Topic: Помаците-народ под наем.- Pomaks people Rentals in world!

[Nazmi]

Това е един реален филм за живота на нас помаците в днешно време! Филма е сниман в село Бръщен/ България,Смолянско,Доспат/. от журналистката Миролюба Бенатова за реалноста! Държавата нехае за помаклъка,и те младите загърбват родители и работят черната работа на полето в Англия,Гърция,Испания Турция/  Turkey ...и с доходите с парите си инвестират в родината,за да оцелеят близките родители и семейства! ! ! .Къде са политиците? По селата са останали пенсионерите,а младите в чужбин по принуда,и с техните пари са инвеститори в държавата Мащеха да потдържат с преводи от чужбина родители и близки???

   This is a real movie about the life of Pomaks us today!
The movie was filmed in the village of s. Brashten- journalist Mirolyuba Benatova about reality!
State neglects pomaklaka, and they frustrate the young parents work and drudgery in the field in England, Greece, Spain.Turkey ... and income to invest their money in their home country in order to survive the coming parents and families! ! ! .
   Where Politicians? The villages remained pensioners and young abroad under duress and with their money investors in the country to Stepmother enclosing a translation of foreign parents and relatives

[Nazmi]

See...
  https://www.youtube.com/watch?v=wNDOKyuIg9Y

[Nazmi]

https://www.youtube.com/watch?v=OCbKakFRaKk
 

[Nazmi]

 https://www.youtube.com/watch?v=5k531mwoevo


For us Pomaks largest investments in Plovdiv, Shumen, Gotse Delchev, giving bread to  of  thousend pomaks people.
There fore here we always as our site www.pomak.eu  is now in favor of, our website than 10 years of leadership! 

[Nazmi]

                         Защо мразите Помаците?

                        Една помакиня- студентка от сърце споделя...  

 Защо е тази ненавист, този лош поглед?

Знаете ли, аз съм помакиня и реших да ви разкажа малко за нас, помаците.
Живея в голямо село, близо до града, мога да ви кажа, че хората в нашето село са много добри, красиви, поддържани, трудолюбиви, честни и почтени.

Израстнах в много добро семейство-с родителите ми винаги сме се обичали и уважавали взаимно-никога не сме се псували, ругали или нещо от сорта. Винаги са ми давали право сама да избирам в живота си. Те са много съвременни и винаги са ми давали достатъчно мъдри съвети. Като цяло в селото хората изповядват Исляма.
 
 И... не знам защо имате такава погрешна представа за тази религия. Тя е също толкова праведна и чиста, както Библията. Ислямът проповядва мир и любов към ближния и ако се съмнявате толкова (някои от вас), вземете Свещената книга и я прочетете!

Друг е въпросът вече кой как възприема религията.
Също така си мислите, че жената е много пренебрегната в Исляма-това не е така.

Забулването е желателно, но всъщност не е задължително, ако жената се придържа към скромното облекло. Символът на забрадката всъщност е такъв:
Според Исляма жената се забулва, за да покаже, че вътрешната, душевната красота е много по-ценна и по-важна, отколкото външната.

Жените мюсюлманки далеч не са изостанали. Те мислят за душевното, мислят за благото в отвъдното, а не за земното благо, защото драги хора-земното не е вечно, то е временно и един ден всеки ще се прости с него. Всичко на този свят го ползваме назаем(ако можеха и "уважаемите" политици да се замислят за това... )
Жените мюсюлманки са едни от най-стойностните жени-добри, чисти и морални.

А може би вие предпочитате 12-годишна пикла от днешното младо поколение, толерираща секс на 12-години с типично чалгарско поведение и влечение към разврата и наркотиците? !

(да, не всички са такива, но повечето -да)
Преди да съдите другите, се огледайте наоколо! Все повече се променя понятието за ценност, а това е много жалко.

И за да не решите, че съм тъпа помакиня- студентка съм, комуникирам с всякакви хора, но ме е яд много, когато човек без да е наясно, му натрапват погрешни представи за същността на помаците или му дадат пример с някакъв си частен случай и той веднага се настройва с омраза към хората.

Но нали в царството на слепите и едноокият е цар...!

  Източник: spodeli.net.

[Nazmi]

Песента за помаците е от 1991г от един Емигрант,в щатите Пенсилвания- 1972г и се интересува от родословието на нас помаците, аджеба кои сме,откъде сме!
Това е реалност и запазено тук в сайта!

   По идея  на песента - Мехмед Касапов- САЩ .. h




Изпълнява орк" Родопски извори" Главен ръководител Б.Моллов/ брат на Р.Родопски.
Песента е записана в студио "Веселина"град Пловдив-1994 година.https://www.youtube.com/watch?v=NgUruwRzQqk
  Песен за помаците - Румен Родопски

[Nazmi]

  Народа " Под наем" принудително днес милеят за България и роден край,детство.Незабравими спомени.За жалост днес обществото ни има нужда от такива.Ето ви един пример,човек прокуден милее за едно забравено село в Родопите.Направи парк,за майките, грижи се за хората само за едно добро.Един пример за уважение остава!

