Български > Дискусии

Как са живеели българите в Османската империя?

<< < (8/9) > >>

Rasate:
Пиша за това ,че повечето тук мислят ,че Турция е демократична страна на религиозна свобода.
Но в действителност не е така.В Турция ,както и в целият близък изток християните намаляват поголовно.
В самата Турция от 22% през 1915 година в момента са по малко от 0.6% , като тенденцията за намаляване се запазва.
Възможно е в най близко бъдеще в Турция християни да останат само поповете.
Както пише монахинята Доган- репресиите срещу християните в Турция са държавна политика- не е далечна 1985 година ,когато християнчетата са карани насилствено да учат Ислям в училищата в часът им по вероучение.Какво ще кажеш в България да накараме всички мюсюлманчета да учат православие.


Казано по друг начин - радвам се ,че съм се родил в България ,където има взаимно уважение за сега между религиите.


Страх ме е ,че поради външна намеса от страна на Турция и на Саудитска Арабия това взаимно уважение ще бъде нарушено.
Не случайно главно мюфтийство в България вече е превзето от турския Дианет. Навсякъде в България всеки имам е назначаван с одобрението на тази не българска организация-т.е. турските власти открито и необезпокоявано се месят във вътрешните работи на България. Казано по друг начин - в момента турския Дианет ръководи изцяло делата на българската мюсюлманска общност.
В Пазарджик пък под спонсорството на Саудитска Арабия се проповядва Салафизъм.


Искам да кажа ,че съдбата на българите- било то мюсюлмани или християни трябва да бъдат оставени в ръцете на българите- т.е. трябва сами да отстояваме съдбата си иначе ни чака най малкото Югославски сценарии.(Югославия е разбита по сценарии разработен от МИТ и ЦРУ с религиозно противопоставяне- Православни-Католици-Мюсюлмани ,говорещи на един език- този въведен от Вук Караджич)


Поздрави

Rasate:
"168 часа": Трите български тайни на Ататюрк




Има версия, че Ататюрк е от български произход. Това е записано дори в енциклопедията на братя Данчови, отпечатана през 1936 г. Там се казва, че родителите на създателя на турската република са българомохамедани от Солунско. В този край още има хора, които заявяват, че са рода с Ататюрк. В Гърция Кулов е срещал българи мохамедани, които също твърдят, че са му роднини.


„Ние сме български селяни от Солунско.Викат ни помаци, защото сме помагали на турската армия в османско време. Ататюрк е от нашето коляно.”


С тези думи посрещнаха екипа ни жителите на одринското село Азатлъ, писа преди време Кулов в smolyan.bgvesti.net. Това е най многолюдното българомохамеданско село в Одринско. От България са и населилите околностите на Текирдаг и Люлебургаз в Европейска Турция, допълва авторът.


Изследователят Христо Красин пък в книгата си “Има ли турци в България” твърди, че Мустафа Кемал е роден в село Себища – област Голо бърдо, разположена между днешна Албания и Македония. В това село живеят само българи мохамедани, единствен ходжата навремето знаел малко турски. Според руския учен Афанасий Селишев в цялата област нямало дори един турчин.


Там се залюбили левентът Али Реза и красивата Зюбейде


Името на хубавицата е от староперсийски произход и значи “Обичано цвете”. Те били деца на заможни родители, охридски търговци, а от техния брак се родил Мустафа. По-късно семейството се мести в Солун. Има и версия, че само Зюбейде е българомохамеданка.


Българския разузнавач и дипломат Сребрен Поппетров пише поверителен рапорт № 54 до министъра на външните работи за обиколката си в областта Малесия на 14 август 1930 г., където е изпратен с разузнавателна мисия. Той докладва, че в село Себища се е срещнал и разговарял с роднини на Мустафа Кемал. Никой от тях не знаел турски, въпреки че се опитвал да им говори на този език. Те си приказвали на български и му разказали, че роднината им Али Реза възнамерявал да завърти търговийка и решил, че тя ще тръгне най-добре в Солун. Научил десетина турски думи от местния ходжа и се преселил там със семейство си. Провървяло му и започнал работа в тамошната митница.


