Български > Дискусии

Как са живеели българите в Османската империя?

<< < (2/9) > >>

Marlboro:
Пресъхнала и чумава България пада под турско робство

Tурските пълчища са последният удар на бича Божи, който плющи над България през цялата втора половина XIV век. Изтерзана и съсипана, разложена като държавност и общество, тя безславно рухва за цели 500 г.
Българите са единственият покорен от турците народ, който не дава генерално сражение на завоевателя си и пада в плен почти без да е оказал съпротива.
Нови изследвания обаче доказват, че някои подценявани досега фактори са имали доста голямо, даже решаващо значение за краха на българската държава. Най-главните от тях са епидемията от чума и свирепата суша в Северна България. Те водят до демографски срив, много по-драстичен от днешния. Страната е обезлюдена извън поречията на реките, които не пресъхват.
Тези фактори на разрухата фатално са се комбинирали с другите, които традиционно изтъква историческата литература: феодална разпокъсаност, стопански срив, духовна криза, слаба и късогледа политика на управниците и др.

В резултат на всичко това в края на XIV век България е една изсъхнала, пуста и чумава земя, потънала в хаос и безвластие, чийто завоевател изчезва за десетилетия след триумфа си, сякаш не желае да я владее.
Какво представляват Балканите през втората половина на XIV в., става ясно от ценното описание на един рицар, пътувал из българските земи. Ханс Шилтбергер пише, че е бил в три държави, като и трите са се казвали България - едната със столица Видин, другата - Търново, и третата - Калиакра.

Той идва по време, когато царството на изкуфелия Иван Александър вече е поделено между синовете му. Иван Шишман е получил търновското парче от България, а Иван Срацимир - видинското. Източната част е отцепена още по-рано от деспота Добротица и Шилтбергер заварва на трона му неговия син Иванко.
Българиите всъщност са повече - отцепили са се и Влашко и Молдова, воеводствата на Прилеп и Сяр и др. При появата на турците в средата на XIV в. на Балканите има общо 40 феодални образувания, но само няколко са формирани на етническа основа. Унитарните държави - сръбската, българската и византийската, се разпадат.
Това е периодът на най-слаба централна власт и най-голяма феодална разпокъсаност и в другите части на Европа. По онова време нито една държава не е достатъчно мощна, че да обедини другите или сама да предприеме поход и да прогони турците вдън Азия. Папата също се проваля. Във вула от 25 декември 1366 г. той обявява кръстоносен поход и поставя условие за него - обединението на двете църкви. Поход обаче няма, обединение също няма, в Европа цари анархия и християнските държавици продължават да се боричкат помежду си. Маджарите например издебват сгоден момент и завземат Видин за 4 години от 1365 до 1369 г. България пък два пъти вика турците на помощ във войните й срещу маджари и византийци между 1356 и 1366 г.
Най-унизен и безпомощен е император Андроник IV в Цариград. В замяна на своето оставане на византийския трон той отстъпва на султан Мурад I стратегическата крепост Галиполи. Така турците си възстановяват връзката между Румелия и Анадола през Дарданелите и набезите им се засилват.
По онова време чумата вече е връхлетяла Европа и изтребва половината от населението й. Някои градове губят 80% от жителите си и трябва да минат 300 години, за да може населението на континента да възстанови числеността си отпреди епидемията - 75 милиона.

