Topic: Наука !

[Rasate]

HAARP Климатическое оружие (часть 1)

HAARP Климатическое оружие (часть 2)

[Rasate]

Има паралелни вселени, който се пресичат, твърдят учени от Университет на Калифорния, Санта Круз



Ако изобщо съществуват други Вселени извън тази, която познаваме, то те могат да се пресичат, за разлика от успоредните прави. Макар, че в неевклидовата геометрия и успоредните прави могат да се пресичат. Познатата ни Вселена има размер от 93 милиарда светлинни години, или поне така твърдят учените, а възрастта й се изчислява на 14 милиарда години. Но съвременните теории смятат, че нищо не може да се движи със скорост по-висока от светлинната, т.е. за 14 милиарда години светлината ще измине точно 14 милиарда светлинни години.

Тогава защо размерът на Вселената е 93 милиарда светлинни години? Хипотезата, която предалагат физиците, за да обяснят това несъответствие, е свързана с т.нар. „инфлационно разширяване на Вселената”. Според тази идея в ранните етапи на Големия взрив Вселената се е разширявала много по-бързо, отколкото сега. Но това пък по никакъв начин не обяснява защо „младата” Вселена се е разширявала с бесни темпове, а по-късно по неизвестна причина е започнала да се разширява с доста по-умерена скорост.

Има една достатъчно безумна космологична идея, която дава отговор на този въпрос (всъщност доста от днешните общопризнати научни теории са изглеждали безумни в момента на появата си), която твърди, че Вселената всъщност продължава да се разширява с огромна скорост, а ние просто обитаваме един остров на стабилност. Именно този „мехур” на стабилност е нашата видима Вселена, а освен него съществуват безкраен брой други такива „мехури”.[/color]

Тогава пък се появява въпросът как могат да бъдат открити доказателства за съществуването на други такива мехури, при положение, че те се намират извън пределите на собствената ни Вселена. Американците Антъни Агуайр от Калифорнийския университет в Санта Круз и Матю Джонсън от Калифорнийския технологичен институт смятат в своята статия, че може да се потвърди съществуването на друга Вселена, ако някога в миналото тя се е сблъсквала с нашата.

На теория, ако такова сблъскване се случи, то би довело до унищожаване на континуума на пространство-времето и в двата „мехура”, което преведено на прост език значи, че не само човечеството би изченало, но и би се загубила и всяка информация в четирите познати нам измерения, включително цялата информация за тези измерения. Агуайр и Джонсън обаче доказват, че в много редки случаи след сблъсъка могат да се съхранят три пространствени и едно времево измерение. И ако кривината на нашата Вселена е отрицателна, това би било потвърждение, че живеем в космически „мехур”, докато позитивната кривина на Вселена би опровергала тази идея.

И дори нещо повече, техните изчисления показват, че ако в миналото нашата Вселена е успяла да преживее такъв сблъсък, то следи от него би трябвало да са се запазили в някои особености на симетрията при микровълновото реликтово излъчване. Което принципно би могло да се измери със съществуващата апаратура и в момента.

Най-неприятният извод, до който достигат повечето учени обаче е, че никога няма да можем еднозначно и с пълна сигурност да потвърдим, че други вселени съществуват. Макар че самите автори на статията завършват с оптимистичното заключение: „С малко късмет, откриването на „други вселени”, концепция, която изглежда като научна фантастика, може да се крие зад ъгъла.”

[Rasate]

Виждали ли сте двойника на Млечния път?




строноми от Южноевропейската обсерватория са изучили и запечатали спиралната галактика NGC 6744, която по форма и структура напомня Млечния път, съобщава РИА Новости.

 Тази галактика се намира в съзвездието Паун, на разстояние 30 млн. светлинни години от Земята. Тя е открита още през 1824 г. и нееднократно е оценявана като една от "най-родствените" галактики до нашата.

 Учените получили висококачествено изображение на галактиката с помощта на телескопа Wide Field Imager на Южноевропейската обсерватория и още веднъж потвърдили необичайното сходство между двете "сестри".