Самият Ататюрк е единственият държавник от Балканите, който многократно е заявявал не просто привързаността си към българския народ, а е изтъквал силната си любов към него. Нещо повече, той признава, че в детството си е играл


само с българчета.


Но защо само с тях? Може би защото други наоколо не е имало. Дали с думите, цитирани във в. “Утро” от 22 октомври 1931 г, не е искал да подскаже именно това. Ето ги: “Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм, съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам безпределно българския народ още от детинство. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е против Турция.„


Българи с ислямско вероизповедание и турци алиани в Кърджалийско си оспорват Ататюрк, писа преди 6 години сайтът на град Първомай. Тогава лидерите на двете общности били в лют спор към коя от тях принадлежи Бащата на турците. Първите се позовават на написаното в енциклопедията на братя Данчови, както и на негова версия, повторена 70 години по-късно от писателя Петър Япов в книгата му “Помаците”.


Алианите пък посочват като аргумент името на баща му - Али Реза. Според изследователката на алианската общност у нас Невена Граматикова, която самата е от такъв произход, възрастното населеление в областта е убедено, че Ататюрк е последовател на Али. Даже през 30-те години на ХХ век доста алиани са се изселили от България в Турция с мисълта, че тя се управлява от техен човек.


Учени установиха, че и по южните склонове на Родопите живеят българомохамедани, изповядващи алевизма. Още през 1943-44 г. бъдещият патриарх Кирил е изследвал Южните Родопи и открил села с българомохамедани алевити.


Интересни са всички аспекти на топлата връзка на Мустафа Кемал с България.


Той е военен аташе у нас веднага след Балканската война


Въпреки това тук е заобиколен от приятели, сякаш е сред роднини, както сам казва.


Майор Мустафа Кемал идва в София на 28 октомври 1913 г. Умният и обаятелен офицер става близък приятел с редица бележити българи. Сред тях е и д-р Васил Радославов, който става министър-председател. С главнокомандващия на българската армия през наближаващата Първа световна война Никола Жеков често са на раздумка в аперитив “Копривщица”. Мустафа ни най-малко не е враг на алкохола. Алианите впрочем изпълняват някои от ритуалите си с почерпка.



Не е трезвеник и полковник Жеков. На по една-две-три люти анасонлийки с мезе те обсъждат всички аспекти на стремително променящия се свят, като особено ги вълнуват процесите на Балканите.


“Засягахме всякакви въпроси - религиозни, исторически и политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги реализира”, пише в своите спомени генерал Жеков.


Ето и част от това, което Ататюрк казва пред в. “Джумхуриет” от 27 ноември 1930 г., публикувано и в томчето със събраните му речи и съчинения:


“След Балканската война заминах в качеството ми на военен аташе за София, гдето останах около една година. С българите успях да вляза в близко съприкосновение и установих връзки, наподобяващи тези между членове на едно и също семейство.


Тези връзки оставиха в моята памет трайни спомени. Опознаването ми с българите увеличи моите симпатии към тях. Естествено, в отговор на чувствата и привързаността, които засвидетелствах към техния народ, българските кръгове ме посрещнаха със същата непринуденост. От тогава до днес причините и значението на тази искрена братска близост придобиха особена яснота. Няма съмнение, че между турци и българи са съществували в миналото поводи за раздори, особено в областта на езика и вярата. Обаче днес на тези поводи, които почиват на отживели вече и остарели политически течения, нито турците, нито българите не вярвам да отдават значение.


...Моят съвет към вас е: Идете в България. Вие ще обикнете българите.”


Сам той обиква една българка завинаги


Месец след пристигането си в в София Ататюрк среща любовта на живота си. С 21-годишната красавица Димитрина Ковачева са представени един на друг в Градското казино в края на ноември 1913 г . И двамата са като омагьосани един от друг. Турският военен аташе е очарован от усмивката, излъчването и изключителната начетеност на Мити, както викат галено на изящното момиче. Тя току-що се е върнала от обучение в странство. В швейцарския град Нюшател изучавала хуманитарни науки.