Вече се знаят доста подробности за това най-голямо бедствие в историята на човечеството, по-гибелно от световните войни през ХХ век. С чума заразяват бълхи, пренасяни от гризачи. Тя тръгва от монголската степ и стига до генуезката колония Кафа в Крим, откъдето през ноември 1347 г. два кораба пренасят заразата в Месина. Оттам тя плъзва на континента.
За разрастването на епидемията способстват много фактори, но един от тях е куриозен. Съвсем наскоро папа Григорий IX е прочистил Западна Европа от албигойската (богомилската) ерес, чийто ритуал включва целуване на котка. В прекомерното си усърдие Ватиканът обявява котките за дяволски изчадия и призовава да бъдат избивани. През XIV в. домашната котка в Европа вече е изчезващ вид. И тъкмо когато се появяват заразните мишки, те нямат насреща си своя естествен враг.
На Балканите чумата подранява с малко. В "Трапезундски хроники" Михаил Панарет пише, че е дошла през септември 1347 г. и върлувала 7 месеца. Второто му сведение за нея е от 1362 г., а третата вълна е през 1369 г. Според една анонимна византийска хроника от 1348 до 1430 г. в Югоизточна Европа е имало 9 епидемии в интервали от 6 до 15 г.
В България чумата влиза в края на 1347 г. от пристанищата на Карвунското княжество на архонта Балик, но заради студа се разразява през май 1348 г. За разлика от литературата обаче ("Антихрист" на Ем. Станев) в историческите извори не се говори за "страшен мор, дошъл преди агарянците". Но започналата по онова време силна миграция към планините показва, че болестта е опустошителна.
Свидетелство за това са и двата гроба №190 и №192 от некропола в Дръстър. Покойниците в тях са кремирани през 1369 г., когато е третата вълна. За българския погребален ритуал кремацията е крайно необичайна. Тук тя издава грижа да бъде ограничено разпространението на чумата. Общо до края на XIV век спадът на българското население в резултат от болестта е над 40%.
Турците също са поразени, макар и не толкова силно. Първите смъртни случаи от чума при тях са през 1363 г., като в Сирия смъртността стига 30%, а в Египет - 40%. Общо на Балканите жертвите на чумата са по-малко, отколкото са в Западна Европа - между 40 и 50 на сто от населението. Най-много страдат градовете, където гъстотата му е голяма и болестта се предава лесно. Търново например губи половината от жителите си и при падането на града населението му наброява едва 10-15 хиляди души. Има хипотеза, че Балканите са по-малко засегнати от епидемията, защото голяма част от хората е с кръвна група Б, а тя е по-устойчива на заразата.
Въпреки това изследване на 11 некрополни серии от XIV-XVI в. в друг район показва смайващо ниска продължителност на живота при мъжете и жените заради лошите условия за живот. Детската смъртност е ужасяващо висока - 56%.

Всеки втори българин е умирал преди юношеската възраст! Обяснението е, че чумата засяга най-вече родените след предходната вълна, които нямат имунитет.
Чумата е най-убийствената напаст, но сушата е най-разорителната. Ролята като фактор за българската разруха през XIV в. осветли с много ценни сведения изследването на Георги Атанасов "Добруджанското деспотство" от 2009 г. Той се позовава на проучване на руския учен Л. Гумильов за количеството вода в Каспийско море, което варира в зависимост от валежите във водосборния район на Волга. Равнището на Каспийско море се вдига, когато циклоналната влага се пренесе на север. Тогава в руската равнина вали повече, а в края на евро-азиатската степ (Бесарабия, Добруджа и Лудогорието) има продължителни засушавания. Суши има и в Мизия между Бели Лом и Тимок заради "валежната сянка" на Карпатите и Стара планина. Обратно, когато нивото на Каспийско море е ниско, климатът в Северна България е влажен.
Най-свирепата суша в очертания район започва в средата на XI и трае почти до края на XV век. Това е период на постепенно, а през XIII и XIV в. на рязко повишаване на нивото на Каспийско море. Пресъхват реки, почвите се вцеляват и земеделците се местят по морето и покрай реки, които текат целогодишно - Провадийска, Камчия, Дунав и др. Вътрешността от 1036 г. насетне се обезлюдява заради набезите на печенегите, всички крепости са разрушени и изоставени завинаги. Има и други вълни от нашествия - на кумани, на узи и особено на татари между 1242 и 1399 г. Те обаче са номади и не създават поселища. Така в този полустепен район настъпва демографски вакуум и животът секва.
Атанасов показва две карти (виж 18-а стр.) на Североизточна България - едната от IX, другата от XI век, с обозначения на села, укрепени селища и крепости с гарнизон. Разликата е поразителна - за стотина-двеста години цивилизацията от тази гъстонаселена област е изметена като с метла. Още през XII в. - в периода между 1143 и 1180 г., византийският хронист Йоан Кисим описва областта като пустинна, без хора, без ниви, само с диви животни. Пътеписите на Андреа де Палацио от 1444 г., на Донато де Лече от 1475 г. и един турски дефтер от 1530 г. също наричат Добруджа безводна пустиня. От османските данъчни регистри се вижда, че през XV в. дори равнинната област между Бели Лом и Тимок е била слабо населена.
Контрастът с долината на Струма например е поразителен. Там няма суши, няма и обезлюдяване. От изследването на Борис Цветков от 2002 г. за селищната система по Струма през IX-XVII в. се вижда, че повечето села край реката от XIII в. фигурират и в първите османски данъчни регистри от XVI в. Тези села ги има и днес.
Заради демографския срив и обезлюдяването, а и заради отказа на болярите да пускат на война селяни, които им работят ангария, България все по-трудно набира хора за войската Ето каква е тенденцията: През 1330 г. Михаил Шишман събира 12 000 българи и 3000 "скитски" наемници за своя поход срещу сърбите. Само две години по-късно цар Иван Александър се бие с византийците при Русокастро с войска от едва 5000 българи и 3000 татари, пристигнали в последния момент. В следващите походи Иван Александър разчита почти изцяло на наемници, включително и турци.