 NGC 6744 е привличала вниманието на учените през 2008 и 2009, когато в тази галактика била открита променлива звезда от типа RR Лира. Този тип звезди представляват особена ценност за астрономическите изследвания на близките галактики и кълбовидните звездни купове в Млечния път.

 От гледна точка на наблюдател от Земята NGC6744 е разположена в пространство, паралелно на плоскостта на наблюдение, тоест фактически тя може да се наблюдава анфас. Учените твърдят, че сходството не е само визуално – в строежа на ръкавите и ядрата на галактиките NGC6744 и Млечния път, но и се допълва от това, че NGC6744 си има галактика спътник – NGC6744A, подобна на Магелановия облак, който съпътства нашата галактика.

 От друга страна, има и различия – диаметърът на NGC6744 е почти два пъти колкото този на нашата галактика, която обхваща окръжност с диаметър около 100 000 светлинни години.

 Астрономите отбелязват, че заради огромните размери и високата светимост на NGC6744 тя може да се наблюдава дори с любителски телескоп, а наблюдаваното светлинно петно обхваща участък, съпоставим с размерите на пълна луна.

[Rasate]

Как Черна дупка изяжда звезда.

Началото:


 
Гама изригването:




Заснетото с телескопа Хъбъл:



Диаграмата:

[Seiko]

Японската фирма "Хонда" представи новият си модел на робот хуманоид  Асимо който може да ходи ,да бяга ,да се качва по-стълби и още куп присъщи деиствия на човека.Така той може да помага при инциденти и ситуации при които човекът е безсилен.

Asimo, un robot inteligente capaz de ayudar en una crisis nuclear

[Rasate]

Животът се е зародил преди Земята



Американски изследователи смятат, че знаменитият закон на Мур, приложим към транзисторите и микросхемите, всъщност е доста по-универсален. И може да работи и в други области на науката и техниката.

Генетиците Алексей Шаров от Националния институт по застаряването на населението в Балтимор и биологът Ричард Гордън от Морската лаборатория във Флорида приложили закона на Мур към биологичните системи. И получили сензационни резултати – животът не се е зародил на Земята, а на място, съществувало много преди образуването на нашата планета.

Законът на Мур е открит през 1965 г. от Гордън Мур, който три години по-късно става един от основателите на компанията Intel. Законът е изведен въз основа на наблюдения, които Мур споделил в сп. Electronics. Там той представил прогнозата си за развитието на полупроводниковата техника и прочие електроника. Мур предрекъл, че броят на транзисторите в микросхемите ще се удвоява всяка година. В резултат процесорите ще стават по-евтини, по-бързи и по-миниатюрни. След 10 години Мур се поправил и уточнил, че удвоението ще протича на интервали от две години. Това му откровение получило името „закон на Мур”.

С този закон може да се предрича бъдещето, като се анализират миналото и настоящето на някоя сложна и развиваща се система. Шаров и Гордън се опитали да обрисуват миналото. За това разработили специални алгоритми.

Преди да ги приложат към биологията, учените ги проверили на полупроводникова техника, благодарение на която законът на Мур е получил право на съществуване. Учените изчислили, че първият чип трябва да се е появил някъде през 60-те години на ХХ век. И точно така и било.

След успешната проверка Шаров и Гордън заменили в изчисленията си електронните елементи с нуклеотиди. И получили, че удвояването на сложността на генома се случва на всеки 376 милиона години. От това следвало, че животът се е зародил преди 9,7 милиарда години.



Излиза, че Земята не е люлка на всичко живо, понеже тя е само на 4,5 милиарда години. Тоест животът е дошъл някъде от друго място.

Изчисленията с използването на закона на Мур радват на първо място привържениците на т.нар. панспермия("Замърсяването с бактериални спори от космоса) – хипотеза, че животът на Земята е донесен от Космоса.

Ще се зарадват и тези, които смятат, че някъде във Вселената живеят извънземни, изпреварили ни в развитието. И защо не, щом животът е на 10 милиарда години.

