Автобиография
Ибрахим Асанов Пехливанов е роден на 15.03.1937 г. в село Галата. През 1951 г. завършва основно образование в месното училище. От 1951 г. е започнал да се учи да свири на байлама. През 1959 г. бил повикан от директора на ОУ с. Галата да съпровожда детска вокална група. През 1960 г. е образувана певческа група към читалище “Назъм Хикмет” в с. Галата. По това време той става член на Управителния съвет на читалището, а от 1970 е председател на читалището. През 1967 г. едновременно с това взима участие в самодейния състав на читалище “Напредък” в гр. Етрополе. Също така през 1954 г. завършил и курс за спортен съдия по вдигане на тежести към спортно дружество “Урожай” гр. Плевен. Има написани и статии в Ловешки вестници.
Ибрахим Пехливанов е автор и на стихотворения.
За мира
Ех ти ветре, ветре лекокрили
що летиш навред по света
предай на всички ора мили
поздрав зов с песента
Ние растем в години трудни
на малката земя – планета
в борбата за мир и свобода
сме всички днес заети.
В памет на нина ми
Цял живот си ме гледала
моя нино добра
в цедило си ме носила
ранила си ме в уста
За да расна и порасна
през сурови времена
за да имам залък сладък
покрив, ласка, топлина.
Помня ранното си детство
през размирни времена
доживях свободни дни
и възможност за всичко
що си ми отдала нежно
синовно ти благодаря.
Стария козар
Длъги години на обед тук почивах
край рекичката със студена вода
и опазих от малка фиданка
голямо дръво наречено бук.
И тъй, това дръво живя години наред
с бури и хали в неспирна борба
но моят син с голяма балтия
взема му живота, като луда хала.
Викаха ме мен Синджиря
с това име и умрях
но ще ме помнят и децата
че добър бях и с тях.
Поточето и днес клокочи тихо
във плитката долчинка и светлей
та на воля да попей
че когато скочи отвъди,
в мръсната река, ще занемей.
Село Галата
Далеч в миналото чезне неговия корен. Историческите бури и превратности са заличили спомена за онези които са избрали за своя гнездо този чуден кът в покрайнините на Васильовска планина. Кога е възникнало селището не се знае, но се знае пък че през 1479 г. в селото като тимар, домакинствата плащали по 30 акчета данък, като по това време селото носело името Пещера. В турския данъчен регистър от 1632 г. селото е отбелязано с името Аглат. Под това време е записано и в една книжка “ Енциклопедия Ловешки окръг, изд. гр. Ловеч”, намираща се и в читалищната библиотека на с. Български извор. При административните реформи до края на ХVIII в. село Галата било към Никополския санджак от вилаета Румелия. От началото на ХІХ в., селото било към Видинския вилает, заедно с Ловешка каза, а от 60-те години до 1878 г. било към Ловешка каза, Търновски санджак и Дунавски вилает с център Русчук (Русе). От 1878 г. селото влизало в състава на с. Малка Желазна. От 1883 г. до 1887 г. е включено към селската община Леседрен-Ірадежница. С указ № 463 от 9.01.1888 г., се обособява като център на община, включваща с. Градежница. През периода 1934-1959 г. Галата е под управлението на с. Български извор. И до днес е в общ. Тетевен.
Като цяло територията на селото е 17 000 дк. Обработваемите и използваеми земи са 6 000 дк., пасищата и негодните площи, предимно скалисти са 8 000 дк., а горите и залесените терени са 3 000 дк. Поради балканския облик на селото има достатъчно естествени пасища. По-голяма част от ливадите са частна собственост. Горите и горските пасища се ползват за паша на козите. Повечето семейства обитавали някога колиби, за да бъдат в близост до животните, чието отглеждане било основният им поминък. Стените на къщите били с плет, измазани с кал, покрити с папрат или слама. Обикновено някогашната къща имала една и рядко две стаи. Стаята имала едно прозорче и входна врата. Вместо с печка си служили с огнище, в което обикновено къкрело гърне с боб. Той е бил основната храна. Всички от домакинството спели на рогозка, която разстилали вечер, а сутрин я прибирали. Останалото място от стаята било отрупано с дрехи, храна, инвентар, дори и фураж за добитъка. Промяната настъпва в периода на създаване на ТКЗС и особено след 1960г. Това е времето, когато местните хора започнали да слизат от колибите и постепенно селото се оформят в сегашния си вид.
По градините се сади лук, кукурус (царевица), боба, домати, пипер, подправки и зеле. Изораното и подравненото място се разпределя на фитарии. Във всяка фитария се засява лук, чубрица, моркови, мерудия и т.н. Всяка фитария се наторява с оборски тор като се разбърква с пръстта чрез разкопаване. Прибирането на реколтата е не по-късно от средата на септември, когато падат ранните есенни слани. Планинският облик на селото дава възможност за разпространението на някои овощни култури – особено голямо разпространение имат сливите, крушите, ябълките. По-рядко срещани плодни дървета са дюлите и прасковите. Те също се окопават на ръка, често наторяват и пръскат. Срещат се и дворни асми, които нямат голям дял в селскостопанския поминък на населението.