От смаленото си царство Иван Шишман след 1379 г. не може да свика под знамената повече от 1000-2000 души. Това обаче не е боеспособна армия, а по-скоро лична гвардия и поради това царят е принуден да сключва всякакви съюзи и да се отмята от тях, да води безпринципна политика и дори да се признава за васал, за да задържи владенията си.
За някои историци Иван Шишман е слаб цар, главен виновник за падането под турско робство. Божидар Димитров стига до крайност и го нарича "негодник". За други обаче той е трагична фигура, подобна на цар Самуил, която води отчаяна борба, за да спаси държавата.
Иван Шишман единствен от българските владетели побеждава турците в битка - на Чамурлийското поле през 1373 г. Отглас от нея е може би най-известната и разтърсваща до сълзи наша народна песен.
След тази битка е сключен мирен договор и Мурад I получава за жена сестрата на царя Кера Тамара. Тя обаче е вдовица (т.е. втора употреба) и това прави договора унизителен според османските разбирания.
Така става ясно защо техните хронисти обилно ругаят цар Иван Шишман и защо само той от покорените владетели е посечен веднага след залавянето му в Никопол на 3 юни 1395 г.
Още с появата си на Балканите турците са изненадани от липсата на съпротива. Първи е Сюлейман, синът на емира Орхан, който нахлува с много малко войска през 1352 г. по-скоро за да разузнава. Целият му отряд е приютен в крепостта Галиполи, която не ще да е била голяма по онова време. Сюлейман е учуден от леснината, с която напредва, и моли баща си за подкрепление, за да се укрепи на завзетата територия.

През следващите години в Тракия най-опустошителни са набезите на акънджиите. Това са катунари от най-бедния бейлик в Мала Азия - Османския. Те са гладници и свирепи разбойници - отвличат пленниците в робство и палят посевите.
Многовековната война на кръста с полумесеца започват братята Вълкашин и Углеша. Единият е владетел на Прилеп, другият наследява като серски управник Елена, вдовица на сръбския крал Стефан Дечански и сестра на Иван Александър. Те събират доста голяма войска срещу нашественика, но заради военното им неумение са разбити при Черномен през септември 1371 г. Вълкашин е наследен от Крали Марко, юнака от българския епос, който всъщност става васал на поробителите и им помага в битката при Косово.
След като цар Иван Шишман отблъсва турците, той подчинява и деспотството на Иванко в съюз с влашкия княз Мирчо I Стари, на когото отстъпва Силистра. Но през 1385 г. те нахлуват пак и завземат Пловдив, а София пада през юни 1386 г. Следват разгромът на турците при Плочник и ответният поход на великия везир Али паша през 1388 г. в земите на цар Иван Шишман.

Тогава за първи път в историята стратегическият рубеж Стара планина не се брани и вражеска войска минава в Северна България, без да й е оказана каквато и да било съпротива. Иванко се признава за васал на султана, а българските крепости Овеч, Шумен, Дръстър и др. са превзети.

При този поход Мирчо губи земите си отсам Дунава. Но още през 1390-1391 г. той се възползва от конфликта на Баязид с караманите в Мала Азия и настъпва на юг, като стига до Карнобат. Ответният поход на 30-хилядна турска армия обаче е отново срещу царството на Иван Шишман и го разорява. Търново пада след обсада, турците настъпват във Влашко и разбиват Мирчо при Ровине на 17 май 1395 г. Той се скрива при унгарците и после приема васалитет. През 1396 г. е завзето и Видинското царство на Иван Срацимир.
Българските земи падат под турска власт още преди самите турци да са се обединили в единна държава. Само няколко години след техния триумф на Балканите монголската орда им нанася унизително поражение в битката при Анкара на 28 юли 1402 г. Султан Баязид е пленен, затворен е в клетка и Тимур го разнася като маймуна из Азия. Синовете на султана са спасени на бойното поле от сръбския полк, който воюва на страната на поробителя. После обаче между тях започва война за трона на Баязид.
Първи Мирчо се възползва от междуособиците при османската династична криза и в една грамота от 1406 г. отново се титулува "владетел на двата бряга на Дунава до великото море". След него и Константин Асен II (1397-1422), синът на Иван Срацимир, се връща във Видин, откъдето е избягал при унгарците след походите на Сюлейман и Муса.

