Topic: Българи мохамедани от "Родина" срещу помашка нация

[Тоска]

Българи мохамедани или помаци? Години наред не сме си задавали този въпрос, защото родените в България имат своята родина и не се делят, а са различни по своето вероизповедание. Това е повече от нормално, защото всеки има свободата да изповядва религия, в която вярва.

Всички сме обаче граждани на тази страна и освен права имаме и задължения към нейната Конституция и закони. Споровете за помашка нация, език и пр. се подновяват периодично и винаги в трудни за нацията моменти. Дали става дума за сепаратистки настроения, чуждо влияние, намеса на съмнителни организации, служби и интереси във вътрешните работи на страната ни - всеки може сам да прецени. Във Фрог нюз просто даваме възможност да се чуят различни мнения. Винаги сме го правили. Читателите ни имат право да са информирани какво се случва на територията на етническите проблеми и защо се прави това.

 
                                                       Secretariat of ECRI

                                                        Council of Europe

                                                        F-67075 Strasbourg Cedex

                                                        FRANCE

 

 

                                                        Secretariat of the Framework                                                               Convention for the Protection of      National Minorities Council of Europe

                                                        F - 67075 STRASBOURG CEDEX                                                                          FRANCE

 

                                      Копие:       Министерство на Външните работи на

                                                        Република България

 

 

Уважаеми дами и господа,

Повод за настоящето писмо е посещението на представители на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността (ЕКРН) и Консултативния комитет (КК) към Рамковата конвенция за защита на националните малцинства (РКЗНМ) в страната през месец ноември 2013 г., чиято цел, вярваме, бе да придобият обективна представа за положението на малцинствата в Република България.

Научихме, че по време на визитата си делегацията се е срещнала с представители на сдружението „Европейски институт помак”. Изразяваме учудването си, че подобна среща не бе поискана с представители на нашата организация, която е най-старото, най-голямото и най-влиятелното обединение на т.н. „помаци” – българите-мохамедани.

Повод за нашето писмо до вас е също вторият доклад за положението на „помаците” в Република България, проявите на дискриминация срещу тях и нарушаването на човешките им права, изготвен от сдружението „Европейски институт помак”. Този доклад е адресиран до председателя на Европейската комисия, до председателя на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, до председателят на ОССЕ и директора на Бюрото за демократични институции и човешки права към ОССЕ, до върховния комисар по националните малцинства но ОССЕ, до посланиците на ЕС и САЩ, до Представителството на Европейската комисия в България, до българските и чуждестранни медии. В него прочетохме, че на 11 ноември 2013 г. членове на „Европейски институт помак” са били изслушани от делегацията на Комитета по наблюдение и прилагане на Рамковата конвенция за защита на националните малцинства към Съвета на Европа.

Ние, представители на Дружба „Родина”, водени от стремежа за обективност, счетохме за уместно да поставим на Вашето внимание някои обстоятелства, имащи отношение към този доклад. Основание за това, освен целите залегнали в нашия устав, ни дава и факта, че в доклада за нас е отделено значително място.

Позволяваме си да напомним, че вече имахме възможност официално да се представим през м. януари 2013 г. с писмо до г-н Лука Волонте, докладчик по пост-мониторинговия диалог на ПАСЕ с България.                         

Коя е Дружба РОДИНА?
Това е неправителствена, организация с нестопанска цел в частна полза за взаимно опознаване, сближаване и подпомагане между българските граждани – християни, мюсюлмани или с друго вероизповедание. Регистрирана е през месец  ноември 2009 г. със седалище в гр. София. Наследник на идеите на Българомохамеданската културно-просветната и благотворителна дружба Родина, същесвувала през периода 1937–1947 г. и закрита от комунистическата власт. Нейни най-активни членове са били учители, селскостопански труженици и мюсюлмански духовници – ходжи, имами и мюфтии, които са се противопоставяли  на опитите българите - мохамедани да бъдат отъждествявани с турците въз основа на тяхното изповедание.

Категорично се обявяваме против използването на прозвището „помаци”. В българското общество, то е натоварено с голяма доза негативно съдържание поради множество причини от културен и исторически характер. Голяма част от българите, изповядващи исляма, го възприемат като обидно. Неговият произход е спорен, а използването му като етноним – абсолютно неаргументирано и неоснователно.