Братята по разум, които са много по-умни от нас, може да са разработили начини за скоростно преместване в пространството. Тогава можем да разчитаме, че някой ден все пак ще ни посетят. Или вече са идвали. Изчисленията на Шаров и Гордън дават такава надежда.

Статията на Гордън и Шаров, публикувана в arXiv.org, по-скоро ще предизвика много спорове в научния свят и хипотезата ще намери привърженици и противници. Трудно е дори да си представим какво ще стане с религиозните и философските представи на човечеството, ако предположението на учените се окаже вярно и намери достатъчно доказателства.

Впрочем…

Контактът с пришълци е неминуем след 251 години

Самюъл Арбесман от Харвардската медицинска школа, изумен, че законът на Мур е станал едва ли не закон на природата, решил да го приложи към астрономията. Но вече с анализ на бъдещето.

Ученият спечелил за идеята Грег Лафлин от университета в Калифорния и двамата се заели с предсказване в областта на откриването на екзопланети.

Арбесман и Лафлин отчитали, че първата планета извън пределите на Слънчевата система е била открита през 1988 г. До днес известните екзопланети надвишават 1000 и няколкостотин претендират да приличат на нашата Земя по размери, маса, местоположение до своята звезда и температура на повърхността.

Изследователите изчислили вероятната динамика. Оказало се, че първата сестра на Земята – с обитатели от „земен” тип – ще бъде открита през 2020 година с вероятност 75%. А през 2264 г. извънземният живот със сигурност ще бъде намерен. Така де, почти. Вероятността за това събитие се оценява на 95%. Или поне така излиза според закона на Мур, ако той се приложи към обозримата Вселена.

Read more: http://science.actualno.com/Njakoj-e-sytvoril-jivota-predi-10-mlrd-godini-news_422247.html#ixzz2RDCVydyE

[Rasate]

Мегавулкани



Тоба

Може би най-важният за човешката еволюция вулкан, изригнал преди 71 000 години и едва не ни заличил:
http://www.bradshawf...ley_ambrose.php

Езерото Тоба. Намира се в калдера на гигантски древен вулкан и е най-голямото и дълбоко езеро на Югоизточна Азия. Дължината му е 100 км, ширината 40 км, площта 1145 кв.км. Дълбочината на езерото е повече от 520 м. В центъра му е разположен остров Самосир (530 кв.км, приблизителна големина колкото Сингапур). На остров Самосир има още едно езеро - Содохони, с неголям размер. Повърхността на Тоба се намира на височина 906 м над морското равнище. Някога нивото на водата е било с още 150 м по-високо и в наши дни просължава да се снишава.
Езерото Тоба е интересен природен феномен по много причини.



Първо, то се намира на остров Суматра, а не на континент, както повечето езера. Наистина и остров Суматра не е малък - 1700 км дължина.
Второ, неговата форма е необичайна, то е пръстеновидно. В центъра му има остров Самосир. И това е най-големият остров в света, намиращ се в езеро, което пък е нас остров.
Трето и най-интересното, това е неговият произход. Цялото това 100 км езеро представлява една единствена калдера, т.е. пропадане в земната кора с вулканичен произход.


Мегавулкани- най-деструктивната сила на нашата планета. Мощността на изригването им е хиляди пъти по-голяма отколкото при обикновените вулкани. Такива спящи "чудовища" на земята са няколко: мегавулкан Тоба на остров Суматра, Камчатския мегавулкан на полуостров Камчатка, Йелустонския супервулкан и Лонг Велн в западните Щати, мегавулкан Таупо в Нова Зенландия.


Обикновено вулканите имат форма на конус. Мегавулканите, това са огромни калдери - кухини, намиращи се под земната повърхност, които постоянно се пълнят с издигаща се от земните недра течна магма. Когато калдерата се напълва, налягането на магмата се увеличава и в един не особено прекрасен момент всичко това се изхвърля навън. За разлика от обикновените вулкани, супервулканите са скрити, те не се проявяват като планини от типа на Етна. И те са хиляди пъти по-мощни. При избухване на мегавулкан грамадни територии се покриват с метрове слоеве горяща лава, небето над цялата Земя се покрива с черни гъсти облаци, средната температура пада на 5-10 градуса и настъпва ядрена зима. Едно успокоение, че такива изригвания са изключително редки и се случват веднъж на няколко стотин хиляди години.