Той е последният български владетел. Има несигурни сведения, че крепостта Ловеч се удържа задълго независима през XV век. През 1397 г. Иванко, макар и васал, приютява разбития при Никопол Сигизмунд. Това вбесява султана и през 1399 г. татарите помитат деспотството.
Въпреки османската слабост опитите за бързо отвоюване на завладените земи пропадат. Причината е, че българите са съсипани от връхлетелите ги напасти и са разложени като държава и общество.
И в Европа църквата е в криза заради неспособността й да се пребори с чумата. Това поражда криза и на вярата, която от своя страна води до Ренесанса. В България култът също е безсилен да се справи и се стига до бум на ереси и духовен хаос, предизвикал събора против еретиците в Търново през 1360 г.

Но най-зловредна, даже гибелна е официалната ерес - исихазмът, наложен от патриарсите Теодосий и Евтимий. Той проповядва самовглъбяване и пълно отрешение от тукашния свят, и то в момент, когато е нужно българите да се обединят и да напрегнат всички сили.
Вместо това горите се изпълват с гламави отшелници. В Търново шестват варламити и жидовстващи. По друмищата бродят голи тълпи от адамити и съботяни. Няма кой да хване меча, чувството за обреченост е всеобщо. Народът приема всички беди като прояви на Божи гняв и е примирен със съдбата си.
Много от чертите на тогавашното общество се забелязват и в днешното - разюздани нрави, липса на морал в политиката, отказ от борба, отчаяние, стигащо до самозапалвания, и масово бягство от действителността през терминал 2. И сега България е крайно бедна, със съсипана икономика, бездарно управление и преживяваща тежък демографски срив.

Турция пък става все по-многолюдна и силна. А и в Добруджа от десетилетия не вали както трябва...






http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1985378

Marlboro:
Европейската история и Oсманската Империя

Султан Мехмед, II Фетих (Завоевателя), се е различавал по характер, мироглед и възпитание от предходните османски владетели. Той е полагал възможни средства, за да се превърне във владетел, и не само на мюсюлманите и османлиите в границите на империята му. Но и владетел на християнското, еврейското и друго население в завладените от него земи. Той е бил готов да бъде владетел и защитник на правата на всеки народ, който е бил готов да приеме неговото му покровителство. След завладяването му на Констинтанопол.

Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) се е превърнал, според тогавашното разбиране, и в пряк наследник на западната римска империя, и по тази причина е предприел някои опити, за да овладее Италия, и да наложи волята си и над папския престол. В рамките на политиката си за овладяване на Западна Европа, султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) е установил контрол над основните сухопътни и морски търговски пътища, което е подтикнало западните европейски владетели, да търсят нови търговски пътища с Индия и Китай, и с другите богати на подправки, злато и тъкани източни държави. А именно това е довело и до началото на епохата на великите географски открития, и поставя основите на бъдещата колониална Европа.
За разлика от предходните османски и европейски владетели, Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) признава след завладяването на Константинопол, много широки права и свободи на вероизповеданието и на културата. Той е разрешил на православните християни, на евреите, на арменците и на католиците свободно да изповядват религията си, и дори да основат свои патриаршии в Цариград. За върховен религиозен представител на православните християни, който са били най-многобройната след мюсюлманите, религиозна общност в османската империя, е приет, гръцкият фанариотски патрарх.
Гръцката фанариотска патриаршия, е станала като единствен върховен представител, на православните християни в османските земи, до фактическият край на османската държава. Политиката на султана за лично подпомагане, и за поставяне под лична протекция на представителни ръководни органи на (не)мюсюлманските общности в империята, е било в разрез, с тогавашните религиозни разбирания, царящи в Западна Европа през средновековието.

