Topic: Исторически геноцит върху българската история

[Marlboro]

Zashto  haidyti ne pokazvat na horata pod Dynava kak se govori v'v Volshka Bulgariq ?


http://bolgarradio.com/popup/radio.html



http://bolgarradio.com/habarlar.html#

[Marlboro]

СРЕЩИ С ТУРЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ

На 1 март се навършват 88 години от рождението на Георги Марков. Текстът, който ви предлагаме, е излъчен по Би Би Си през 70-те години на ХХ век, предоставен ни е от семейството на писателя.
Георги Марков е роден на 1 март 1929 г. в Княжево. Завършва индустриална химия и работи като инженер-технолог. През 1961 г. са публикувани първата му книга "Анкета" и сборникът с разкази "Между деня и нощта". През следващата 1962 г., излиза "Мъже", която получава наградата за най-добър роман на годината. Следват книгите "Победителите на Аякс", "Портретът на моя двойник" и "Жените на Варшава", с които си спечелва име на един от най-талантливите български писатели от 60-те години. Партийната цензура не допуска издаването на неговия роман "Покривът". През 1969 г. писателят заминава за Италия на посещение при своя брат Никола. Установява се за постоянно в Лондон, където става щатен сътрудник на Би Би Си. Също така сътрудничи на Дойче Веле и Радио „Свободна Европа“. През август 1974 г. неговата пиеса “Архангел Михаил” спечелва първа награда на Международния театрален фестивал в Единбург, като няколко месеца преди това на лондонска сцена е поставена пиесата му “Да се провреш под дъгата”. На 7 септември 1978 г. на моста “Ватерло” в Лондон Георги Марков е наранен в дясното бедро с отровна сачма от агент на тайните служби на комунистическа България. Писателят издъхва на 11 септември в лондонската болница “Сейнт Джеймс”. След неговата смърт на Запад излизат "Есета" и "Задочни репортажи за България". У нас те са публикувани едва след 10 ноември 1989 г.


Винаги ми се е струвало странно, че животът на съвременното турско население в България е останал вън от творческото внимание на българските писатели. Може да се каже, че в цялата съвременна българска литература не присъства нито един образ на турчин, не е засегнат нито един проблем, отнасящ се до турското население, да не говорим за по-дълбоко вникване в духовния мир на този народ. Дори не е отдадено внимание на съвместния живот на турци с българи, които историята от векове е свързала. Като че тази значителна част от населението на страната не съществува. Когато българската литература описва подвизите на трудовите герои, тя някак разсеяно пропуска да отбележи, че почти няма голям строеж в страната, почти няма мина, язовир, дърводобивен обект, кариера, където да не работят турци. Всеизвестен факт, е, че голяма част от строителството на страната минава през турски ръце.

При многобройните ми обиколки неведнъж срещах тия мълчаливи, скромни мъже, които с изключителна добросъвестност и трудолюбие залагаха своите сили във всяка работа.
Преди време трябваше да прекарам август месец в село Калугерова махала, Карловско, недалеч от известния курорт село Баня. Това беше по време на кампанията за изваряване на реколтата мента. В огромния двор, където бяха ментоварните казани, прииждаха колони със селски коли, претоварени със зелена ментова трева. Въздухът беше напоен с острата миризма на ментол, беше прохладно и чисто и същевременно шумно от множеството, което чакаше реда си при казаните. Хората бяха постлали шарени черги край колите, разтворили бяха торбите си със сирене, домати и хляб и обядваха. За мене всичко това беше необичайно привлекателно и интересно, напомняше ми отдавна миналите стари времена на селската идилия. С мене беше техникът на инсталацията Мустафа, висок, строен турчин, с ниско остригана коса и големи светли очи. Той се грижеше за всички инсталации в този край и в тия дни не му оставаше време за сън. Беше много добър техник, рядко интелигентен и мил човек. Запомнил съм добре, че ние тъкмо отивахме да се къпем в съседната река, когато настъпи нещо неочаквано. Изведнъж се чуха викове, писъци, някой крещеше: „Бягайте! Бягайте!“. И в секунди настъпи невиждана паника. Разпрегнати животни и смъртно уплашени хора тичаха на всички страни и се тълпяха при вратата, жени пищяха и викаха децата си.

