Етнографска карта на ЕвропейскТурция а от 1877 г., изработена от австро-унгарския дипломат Карл Сакс, който по това време е пребивавал в Одрин. На картата ясно се виждат областите населявани от българи-мюсюлмани (помаци), оцветени в маслинено зелено с лек кафяв отенък. Карл Сакс оцветява на картата много пунктуално в различни цветове териториите, населявани от българи от различните религиозни деноминации - от православните българи – екзархисти, от православните българи – патриаршисти, от българите – католици и от българите – мюсюлмани. Последните са отбелязани в скоби и като помаци.
News.bg започва публикуване изследването в 10 части на д-р по социология Теодор Дечев, представящо "Основни твърдения около съдбата на българите - мюсюлмани през Балканските войни"
Балканската война е като цяло доста задълбочено изследвана в българската историография. Тя обаче не е била обект на особени политологически анализи, ако разбира се не броим изследванията, свързани с дипломатическата й подготовка и с отражението й върху международните отношения. Преобладават изследванията в сферата на военната история, където действително има голям обем от задълбочени работи, свързани с хода на военните действия. Налице е и голям обем публикации, свързани с полемиката около вината за избухването на Втората балканска война, известна и като Междусъюзническа.
Темата за Родопите и Балканската война не е подмината от изследователите, но преобладават работите свързани с разгрома и пленяването на корпуса на Явер паша. Има и известна информация за събитията в Западна Тракия и Източните Родопи по време на Междусъюзническата война.
За сметка на това, въпросът за случилото се по време на войната с населението, широко известно като „помаци", не е от най-любимите на историците, още по-малко на политолозите. Всъщност, още в терминологията откриваме използуване на словесни конструкции, които издават дълбока неинформираност, която вероятно се тълкува поне от част от изповядващите исляма в България като дълбоко неуважение.
У нас е широко разпространена конструкцията „българи - мохамедани" или още по-лошата „българомохамедани". С абсурдността на втората няма да се занимавам. Внимание заслужава първата конструкция.
Очевидно на голяма част от хората, използващи подобна терминология им е напълно неизвестно, че пророкът Мохамед (Мухаммад) изрично е забранил под какъвто и да е предлог името на проповядваната от него вяра в Единия Бог да се свързва с неговото собствено име. От тази гледна точка, етикетът „мохамедани" влиза в тежък конфликт с гледната точка на изповядващите исляма. Още по-странно е, че не представлява трудност да се използува названието „българи - мюсюлмани" или пък „българи, изповядващи исляма".
Когато хора без специална подготовка използуват термина „българи - мохамедани", това разбира се е просто отражение на незнание и на набиван в съзнанието ни етикет от учебниците от средното училище. Когато обаче така се изразяват специалисти - историци, възниква въпросът дали става дума за неинформираност или за пренебрежително отношение. Лично аз смятам, че в повечето случаи става дума за неинформираност - изследователите на съдбата на жителите на Родопите в повечето случаи видимо не са проявявали никакъв интерес към същината на исляма.
Това явление съвсем не е от вчера - съществува изобилна документация, която показва, че дори хора, които са живели „под турско", не са вниквали в този проблем.
Нещо повече, същата документация показва, че за много хора, живели по времето на Балканските войни, изповядването на исляма се смята за белег за назадничавост и за неспособност за приобщаване към модерния свят. Това разбиране ще бъде опровергано впоследствие в различни държави по света, но никога не бива да се изпуска от внимание, когато разглеждаме отношенията между българите - християни и българите - мюсюлмани, в Родопите. Значителна част от християните изпитват едновременно най-искрена симпатия към наричаните от тях „братя по кръв" - помаците, но едновременно с това ясно се усеща едно покровителствено, снизходително отношение към тях.
Чувството за превъзходство на българите - християни над техните братя - мюсюлмани, не е изчезнало и до ден днешен, но особено силно се чувства в периода след Освобождението на България и в дебатите около Балканските войни.
Една от най-цветистите илюстрации на това отношение откриваме при Захари Стоянов в неговата биография на Христо Ботев. Когато описва отношението на руснаците към българчетата, учещи в Одеса и в Николаев, той пише, че то било същото, каквото „ние изпитваме към тези помачета, които са дошли да учат в българските държавни училища". Какво е било отношението на руснаците към българчетата е спорен въпрос, по който Захари Стоянов не е имал наблюдения от първа ръка. Най-значимите възпитаници на „Южнославянския пансион" са негови отявлени политически противници (достатъчно е да споменем Алеко Константинов, Александър Малинов, Димитър Тончев и Теодор Теодоров), но той безспорно отразява точно преобладаващото отношение на българите - християни към „помачетата".
..........
http://news.ibox.bg/columnist/id_1468946941 Следва продължение...