Ние не отричаме правото на всеки, който желае да се самоопредели като помак, но сме категорично против вменяването му по отношение на големи групи хора.

Ние твърдим, че религиозните ни права са достатъчно защитени. Имаме равни икономически, образователни и културни възможности с останалите български граждани. Българи - мохамедани има във всички нива на централната и местната власт и техните имена са известни. Те обаче не желаят да се определят и да бъдат определяни като „помаци”.

Основната задача на Дружба Родина като културно-просветна организация днес, е да работи за преодоляване на предрасъдъците във взаимоотношенията между българите, изповядващи различни религии, да съдейства за тяхното взаимно зачитане и сближаване в рамките на българската народност.

Уважаеми дами и господа,
Българския народ има злощастието да живее близо 500 години под игото на Османската империя. Средновековната държава на българите, дала писменост и книжнина на славянския свят, през 1396 г. изчезва от европейските карти. Част от населението е избито. Друга част, за да оцелее, в различни периоди и по различен начин е била принудена да приеме исляма.  Днес в България живеят техни потомци.

След Освобождението от османско иго през 1878 г. и възстановяването на България някои от тези наши помохамеданчени сънародници се връщат към християнството, други остават в лоното на ислямската религия.  Драматична е раздялата на голям брой българи мохамедани с родината, тъй като едни от тях емигрират към Турция, а други остават в съседни на България държави по силата на Берлинския конгрес от 1878 г., в резултат от Балканските войни 1912–1913 г. и Първата световна война. Политиката на различните държави към тях е различна. Тя е променлива през годините, в зависимост от геополитическите интереси на тези страни.

Развитието на проблема днес
ЕИ „ПОМАК”  е  учреден в края на 2012 г. от 13 човека, които са единствените му членове и до сега. В регистъра на СНЦ към Министерството на правосъдието, нямат обявени проекти, които да са свързани с официалния предмет на дейност. Никой от тях няма нищо общо с научна работа. Няма опит в каквито и да са социологически проучвания. Фактите в доклада се отнасят предимно към собствените им неудачи  и са свободни интерпретации на несъществуващи проблеми. Неговия председател Ефрем Моллов, е нереализиран политик с натрапчиви политически амбиции, както се вижда от постоянните му медийни изяви през последните месеци. Биографията му на директор на гимназия, бивш служител в общинската администрация в Смолян по времето на ПП НДСВ, кандидат за народен представител от Коалиция Горда България не се съвместява особено с твърденията му за маргинал, като част от помашка общност. Финансовия директор на ЕИП е зам.-министър на труда и социалната политика по времето на Тройната коалиция.

За съжаление, досега ролята на ЕИ „ПОМАК” е да насърчава само ненаучни изследвания и лъжи, и да спекулира с произхода на помаците. Свидетели сме на   непрестанни опити на определени лица и кръгове у нас и зад граница да разпалват искриците на етнически конфликти и да толерират идеите на неоосманизма. Една от тези идеи, по всичко личи, е да бъде формирана изкуствено „мюсюлманска помашка етническа общност” на Балканите, и в частност в България, като предпоставка за конструиране на някаква нова несъществуваща „помашка нация” в региона с всички тежки последици за единството и мира на Балканите и в Европа. За целта в периода след настъпилите демократични промени у нас група автори усърдно се опитват да убедят българската и европейската общественост, че населението у нас, което изповядва исляма и което у нас е известно с най-различни наименования в миналото и днес (ахряни, торбеши, българи мохамедани, българи мюсюлмани и т.н., сред тях – и помаци), няма нищо общо с днешните българи.

Процесът на конструиране на нова „помашка нация” у нас се движи от светски лица, организирани в различни политически и други формации, в съучастие с част от мюсюлманското духовенство. В него са въвлечени и някои представители на българската научна общност, чуждестранни фондации, чуждестранни благотворителни организации, работещи на територията на България, научни центрове в чужбина, които развиват теории за съществуването на „помашки етнос“, на „родопски” или „помашки“ турци и пр.

Независимо от техните усилия обаче само неголям брой наши сънародници са въведени в заблуда относно техния „помашки произход”. Най-често това са българи, поставени под административен, икономически и религиозен натиск в малките населени места.

Във връзка с това през 2009 г. в гр. Смолян бе организирана и проведена от нас специална научна конференция „Заблуди и фалшификации за произхода на българите мохамедани”, на която изнесоха доклади авторитетни български учени.