“Една от най-хубавите българки, вдъхновила бележити мъже и поети” , казва за нея писателката Лиляна Серафимова в своя книга, където за първи път разказва тази история, изскочила от архивите и спомените на съвременици. Описва Мити така: “Имаше миловидно лице, руси къдрави коси и тъмнокафяви очи, които гледаха ту с чистотата на дете, ту с палавата закачливост на пораснала девойка, ту с нежна, едва доловима меланхолия, неприсъща на възрастта й”.


Има само една „малка“ подробност, която е фатална за двамата влюбени. Димитринка е дъщеря на доскорошния военен министър ген. Стилиян Ковачев.


Той е български военачалник от голяма величина, който по-рано същата година е разгромил жестоко турската армия. Това става в битката при Булаир, която е прелюдия към триумфа с превземането на Одрин. Там с вика „Смърт на поганците” едва десетина хиляди български войници сразяват 37 355 турски. След битката противниковият военачалник Фехти бей – в знак на почит пред таланта и доблестта на българския генерал, му подарява револвера си, един небивал жест.


Смайващото в тази битка е, че на бойното поле падат 5000 турски войници, а 10 000 са ранени, докато българските загуби са нищожни - 114 убити и 437 ранени. Народният поет Иван Вазов посвещава на битката стихотворението “Булаир”, в което казва: „Ново име в историята световна/ наший меч записа най-подир, /нова слава в славата гръмовна: Булаир”.


Та по дъщерята на този славен генерал се захласва младият, напет и елегантен турски майор. Мечтата му да я вземе за своя жена е


една предварително


загубена битка


Всъщност Мустафа Кемал е много ценен от бащата на Мити, който дълго време няма възражения галантният офицер да слуша захласнат как тя свири на пиано, да я води на музикални вечеринки, на разходки из Бояна, да карат кънки на зимната пързалка на езерото “Ариана”. На новогодишния бал с маски в царския дворец в навечерието на 1914 г. двамата лудо танцуват през цялата нощ и влизат в устата на хората. Днес блузата, с която тя е облечена тогава, е в музея на Ататюрк, подарена от роднините й.


Турският военен аташе твърде често гостува и в дома на генерала, където е приеман като син. Всички наистина живеят като едно голямо задружно семейство, докато...Един прекрасен ден младият офицер


предлага брак на Димитрина


Тя също е лудо влюбена и приема, разбира се, като го подучва веднага да поиска ръката й от нейния баща. Като знае топлото му отношение към блестящия Мустафа, тя наивно вярва, че татко й с истинска радост ще се съгласи на този брак. Изобщо не е познала.


Любимият й влиза в кабинета на генерала и храбро иска ръката й.


Спокойно, но твърдо ген. Ковачев отговаря на кандидат- жениха, че такъв брак категорично не е възможен. Той уверява, че високо цени младежа, но верските различия са непреодолим препъникамък пред тяхната любов, а той не иска да направи дъщеря си нещастна. Пропуска да каже, че войниците и офицерите му , които съвсем скоро са се били жестоко срещу турците, а навярно им престоят още такива боеве, ще приемат това сродяване като лична обида.


Бъдещият Ататюрк обаче е достатъчно умен, за да го разбере и сам. Той все пак прави опит да пробие отбраната на генерала и изстрелва въпроса: “Смятате ли, че доводите против нашата женитба са по-силни от чувствата на Мити?” Бащата е твърд: „Съжалявам, но има неща, които предварително са обречени.” По-късно инструктира жена си:


“Кажи на Митето, че не бива да се среща повече с Кемал. Няма да има женитба! Край на тая история!” Това, разбира се, е заповед.


Старият генерал навярно също е трогнат от тази история и отстъпва само една малка крачка назад. Той склонява да разреши последна среща на дъщеря си с нейния любим.