Галата е най-голямото село в селищната система Тетевен и на 10 място в бившия Ловешки окръг. Що се касае за сегашното име на село Галата няма данни в коя година е станала подмяната от Пещера на Галата. Но има предание, че е от наш борец (пехливанин), тъй като тук е имало такива. Такива били братята Халил и Асан Анчови от село Галата, от Помашка лешница Хаджи Ибо, чиято майка е галатенка, Ибо Башев от Български извор. С тях е участвал и Дели Мурад, пехливанин от Пловдив. По късно към тях се присъединил и Ибрахим Гавазоглу от Помашка лешница. Това е било по време на султан Абдулазиз 1857-1876 г., който също е бил пехливанин преди да стане султан.
Халил Анчов (Hançoğlu), помак Дели Мурад и пловдивския Кара Ахмед
След като се възкачил на трона султан Абдулазиз организирал т. нар. султански борби на една от тях е поканил и нашите пехливани, които той е познавал. По това време Асан Анчов е бил във Видинския затвор, тъй като е заловен в кражба на коне и съден от Дерманския съд Луковитска околия. По негово искане същия е освободен за тези борби, след борбите е върнат отново в затвора. Поради това че наш пехливанин е победил султанския борец, султана е поръчал по пехливаните селото да се нарече Галата, тъй като борбите се провели в кв. “Галата сарай” Цариград, като за награда.
За името на селото споменават и историците. Според Атанас Иширков в една от неговите книги озаглавена “Ловеч и Ловешко”, че след помохамеданчването галатчаните изгонили свинете в балкана, но те отново се завърнали в селото при своите стопани и те за да се отърват от тях взели та ги изклали и така се омърсили. И че думата галата означавало нещо мръсно, нечисто. Но ако погледнем книгата на Петър Каледаров и Васил Минков „Промени в имената и статута на селищата в България 1878-1972 г. С., 1970”, се казва друго. Ако погледнем и книгата на Васил Миков озаглавена “Произход и значение на имената на нашите градове, села, реки, планини и места, С.,1943”, той пише, че името на Тетевенска Галата идвала от някакъв (чернозем). В книга осма озаглавена "Ловеч и Ловешко - народно песенно творчество в Ловешки окръг", автора отбелязва, галачък от галатин – мръсно, нечисто, а думата галате означава лоши хора, разбойници. Но тъй като в България има пет селища, които носят това име, а те са Галата Тетевенско, Галата Варненско, Галиче Врачанско, м. Галатска в гр. Котел и м. Галатска в гр. Карнобат, всичко това не е вярно.
Второто предание за селото разказва, че по време на помохамеданчването на тукашното население, което било през 1625 г., в селото ни идват четирима братя. От къде са дошли, кой ги е изпратил, това не се знае, но имената и на четиримата се помнят и днес. Първият от братята на име Алчо е станал кмет на селото. По негово нареждане всички жени останали вдовици поради това, че мъжете им не искали да приемат мохамеданската вяра били избити. Той ги задължил да сменят християнските си имена с мохамедански и да се оженят за мъже приели мохамеданската вяра. За поличба тези жени след като си ушили фереджета на самия капак, тъй се нарича оная част на фереджетата, с която жените забулват главите си и лицето, което изглежда като купола на църквата. Но за да се разбере колко е достоверно това предание, на лице днес са ни представени османските архивни документи преведени от Кемал Гьозлер, в които се установява, че мюсюлмани в селото ни са регистрирани и през 1579 г., като в селото имало 6 мюсюлмански семейства и 5 неженени, а такива вероятно е имало и от по-рано през Турската власт. Докато куполи имат и джамиите.
За останалите братя напомнят имената на местности в нашия район, а те са Горчов трап, на името на Горчо, перчовите кладенци, на името на Перчо и Лулчовото, сега преименувано на Усойната, на името на Лулчо.
Български семейства в нашето село се заселват след 1878 г., и се изселили през 1940 г. това са братята Стоянката и Иванката от гр. Тетевен, а малко преди тях и Гаврил Генов, също от Тетевен, на който плевнята след неговото изселване, кметството я използва за училище.
Загиналите през Балканските и Първата световна война от Галата
През войните 1912 -1918 г. Галата дава 16 свидни жертви и 6 пленника. При навлизането на румънските войски в България през 1913 г. те стигат и до нашето село. Тук в местността Усойната, югозападно от селото, остава завинаги един румънски войник, посечен от наш офицер, родом от нашето село, но преселен преди войната в гр. Плевен. Свидни жертви дава нашето село и през Втората световна война, но те са само 3-ма.
