивско след Руско-Турската война.В селото до Балканските войни са живеели и българи-християни.
с.Ертугрул(Ertugrul,Kazankoy)-между 485,683 и 735 жители.Местните са основно потомци на бежанци от България след Руско-Турската война(българи мюсюлмани и турци).В селото живеят и албанци.
с.Ченгели(Cengerli,Cengelli))-281-393 жители българи-мохамедани.Намира се в община Буюккарищиран.
с.Карамусул (Karamusul)-779 жители българи-мюсюлмани и български-турци
с.Ескитъшлъ(Eskitasli)-897 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани.Потомци на бежанци от България от 1898 г.
с.Аладжаолу(Alacaoglu)-769 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Саръджали(Saracali)-628 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Давутлу(Davutlu)-населено е основно с българи-мюсюлмани
Окръг Демиркьой-9128 жители
Гр.Демиркьой(Малък Самоков,Самаково,Demirkoy)-между 3719, 3992 и 4850 жители българи-мюсюлмани и български турци.Българите мюсюлмани са потомци на бежанци от Родопите,Областта Чеч (селата Тисово,Манастир,Почан,Борен).Бежанците от Тисово(районът на Драма в Гърция ) се заселват в периода 1923-24 г.
с.Армутверен(Armutveren,Паспалово)-116-224 жители българи-мохамедани,потомци на бежанци от България-с.Михалково(Девинско) и Гърция от 1922-23 г.Бивше българско християнско село.
с.Сарпдере(Sarpdere)-населено с между 87 и 237 жители българи-мохамедани и албанци
с.Бозташ(Boztas)-между 317,416,500 и 550 жители българи-мюсюлмани.Потомци на приселници от България от 1930 г.
с.Инджесърт(Incesirt)-28-70 жители българи-мохамедани.Потомци на бежанци от България след Руско-Турската война и от 1887 г.,както и на приселници от Драмско-Гърция от 1926 г. г.В Истанбул има колония от селото.
Гр.Игнеада(Igneada)-2215 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сислиоба(Sislioba,Pilaca)-203-220 жители българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Балабан(Balaban)-571 жители бошняци и българи-мюсюлмани.Според други данни в селото живеят само бошняци.
Окръг Бабаески-30 000 жители
Гр.Бабаески(Babaeski,Булгарофигон)-25 500 жители турци и българи-мохамедани.В града българите-мюсюлмани представляват голяма общност.
с. Мандра или Буюкмандъра(Buyukmandira,Mandira)-3826 жители българи-мюсюлмани.Намира се в община Алпулу.Според Зеленогора,селото е най-голямото помашко село в Източна Тракия,с население около 8500 жители.
с. Катранджа(Katranca)-населено с между 909 и 1421 българи-мохамедани
с.Ертуграл (Ertugral,Kozpinar,Kocpinari,Козбунар)-420 жители българи мюсюлмани,потомци на бежанци от Тетевенско-с.Български (Турски) извор от 1890 г.
с.Алпулу(Alpullu)-между 2810, 2976 и 3300 жители турци и българи-мохамедани
с.Панджаркьой(Pancarkoy)-1245 жители,турци,българи-мюсюлмани,кримски татари.
с.Аайери(Agayeri)-538 жители.Потомци основно на бежанци българи-мюсюлмани от Ловешко (село Александрово) през годините на Руско-турската война.
с.Ченгерли(Cengerli)-500 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
с.Мюселим(Musellim)-537 жители.В селото живеят потомци на бежанци българи-мюсюлмани от Северна България(1877-1878 ),както и на български турци от районите на Разград,Шумен,Търново,Карнобат.
с.Миннетлер(Minettler)-506 жители.В селото живеят потомци на български турци и българи-мюсюлмани,приселили се през годините на Руско-турската война.
с.Ташкьопрю(Taskopru)-184 жители.В селото живеят потомци на български турци от Казанлъшко и българи-мюсюлмани.
с.Йени махале(Yenimahalle)-335 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
Окръг Визе-29 000
Гр.Визе(Vize,Виза)-10 000 жители турци,българи-мюсюлмани и други.
с.Кьомюркьой(Komurkoy,Пенека)-619-900 жители българи-мохамедани,бежанци от Гърция -Драмско и района на Петрич.Бивше българско християнско село.
гр.Чакълъ(Cakilli)-2493-2597 жители,потомци на бежанци от България след Руско-Турската война българи-мюсюлмани-50% и турци-50%.
с.Казълагач,Къзълалач(Kazilagac,Ятрос)-между 657 и 885 жители българи-мохамедани,приселници от Северна България-Плевенско от 1878 г. или 1893 г.Бивше българско-християнско село.
с.Доганджа,Доанджа(Doganca)-между 521,612,655 и 758 жители българи мохамедани и турци.Всички те са приселници от България от годините 1896,1935,1941,1951 и 1978.
с.Евренджик (Evrencik)-между 918,1128 и 1205 жители.Повечето от жителите му са потомци на приселници от Гърция от 1924 г., българи-мюсюлмани от Драмско (Илиджа,Хъдъркьой,Халикьой) и турци.В селото живеят и български турци и албанци от бивша Югославия.Около 40% от населението говори на т.н. "помашки".
с.Согюджак,Соуджак(Sogucak)-801 жители турци-юруци и българи-мюсюлмани
гр.Серген(Sergen,Саракиня)-1601 жители.В селището живеят основно българи-мюсюлмани,потомци на приселници от с.Чукуркьою-Асеновградско след 1913 г,както и други етноси.
-В селата Дюзова(Duzova)-737,Кючюкяйла(Kucukyayla)-677,Къшладжък(Kislacik,Ургас)-1162 също живеят българи-мюсюлмани.
http://bulgarnation.com/българи%20в%20Турция.html