Историята на средновековна Европа е изпълнена с примери с това, как католическата църква е репресирала представителите на други религии. През 11-век, римският папа е наложил на западните владетели волята си на единствен законен религиозен представител на християнството.
Създадени са инквизиционните съдилища, които са подлагали на гонения и репресии всички и всеки, които не е желаел да се подчинява на църковните канони, и на волята на римския папа. Римския папа е обявил инквизиционните съдилища за свещенни съдилища, борещи се с враговете на божието слово.
Изправяните пред тези съдилища са наказвани със смърт на кладата, заточение, отнемане на имуществото им, отрязване на езика. Не само християните. Но и евреите и мюсюлманите живеещи в Испания стават жертва на инквизицията. В течение на 15-век, в Европа са изгорени на клада над 15-хиляди човека.В действитерлност.

Първият кръстоносен поход е организиран от римския папа, който поход не е бил срещу мюсюлманите. А е бил срещу различните християнски секти в Западна Европа. След това последват кръстоносните походи срещу мюсюлманите
.Католическата църква е раздавала срещу не малко злато, документи наречени индулгенции, които опростяват греховете на християните, и им гарантират място в рая. Това е предизвикало много остри критики в Европа.

Толерантното отношение на османлиите към християнското население в превзетите Балкански земи, което е поставило под въпрос действията на папския престол.
За 6-годишен период, папския престол е пренесен от Рим в Авиньон. Започва се периодът на великата западна схизма. През този период. Лидерите на римо-католическата църква, остават под не малкото влияние на френските крале.
Французите не признаха римския папа, след завръщането на папския трон в Рим, и назначават свой папа в Авиньон. Това е предизвикало разцепление в католическата църква.
Римския папа анатемосва привържениците на авиньонският си папски колега, който той пък от своя страна обявява за грешници и неверници, привържениците на римския папа. Организираните църковни събори, не успяват да разрешат проблема. Германските и английски владетели създават своя полуавтономна от папството църкви.
В периода на бърз напредък на османските войски в Европа през втората половина на 14-век, също не съумяват да подтикнат западните владетели към споразумение над проблема. Продължаващите конфликтите между западните кралства. Сто годишната война между Франция и Англия. Който войни отнемат живота на над един милион човека. Германия и Италия са разпокъсани на градове държави, и на малки княжества. През този период се започва да набира мощ урбанизацията.

Градове като Флоренция, Венеция, Генуа, Париж, Лондон се превръщат в център на зараждащата се буржоазия. Търговските гилдии в северните европейски държави се обединяват в търговски съюз, който наречен "Ханзенска лига". Франция и Англия се превръщат в големи централизирани държави с редовна армия, наподобяваща по структурата си, структурата на еничарските, имперски, бойни корпуси, основани от османлиите, още век преди това.
Италианските градове-държави, които са контролирали голяма част от търговията между запада и изтока, благодарение на близките си връзки с османската империя, значително са забогатели. Неподходящите за изчислителни работи, римски цифри са изместени от използваните от османлиите, по-практичните арабски цифри.

Въвеждането на десетичната система, и на нулата, взаимствана от османлиите, е улеснило изчислителните работи. Флоренция, управлявана от династията Медичи, се е превърнала в център на науката, културата и изкуствата. Флорентинската златна монета флорини. И венецианската златна монета дукати.
Стават основните парични единици през 14-ти и 15-ти век в западна Европа. През 15-ти век, римският папа отново възстановява влиянието си над християнските владетели в Европа.
С началото на епохите на реформите и ренесанса, в Европа се разпространяват и античните идеи и изкуства. И заедно с християнската религия, се създава нов синтез, който е изградил и съвременната европейска култура. В много университети на Европа, тогава са започнали да се поставят на бял свят идеите! че християнска Европа е трябвала била да се обединяла, за да се спряло било османското настъпление.

Походът на Султан Мехмед II Фетих (Завоевателя) в Италия. И превземането на Отранто, подтикват европейците да се обединят около християнската религия. Християните в Испания са започнали война, за прогонването на емевидите-мюсюлмани. Същевременно е възприето и становището, че трябва да се възприеме благосклонната позиция, и към различните секти в християнството. Започва се процесът на реформи, който променя от основи, някои от принципите на християнската религия.


http://istoriata.blog.bg/history/2016/01/24/evropeiskata-istoriia-i-osmanskata-imperiia.1424789