Али Асaнов Утов (роден) 1891 г.- (убит) 19.10.1916 г. Арабаджи, Тутраканско.
Асан Селимов Асанов (роден) 1896 г.- (убит)1918 г.
Рамадан Дурев Алиев (роден)1898 г.- (убит)1918 г. гара Трояци Лясковец
Шериф Исмаилов Симов (роден)1893 г.- (убит)19.01.1917 г. Рашане, Битолско.
Сюлейман Ибов Асков (роден)1891 г.- ранен 15.10.1916 г. Тутракан, погребан в София.
Мустафа Селимов Алчев (роден) 1893 г.- (убит) 1916 г. Полог, Битолско
Адем Джоферов Гадинов (роден) 1899 г. – (убит) 20.10..1916 г., Енидже, Добричко.
Омер Алиев Качамачков (роден) 1893 г. – (убит) 12.11.1916 г. Полог, Битолско
Мехмед Мустафов Анков (роден) 1890 г. – (убит) 23.10.1916 г., Добромир, Добричко
Махмуд Усинов Маджунски (роден) 1894 г. – (убит) 24.12.1916 г. Керимидере Добричко
Омер Омеров Байрактаров (роден) 1897 г. – (убит) 29.12.1917 г. София
Асан Махмудов Ходжов (роден)1887 г. - (убит) Прилеп
Сулейман Асанов Махмудов (роден) 1887 г. – (убит) 31.10.1918 г. Битоля
Мустафа Омеров Бекиров (роден) 1890 г. – (убит) 1916 г Тутракан.
Ибрахим Сильов Омеров (роден) …..- (убит) 1918 г. Битоля
Силюман Махмудов Пехливанов (роден)… - (убит) … Битоля.
Шериф Исмаилов Сильов (роден)… - (убит) … Битоля.
Пленени, ранени и участници през Балканските
и Първата световна война от с. Галата.
Али Еминов Карамоллов - пленник
Асан Ибов Шерифов - пленник
Али Мустафов Шутев
Мехмед Асанов Чолаков (трънката)
Али Силев Шутев ( калъча)
Ибрахим Силев Пехливанов - раняван
Осман Омеров Дермански - раняван
Махмуд Омеров Льоков
Мустафа Махмудов Гадино
Шериф Силюманов Дураков
Омер Силюманов Ичинов
Рушид Алиев Салков
Усин Асанов Ъсенлиев
Махмуд Махмудов Тремпеджиев
Ибрахим Рамаданов Гайдарски - чауш
Ахмед Куртов Колджиев
Махмуд Мустафов Чолаков.
Мустафа Мустафов Чолаков
Силюман Мустафов Чолаков
Мехмед Асанов Пехливанов
Мехмед Силюманов Уруков
Ибрахим Асанов Алчев
Мустафа Ибов Дурчев
Асан Ибов Дурчев
Усин Усинов Дунков
Джелил Силюманов Алчев
Кадри Махмудов Мутков
Ибрахим Рабин Унчев
Абдурман Мехмедов Алишанов
Асан Мустафов Галатски
Али Салюв Омеров
Мехмед Махмудов Ходжов - бинбашия
Силю Усинов Личев
Махмуд Омеров Мехмедов
Силюман Ибов Менов
Асан Мустафов Шутев
Ахмед Мустафов Шутев
Асан Селимов Асков / Алчев
Ариф Мустафов Рамаданов
Асан Силюв Пехливанов
Усин Силев Шутев
Салю Ибов Омеров
Махмуд Омеров Льоков
Асан Силев Шутев
Силюман Силюманов Малаков
Асан Алиев Керимов
Абди Керимов Алйчев
Ибрахим Керимов Алйчев
Омер Керимов Алйчев
Шериф Ибов Шерифов
Махмуд Силев Пехливанов
Омер Мустафов Анков
Асан Махмудов Льоков
Ибрахим Омеров Пърчев
Али Мустафов Анков
Ибрахим Силев Шутев
Усин Омеров Льоков
Асан Адурахманов Ибрахимов
Алил Ибов Акманов
Абди Ибов Акманов
Загиналите през Втората световна война от Галата
Асан Юсейнов Омеров (роден) 1920 г. - (убит)8.11.1944 г. Куманово
Мехмед Махмудов Омеров (роден) 1916 г. - (убит) 23.10.1944 г. Страцин, Македония.
