СТАРОРУСКИ ЛЕТОПИСЕЦ ОТ 1672Г.
Съхранява се в НБКМ под № 774.
Превод от руски на български: Константин Каменов
Цитат № 78
При сем Константине царе придоша блъгари чрез река Дунав к братьем." („При този цар Константин (Брадати; Погонат) при своите братя дойдоха българите през река Дунав.)
Именно затова в хрониките пише как е постъпил Аспарух с ромеите, какво се е договорил със "славяните", но не пише какво е правил и за какво се е договарял с "траките"
Всъщност, интересно - за какво ли изобщо може да се договаря той със собственния си народ при завръщането си в тези земи?
ЙОРДАН (VI в.). За началото u делата на гетите. Ценов, Ганчо.
Произходът на българите и началото на Българската държава. София, 1910, с. 8-9. Осъвременен текст на български език: Константин Каменов.
При превода е ползвано произведението Jordanis. De Origine Aetibusque Getarum. Monumenta Germaniae historiea. V, 30-38.
Цитат № 215
„Скития граничи c Германия чак дотам, където извира Истър [Дунава] или където се простира Морзианското езеро [езеро в долното течение на р. Драва]. Тя се простира чак go реките Tupac [приток на Днестър - днес там е град Тираспол], Данастер [Днестър] и Вагозола [Буг] и go оня голям Данапер [Днепър], и go планината Таурус [Карпатите], не тая в Азия, а една особена скитска планина покрай цялото Меотийско езеро [Азовско море] и по-нататък през Босфорския проток [Керченския пролив] чак до Кавказ и до реката Аракс. След това тя се извива наляво отвъд Каспийско море до края на Азия; от Еороборския океан най-напред във формата на тънка гъба, след това става твърде широка и кръгообразна и се простира чак до хуните, алабаните и серите. И тъй, тази страна Скития, която се простира далеч нашир и надлъж, граничи на изток със серите, които живеят в края й, и с Каспийско море, на запад - с германците и с реката Вистула [Висла]. На север тя граничи с океана [Балтийско море и Северния ледовит океан], на юг - с Персия, Албания, Понтийското море и долното течение на Истър, който от мястото, където се влива, до извора се казва Данубиус[Дунав]."
То ест, гети и гепиди е едно и също, а Скития е теориторията, където са живяли българите, и един от синонимите, които римляни и ромеи често ползват за българи.
ЙОРДАН (VI в.). Рапскоике. Ценов, Ганчо.
Произход на българите и начало на Българската държава. София, 1910, с. 48-49. Превод от Jordanes (посоченото произведение).
Цитат № 216
„(с. 230) От оная страна на тези [агацирите, хуни-акацири], над Черното море се простират селищата на българите, които са известни по злините, що поради нашите грехове ни правеха. От тук се разпространиха някога в два народа хуните, един храбър народ. Едните се казват аулциагри, а другите алири [може би тук се крие името на no-сетнешните авари; Г. Ц.], които имат отделни селища: аулциагрите - до Херсон, където лакомите азиатски търговци носят стоки. Лете се скитат по обширните си полета и се спират там, където намират паша за стадата си. Зиме се прибират по бреговете на Черно море. Хунугарите са известни с търговията на кожи, които идат от тях. Пред тях изчезва смелостта на велики хора. Техните първи селища са били в Скития, покрай Меотидското езеро [Азовско море]. Историята учи, че те са живели в Мизия, след това в Тракия, и после в Дакия, сетне над Черно море и че са дошли пак в Скития."
ЙОРДАН (VI в.). Рапскоике. Ценов, Ганчо.
Произход на българите и начало на Българската държава. София, 1910, с. 65.
Превод от Jordanes (посоченото произведение).
Цитат № 217
(Разпределение на народите в Скития след боевете помежду им след смъртта на Атила - условно название на цитата; К. К.)
„(с. 380-382) Сауроматите, които ние наричаме сармати, цемендрите (cemendri) и част от хуните обитаваха местности, които им бяха отпуснати в Илирия, до Кастра Мартена (Castrum martenum). От този род произхождат Бливил (Blivilas), дук на Пентаполис, и брат му Фроил, и в наше време патрицията Беса (Bessa)" (...) Ирнак, един от по-младите Атилови синове, си избра за селище за своите най-крайната част на малка Скития. Неговите братовчеди Емнедзар и Узиндур се установиха в Брегова Дакия (Oescus; Искър) и Алм (Almus; Лом). Много хуни се стичаха тук и получаваха селища в Ромъния."
(Текстът е изваден от книга на Ганчо Ценов и затова вероятно древното наименование „Ромъния" не бива да се превежда буквално, освен ако не е късен препис на произведението.)
Атила живее, завладява и умира през III-IV век. В този пасаж е описано разкъсването на империята на Атила след смъртта му. Но тук ясно се описва не само кои територии получават, но и къде са живяли преди това. Мисля, че няма смисъл да напомням с цитати колко пъти древни хронисти слагат знак за равенство между хуни и българи и даже ги ползват като синоними.
Амиан Марцелин, от Антиохия, История ХХVІІ 4, 10-14
С нарастването на силите на римската държава, още по времето на консулите, Марк Дидий, проявявайки необикновена решителност, подчинил тия племена, които дотогава не били подчинявани и бродели в диво състояние, като не знаели закони.
Друз пък съумял да ги задържи в собствените им граници, а Минуций ги разбил в битката при река Хебър, която извира от стръмните планини на одрисите, а след това техните остатъци били доизтребени от проконсула Апий Клавдий в опасно сражение.
Римската флота пък превзела градовете, разположени на Босфора и Пропонтида.
След това по тия места се появил пълководецът Лукул. Той влязъл в сражение с дивите беси и по време на този поход разбил хемимонтите въпреки жестоката им съпротива. Под негова заплаха цяла Тракия се подчинила на властта на нашите прадеди и по този начин след опасни походи били придобити шест провинции.
Пърната или предната от тях, която граничи с Илирия се нарича Тракия в тесен смисъл на думата. Големите градове Филипопол, който в древността се наричал Евмолпиада, и Берея красят тази провинция.
Втората е Хемимонт с големите градове Адрианопол, който по-рано се наричал Ускудама, и Анхиало.
След това иде Мизия, където се намира градът Марцианопол наречен на името на името на сестрата на император Траян, Доростор, Никопол и Одесос.
Над нея се намира Скития, в която най-известните градове са Дионисопол, Томи и Калатис.
Крайната провинция е Европа, а когато освен не особено големите градове се намират два известни града Апри и Перинт, който по-сетне бил наречен Хераклия.
В съседната с Европа провинция Родопа се намират градовете Максимианопол, Марония и Енос. Последният град бил основан от Еней, който го изоставил и след дълги странствания при постоянно добри предзнаменования се установил в Италия.
Всеобщо признато е, тъй като това постоянно се разказва, че почти всички люде, които живеят в споменатите по-горе области около планинските височини ни превъзхождат с телесното си здраве и дълголетието си. Предполага се, че това се дължи на обстоятелството, че тези люде се въздържат от смесена храна, а също че постоянно свежата роса с своите хладни пръски укрепва телата им. Те се наслаждават на прелестите на чистия въздух, а освен това изпитват по-непосредствено животворно въздействие на слънчевите лъчи, преди да се замърсят от земните елементи.