"Електронен вестник за Железопътна Инфраструктура" :Атанас Шуманов: През три планини и седем общини се движи ретро влакът от гара Септември до Добринище24/08/2009
През три планини и интересни природни пейзажи се движи ретро влакът от гара Септември до Добринище. Атанас Шуманов, началник на ЖП Локомотивно депо – град Септември, пред Радио „Фокус” – Пазарджик за теснолинейния път, който свързва двете гари, за влаковата композиция, която се води от парен локомотив и за броя на туристите, предпочели такова пътуване.Фокус: Г-н Шуманов, разкажете ни най-напред за жп линията между Септември - Велинград и Добринище и ретро влакът, който се движи по нея?
Атанас Шуманов: Теснолинейката, т. нар. теснопътна линия, железопътна линия Септември - Добринище е с междурелсие 760 мм и дължината й е 124-125 км. Тя преминава през три планини – Рила, Пирин и Родопите и през територията на седем общини. Това са Септември, Ракитово, Велинград, Якоруда, Белица, Разлог и Банско. По трасето има 35 тунела, 12 гари и 11 спирки, между които се намира и най-високата гара у нас и на Балканския полуостров – това е гара Аврамово, с надморска височина 1267 метра. След края на войната, през 1919 г. с редица документи и в Народното събрание през 1920 г. е прието, за да се построи железопътна линия, която да възстановява българската икономика в резултат на войните, които са водени. Първият участък, който е построен и пуснат в експлоатация, това е Септември -Лъджене и той е открит на 1 август 1926 г. Впоследствие са пуснати в експлоатация и другите участъци – на 1 юли 1927 г. Лъджене-Чепино или това е Велинград-Велинград-юг, Варвара-Пазарджик, на 27 октомври, Чепино баня-Якоруда, на 12 декември 1937 г., Якоруда-Белица на 30 юли 1939 г., Белица-Банско на 3 март 1943 г., и последният участък е Банско-Добринище на 9 декември 1945 г.
Фокус: От кога тръгна ретро влакът и каква е машината, с колко вагони се движи той?
Атанас Шуманов: Идеята за провеждането на атракционните пътувания с подвижен музеен състав по теснопътната линия в участъка Септември-Добринище датира отдавна, но през април 2002 г. от музейните теснопътни локомотиви за реставрация, или т.е. за възстановяване на локомотив, е избран 60976. Това е локомотивът, който е с номер 609, а 76 означава, че е за междурелсие на 760 мм. Локомотивът е възстановяван в Депо „София”. Окончателното му възстановяване с боядисване и пускане в експлоатация става на 26 ноември 2004 г., когато е направена и пътна проба. На тази дата комисията постановява, че годността на локомотива е в нужните изисквания и се пуска в експлоатация. От 2004 г., 2005 г., 2006 г., 2007 г., както и тази 2008 г., и 2009 г. имаме заявки. Интересът е голям, тъй като самата линия Септември-Велинград-Добринище, както ви обясних, минава през няколко планини и общини с красиви местности. Локомотивът е произведен 1949 г. Говорим за парен локомотив. Възстановени са и три броя вагони. Те са с цел към него да се превозват и пътниците. Запазени са в автентичния им вид. Единият е второкласен вагон, а другият е първокласен и към състава на влака имаме възстановен един фургон, в който се помещават и радиоуредби за връзка с локомотива, парният, който е в експлоатация, парният локомотив.
Фокус: Какви туристи проявяват интерес към пътешествие с ретро влак – българи, чужденци?
Атанас Шуманов: За този период от пускането на експлоатация всякакви любители на природата заявяват и пътуват с ретро влака, като се започне от чужденците – това са т.нар. лобисти, които са любители на природата и целта, основно, на пътуването им е заснемането на красиви местности, съвместно с движението на парния локомотив. Основно идват от Европа заявки, като имаме и едно предаване в ARD, немската телевизия. Също така заявките идват и от български любители.
Фокус: Откъде най-далеч са ви туристите?