Последното изригване на мегавулкан се е случило преди 75 хиляди години. На мястото, където сега е Суматра, тогава е избухнал супервулкана Тоба, десет хиляди пъти по-мощен от Етна. Средната тепература на Северното полукълбо паднала на 10 градуса. Населението на Земята е намаляло 10 пъти, три четвърти от от растителния свят на Северното полукълбо е загинал.
Днес американските учени провеждат интензивни изследвания на супервулкана в Йелустонския парк. Пред човечеството стои въпроса как да се спаси от изригване на мегавулкан или да намали последствията от неговата разрушителна дейност. Учените смятат, че да се предотврати изригването е невъзможно.

За разлика от обикновения вулкан, мегавулканът представлява не планина, а падина, наречена калдера. Падината има толкова гигантски размери, че тя може да се разгледа само от височина няколко десетки километра. При супервулкана няма кратер, той е заменен от тази многокилометрова калдера. Супервулканът не изригва, а по-точно се взривява и неговият взрив по мощност превъзхожда обикновените вулкани много хиляди пъти. По сила и по последстия той е равен на удар с астероид средни размери. И още две разлики, супервулкани на Земята са много по-малко от обикновените и се взривяват значително по-рядко.

Как се образува калдерата?
Някои вулканолози смятат, че супервулканите са произлезли от най-древните земни вулкани. Размерите на обикновените вулкани са значителни, затова те се виждат от много километри. Но размерите на мегавулканите са толкова големи, че от Земята не могат да се обхванат. Калдерите могат да се видят само от самолет или спътник. Трудно е даже за човека да си представи, че тази огромна следа е изригвала милиарди тонове възпламенени камъни и лава и милиони кубически метра отровен сероводород.
Супервулканите се образуват ако магменият резервоар с голяма вместимост е разположен близо до повърхността на земята, на дълбочина до 10 км. При неголяма дълбочина 2-5 км резервоарът притежава огромна, до няколко хиляди кваадратни километра площ.
Първото изригване на мегавулкана прилича на обикновеното, но е много по-мощно. Понеже разстоянието от резервоара на магмата до земната повърхност не е голямо, магмата излиза не само през основния отвор, но и през образуващи се на много места пукнатини в земната повърхност. Вулканът започва да избухва с "цялото си тяло".

Супервулканът това не е просто изливане на много километри лава, а също и пирокластически потоци - облаци на много хиляди километри, милиарди тонове опасни газове в атмосферата, земетресения. Това е практически най-страшното, което може да се случи на нашата планета, с изключение на космическите катаклизми.

В повечето случаи калдерата се напълва с вода и се образува вулканично езеро. За такива езера е характерно повишената температура и високата концентрация на сяра. А резервоарът наново се напълва с магма, налягането на която непрекъснато расте до следващото изригване.

Последно е било изригването на Тоба в Суматра, преди 75 хиляди години. Последствията от взрива са били катастрофални. Някои учени твърдят, че това изригване е върнало земята в еволюционен план назад с 2 милиона години. Тогава от земните недра са били изхвърлени хиляди кубически километра лава. Това количество е достатъчно да покрие територията на цяла Русия с осем-сантиметров слой лава. След взрива изпод земята със свръхзвукова скорост се издигнал стълб от газ и пепел, който почти мигновено е достигнал края на стратосферата до 50 км. За три денонощия на повърхността се изляли повече от 2800 кубически километра магма, застинала в десетки метра дебелина. Във въздуха се издигнали гигантски нажежени облаци пепел. Те се движели със скорост около 400 км/ч, стопявайки по своя път камъните и подпалвайки всичко живо. След изригването на територия с радиус 300 км няколко седмици падала безцветна пепел. Изхвърлената в атмосферата пепел закрила Слънцето за 6 месеца. На планетата започнала "ядрена зима" или мини-ледников период. Средната температура паднала на 11 градуса, загинали 5 от всеки 6 живи същества на планетата . Оцеляли 3000 до 20000 човека, като до изригването населението на земята е било милиони. В Индия има отложена пепел от вулкана с дебелина 6 метра.На мястото на взрива се образувала калдера с площ 1775 кв. мк , която по-късно се запълнила с вода и се образувало езерото Тоба.