Marlboro:
Нито доктрината на Османската империя е била да ислямизира местното население, нито да го обезкървява, нито да го подлага на каквато и форма на геноцид. Ако имаше такива намерения, днес този разговор нямаше да го водим.
[/color]Тракия е обезлюдена много преди да се появят османлиите. Калоян унищожава Пловдив и изселва оцелелите му граждани (само един пример за осъществяван от българи, ромеи и латини доста по-страшни неща от най-страшните извършени от османлиите в периода на завоюване). Българската аристокрация чудесно се интегрира в османската без да се променя предмета и на дейност, а т.н. кръвен данък хич няма за цел да "обезкърви" ама то трябва да се помисли малко, преди да се пише! АБЕ БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ НЕ ЧЕТЕТЕ ЛИ? ЕДИНСТВЕНИЯ ЖИД, КОЙТО МОЖЕ ДА ПРЕДАДЕ НЕПРЕВЗЕМАЕМОТО ТЪРНОВО Е ЖИДА КОЙТО Е НА ТРОНА И КОЙТО МИСТЕРИОЗНО ИЗЧЕЗВА ОТ ГРАДА. Убитите боляри и заточения Патриарх са тези, които са били вероятно на Трапезица и са отказали да се предадат след предаването на основния град и Царевец. Затова са били наказани болярите, а Патриарха заточен, но не и убит. Откачена работа. Търново е в пъти по-защитен, заселен и непревземамем град от Константинопол в този момент.[/size]
[/color]Да, то връзката с обесването на Левски и трети март е смисловата, след това ще се появи пак темата при Априлското въстание, евентуално около Ботев и след това почивка до следващия февруари, за да се почне отново.[/size]
[/color]Убеждението в правотата на моите думи не е необходимо. Историята, колкото и да им се иска на някои не е политическа наука, въпреки че се ползва активно за правене на политика. Науката история от Херодот насам е реконструиране на миналото на база на лични свидетелства, изворов материал за тях и вече създадени интерпретативни разкази за тях. В основата на всяка историческа реконструкция е негово величество ФАКТЪТ! Второ ниво в йерархията е за преките свидетелства за съответния факт (от участници, свидетели, наблюдатели) като изрично трябва да се подчертае и да се каже, че това са субективни свидетелства (историята обективира на база на субективното свидетелство и за това изворите винаги се цитират!), третото ниво е съответната авторова интерпретация на факта, към която освен изворовия материал той следва и може да обогати с други свидетелства свързани с факта, археологически данни, етнографски, антроположки, други по-късни интерпретации на този факт и т.н. целият инструментариум от помощни за историята науки, със съответното позоваване на източника и анализ на неговата стойност. Едва накрая идва и философско-етичната оценка на автора, която той може да направи на база на собственото си съвремие и неговите ценности - но тя изрично трябва да бъде маркирана като такава и да не ангажира коректността на историческата реконструкция![/size]
[/color]Сега да погледнем предложения пост от гледна точка на тази йерархия и исторически подход (не мислех, че е нужно), защото несъстоятелността му е очевидна, но все пак:[/size]
[/color]1. Както е казано в увода и геноцид е модерно понятие с модерно измерение и то преди всичко свързан с насилствено и физическо унищожаване на големи национални и етнически групи (пример геноцидът над арменците, геноцидът над евреите и циганите, геноцидът над народите от Съветска Русия при Сталин и т.н. Към историческите периоди в по предно време и към процеси, които не са свързани с такава политика коректния термин е асимислация (тя може да бъде насилствена или доброволна) примери също много, последният от тях е "Възродителният процес" в България, която едва ли ползвайки посоченото определение бихте нарекли "геноцид", но е типичен пример за опит за насилствена асимилация (при това не първия и все неуспешен) над част от населението на България.[/size]
[/color]Това по отношение на понятията, за да сме коректни![/size]
[/color]Всеки средно грамотен османист или човек с интереси към историята като наука може да ви каже, покаже и убедително докаже, че Османската империя в идеологическата си рамка не е продукт на "ислямската идеология", също не особено смислено използвано понятие, тъй като както и християнството и ислямът не е хомогенен и има много и най-различни "идеологии" в него, като и официални и неофициални разделения, които проповядват коренно различни доктрини. Но да се върнем на Осмнаската империя - идеологическата и рамка е изработена от християнски ренегати в двора на султан Орхан и продължена и развита от следващи такива, които представляват интелектуалния и управленския елит на Империята. Ня е компилация от класическите разбирания за универсална теократична монархия от християнски тип, каквато е Източната римска империя дълго време, подплатена с някои концепции на исляма. За османлиите в ранния период на империята се знае, че все още са първично ислямизирани и са далеч от интелектуалните и концептуални разбирания за исляма които ще се появят едва след завладяването на арабския свят и най-вече на Египет и присвояването на "халифата" от султан Селим в началото на 16 век. Не случайно повечето изследователи на Османската империя я наричат наследник на Византийската такава.[/size]
[/color]Какви са разликите обаче! Най-съществената е, че Християнсктата теократична монархия на първо място е нетолерантна към иноверците. Появата им на територията на дадена християнска държава, независимо от това дали изповядват друга религия или друг клон на християнството се преследва жестоко и безкомпромисно! За разлика от този основен фундамент за християнските средновековни държваи - без изключение, доктрината на Османската империя казва, че да ислямът е официална религия в империята, но тя е толерантна и дава право на всички народи изповядващи религията на "Книгата" да продължат да я изповядват без да загубят своите религиозни организации и култови центрове. Естествено рангът е свален и естествено, за да се развиваш в управленската и военнта йерархия на Империята следва да приемеш исляма! Точно обратно - Османската империя нарушава друго правило на исляма, че мюсюлманин не може да воюва с мюсюлманин и в резултат на това нарушение тя е наказана и унищожена от Тамерлан по един много категоричен начин. Възстановяването и става на Балканите с пряката подкрепа на християнските князове и християните. Малоазийскатие владения на империята се свеждат до ранните размери на бейлика от времето на Орхан.[/size]
[/color]Сега малко по фактите. От битката при Черномен до битката при Никопол, които са през втората половина на 14 век, османската империя води всичко на всичко четири битки с християниските държави - Черномен, Ключ, Косово поле, Никопол. Безлюдната Тракия е завладяна с лекота поради липса на каквито и да е съпротивителни сили и без никакви свидетелства за проливане на кръв (то няма и чия). Малкото останали градове се предават след слаба съпротива или директно! Сериозна съпротива е засвидетелствана при завладяването на Средец, където имаме три месечна обсада и т.н. Завладяването става на етапи - формален васалитет, фактически васалитет, военно присъствие, присъединяване на територията към Империята. В нито един от тези етапи не е засвидетелствано "масово избиване на хора" по-страшно от всичко преди или пък сериозна и съществена съпротива от страна на завладяваните. По сериозна съпротива е оказана в днешна Гърция, където ахейските и латински княжества се опитват по-организирано да се бранят срещу нашествието и подкрепата, която получават от запад е малко по-осезаема, а и това все пак е периферията на завладяването към този момент.[/size]
[/color]България (да кажем нещо и за нея) или по-точно българските държави към момента са единствените на Балканите, които не оказват никаква организирана съпротива (да не бъркаме първите два сина на Иван Александър и Момчил, те не са се били срещу османлиите). Владетелите постоянно и все по-унизително потвърждават своя васалитет и се отказват от сувернитет и територии, като най-страшното падение е предаването на Търново (не случайно фолклорът за Шишман е в Софийско, което е апанаж на двамата големи синове на Иван Александър, загинали в битка, а от самото Търново идва сподавеното мълчание за мястото и ролята на царя по време на обсадата и легендата за "жида" предал града - жид, който може да предаде града е единствено и само Иван Шишман, структурата на търновската отбранителна система не позволява града да бъде превзет дори да се влезе от една порта)[/size]
[/color]Няма свидетелство за пряко участие на български войници в битката при Никопол, а поведението на Иван Страцимир е всичко друго на не и героично, подобно на това на по-малкия му брат през целия период на завовевание с акценти влаченето на колене пред султана в Ямбол, падането на Търново и падането на Никопол и безславната му гибел след битката при Ровине). [/size]
[/color]Българската аристокрация - служебна и военна в по-голямата си част приема исляма и по този начин продължава своят статус на служебни или военни хора в империята. Демографските загуби от войните през 15 век, които се водят на българска територия са факт! Но, винаги има едно но:) Те са резултат не само на действията на Османската империя и армия - като цяло тя е бранела мирното население, а е извършвала репресии само над това, което се е биело срещу тях. Не е така, обаче с поведението на християнските армии, където засвидетелстваните случаи на "покатоличване" на населението са повече от тези на "помохамеданчване), а масовите насилствени изселвания на мирно население в посока на север от Дунав са доста по-насилствени и масови в сравнение с тези в посока Мала Азия - най-малкото Влад Цепеш е достатъчно популярен персонаж, за да сте информирани какво е правил той в Северна България и защо не е бил при Варна, за да се бие с османлиите![/size]
[/color]Загубването на етнокултурната идентичност на българите в Мала Азия е невярно твърдение, те си стоят там като компактни общност до гръко-турската война през 20 век, когато заедно с гърците от Смирна (към 2 милиона) са изселени на Балканите, посоката на загуба на етнокултурна идентичност на българите през целия османски период е "гърчеене", не турцизиране![/size]
[/color]С изключение на Родопския случай, който остава изолиран, свидетелства за масово помохамеданчване няма. Ислямизирането на българи върви по няколко линии - ислямизиране на аристокрацията, естествен процес, за да може тези хора да си запазат статута и да се развиват в рамките на империята (аналогичен с този при Василий Втори)![/size]

