Много наши автори пишат,че Мидхат Паша мразел българите-нищо подобно-всичките му постъпки говорят точно обратното.А може би в статията визира и себе си и своето семейство:
Заточеникът хаджи Илия Монев е записал любопитен спомен за среща на Мидхат паша с български заточеници. На път за Багдад пашата се отбил в Диарбекир. По негово нареждане българските заточеници били заведени във вилаетския конак. Мидхат паша ги разпитал кой откъде е и колко време е лежал в затвор и заточение. След това заповядал да бъдат освободени някои от заточениците от Тулча, Русе и Пазарджик, за да могат да работят в града. На искането им да се завърнат в България, той отговорил: "В България вие сте набелязани и можете да попаднете в по-зло, като ви подозират." Мидхат паша поискал някои от заточениците доброволно да идат с него в Багдад, където бил назначен за валия, като "негови хора, пазители", защото се страхувал. "Ние - пише заточеникът хаджи Илия Монев - повторно го помолихме да ни опрости и да ни завърне. Той повторно каза, че не е времето да ни върне засега, като се обърна към кюрд Исмаила (валия на Диарбекир) и каза да ни освободи от затвора, че той е наредил за нас и да ни назначат на работа, за да работим."
Но Мидхат Паша имал друга визия за Османската империя консолидирайки я в единна държава:
На 5 октомври 1864 г. за валия на Дунавския вилает е назначен Ахмед Мидхат паша. Личност с богат административен опит, достатъчна енергия и прозорливост, с чувство за реална оценка на историческия момент, последователен защитник на целостта на Османската империя.Тези качества му позволяват да прозре обаче и мрачната предопределеност на същата, да вникне в причините за нейната изостаналост и потърси пътища и средства за решаване на сложния комплекс от задачи, като намери техните решения. Затова и пристигайки на 22 октомври 1864 г., с получените извънредни права и власт, той започва трескава реформаторска дейност.
Проекто-законът е публикуван за пръв път през 1866 г. във в-к "Турция" и според редакторът му Н. Генович е "ново благоволение на султана спрямо българите". Предвижда българските и мюсюлманските училища във вилаета да се слеят под управлението на държавна турско-българска комисия, подчинена пряко на Министерството на просвещението.
Училищата се разпределят в три групи – взаимни (начални), подготвителни, средно училище (лицей). В началните училища преподаването трябва да се води на двата езика - турски и български, а в останалите само на турски и отчасти на френски. Въвежда се и задължително начално образование - "всеки ще бъде насилен да провожда детето си в селското и махленското училище, току като стане детето на седем години".
В преследване на генералната си цел превръщането на Империята в еднонационална държава и изграждане на единна османска нация, Мидхат паша счита, че трябва да бъдат ликвидирани всички трудности, които идват от обществено-икономическото и културно развитие и утвърждаване на българската нация.Тази цел сливането на различните народи от Анадола в Турция в единна турска нация е осъществена по късно от Мустафа Кемал Ататюрк.
Мидхат паша проявявал интерес към дейците на българското освободително движение и се опитвал да спечели някои от тях за широката шпионска мрежа, която изградил като валия на Дунавския вилает през 1864-1868 г. За това разказва в спомените си образованият българин Васил Манчов, патриот-просветител, поддържал връзки с Раковски, Димитър Миладинов и други видни възрожденски и революционни дейци. Манчов знаел няколко езика и преподавал френски на синове на паши и други големци, сред които се ползвал с авторитет и уважение. През есента на 1866 г. Мидхат паша го поканил във вилаетското управление в Русе. "Той - разказва Манчов в спомените си - беше сам. Повика ме близо до него и ми каза на ухото: "Мене ме викат Мидхат паша. Аз умея да възнаграждавам тия, които ми услужват. Дръж ме в течение на работите, които се вършат в Румъния и в България и бъди уверен, че ще те възнаградя богато." След това ми поднесе кафе и чубук и на раздяла ми повтори: "Името ми е Мидхат паша, аз умея да възнаграждавам."
Българският патриот не се поблазнил от обещаните награди. Мидхат паша наредил да го арестуват с думите: "Тоя даскал, видите ли го? Той нямаше никакъв кабахат, но наказах и него за пример и назидание на свищовските българи."