Махмуд Асанов Рочев (роден) 1915 г. – (убит) 21.10.1944 г. Дринак, Македония
Участници през Втората световна война
от Галата
Мурад Мустафов Бонжов
Махмуд Мустафов Бонжов
Мустафа Махмудов Мулев
Шериф Махмудов Мулев
Силюман Омеров Ичинов
Омер Асанов Пехливанов
Абдурман Мехмедов Асков
Асан Ибрахимов Пехливанов
Мустафа Рушидов Салков
Мустафа Ахмедов Шутев
Асан Силюв Усинов
Силюман Асанов Ибов
Али Махмудов Омеров
Силюман Асанов Пехливанов
Асан Силюманов Чолаков
Камбер Мехмедов Маджунски
Ашар Еминов Карамолов
Махмуд Ашаров Льоков
Мустафа Мустафов Джамбазов
Ибрахим Махмудов Пехливанов
Силюман Асанов Силев
Мехмед Силюманов Анадолски
Ибрахим Усинов Гайдарски
Усин Асанов Гайдарски
Асан Шерифов Ибов
Адем Махмудов Адемов
Ибрахим Асанов Галатски
Мурад Мустафов Джамбазов
Шекир Исмаилов Менов
Ибрахим Мехмедов Ибов
Мехмед Салюв Ибов
Ахмед Асанов Шутев
Асан Мехмедов Усов
Ибо Усинов Дунков
Мехмед Мурадов Джембазов
Силюман Махмудов Мулев
Асан Алиев Анков
Омер Шерифов Ибов
Мехмед Махмудов Пехливанов
Усин Мустафов Чолаков
Али Мустафов Чолаков
Рамадан Омеров Силюманов
Махмуд Асанов Ъсенлиев
Шериф Асанов Ибов
Али Мехмедов Усов
Али Асанов Керимов
Исмен Рамаданов Ибчев
Мурад Мурадов Джембазов
Силюман Мурадов Джембазов
Асан Ибрахимов Алчев
Мустафа Омеров Анков
Адем Махмудов Пехливанов
Усин Асанов Шутев
Асан Абдурахманов Кулев
Махмуд Силев Пехливанов
Ибрахим Асанов Льоков
Абдуррахман Силев Кулев
Силюман Мехмедов Врачев
Усин Асанов Шутев
Махмуд Силюманов Чолаков
Ариф Силюманов Анадолски
Силюман Мехмедов Пехливанов
Силюман Шерифов Дураков
Силюман Асанов Чсенлиев
Али Дурев Рамов
Мехмед мустафов Кичуков
Асан Асанов Утов
Махмуд Омеров Усинов
Али Асанов Слатински
Мустафа Джоферов гадинов
Силюман махмудов Ходжов
Адем Мустафов Гадинов
Силюман Асанов Ъсенлиев
Рамадан Асанов Ибов
Рамадан Шакиров Мустафов
Шериф Омеров Байрактаров
Асан Селимов Алчев / Асков
Усин Асанов Галатски
Шериф Силев Кулев
Мехмед Омеров Байряктарски
Омер Асанов Ъсенлиев
Ибрахим Махмудов Унчев
Ибрахим Селимов Добревски
Ибрахим Абдурахманов Акманов
Исмаил Мустафов Делиев
Асан Сюлейманов Байрактарски
Религия и учебно дело.
Не е запомняно от населението да е имало църква. В горния край на селото е джамията. Кога е построена, старите хора в момента не помнят, но казват че имало дървено минаре, от което е викал ходжата своите молитви. Също в горния край на селото се намирала старата чешма. Построена е около 1895 г. от местен човек, била с дървено корито до самият извор. По късно тя е съборена и построена по-надолу и направена от мрамор с каменно корито с два сопоя. Майстор е бил някой си Тодор от Български извор. Кмет на селото бил Ибо Топалов от Български извор. На тази чешма се събирали младите на седянка през топлите летни дни и нощи, където са свирили с кавал и байлами и са пети прочутите сега галатски песни. Една от тях най-популярна е Махмудова майка из Бабинци слиза. Тя е като химн на Тетевенските помаци.
Учебното дело в Галата е започнало през 1902 г., то било религиозно. Учители са идвали от Плевен. Запомняни са двама души мъже, живели са в една от стаите на старата община, като и двамата са починали тук и са погребани в двора на джамията до общината. И Алиосман от с. Кирчево на кото потеклото му е от Свищов. Първата учителка българка е дошла през 1911 г. от Плевен. Казвала се Мара Пешева, но е седяла малко време. Първия училищен прислужник в Галата е постъпил през 1925 г. и доживява за пенсия до 1958 г. Асан Алиев Пехливанов от Галата.