Какво всъщност се беше случило. Инсталацията се обслужваше от един престарял парен хотел „Линкълн“. И огнярят, който работеше на котела, се беше напил и в нетрезво състояние наблъскал толкова въглища и дърва, че прегрял котела. В един момент налягането на парата се вдигнало далече над критичното и съответните предпазни уреди отказали да функционират. Котелът можеше да експлодира всеки момент, което значеше, че камък върху камък нямаше да остане наоколо. Обезумелият огняр се беше втурнал към хората, като им викаше да се спасяват.[

Въпреки паниката дворът се опразни и всички се изтеглиха на разстояние в очакване на експлозията. Тогава Мустафа се отдели от мене, върна се сам в празния двор и аз го видях да приближава котелът. После той ми разказваше, че най-страшно било приближаването, защото котелът скърцал под напора на парата. Той взе една лопата, отвори вратата на огнището и започна да вади жарта. Единственото, което можеше да се направи, за да се предотврати експлозията. Повече от хиляда души гледаха как той работеше при страшния котел, как извади цялата жар и накрая, когато свърши, се просна на тревата, изтощен от напрежение. Опасността беше избегната. Видях, че устните на Мустафа бяха дълбоко напукани и ръцете му обгорени.

– Зор, братче, зор! – каза ми той усмихнат.

Така го и запомних. Един висок, строен, турчин, ниско остригана коса и големи светли очи. И голямо сърце. Мустафа.
Хората му дадоха своята благодарност. Тогава за първи път почувствах смисъла на старата, отдавна забравена българска поговорка: „Да ти даде Господ здраве, късмет и турчин за съсед!“.

[Marlboro]

https://www.youtube.com/watch?v=WgxoQkj7jnM

[Marlboro]

https://www.youtube.com/watch?v=zHXAYq5VBj8

[Marlboro]

https://www.youtube.com/watch?v=Ax7D7ZkhRfg

[Marlboro]

https://www.youtube.com/watch?v=-5zTCsF8RQY

[Subeyi Kurt]

Тройката на най-големите мръсници попълва папукчията (майстор на чехли) Вутьо Ветов от село Видраре. Това е човекът, който буквално окачва Левски на въжето и забива последния пирон върху ковчега му, образно казано. Той участва в опита за обира на Халачевата къща, при който Апостола убива нелепо слугата Стойчо. И ако Вутьо бе казал, че не е видял нищо, Дяконът можеше да твърди, че убийството е станало при самозащита, при което можеше да бъде съден по чл. 147, гл. ІІ, ал. А от Имперския наказателен закон (ИНЗ), предвиждащ наказание „на окови“ за 15 години. Но заради показанията му Левски получава смъртна присъда  по алинея 5 от ИНЗ на същия член 147. Покрай това си непростимо деяние Вутьо издава също 3 комитета и 6 участници. http://www.desant.net/show-news/32431

[Subeyi Kurt]

Разсъждения върху историческия мит „пет века ни клаха“]http://wp1109248.server-he.de/librev250/index.php/discussion-bulgaria-publisher/1868-2012-12-04-11-51-40

[Subeyi Kurt]

[color=rgb(161, 161, 161) !important]Разсъждения върху историческия мит „пет века ни клаха“[/color]  http://wp1109248.server-he.de/librev250/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/1868-2012-12-04-11-51-40[/size][/font]

[Subeyi Kurt]

https://www.youtube.com/watch?v=09_MzBaoqCE&feature=share

[Marlboro]

.. haidyta i toi laje i maje s polovin ysta kato drygite haidytcheta, tvardeniqta my sa na polovina istina, izbqgva i ne kazva realnata istoriq!
.. ne 30 ili 300 ako shte i 3000 knigi da vlachi s karyci v tezi knigi se govori sa vijdaniq pisani ot drygi haidyti, a ne za realnata istoriq !