Тъкмо по този въпрос информирахме през м. януари 2013 г. г-н Лука Волонте с молба в интерес на историческата истина и в интерес на съществуващата действителност текстът на  т. 17.16 в проекторезолюцията му, който гласи: ...................................... [да се цитира едно към едно този текст от доклада] да отпадне, тъй като „помашко малцинство“ с помашки „малцинствен език” [това го допълвам, защото се подчертава, че «помашкото малцинство» е с уклон не към религиозния тип малцинство, а към етническия] в България не съществува.

Лъжите и фалшификациите
Политиката за обособяване на „помашки етнос“ в Република България през последните години се извършва върху базата на лъжи и системно фалшифициране на обективната историческа истина за ислямизираните българи. Тези лъжи и фалшификации се разпространяват и у нас, и в чужбина. Тази  откровена антибългарска пропаганда, която умишлено се налага, поражда омраза между българи (мохамедани и християни) и и чрез нея нашата страна и нейните държавни институции се сатанизират пред европейските ни партньори. Основно това става чрез разпространяване на „апокрифни издания“ и провеждането на пропагандни форуми.

Най-ярък пример в това отношение е докладът на Европейски институт ПОМАК относно „Състоянието на помаците – етническо малцинство в Република България”, огласен на пресконференция на 06.02.2012 г. в БТА и изпратен до Председателя на Европейска комисия г-н Жозе Барозу, до Генералния секретар на Парламентарната Асамблея на Съвета на Европа г-н Войчех Савицки, до посланиците на страните от ЕС и САЩ; до Представителство на Европейската комисия в България, до представителите на българските и чуждестранни медии.

В доклада се твърди, че е изготвен на базата на наблюдения и проучвания сред „етноса” на помаците на територията на Република България от представляващите неполитическата и нестопанска организация, работеща в обществена полза ЕИ „ПОМАК”.

Според историческата наука, това са българи, ислямизирани от османските завоеватели от края на ХIV до началото на XVIІІ век. Личните им християнски имена при помохамеданчването са сменени с арабско-османски, а родовите им фамилии са запазени. Техният майчин език е българският. За това има предостатъчно документи и факти, отразени междувпрочем и в пътеписите на десетки западни пътешественици, преминали през завоюваните от Османската империя български земи. За тези българи и Митхад паша (1822–1884 г.), управител на Дунавския вилает от 1864 до 1868 г., велик везир през 1871 г., говори пред френското списание „Ревю сиантифик дьо ла Франс е дьо л`етранж” от януари-юли 1878 г.:

 „...Между българите има повече от един милион мюсюлмани. Тези мюсюлмани не са дошли от Азия, както обикновено мислят. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на завоеванията и следващите години. Това са деца на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една част, които не говорят друг език освен български“.

Дружба „Родина“ полага сериозни усилия да разобличи лъжците и фалшификаторите на историческата истина, за да замлъкне езикът на омразата. Проблемът е, че се сблъскваме с добре финансирана политическа пропаганда, на която вече се придава и наукообразни форми.

Нашите членове и симпатизанти не приемат прозвищата „помаци“, „ахряни“, „помашки турци“, „родопски турци“, дори „българи мохамедани“ или „българи мюсюлмани“ и ги смятат за обидни и дискриминиращи по отношение на останалите български граждани. Хиляди от нас сега носят или български, или и арабо-турски имена, изповядват исляма, но се самоопределят като етнически българи. Някои приемат християнската религия или са атеисти. Това е въпрос на личен избор. Наложително е тук да се напомни, че върху наши членове и симпатизанти често се упражнява административен, икономически, религиозен и друг вид натиск, когато отказват да се подчинят на антибългарския диктат. Например на много места духовни лица отказват да погребват мюсюлмани, които носят български, а не турско-арабски имена; уволняват се учители, когато отказват да посещават курсове по Коран; в редица училища с деца на българи, изповядващи ислям, се осуетява отбелязване на национални чествания, като освобождение на България от османско робство, което е наш национален празник; има случаи, дори сега, в наше време, когато български съд отказва на такива българи да сменят арабско-турските си имена с български и т.н. Имаме неофициални сведения, че срещу заплащане се вменява на жените да се забраждат и забулват, а на майки родилки – да записват децата си с арабско-турски имена. Правят се внушения българи, изповядващи исляма, да не сядат на една маса с българи християни, да не влизат в смесени бракове и пр.

