Е,аз пък не виждам логика в това помаците да бъдат обявявани за българи.Фактът,че живеят в дадена страна изобщо не ги причислява като част от нацията и.Че по тая логика в скоро време ще трябва да ги обявим за испанци,англичани,американци...Даже може и независим щат да си заформим.Пенсилвания вече е населен предимно с помаци 
Истината е,че помаците сме били по земите си още преди тук да е имало българи,турци и каквото и да е още.Фактът,че във всички балкански страни помаците се идентифицираме като "наши", "нашенци", "наште" ,а езикът ни е "нашта", "нашенски" означава едно–че помаците не се припознаваме с нито един от съществуващите днес етноси тук. Езикът ли–езикът се претопява,забравя.Днес в Гърция помаците говорят предимно турски,в Турция също.В България пък–български.В наши дни езикът не бива да се смята за признак към етническа принадлежност.Да не коментирам вероятността българския език да е ползвал за база помашкия.Някой да каже кое кога е възникнало?
Помаците имат български етнически произход не защото и днес в България живеят помаци, а защото точно от българския етнос са се отделили и са придобили с приемането на исляма в началото на османския период, своя специфика, която продължават да имат и днес, където и да живеят, в България, Турция, Гърция и пр., след края на османския период.
А що се отнася до това, че на Балканите имало помаци преди да има българи, разбирам, че митологията е често по-примамлива от историческата истина, но митология и история въобще не са едно и също нещо.
Помаците в Турция или в Гърция може и да забравят някой ден своя майчин език - не на последно място и защото в държавната училищна система нито в Гърция, нито в Турция техните деца не учат учат своя майчин език. В Гърция, което е някакъв прецедент, бих казала, може би в световен мащаб, те учат като майчин език турски, а в Турция, естествено всички учат турски. И това е отделна тема - за непризнаването на това, че майчиният език на помаците е български в нашите южни съседки, където се правят не от вчера опити за самодейни помагала, изработвани неизвестно от кого на база на помашките говори, защото изглежда и в Гърция, и в Турция, биха предпочели да подпомагат или сами да организират подобна самодейност, само и само да не признаят майчиния език на помаците като български. И това непризнаване е през цялото време, не е от сега, както вече споменах. Но дори да го забравят помаците или част от тях своя майчин език, защото не го изучават или защото трябва да учат и доста други езици, или защото така или иначе са от поколения някои в друга езикова среда, това не може да промени постфактум истината за техния произход.
Що се отнася до това, че българският език бил възникнал на база на помашкия говор...
как да коментира човек подобни твърдения, освен с усмивка?
Но въпросът за езика винаги е бил объркван от политически в крайна сметка спекулации или амбиции. Ако учените езиковеди в Гърция и Турция, както вече споменавах, или поне някои от тях имаха тази професионална доблест да признаят публично този факт, да го кажат на своите граждани, или поне на някоя международна езиковедска среща примерно да го признаят - спекулациите с това какъв е майчиният език на помаците и объркванията по този въпрос щяха може би да престанат. Но това не е политически изгодно и никога не е било, изглежда, за тези страни. Така че и учените, не само политици и управници, предпочитат това положение на непризнаване да остане. И не само да остане, то се и развива с всякакви самоделни опити за помашко-турски речници, за писане на помашки на латиница, неизвестно от кого и как измислени граматически правила, ако изобщо има такива, и пр. То и самото създаване на отделен помашки етнос е според някои тръгнало именно от подобни политики. Към това ще си позволя да добавя само и един реторичен въпрос - на кой език е думата "нашенски", с която дума помаците в Гърция или в Турция определят своя майчин език? Дали е на турски думата "нашенски", дали е на гръцки, на кой език е? Това е нашият език, казват те, и той е и техен без съмнение. И затова, като отиде някой турист примерно от България в Гърция или Турция, може да се разбере на своя език с помаци от тези страни, без да е нужно да знае гръцки или турски.
Впрочем, това естествено желание на помаците, живеещи в различни балкански страни, да се чувстват една общност, каквато и са така или иначе, въпреки че има и някои различия, няма как да не се спъне, от някаква гледна точка, и в митологичните тези и спекулациите за езика, които не са преставали никога, и които, освен това, са в някакъв смисъл са и примамливи. Обаче какво например ще отличи помаците в Турция, които са забравили вече своя майчин език, с турците в Турция? Какво ще ги отличи - дали вярата, която е една и съща, дали расата примерно, която естествено е една и съща не само за тях, но и за цялото традиционно население на Европа и част от Азия. Какво? Само онази самобитна памет за различността, останала в обичаите и в поколенската памет. Обичаи, които се обявяват понякога обаче също за турски от турски учени
Помаците наистина носят специфична култура, култура, възникнала и развила се за някои може би още по времето, когато не е имало още въобще название помаци, т.е. когато може би част от техните предци са били в богомолски общини, т.е. още преди времето на завладяването на полуострова от Османската империя. Но тази възможна връзка - на богомилите с помаците също не е белег за етническа, а за верска различност, и тя е само един щрих от предисторията на възникването на помашки общности. Които при това са имали различни локални названия, едно от които е било помаци, има и други локални названия. Различната, специфична култура на помаците е плод именно на това съчетание между население, което е приело исляма по времето на Османската империя, но което не идва с тази вяра по тези земи, както е с османските турци, а носи друга културна и верска предистория. И тази различност се е развила и останала, и си остава разбира се и в наши дни. Тя е това, с което помаците могат да се гордеят и което да продължават да пазят. Но ако искат това опазване да стане чрез забравянето на майчиния език или пък чрез митологични теории за произхода, който се търси къде ли не, само не и там, където е, това едва ли ще стане. Във всеки случай не и на естествена и достоверна исторически основа, не на основата на митологични версии, или на поредни "научни" опити да се изкарат не точно такива, каквито са.