Читалище ”Светлина” село Галата
Читалището в с. Галата е създадено през 1952 г. от ентусиазирани самодейци. За основатели на същото са Силюман Мехмедов Пехливанов, Омер Асанов Льоков, Мехмед Сальов Ибов, Асан Ибримов Шутев. Отначало читалището се казвало Назъм Хикмет. Първите две вечери се изпълнявали в старото кметство, под ръководството на Мехмед Мустафов Гадинов, като първата пиеса е била “Когато върбата роди плод”. След пускането на новото училище, пиесите се играели в училищния коридор. За завеси служили две черги опънати на тел. В същия коридор, артисти се представят с пиесата за Рабиша кадъна, обесена на площада в Тетевен през 1886 г. след направата на салона в мазите на училището с площ около 70 кв. м., самодейността потръгна. Тук са играни пиесите “Стоян войвода”, “Балканджи Йово” и още други. Спомням си че с “Балканджи Йово” посетихме и с. Малка Бресница. Там две девойчета изявиха желание да изпеят песента Балканджи Йово, преди да започне представлението ни и ние им разрешихме. Поради верски фанатизъм женските роли се играеха /изпълняваха/ от Омер Асанов Льоков. Конферансие им беше Мехмедали Джалилов Алчев. Така вечеринките се нижеха една след друга. През 1957 г. се направи първия фолклорен събор на който се представи обичая местна сватба. Едва през 1960 г. под ръководството на току що постъпилият като учител Севин Рамов заедно с музикалнтите Ибрахим Ас. Пехливанов и Алдин Кавалджиев, дават началото на самодейния певчески колектив. От тогава до сега този колектив действа. За този период колектива е завоювал 18 златни медала, само от събори в гр. Копривщица, и 52 сребърни без окръжните награди. Направени са над 20 записа по Българското радио и над 30 записа по телевизията. Няма мероприятие в общината или окръга да не сме взели участие. Онова което ни тежи е това, че нямаме собствена сграда. Налагало ни са е да правим репетиции на открито или в някоя частна къща. Към читалището има библиотека, но същата няма къде да растели стелажите си и книгите седят на цели купища. Целия колектив казваме дано в бъдеще да ни се усмихне щастието да ни се даде една стаичка.
Района на селото.
В района на село Галата има 5 пещери, като четири от тях са водоизточници. Суха пещера е “Меча дупка”.дължината и е около 150 метра и се намира на 500 м. югозападно от селото. Пещерата “Пещера” е почти край селото. Пещерата “Сухото езеро” е южно от селото на около 1 км. и 200 м. разстояние. Нарича се така тъй като преди да се каптира водата пресъхваше, тъй като има изход от друго място, което е по-ниско. Срещу нея има друга пещера, в която тече вода, но водата излиза на около 150 м. по надолу. Също така е каптирана преди години от Али Муков, кмет на селото по това време, като до каптажа е поставена чешма с дървено корито. Целия район на с. Галата е карстов има много дупки (понори). Запазени са и до днес в района на селото шест римски могили, две от тях са в местността “Бърдото”, една е в местността “Владая”, другите две са в местността “Даменица”, и едната в местността “Буторана”. Може да се твърди със сигурност, че такова племе е живяло някога по нашите земи, тъй като в района има много отпадъци от претопено желязо. Най-много такива останки има в местността “Амовото”, “Забъ”, близо до горния край на селото и долната лъка покрай “Говнуша” и в местността “Рътлината”. В местностите Лъките, Кулата и Кръстците са открити глинени съдове и римски монети от ІІ и ІІІ век. А в местността Чучура личат следи от римско укрепление. Останки от римски калдъръм свидетелстват, че стар римски път е водил от извора Роденец, през Галата за Малка Желязна. Твърди се от по-стари хора, че над местността “Сив кладенец” е намерен хромел (камък от вятърна мелница) и че е имало вятърна мелница, а така също и чукачница, тъй като в близост е имало няколко колиби.
Имена на местности намиращи се в района на селото. “Сипа” връх намиращ се северно от селото, името му идва от сипеяка (ронлива пръст), пред 80-100 години е бил засаден от лозя. “Церето” местността намираща се в западна посока на селото. Носи името си от церовата (дъбова) гора. Сега има само един представител от тоя род дървета. “Долната и Горната лоза”, самото име показва, че тези местности са били посадени с лозя. “Даменица” (връх) югозападно от селото. Носи името си от дамните т.е. кошарите, в миналото кошарите на галатчани са били зад този връх и тъй като пътя за кошерите е вървял през този връх , го нарекли “Даменица”.
На който и баир да се качи човек и погледне надолу, ще види селото като на длан. Землището му граничи на изток с това на село Малка Желязна, а на запад с това на Градежница и Български извор. Средната надморска височина е към 400 метра. Климатът е умерено-континентален. Първият сняг е почти през ноември, снежната покривка се задържа до март-април. Най-ниските температури са през януари. Лятото е горещо. Влажният максимум е през есента и пролетта. Засушаванията са през втората половина на лятото и началото на есента. Мъгли има главно през есента и зимата, а слани рано през есента.