Обръщайки се към вас, най-настоятелно ви молим да анализирате всестранно и обективно тези процеси. Ние сме готови да организираме открити публични срещи, да ви предоставим документи и всякаква информация, каквато пожелаете, преди да формирате ваше становище по тези въпроси. Ние търсим разбиране и подкрепа от страна на българската държава, на светска Турция и на европейската демократична общественост, на средствата за масова информация срещу посегателствата над нашата българска идентичност и срещу опитите да бъде разединявано и противопоставяно нашето общество.

Подписалите настоящото открито писмо ще бъдем благодарни на всички, които вземат публично и аргументирано отношение по тези актуални въпроси.  Да се опитаме, този път без лъжи и спекулации, на базата на историческите факти и събития, да разкрием процеса на ислямизация на Българите по време на Османското робство и обърканата съдба на ислямизираните българи в миналото и днес.

Академик Георги Марков – съпредседател

Мустафа Авдикав - съпредседател



frognews.bg

[Subeyi Kurt]

Българи мохамедани - таково животно няма никъде по света. Това са поръчкови статии далеч ор реалността, които целят асимилация поради демографския срив в България. Tова фашистко отношение на тези ксенофоби не е от полза за българската нация. Самоопределението на хората е основно човешко право, но някои уж националисти още не могат да вденят че вредят на обединението в страната. Тези лумпени не виждат мизерията в която живеят повечето хора, а предпочитат да отклоняват проблемите в други насоки. 

[ibrahim65]

Царят на помаците
18 НОЕМВРИ 2009
tags: Димитър Амбарев, НДЗПЧ

Отец Амбарев на първия митинг на опозицията след 10-ти. После снимката ще се появи и в сп. "Тайм"

Ако някой би могъл да се върне във времето до април 1989 г. и да се разходи по малките часове в Католическата махала в Пловдив, то би забелязал много странна гледка. В тъмнината под един от блоковете, тъкмо между магазина за карантия и колониалния магазин, стоят Ваньо Пицарията и отец Димитър Амбарев и ровичкат в някакви кабели. Всъщност са отворили телефонната кутия на щаба на комунистическите доброволни отряди в квартала и тъкмо от тях крадат връзка, за да се обадят с подвижна слушалка до радио „Свободна Европа“.

Тази линия никой не би тръгнал да подслушва. Никой не може да разбере и как така в края на месеца най-верните комунисти трябва да плащат огромна сметка за разговори с вражеския запад.

Димитър Амбарев обаче много добре знае защо е направил поредната си стъпка срещу „народната“ власт. Докато е втори клас ученик в пловдивското училище „Никола Вапцаров“, баща му и вуйчо му са в концентрационни лагери. Една сутрин изкарват малкия Димитър пред цялото училище и му казват да се откаже от баща си, за да стане пионерче. Стотици деца срещу него започват да крещят: „Ууу, баща му е фашист! Фашист!, Долууу!“

Митко поглежда директорката Ангелова, напсува я на майка и бяга от училището, за да не се върне никога повече. Така и не става пионерче. В неговия живот е започнала дългата серия от „асоциални прояви“, както ги наричат комунистите, която ще продължи до самото падане на режима.


Избавление
В комунистическа България Амбарев има много поводи да се чувства като пленник. Той е с репресирано семейство, с постоянни проблеми в работата, а най-накрая и с монтиран процес, заради който лежи четири години в затвора,. В края на 80-те той просто няма какво повече да губи. Когато чува, че в Септември Илия Минев е основал Независимото дружество за защита правата на човека, пътят на отец Амбарев става пределно ясен.

„Това беше смисълът и съдържанието на целия живот на моя баща, на репресираното семейство на майка ми, на вуйчо ми, мъките, през които съм минал, униженията, които съм претърпял,“ казва Амбарев. „Ако се беше случило най-лошото, за мен щеше да е едно избавление.“

Съзнателно или не, комунистическата система си е създала непоправим враг. Препоръчан от пловдивския поет Петър Манолов, Амбарев се среща с Илия Минев и е обявен за говорител на дружеството. Гласът му става популярен по „Свободна Европа“, Би Би Си, „Дойче Веле“ и Радио „Анкара“.