Двамата се сбогуват завинаги в сладкарница “България”. Болката им е дива и не знаят какво да си кажат. Кемал целува ръката й и казва: “Довиждане, Мити! Вярвам, че пак ще се срещнем.” Съдбата обаче има съвсем други планове за двамата и това е последната им среща. “Ти и само ти ще останеш жената на моя живот”, заклева се влюбеният и спазва обещанието си. Софийската клюка твърди, че Кемал дава и последната си стотинка, за да изпрати на Димитрина като прощален подарък един файтон, пълен е с рози, а също че след година пробва пак да умилостиви генерала, но отново удря на камък.


24chasa.bg

Marlboro:
Centar Župa Municipality

Geography

The municipality borders Struga Municipality to the south, Debar Municipality to the east, north and west, and Albania to the west.

Villages

The municipality consists of the following villages: Bajramovci, Balanci, Breštani, Broštica, Centar Župa, Crno Boci, Dolgaš, Dolno Melničani, Elevci, Evla, Golem Papradnik, Gorenci, Gorno Melničani, Kočišta, Kodžadžik, Mal Papradnik, Novak, Odžovci, Osolnica, Pareši, Pralenik, Vlasikji, Žitineni

Demographics

According to the last national census from 2002 this municipality has 6,519 inhabitants.[1]

Ethnic groups in the municipality include:

Turks: 5,226 (80.2%)

Macedonians: 814 (12.5%)
Albanians: 454 (7.0%)
others: 25 (0.4%)
References
2002 census results in English and Macedonian (PDF)

5023 Turks Center @upa

275 Turks Kod' ad' ik

http://www.stat.gov.mk/publikacii/knigaX.pdf


 https://upload.wikimedia.org/.../1280px-Ali_Riza_Efendi...

According to the 2002 census all 275 inhabitants of Kodžadžik declared as Turks[4]

References
Makfax
MIA
Some sources refer to the siege occurring in 1449. Most original documents, however, only refer to it happening in 1448. See: Schmitt p. 93.
"Census of population and dwellings in Macedonia 2002" (PDF). p. 326. Retrieved 1 November 2013.

https://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/thumb/9/98/Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG/1280px-Ali_Riza_Efendi_memorial_house_in_Kodzadzik%2C_Macedonia.JPG

Dqdoto na Ataturk e izselnik ot Soke, Aydin provinciq TR v bivshi Osmanski teritorii dneshna Mqkedoniq celo Kodjajik.
Pri prebroqvaneto prez 2002 vsichki jiveeshti v Kodjajik deklarirat, che sa tyrci.
Ali Riza bashta na Ataturk se mesti v Selanik, jeni se za Zubeide, v Selanik bivshi Osmanski teritorii e roden Ataturk.

Subeyi Kurt:
 Ot gornata statiyata na Hatun Dogan : Точно пред очите ми тези детски ръце се напълниха с , а директорът продължаваше да удря. / :)   Някой е изтрил думата ''кръв'', защото е прекалено смешно. За да получат убежище в Германия, тези неверници лъжат по този начин. Познавам и Турци, които за да получат убежище в Англия и Германия разказват подобни съчинения. На Пасков не му е далече Турция за да я посети и да види свободията. Нека да отиде при Цариградския поп на българската църква и да се увери сам. Българите християни в БГ драстично намаляват ( 25%) защото са преследвани от помаците. Цифрите не лъжат :)  Ататюрк е турски реформист, турски националист, велик държавник и военен гений. Потеклото му е само подробност, а според самия Ататüрк той е турчин и го е заявявал навсякаде.Такава е родовата му памет и така се е чувствал. Нека избягваме субективни статии, които не помагат за взаимното съжителство на Балканите.

Subeyi Kurt:
Проф. Николай Маринов: Българите са били щастливци в Османската империя! Робство не е имало! http://pazel.eu/432/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%84-%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D0%B9-%D0%BC%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%BB/

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page