Почвите тук са сиво-горски. Площите са плитки и на места каменисти. Флората около селото е смесена. Тук пребивава най-много келавия габър (свинаката), осена, клен, глог, явор, брекиня, круша, скороша, бук и около 900 дк. липова гора. На изчезване са брястът, и ореха. от полухрастите се срещат: глог, шипка, трънка, къпина. Горите се използват за дървен материал, огрев, шума за дребния рогат добитък. От дивите животни се срещат: заек, сърна, дива свиня, лисица, язовец, бялка и пор.
Родовете в селото
В селото има гробище, в което не се погребват местни хора. Според старите хора, това гробище е на латинци. През 1964 г. беше направена разкопки на два гроба, в които бяха намерени само бели и сини (петелки) копчета за горна дреха (антерия). В близост до това гробище имаше два гроба на румънски войници, починали тук, когато са навлезли румънските войски през 1913 г.
Някой от по-големите родове в Галата са Пехливановци, наречени още Мутювци, Льоковци, Минчовци, Асковци, Кадьовци, Маналовци, Чолаковци, Гайдарови, Говедарови, Босоловци, Шутовци, Акмановци, Дурчовци, Делиевци, Анадолски, Врачевски, Думбазовски, Джеферовски, Ъсенлийски, Слатенски, Галатски и пр.
Преселници в с. Галата
Махмуд Усинов Тремпеджиев ( 1848-1925) от Коман, Троянско.
Сулеман Дураков от Коман, Троянско баща на Шериф, Сулеман и Али Дуракови. Сулеман Дураков има и втора жена българка от която има син на име Асан, но то починал млад.
Омер Махмудов – преселник не се знае от каде, прадядо е на Гунин.
Асан Слатински от Бяла Слатина
Изет ходжа албанец от Анадола
Асан Мустафов Галатски от Глогово
Сильо Усинов Метов от Глогово
Селим Добревски от Добревци
Сулеман Ибримов Анадоласки от Анадола
Али Салков – преселник не се знае от каде, прадядо на Зако
Мехмед Уруков от Градежница.
Мехмед (Ахмед) Мустафов Колджиев от Новоселска река с двете си дъщери и двамата зета Асан от Кирчево и Ибрим Мехмедов Уруков се изселват за Турция през 1954 г.
Облеклото и храната.
Облеклото е ежедневното и празнично. Женската нусия е шалвари, вързани с учкур. Той завършва с две тъкани с различни фигури части; тъкана риза с кенари, елек, а в празничния вариант – ентерия (къса до кръста горна дреха с дълги ръкави и едно копче), шарени плетени чорапи и цветен бариш (кърпа за главата).
По-старият тип женски елеци се наричат кавушма. Фереджета се носели от омъжените. Престанали да се носят някъде със започването на работа в ТКЗС. Днес се носят само от някой по-възрастните жени при погребалните и поменните обреди. Традиционните дрехи се допълва с герданче от мъниста, носено и до днес при по-старите жени.
Старият мъжки костюм се е състоял от риза, кафяви потури (патуре), шарен пояс – мораво и бяло, и елече наричано ентерия. Потурите и елеците се шиели при Шакир ходжа. А на главата се носела чалма, увита с бяло платно.
Насилственото премахване на традиционния женска носия започна през 1985г. Заедно с отхвърлянето на носията носенето на тъкани кенарени ризи също се забраняваше. След промените от 1989 г. по-възрастните жени отново възстановяват практиката да носят бариш или яшмак. Днес само някои от жените, обикновено на възраст над шестдесет години, продължават да носят тъкани ризи. Най-устойчиви са шалварите и учкурът, които се носят и днес.
Една от традиционните храни е хляба с нахут, соденик, просеник (царевични пити), точено (турска баница), баклава и пр. Крокмачът или катъкът е вид кисело мляко, но в него има трошици сирене, което го сгъстява.
Обичаи
Бременната не трябва да върши нищо след залез слънце. След раждането родилката не трябва да излиза навън след полунощ. Две родилки не трябва да си виждат децата до четиридесет ден. Ако това се случи си разменят нещо свое, например герданче. През тези дни родилката не трябва да излиза и на вън. На ръцете на детето се слагат червени и бели мъниста против уроки. В миналото веднага след раждането, преди детето да пренощува, задължително се прави понуда, наричана още пита. Хората поставят в питката на понудата стотинка. Този човек, който намери парата в питата е дарен от родителите. От своя страна намерилият парата също го дарява. Първото дете обикновено се кръщава на дядото по бащина линия, ако е момче, и на майката или сестрите на съпруга, ако е момиче. Следващите деца се кръщават и на други роднини. С даване на името на детето се прави и сюнет (обрязване). Приема се, че е добре това да стане преди навършването на една година, защото е по-безболезнено. В миналото сюнет се правеше с тъпани.