Мехмед Касапов- село Туховища. Родопите
https://www.youtube.com/watch?v=0gfWjG5hdE8

[Nazmi]

  В с. Лъжница щом щъркелите долетят, хората отлитат…
 април 21, 2016.

  В тоя час на деня автобусът от Гоце Делчев води в Лъжни­ца най-вече учителите. Часът е 7.30, ново­дошлите кривват машинално към близ­кото учили­ще, малко по-късно в двора му ще се из­сипят на шумни орляци около 200 деца, а неколцина мъже ще заразнасят из площада още голите скелета на сергии­те, ще вадят припряно от пре­тъпканите багажници на ав­томобилите пъстри килими и шалтета, юргани, лъскави дре­хи, обшити с пайети, с ламета… Денят е пазарен, търговците и плетачките от околните села ще наредят грижливо стоката си на показ и ще се надяват с напредването на деня алъшве­ришът да потръгне.

Точно от тоя площад преди двадесетина дни 60-ина жени от Лъжница потеглиха за Испа­ния. Там ще берат ягоди до раз­гара на лятото, казват мъжете, които посръбват сутрешното си кафе в края на площадчето, пред магазинчето на Фатик и Атике. А то още от вратата при­ковава очите ни с многотията на цветните си щандове. Раф­товете му преливат от всичко – храна, дрехи, обувки, аксесо­ари, домакинска посуда…
СМЕШЕН МАГАЗИН СМЕ,
казва насреща ми Атике, оплитайки се неволно в ду­мите, после се поправя през смях: омешан, магазинът ни е омешан, всичко продаваме, всичко си имаме. А Фатик се разшетва любезно и заедно с кафето ни поднася вилици – за грис-халвата, забъркана в тъмни зори от работливата му жена. Месецът е женски, из­цяло женска е и компанията, насядала край масичката в ъгъла на мага­зинчето на пло­щада. Мъжете са заформили своя компания пред външната му врата. Же­ните вътре са пет-шест, част от тях са с риту­ално къносани пръсти, спомен от пищната сватба миналата неделя, за която всички още говорят. Местният полицай оженил дъщеря си. Сезонът на сватбите в Пиринско, започ­ващ традиционно в края на ес­ента, още не е приключил, но вече догаря. Запролетява се, иде време за работа.
 
В магазинчето на Атике пи­енето на кафе върви с пряс­на вода, грис-халва и сладка раздумка. Жените се готвят за началото на монотонния си ра­ботен ден. След малко ще хлът­нат в близките цехове, за да си тръгнат от там по тъмно, с при­ведени рамене, угрижени, леко прегърбени… Работата в цехо­вете не е лесна, парите са мал­ко, но след упадъка на тютюне­вия поминък Лъжница, както и околните гоцеделчевски села, не може да се оплаче от липса на прехрана. Само в това село през последните двадесетина години шест цеха са открили работни места за производ­ство на обувки и текстил. Вече нито една от местните къщи не слага на масата си хляба благодарение единствено на тютюн. Вече е март, а част от продукцията им още не е изку­пена, сухите листа чакат скла­дирани по тавани и кошари, как да засееш отново лехите, кахърят се хората. А и при тия ниски изкупни цени – 4-5 лева за килограм продукция след толкоз много блъскане лете и зиме… „Преди десетина годи­ни само от Лъжница за един сезон излизаха 70 тона тютюн, а днес я изкараме 15-ина, я не“, пресмятат жените. После отно­во навеждат над ароматното кафе глави, увити в бели ша­мии с розови краища. Розови са, за да се различават от съ­седната Корница, където краи­щата са в синьо.

Вър­нат ли се щър­келите в Лъжница, хората хукват по света, кой на запад, кой на север, та и на юг. Жени­те стягат багаж и потеглят към Испания и Гърция, а мъжете строят чужди къщи в Англия и Германия.ДЕЦАТА ОСТАВАТ В РЪЦЕТЕ НА СТАРИТЕ.

Те пък се чудят как да заме­нят липсващите мама и тате, как да се справят с малчугани­те, които месеци наред виждат родителите си само по скайпа. Този феномен – на децата, кои­то растат далеч от родители, ще занимава все по-често об­щественото внимание.
Някои заминават навън с цялото си семейство, но дори и след години се връщат в България и влагат в Лъжни­ца всичко спестено навън с много труд. Според кмета на селото Заафер Койнаров по най-груби сметки ежегодно от работата зад гра­ница местните до­карват със себе си общо около половин милион лева чиста пара. Само жените носят от ягодобера по четвърт милион, затова и всички са готови да тръгнат на дълъг път. Връзката им с тамошните работодатели е местна жена, която от години живее в Испания. Всичко е точ­но, жените заминават на сигур­но, но пък не всички издържат на тежките условия на труд.

