Здр Марияна.
Реших и аз да изкажа мнение по въпроса.
За голямо съжаление голяма част от ПОМАЦИТЕ във Турция вече се чустват турци.
Една от пречината е свободата която имат там. Например ПОМАЦИТЕ в Турция са признати като етност. И не на последно място е ПОМАКА Ататюрк, имено заради него имат голям почит и самочуствие. И нещо което мен лично ме очудва - Например всеки ПОМАК в Турция се гордее със своето минало особено ако своят дядо е бил Еничар то тогава си почти бого-избран. Докато в България това се смята за продажничество. И другата гордост на Помаците в ТУРЦИЯ /шаитите/ жертвите който са дали при освободителната война на Чанакале. Или с други думи когато си признат и свободен няма как да не пуснеш корен.
И да ти припомня твърдението на г-н Динков, че българите са поголями турци от самите турци.
Но аз съм ПОМАК. И това го знае целият свят.
Разбирам, Ибрахим.
Не разбирам само след като помаците са били признати за отделен етнос в Турция, продължава да има нужда от пропагандните усилия на турския учен, заради който е започната тази тема, да се опитва да доказва, че помаците са турци.
Що се отнася до Стоян Динков, моля, не ми го цитирай точно него. Този човек или има личен материален интерес да се издържа, пишейки своите наукоподобни съчинения, или никога не се е чувствал българин, защото може би е евреин по майка, или и двете. Той е един умен човек, но дълбоко нечестен.
Из
http://alexanderherzdorf.blog.bg/history/2012/03/10/kazusyt-quot-stoian-dinkov-quot-patologiia-na-neoosmanistkit.917682"...През тази година(1393) Амуратовият син Челеби... тръгна с войска срещу българския цар (Шишман) и завзе престолния град Търново и техния цар направи пленник, и патриарха, и светите мощи с огън запали, и Съборната църква, която е патриаршията, в мезгит превърна, и всички техни хора покори на себе си и тази земя превзе...” Из „Троицка летопис”, ХV век
„Воеводата (турчин, когото султан Баязид постави да управлява града) повика при себе си божиите люде, които превъзхождаха другите по име, и по доблест, и по произход, уж да обсъдят някои общополезни неща... Когато ги видя в ръцете си, кръвожадният звяр ги изкла сред църквата, или по-добре да се нарече, ги освети без да се засрами от белите коси, без да им пощади младостта; гърлата им превърна в играчка на ножа."
Из „Похвално слово за Евтимий от Григорий Цамблак, ХV век
„...Мюсюлманите изпитват такова презрение към всички, които изповядват друга религия, че обикновено в дела, които ги засягат, не допускат показания на евреите и християните, които са противна страна на турските свидетели;... десет свидетели не струват колкото един мюсюлмански свидетел...”
Кадийски съд според френския пътешественик Гийом Оливие, ХVІІІ век
„... Кяфирите (неверници) да личат чрез облеклото и външния си вид, че са презрени и унижени, като не яздат коне, не се обличат в дрехи, приготвени от разни копринени и атлазени материи, не надяват самурени кожуси и калпаци, а жените им да не се разхождат с облекла като тия на мюсюлманките...”
Из султанска заповед от 1631 г.
„...Ако в този ден на празника и молитвата някой неверник излезе извън вратата си, веднага да го убиват... Без да му дадат време и да му оказват пощада, обрязват му половия орган и го правят мюсюлманин..."
Из „Книга на пътешествията” на Евлия Челеби, 1664 г.
„...В лето 1598. В кратце ще и изрека безбожните и люти татари села и градове палеха и църкви много опустяха, и свети икони изкрадоха, и светите места оскверниха и тогава в лютото зимно време мнозина влачеха голи по земята, едни съсечени, други стреляни. И не остана място, където мъртви да не лежаха – и бродове, и долини, и върхове и поля, всичко бе изпълнено с мъртви тела. Други в чужда земя бяха водени и разпръксвани(продавани в робство). Бе тогава голямо ридание и плач, един от друг ги разделяха, брат от брат, син от баща... Горко нам, по-добре един общ гроб всички нас да бе приел, отколкото отвеждани да бъдем в чужда земя...”
Приписка към църковна книга, ХVІ век
„...Всеки (християнин), който в изблик на гняв срещу вярата си се изтърве и каже, че ще стане турчин, или по невнимание и в пияно състояние произнесе някаква мюсюлманска религиозна догма, е принуден да стане мюсюлманин или да умре. Престъпник, независимо от вероизповеданието му и от престъплението, което е извършил, може да избегне присъдата като се потурчи...”
Из „Днешно състояние на Османската империя” от Абеси"