Професията на Димитър Амбарев е да говори. Речта му е емоционална, богата и много цветиста. Отецът е един от тези, които постоянно защитават правата не само на българите, но и на мюсюлманите в България. Помаците и турците внимателно слушат всичко това. Един ден в дома на Амбарев идва цяла делегация от село Корница. Оттам насетне спиране няма.

„Ние си направихме сметката, че борбата на мюсюлманите без нас и нашата без тях, ще бъде борба наполовина, че няма да има онази целокупност. Едно е властта да се справи с пет или десет човека, а друго – с хиляди,“ казва Амбарев.


Отец Амбарев приема българи и помаци за членове на дружеството

През 89-а българските турци са много скоро пострадали от „възродителния процес“ и най-обединени срещу режима. Изявленията на хора като отец Амбарев и Петър Манолов ги карат постепенно да започнат да се свързват с Независимото дружество.

„Беше много важно за нас, че човек като Амбарев ни подкрепя. За нашите хора беше голямо успокоение, че един поп, представител на интелигенцията, е на наша страна. Това ги караше да стават членове на дружеството“, казва турчинът Емин Хамди, също политически затворник и впоследствие член на НДЗПЧ.

Отец Амбарев също започва да обикаля смесените райони, най-често с помака Хасан Бялков, също член на Независимото дружество. Двамата ходят във велинградско, шуменско, разградско, варненско, в селата край Гоце Делчев, край Пловдив и Асеновград.
Бялков почти не се връща при бременната си жена. Навсякъде се намират доверени хора и се основават клетки на НДЗПЧ, които оттам нататък започват да се организират сами.

Голямата гоненица
В обиколките на Амбарев няма възрожденски героизъм. Условията са такива, че той обикновено е в багажника на някоя кола, свит на две. Срещите са по тъмно, възможно най-тайно и с малко хора. Веднъж, след като не е спал две нощи, отецът даже заспива по време на събрание в разградско. Създал клетка, Амбарев рядко има възможност да организира дейността й. Единствената възможност за координация на новите членове на дружеството остава политическият емигрант Петър Бояджиев в Марсилия.

Въпреки това дейността на отец Амбарев ужасява Държавна сигурност. Според проф. Ивайло Знеполски „възродителен процес“ е тъкмо авантюра, която цели да доведе до патриотичен подем и да се превърне в нов източник на легитимиране на властта.
Тактиката е „разделяй и владей“, настройване на българи срещу турци и оттам глътка въздух за умиращата партия.

Амбарев и Независимото дружество обаче провалят този план. Като крило на НДЗПЧ се основава Мюсюлманският стачен комитет, където се записват хиляди мюсюлмани. Българи и турци не само не се противопоставят, а се обединяват срещу властта.

Стига се до големите майски демонтрации на турците в България, които властта разбива със сила. Отец Амбарев излиза със специална декларация по западните радиостанции в защита на турците, където добавя и малката критика, че на територията на България трябва да се вее само българското знаме. С това изречние свещеникът обаче визира много повече не турското, а едно друго червено знаме.

„След майските събития от ДС направо изгаснаха, полудяха,“ казва Амбарев. „Започна голямата гоненица“.

В общата част на мазетата в блока си, отецът пробива дупки към другите входове, за да може да излиза от различни места и да бяга на ДС. Същото прави и на таваните. Веднъж, докато е във Варна, скача от втория етаж, за да не го хванат с важни документи.

Една вечер обаче Държавна сигурност нахлува в дома му в Пловдив и мърдане няма. Закарват Амбарев в един хотелски апартамент, където началникът на ДС започва да го убеждава: „И ние работим за демокрацията, заедно ще я създадем с такива като тебе. Ти ще станеш много богат човек. Само спри да работиш с турците и помаците.“ Кара го да подпише декларация, че вече няма да говори с мюсюлмани.

– „Знаем се бе, бачо“, прави му се на приятел отеца. „Ще хванете двама лъжесвидетели, иди да доказваш после кое е истината. Ще изкарате нещо и ще отида да копая царевицата с големия сап в Добруджа“.
– „Добре – на твоята мъжка дума“.
– „На моята мъжка дума“.

Амбарев излиза и на следващия ден продължава да ходи при мюсюлманите. Веднъж, в един от смесените райони, българи и помаци карат отеца да им направи официална клетва на единството преди да влязат в дружеството. Всички са облечени като ботеви четници, носят знамена.