Ягодите, казват сестрите Ме­лихат Кърпачева и Орхиде Хад­жиева, искат здрав гръб, здрав кръст и силни ръце. По шест часа на ден пълзиш приведе­на, после умираш от болки в кръста. Двете брали три годи­ни подред испански ягоди. Тая пролет обаче мъжете им не ги пуснали на ягодите. Да стоят тук и да си гледат децата, и да спрат да плачат и да им пра­щат целувки по скайпа. Орхи­де си има работа, секретар е към кметството, държи и сел­ската библиотека, а Мелихат гледа второкласник. По-добре да съм у дома, отколкото да се блъскам до мръкнало за нищо пари в някой цех, казва тя.

Щом оберат испанските яго­ди, жените хукват към Гърция – на тютюна. Там заедно със саденето, копаенето и брането им се събират по пет месеца работа“, пресмята Атике, до­като отмива утайката от кафе по чашите. Преди години тя и Фатик хвърлили ключовете от магазина на зетя и дъщерята и също тръгнали да изкарат суха пара на юг. Четири ме­
близо до град Драма, в стара къща с мизерни условия, но пък се върнали с добри пари. „Брала съм по цели нощи тю­тюн,
СЪС ЗАКАЧЕНО НА ГЛАВАТА ФЕНЕРЧЕ,
но я спести тук толкоз пари с честен труд. Само не ме пи­тай с колко килограма олек­нах… Отслабнах с…“, вдига вежди Атике, а машината за кафе зафучава и гълта броя на свалените килограми. Кафето е за току-що влезлия в мага­зинчето Ибрахим – пенсионер със 130 лева на месец, но със здрави връзки вън от Бълга­рия, което донякъде обяснява и оцеляването му. И трите му деца са разпръснати в раз­лични държави. Дъщерята е в Турция, там са и двамата му внуци, единият е вече студент в Истанбул. Заминали заедно още през 1991 г., но старият се върнал обратно в България, въпреки че вече имал и турско гражданство. Тук вдигнал още в социалистическите години голяма къща, вдигнал я с ва­дене на камъни, а под един покрив със зет не се живее лесно. Нищо че зетят е учен, културен човек, бивш военен, бърчи чело Ибрахим. Първо­родният му син пък вече тре­та година е в Германия със семейството си. „Синът също като мен е Ибрахим, строител е, снахата Сафие е чистачка в хотел, а внукът работи на лети­щето. Добре са, бе. Германците имат култура. И да ти кажа, тук всички министри и директо­ри трябва да са германци или англичани, а българите да са техни заместници“, дава ре­цептата си за икономически приоритет на страната старе­цът. После признава, че приба­вял по някой лев към мизерна­та си пенсийка с продажба на колчета за връзване на фасул и домати. Върти дребния си „бизнес“ благодарение на ста­рото си вече магаренце, с него се катери из Балкана и реже колчетата. После ги подсилва, окастря ги, а жените в селото връзват със сезал за тях фа­сул и домати в дворовете си.
БЯХ ТРИ МЕСЕЦА ВЪВ ФИНЛАН­ДИЯ“,
казва брадясалият Садък и отпива шумно кафето си в мъжката компания пред ма­газинчето на Атике. Върнах се заради кредита, който бях теглил тук, бях тръгнал да си вдигам нова къща. За да ос­тана легално във Финландия, ми трябваха около 6 хил. евро – да се регистрирам на адрес, да получа всички права за работа… Имах ги, но накрая реших да се върна в Лъжница и да си погася кредита“, казва Садък и млъква. После чис­ти дълго с прокашляне глас и дръпва дълга и поучител­на реч – за българите, които също бягат навън, но гледат да вземат каквото могат от държавата и да го изнесат, и там да си останат. И за скром­ните и трудолюбиви помаци, които един лев да имат, ще го скътат и ще го върнат, за да го вложат там, където са се родили, на парчето земя, чий­то хляб са яли.

Ако не са цеховете, ако не е гурбетът, щяхме да сме жив зян, отчита на свой ред Заафер Койнаров, кмет на Лъжница втори мандат, но и с личен гурбетчийски опит зад гърба. И понеже заетост­та не му е дерт, тревогите му се въртят покрай липсваща­та детска градина. Въпреки че Лъжница се слави в окол­ността с най-многото си булки и люлки, съседната Корница отглежда най-мал­ките й жители. Вся­ка сутрин
ДВА АВТОБУСА НАТО­ВАРВАТ МАЛЧУГАНИТЕ
и ги водят през един хълм под връх Ореляк, а в края на деня ги връщат обратно в селото. Липсващата дет­ска градина всъщ­ност не е проблем на демокрацията, кой знае защо, но такава сграда село­то никога не е има­ло. Години наред отглеждали децата си в две селски къщи, още преди про­мените обаче контролните ор­гани ги затворили, липсвали им хигиенни условия. И така десетилетия вече двата авто­буса разкарват напред-назад из балкана децата. Сега всич­ки в Лъжница са вторачили очи в Койнаров, а той се е зах­ванал здраво с тоя проблем. И по всичко личи, че скоро се­лото ще има детска градина. Та, тръгнат ли на гурбет мла­дите, бабите и дядовците да не разчитат само на двете си ръце за отглеж­дането на мал­чугани­те.

  http://toppresa.com/76579/v-lazhnitsa-shtom-shtarkelite-doletyat-horata-otlitat