Вулканът Тоба е разположен в един от най-сеизмоопасните райони на Земята. Според учените именно в централната част на Суматра се е намирал епицентърът на най-силните земетресения от 26 декември 2004 (9 степен по Рихтер) и от 28 март 2005 г. (8,7 по Рихтер)

По думите на професор Рей Кас (Ray Cas), сътрудник на геологическия факултет на университета Monash , Австралия, тези земетресения могат да се асоциират с бъдещо избухване на мегавулкана Тоба. Супервулканите представляват огромна опасност за човечеството. Днес населението е много по-многочислено и жертвите ще бъдат много повече. Освен това последващият миниледников период ще обрече на глад оцелелите, поради невъзможност за развитие на каквото и да е земеделие за няколко години. "Единственото с което може да се сравни, това е сблъсък на земята с голям астероид. "-заявил Кас. Австралийският учен подчертава, че изригване на Тоба може да има в близките години, след 50 или 1000 години, но рано или късно то ще се случи.



Остава въпросът: винаги ли мегавулканите са били редки геологически явления, или някога, в епохата на бурна геологическа младост на нашата планета те относително често са разтърсвали нейното тяло? Свързано ли е тяхното възникване с периода на т. нар. "повишена вулканична активност" на плланетата? Отговорите на тези въпроси предстои да бъдат намерени.


Бъдещата съдба на всеки мегавулкан може да бъде различна. Той може мирно да спи, превръщайки се в езеро, може да стане източник на горещи термални извори, може понякога да изригва с неголяма сила и да обрзува вулканични конуси. Но може и да изригне още веднъж. Всичко зависи от процесите, развиващи се в неговите недра.
http://flyoverthewor...og-post_14.html

Йелоустоун

На 29 август 1870 г. 30-годишният лейтенант от армията Гюставъс Доун, член на изследователска експедиция до района на Йелоустоун, успял да изкачи връх Уошбърн. Погледнал на юг и установил, че в един участък на обширните Скалисти планини липсват... планини. Единствените възвишения, отдалечени на много километри разстояние, затваряли като в скоби огромен горист басейн. Доун намерил само едно обяснение за тази празнина: „Големият басейн - написал той - някога е бил огромен кратер на вече угаснал вулкан."
Лейтенантът бил прав: Йелоустоун е вулкан - при това не какъв да е. Най-старият и най-прочутият национален парк в САЩ се е разположил точно върху един от най-големите вулкани на света. Доун обаче направил една грешка, при това съществена: вулканът на Йелоустоун не е угаснал. Напротив - все още е обезпокоително жив.

На света има вулкани и супервулкани. За последните няма общоприета дефиниция. Терминът доби популярност след един документален филм на Би Би Си през 2000 г., но някои учени го използват като описание на изригвания с изключителна сила и мащаби. Геоложката служба на САЩ използва думата за всички изригвания, изхвърлили над 1000 куб.км пемза и пепел наведнъж - над 50 пъти повече от страшното изригване на Кракатау през 1883 г., причинило смъртта над 36 000 души. Вулканите образуват планини. Супервулканите ги заличават. Вулканите убиват растенията и животните на километри наоколо. Супервулканите излагат на риск цели видове, тъй като променят климата на цялата планета.

