ВЕНТА БЕЛГАРУМ – СТОЛИЦАТА НА БЕЛГИТЕ В БРИТАНИЯ
"От всички гали белгите са най-храбрите, понеже са най-отдалечени от влиянието на римската култура....а също са и съседи на германите, с които водят непрекъснати войни..."
Гай Юлий Цезар, Галските Войни
Освен, че са владели значителна част от Галия белгите са обитавали и цяла Южна Британия. Тяхна столица Вента Белгарум е в продължение на дълго време важно търговско средище. Векове наред белгите контролират обмена на стоки между Британия и континента. Дървесина, калай, луксозна керамика, осолено свинско месо и др. стигат дори до римския пазар. За жителките на Вечния град се внася и козметика, наречена колор белгика. Ключовата позиция на белгите и техните търговски умения им донасят несметни богатства. Още през II-ри век преди Христа в земите им биват сечени масивни златни монети. На някои от тях за герб са изобразявани знаци подобни на българския IYI, чийто произход се крие в Неолитната Писменост на Балканите – пето и четвърто хилядолетие преди Христа.
Ако не бяха посяни раздор и вражди между племената на Южна Британия, Рим нямаше да успее да завладее тези смели и способни хора, а в наше време Вента Белгарум щеше да е космополитен град от типа на Хонконг. Днес обаче дори името не е останало. Тиберий, Клавдий и др. елиминират благородническта класа на белгите, но запазват градовете непокътнати. Когато обаче англо-саксите нахлуват в Британия те не само, че донасят разруха, но и променят имената на селищата. Вента Белгарум става Уинта-Kаестре, познат днес като Уинчестър. Явно частицата Белгарум не се е харесвала на англо-саксите по една, или друга причина.
Вента Белгарум означава Тържище на Белгите ( Болгите). Вента – тържище е свързано със старобългарския глагол венити – продавам, което е просто древна диалектна форма на менити – меня, заменям. Точно това е търговията – замяна на стоки срещу други стоки, или пари. Белгарум е дателен падеж мн.ч. на етнонима белги ( болги), т.е. на белгите ( болгите). Белгарум е вариант на нашето Българомъ – на българите.
Могъщото племе на белгите не е британско, или галско по произход.Днес се признава, че белгите от времето на Цезар са и митичните болги от ирландския епос “Левор Гавала Еирен”. За тях се казва, че са потомци на Немед от Скития ( според Страбон най-древната Скития това е България). След като пребивават известно време в Ирландия болгите се завръщат в Източна Европа и се заселват в Гърция ( която си е била и тяхна земя). Там те са третирани зле от пришълците гърци и поради тази причина потеглят отново за Ирландия...
Тази легенда прилича поразително на разказа на Херодот за пеласгите. В дълбока древност цяла Елада е била обитавана от пеласги и е наричана Пеласгия. С идването на Данай ( предводителя на гърците) пеласгите започват да губят територии, а гърците променят много от имената на старите им селища. Бащата на историята твърди, че пеласгите били изключително способни строители и те са хората издигнали стената около Акропола в Атина. Като заплата гърците им дали пустееща бедна земя, но понеже пеласгите били и добри земеделци те успели да облагородят почвата до такава степен, че я направили по-плодородна от тази на гърците. Подбудени от завист и омраза елините прогонват пеласгите и завземат владенията им...Напълно е възможно част от прокудените пеласги да са заминали за Галия и Ирландия понеже доста оръжия и инстументи от Британските острови имат прототипи сред оръжия и инструменти от Тракия и Гърция.
Явно поне едно от мигриралите трако-пеласгийски племена е носело името болги, понеже така са и документирани в ирландските саги -Фир Болг (фир означава мъже и е сродно със старобългарската дума фрътъ- мъж). Те всъщност са били три групи Фир Болг, Фир Домнан и Гайлеон. Фир Болг са цезаровите белги от Галия и Британия, Фир Домнан са домнуните -съседи на белгите, а Гайлеон означава просто бойци-копиеносци. Името на домнуните се обяснява с галската дума думно/тумно-тъмно, дим (имащ стара форма дымъ ).
Друго сродно и съседно племе на белгите са дуротригите. Дуротриги означава търговци на дървесина. Дуро е дърво, а триг отговаря на търг, търгувам. Роднини на дуротригите са дубуните, чието име е обяснимо с думата дъб. Дубуни е просто дъбяни, хора живеещи сред дъбовете. Племе с подобно име населява и Галия, става дума за мандубиите. Абмброжич тълкува името им като малките дъбове. Ман отговаря на мъничък, а дубии на дъбове.
Анализа на белгските топоними и етноними могат да се обяснят единствено със славянските езици и по специално с българският.
Да не забравяме, че исторически извори, легенди и археологически находки също показват, че родната земя на белгите са Балканите.....
/color]