Според традицията булката е облечена в шалвари и кенарена риза. Задължително има метнат пред раменете червен дувак (недоушити шалвари), а на главата е поставен бариш, прикрепен е и бял воал, подобен на було (валъ), който е надиплен около главата и се спуска до средата на гърба. Пред т.нар. валъ се спуска тел – лъскави нишки, които преминават пред ушите и достигат до кръста, като могат да завършват и с метални пари. След това на челото се поставят една до друга цветни бариши, навити на ленти, наричани тури. Булката носила фес (фесе). Това е малка шапка във вид на полукръг с нашити метални пари (жълтички) и мъниста по нея, поставяна на темето, лицето било писано, т.е. украсявано с различни фигури от залепени по лицето пайети.
Вечерта преди сватбата лицето на булката трябва да се подготви, като се почисти със специално подготвена за целта смес (акдъ) от белтък, разбит на пяна и захар. След като изстине и се сгъсти (да стане като маджун) сместа се стяга и залепва на лицето. После втвърдената консистенция се отделя от бузите, челото и брадата. Лицето се измива със солена вода, намазва се с крем, а после се слага пудра. Рано сутринта преди изгрев слънце, към четири или в по-нов вариант – към осем часа сутринта, булката започва да се пише. Пайетите се лепят с жълтъка на яйцето с помощта на памук. Кръговете по бузите се очертават с червило. Първо с черен молив се съединяват веждите. Започва се с украса на челото. В края на събраните вежди – като клонче, и също завършва с кръгчета от пайети. Върху клепачите на очите също се залепват пайети, на практика очите са полузатворени и булката може да гледа само надолу. След това се рисуват бузите, върху които се правят кръгове, като се редува по три броя червени и зелени пайети. Последна се изписва брадата, върху която се прави овална фигура и около нея се рисуват две кръгчета. Майката на младоженката слага къна на ръцете й – на пръстите й и по една точка отвътре и отгоре на дланта.
След като е приготвена по описания начин, булката се облича. Писачката залепва всяка паднала пайета. Младоженката ходи писана от сутринта до вечерта, като през първия ден се прибира в дома на майка си. За втория сватбен ден отново се пише. Вечерта завършва с оставане в новия й дом, където тя отстранява украсата от лицето си и се появява без пайети за първата брачна нощ. След сватбата жената боядисва косата си черна, което е външният знак за променения. Боядисването на косите продължава, докато побелеят.
Даряването е един от основните акценти в сватбения обреден процес както в миналото, така и днес. Даровете за сватбата в миналото са били собственоръчно изработени най-вече от младоженката, с помощта на по-възрастните жени в къщата. Чеизът се състои то китеници, пътеки, килими, учкури, чорапи, шалвари, елеци, ризи. В миналото младоженката е била взимана на кон. След взимането на булката от дома на младоженците се ходело при ходжата в джамията, за да ги венчава. Той пита младите дали искат да се женят, както и двамата свидетеля, трябва да свидетелстват. След получаване на съгласието ходжата прочита молитва (дувъ), отрязва малки кичури от косите им, а младоженците държат в това време запалени свещи в ръцете си. След първата брачна нощ, ако булката е честна, свекървата раздава шербет на сутринта.
Традиционното наименование на покойния е дженазето. Починалият се къпе в двора на къщата си: от ходжата – мъжете, и от жени къпачки – жените. Мястото се огражда с определени за целта черти. Като цяло то е някъде по встрани, за да не се стъпва върху него. Водата за къпането се приготвя от къпача и не трябва да бърка във водата с ръка. Починалият се къпе върху ритуална маса (маса, в края надигната с дъска – за възглавница). Ритуалната маса стои в двора на джамията и когато някой почине, се взима оттам. По време на измиването мъртвият не трябва да се докосва с гола ръка. Мъртвеца трябва да бъде погребан само с платно. Често в дясната ръка на починалия или в специално вързана кърпичка се слага сол. Преди да се вдигне тялото от къщата тази сол се взима и се наръсва по добитъка за хаир, за да не му става нищо и да не умира. Престоят на починалия в дома му също е в разрез с религиозните ислямски норми, които изискват мъртвият да се погребе почти веднага след настъпването на смъртта. Цялата нощ трябва до него на светло да има хора. След изкъпването покойникът, поставен в кивор, завит в кефин, покрит с бяло тъкано молитвено килимче, което се нарича пола. Всички жени носят на погребението цветя. Около него застават ходжата и мъжете, а жените заобикалят в полукръг. Всички заемат молитвена поза – сгънати в лактите ръце с дланите нагоре, полусвити в шепи и се чете молитва. При прощаването си с дженазето всеки минава и движи дланта си във въздуха по дължина над тялото. Погребението се извършва следобед, преди два часа. На гробището отиват само мъжете. При среща с погребално шествие също се спазват определени правила, като човек трябва да се спре и да не минава пред погребалното шествие. Четирима души, които се сменят, носят мъртвия, докато стигнат до гроба. Шествието спира единствено пред гробището, където има специален камък, върху който се поставя тялото на починалия, и ходжата кланя дженазето.