Малко след това, през август, много от помаците в Поповско започват гладна стачка. Половин час четат списъка с гладуващите на Румяна Узунова. Тя обаче не го пуска в ефир, защото не знае там да има хора на дружеството и се притеснява всичко да не е измама. Петър Манолов отричаше да познава членове оттам, Бояджиев също не знае нищо. За това се обажда на Амбарев и го кара да признае всичко, без да знае за обещанието му пред ДС.

Разконспириран, отецът се чуди къде да се скрие от службите. Пет минути след този разговор обаче вече иска да благодари на Петър Бояджиев. „Те ми монтираха процес, те ми взеха здравето, те ме обезличиха, тогава аз им го върнах,“ казва Амбарев. „Спомних си думите на княз Волконски, когато го водят при Николай Втори: Ваши са крепостите и крепостните в крепостите, и топовете, и войниците са ваши. Какво ми коства обаче, ваше императорско величество, да ви кажа, че сте лайно.“

Няколко дни по-късно, точно на именния си ден, отец Амбарев е прибран от Държавна сигурност. В участъка не му удрят и един шамар, но когато го пускат, точно в градинката пред блока, до магазина за карантия и колониалния магазин, няколко души го събарят и го пребиват от бой. Но вече е късно.

След 20 дни лежане отчето отново тръгва по селата. Дори пестеливият на похвали Илия Минев после ще каже, че отец Амбарев е работоспособен за извършване на много ценни дела. „Няма съмнение, че той е човек на делото. В ония мрачни живковистки времена възглаганите му от мен задачи изпълняваше с най-големи подробности, от което НДЗПЧ извличаше голяма полза,“ пише Минев във вестника си „Свободно слово“.

Кое било страшничко
И след 10-и ноември Амбарев не забравя работата с турци и помаци. Заедно с Хасан Бялков правят огромни митинги в Мадан, Рудозем, Якоруда, където хората вече свободно искат да им се върнат имената. Амбарев е страшно популярен, някои от помаците го наричат свой „цар“.

Амбарев участва и на големите митинги в столицата, но там главната роля е за представителите на Клуба за гласност и преустройство, които са по-популярни в София. Там е силен и Румен Воденичаров, който вече е успял да узурпира председателството на дружеството от Илия Минев и да се сближи с Желю Желев и новите силни на деня. В работата си Воденичаров не иска да има общо с някогашните затворници. През 90-а година от страниците на „Работническо дело“ той обвинява Амбарев и Илия Минев в „нечисти амбиции за власт“. По-късно се включва и вестник „Демокрация“.

Изолиран от обществото през комунимзма, след 10-т Амбарев отново остава извън политиката. Така и не влиза в СДС, а интригите в НДЗПЧ го карат да се оттегли и оттам. За кратко пробва да работи с партията Либерален конгрес, основана от политическия затворник Янко Янков, но бързо се отказва.

Днес отец Амбарев казва, че има слонска кожа, но се вълнува много, когато стане дума за събитията от 89-а и сегашното омаловажаване на дейността на НДЗПЧ.

„В тази борба ние имахме хъс срещу комунизма. В тази борба ние не бяхме перестройчици, ние бяхме явни антикомунисти. Ние бяхме явни демократи, а не ставахме тепърва демократи. Ние знаехме какво е демокрация,“ казва Амбарев.

„Чета сега разни спомени – колко било страшно през 90-а година. Айде де. Ние три години борба сме водили, минали сме през затворите, яли сме даяка, продължаваме да го ядем, за нас не беше ли страшно? А страшно е за тях, излезлите от комсомолските редици и влезлите след дъжд качулка в някакъв политически процес, който се извършва в страната. Кое било страшничко, хляба на високо ли щяха да го вдигнат?“

Точно 20 години след 1989-а година, някогашният цар, всеки ден отива с градския транспорт до „Света Петка“ в София, където чете молитви и от време на време се среща с някой от старите си приятели. Прегръщат се, казват си „хош гелдин“ и влизат в църквата. Повечето посетители дори и не знаят за миналото на своя отец. Затворите, побоите, големите демонстрации и рискове не са били достатъчни поне за една минута телевизионно време на 10-и ноември.

Източник: News.bg, автор: Петър Добрев

https://bulgaria1989.wordpress.com/2009/11/18/ambarev2/