Атанас Шуманов: Идвали са и от Япония - японският посланик. Идвали са и от Австралия. Имаме едно пътуване, което се прави септември месец, от участъка Септември-Велинград с парен локомотив. Там, във Велинград, се нощува, след което се пътува от Велинград до Добринище на следващия ден. Наистина стават много красиви, хубави снимки. Заявка имаше и на последното пътуване, което беше осъществено, на европредставители в България, както и самият италиански посланик, който изяви желанието да пътува в кабината на локомотива. Същият беше снабден с нужните документи, защото всички вие знаете, че няма право всеки да пътува, и то никой без да бъде снабден с такъв документ - самият италиански посланик. Така че интересът е голям. Надявам се и занапред да бъде такъв.
Фокус: Колко часа се пътува от Септември до Велинград и оттам до Добринище, ако не се прекъсва.
Атанас Шуманов: Пътуването от Септември до Велинград трае в зависимост от заявката на самите туристи, които заявяват пътуването, защото има места, на които се спира, връща се влакът назад и се правят снимки. Това всичко е свързано с време. Ако не се спира никъде, по простата причина, че и на гара Долене имаме зареждане с вода на парната машина, знаете, че е необходимо да се зареди с вода, не само да се хвърлят въглища, около час и половина – два часа спокойно може да се пътува Септември-Велинград без да имаме заявени извънредни спирания в участъка със снимки и фотопаузи.
Фокус: Специална подготовка на персонала, в смисъл машинистът, тези, които се грижат за движението на локомотива, имате ли и въобще как се отнасят хората от жп транспорта към едно такова занимание?
Атанас Шуманов: В самото локомотивно депо „Септември” има локомотивни машинисти, които са с квалификация за обслужване или возене на влак с парен локомотив, така са назначени хора, които са с тази правоспособност по поддръжката на локомотива. Знаете, че е необходимо да се полагат грижи, тъй като това е един локомотив, произведен 1949 г. Трудности има навсякъде, но при едно добро желание, при един професионализъм от страна на всички, които са свързани с ремонта, с експлоатацията, тест с обслужването на този влак. И, още един път казвам, при един добър професионализъм и желание, успешното пътуване става успешно. Туроператор, който организира пътуване с цял свят любители на фотосеанси, фотопаузи и обикновено то се прави така, че те пътуват с нормален парен локомотив. Говорим за нормално междурелсие от граница, от Драгоман, с парен локомотив, който е за нормално междурелсие, до гара Септември. Тук същите туристи се прехвърлят, това е съобразено съгласно разписанието и графика за движение на влаковете – се прехвърлят в нашия ретро състав и това става едно комбинирано пътуване от граница Драгоман до Септември, от Септември до Велинград, с нощувка във Велинград, след което на другия ден се пътува до Добринище или до Банско, в зависимост от тяхната заявка. Там ретро съставът остава и на другия ден се връща. А пък пътниците, понеже е доста интересно за тях, те пътуват с автобус до Велинград и на следващия ден те се връщат в ретро състава, който е на гара Септември за нормалното междурелсие, където продължават вече по участъка от Септември дали до Димитровград, Свиленград, до границата, или по маршрута от Септември през Пловдив за Русе и Търново натам. Това вече е по тяхна заявка.
Фокус: А каква е средната скорост, която може да достигне един такъв влак?
Атанас Шуманов: Скоростта на влака е около 30 километра/час, 27-30 километра/час. Знаете това са парни локомотиви, които се движат с такава скорост – 30-35 километра/час, има участъци, където се движи с 40 и това е максималната му скорост. При обслужването на влака е съобразено и участъци, в които трябва да се спира, говорим за гари, в които е необходимо на същия локомотив да му се направи мазане, така нареченото мазане на всички части, които са по механичната част. Знаете, че тогава се възстановява движението на самата механична част, защото трябва да има смазване на триещите части.
Фокус: Колко тона въглища хабите за едно такова пътуване от Септември до Велинград и от там до Добринище?
Атанас Шуманов: Това е различно. Не можем да кажем колко са точно, защото знаете, съобразено е също и със самия състав на влака. Имахме едно пътуване голямо, което беше също организирано и снимано и предавано по ARD телевизия, немската телевизия. Тогава групата беше около 250 души и в състава на влака бяха включени допълнителни вагони, за да може да ги съберем самите желаещи да пътуват. Така че това е относително. Не мога да ви кажа, защото всичко е свързано с нещата, които се пораждат впоследствие.
Ваня НИКОЛОВАhttp://rail-news.info/?action=news&id=768