Мястото на гроба обикновено се избира от най-близките. Над тялото се нареждат дъски от дъб, бук или ясен под наклон. При зариването на гроба всеки хвърля лопата пръст. Тя се слага на земята и после се взема от следващия човек. На гроба се поставят два дървени кола. Единият е сложен откъм главата на починалия, а другият откъм краката му.
На седмия ден от смъртта, преди да се отиде на гробището, се раздават седем питки и на всяка се поставя свещ. Питките са обли, намазани отгоре с яйце. Те се раздават, след като ходжата чете молитва. Най-близките на покойния, обикновено жени, отиват на гробището. На гробището отива и ходжата. Гробът се прелива в посока от главата към краката, по дължина. До петдесет и втория ден след настъпването на смъртта срещу петък се ходи на гроба да се прелива. Мевлид се изпълнява на петдесет и втория ден, в който му се разлагат ставите. Вечерта преди Мевлида се коли курбан. Спазва се правилото полът на животното да съответства на пола на покойника. На Мевлид се коли животно – овен (овца), най-често наричано от местното население праз.
В дома на починалия се поставя обредна трапеза, като за присъствие е необходима покана. Мъжете и жените сядат заедно на трапезата. Пред ходжата се поставя шарена възглавница, която се покрива с пешкир. Преди започване на угощението ходжите четат части от Корана и Мевлида. Като ходжата изчита Мевлида, присъстващите слагат пари на поставената пред него възглавница, които после му се дават. Ходжите получават подаръци – чорапи, кърпи, а може и риза. При споменаването на определен пасаж от Мевлида всички присъстващи стават прави. След като седнат се раздава шербета и се пръска с розова вода – гюлсу, поставена в шише, увито в кърпа и индрише, вързано с червен конец.
На Рамазан Байрам се ходи да се целува ръка на родителите. На Курбан Байрам, който се определя, че е седемдесет дни и два след него, се коли животно. Всяка година Байрама се мени с десет дена. През Размазана не се яде, а се говее. Ставаше се с тупан рано сутрин, за да се яде в определен час. Говеели са и мъжете, и жените. Можело е да се яде и пие вода след като пукне пушката. Друг празник е Ашуре, се подава ашуре по комшиите.
Васильовден е на 14 януари (“четиринадесет дена след Нова година”). За празника се приготвят тиквеници. Чества се и Бабинден. Трифунци се празват три дена, от 14 до 16 февруари, против вълци, а някъде се добавя “и против кучета”. През тези дни не се работи с ножици. Не се излизало нощно време. На простора не трябва да се оставя нищо.
Другият преходен период се свързва с настъпването на месец март. Мартините съботи се празнуват поради страх от змии и от град. През месец март е и Турското четирийсет, което е на 27 март. Тогава се ходи на гробището. По традиция жените ходят на гробището рано сутрин и всяка носи бонбони, локум и цветя, шишенце с вода, за да прелее гроба. Обикновено взаимно се черпят и се разменят сладките храни. На гробището се остава докъм обяд. Храна от гробището не трябва да се връща: ако остане, децата я доизяждат.
Благовец се празнува на 7 април против змии. Обикновено се пали огън в двора и с него се обикаля основата на къщата и двора, опушва се срещу змии. Връзвали се люлки и младите се люлеят. На Благовец не се плете, тъче и шие, та да са благи змиите. Гергьовден (6 май) също се празва. “Гаргин ден е на следващия ден (7 май). Иримъ на 14 май също е посветен на опасността от змиите. Против градушка се празнува Вартоломей (24 юни). Мишин ден (9 ноември). Подобно на Гаргин ден той се празнува един ден след Димитровден.
Кметовете в с. Галата
Али Топачов – 1893 г.
Асан Махмудов Тремпенджиев – 1904 г.
Ибо Топалов (Б. Извор) –
Мехмед Ибримов Помаков
Ибо Омеров Силев (Ибо Кьорав) - 1918 г.
Асан Махмудов Галатски
Сильоман Асанов (Глогово)
Дако Йончев (Б. Извор)
Али Ибов Муков - до 1944 г.
Мустафа Алиев Анков
Мустафа Асанов Галатски
Мехмед Салев Ибов
Омер Асанов Льоков
Ариф Алиев Еминов
Ивайло (Ибо) Асенов Анков
Радослав (Рамадан) Диков Михайлов
Пеньо Пенев Шутев
Тихомир Устинов Чолаков
Стефан Митков Павлов (Сулейман М. Помаков) - до 2000 г.
Радослав (Рамадан) Митков Льоков – до 2008 г.
Адриян (Али) Милчев Маринов