Marlboro:
"Къщата на роба Каблешков в Копривщица - в днешно време трудно ще вдигнеш такава. Робът Васил Априлов построява триетажна гимназия, която и до днес се ползва. Робът Добри Желязков отваря текстилна фабрика. Робът Петко Славейков издава куп списания и вестници. Робите Христо и Евлоги Георгиеви - милионери, Софийският университет е малка част от техните дарения. Робът Стефан Богориди - султанът му идва на крак в къщата. Робът Гаврил Кръстевич - преподавател по търговско право в Юридическата академия в Цариград. Робът Раковски - според енциклопедията е син на заможния търговец и занаятчия Стойко Попович. Като изключим самоукия Захари Стоянов, почти няма известен роб от онова време, който да не е учил във Виена, Цариград или Одеса - Найден Геров, Марин Дринов, Ботев, Добри Чинтулов, Панайот Волов, Стоян Заимов, Ангел Кънчев, Сава Доброплодни, Филаретов, Иван Богоров... който се сетиш.Разбира се, във всички тия училища има квота за прием по робска линия и робски стипендии. Робът Кольо Фичето проектира над 20 църкви пак по робска линия, Захари Зограф също цял живот робува да зографисва църкви и манастири. Робът Иван Минчов Вазов е роден в семейство на средно заможен търговец. Робинята Тонка Обретенова е женена за известния абаджия и търговец Тихо Обретенов. Любен Каравелов е роден в семейството на заможния бегликчия Стойчо Каравела. И т.н. и т.н.Всяка биография която отворим от онова време - кой от кой по-голям роб."
позорен акт в българската история – : в процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от жената на Любен Каравелов, която впоследствие се  оказала руска шпионка.

Marlboro:
Жером-Адолф Бланки, френски икономист (брат на Луи-Огюст Бланки) пише и издава в Париж през 1843 една книга, наречена Voyage en Bulgarie pendant l'année 1841 ( Пътуване из България през 1841 година):


"Българите не приличат много на гърците. Гръцката раса е по-префинена, по-класическа, но и по-безчестна и по-слабо религиозна от българската. Българите са, общо взето, миролюбиви, търпеливи, работливи и гостоприемни. Те имат по-чисти нрави от гърците и са по-сдържани, по-искрени. На тях за всичко може да се разчита. Гърците обичат шума, войната, движението и интригите. Българите са скромни, предпазливи, пестеливи и разумни.Българите са германците на Турция, а гърците са нейните италианци. Българите и гърците не се обичат ..."

Бланки е много негативно настроен спрямо мюсюлманите и тяхната религия. И все пак ето един цитат от книгата:
"Въпреки това справедливостта изисква да признаем добрите резултати от някои предписания на мюсюлманската вяра.
  В Турция няма бедни, защото всеки протяга милостива ръка на бедняка. Чувството за равенство преобладава. И най-нисшият слуга може да стане господар и да бъде достоен за този ранг, ако е интелигентен и кадърен.
Простотата на джамиите се равнява на тяхната внушителност и на отличната им поддръжка. Няколко строфи от Корана по стените, два амвона, низ от цветни стъклописи под свода, чисти рогозки за богомолците - това са единствените украси.
[/color][/size]Нежността на майките към децата е пословична. Душевноболните, старците, идиотите са обект на постоянна грижа. Религиозното чувство е вдъхнало дори и на най-големите грубияни известен респект към личното достойнство, от който те рядко се отклоняват."[/color]

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page