В рамките на писаната човешка история не е имало изригване на супервулкан, но въз основа на наличните данни геолозите са успели да реконструират как е изглеждало едно такова събитие. Първоначално поток топлина се издига от дълбините на планетата и стопява скалите непосредствено под земната кора. Там се създава огромна камера, пълна с магма, полутечни скали и разтворени водни пари, въглероден диоксид и други газове под високо налягане. В хода на хилядолетията в камерата продължава да се трупа магма и земята над нея започва да се надига сантиметър по сантиметър. По краищата на купола се отварят пукнатини. Когато налягането на магмената камера бъде освободено през пукнатините, разтворените газове внезапно избухват в мощна и неконтролируема реакция. „Все едно да отвориш бутилка кола, след като си я разклатил" - казва изследователят Боб Кристиансен, поставил началото на проучването на вулкана Йелоустоун през 60-те години. Когато магмената камера се изпразни, земната повърхност рухва. Така се получава гигантска калдера - от испанската дума за котел.

„Горещата точка", създала Йелоустоунската калдера, е изригвала десетки пъти в миналото, като активността й може да се проследи до 18 млн. години назад. Тъй като корените й са дълбоко във вътрешността на планетата, а тектонската плоча над нея се мести на югозапад, призрачните калдери от по-ранните изригвания са се разпрострели като наниз гигантски мъниста. Последните три суперизригвания са се случили в самия Йелоустоун, за последно преди 640 000 години. Числата не могат да опишат пълните мащаби на катастрофата. Учените са пресметнали, че стълбът пепел от изригването на Йелоустоун се е издигнал на 30 000 м и е отложил пласт отломки през целите Западни щати до Мексиканския залив. Пирокластични потоци (плътни и смъртоносни вълни от пепел, скали и газ, нагрети до 800 градуса) се понесли през пейзажа като гигантски сиви облаци. Те покрили цели долини със стотици метри вулканичен материал - толкова нагорещен и тежък, че полепнал като асфалт върху по-рано тучните склонове. А това дори не бил най-силният напън на Йелоустоун. Изригването преди 2,1 млн. години било над два пъти по-мощно и оставило след себе си кратер с площ 4000 кв.км.

http://vbox7.com/play:5cca2a42&start=18&r=emb



Човечеството отново е заплашено от супер вулканa Йелоустоун,чието изригване е въпрос на време. Подобно изригване ще се чуе по целия свят. Небето ще се смрачи, ще завали черен дъжд и Земята ще потъне в зима, подобна на ядрената. Той изригва в цикъл от 600 000. Последното му изригване е било преди около 640 000 години. Вулканолози са установили, че вулкана диша. Те са проследили движението на магма в парка и са установили, че някои части са се надигнали със седем см. Това може да е просто обикновено придвижване на магма от една част на астеносферата в друга. А може да е знак за нещо наистина притеснително. Учените все още не знаят какво става точно под парка в щата Уайоминг, но ако този вулкан изригне, това ще доведе до катастрофални последици за Земята. Големи територии от САЩ ще бъдат затрити от лицето на Земята. Икономиката на Щатите ще бъде затрита. Много хора ще загинат. Цялата планета ще усети ужасяващата експлозия. Климатолози установили, че при изригването на Тоба са изхвърлени тонове сяра и пепел в стратосферата. Слоя, покрил земната атмосфера не е допускал слънчеви лъчи. Това причинило рязко падане на температурите на Земята. Според повечето учени, животните измирали масово. Много от тях били на ръба на оцеляването и това може да се повтори в близко бъдеще.Три или четири дни след изригването на Йелоустоун огромен облак от пепел ще покрие цяла Европа. Това прогнозират британски учени, след като направиха компютърен модел на евентуалното изригване.Веднага след взрива три четвърти от територията на САЩ ще бъдат унищожени. Много от американците ще умрат в адски мъки, след като вдишат пепел, която в дробовете им ще се превърне в подобно на цимент вещество.
Мнозинството от хората смятат, че най-голяма опасност за живота им представлява лавата, която вулканът изригва. Но истинските убийци са пепелта и сярата. Те могат да убият хора и животни, да попречат на слънчевите лъчи да достигат до Земята. Те ще предизвикат черен дъжд, който убива растенията.
След изригването на Йелоустоун климатът на Земята ще се промени драстично. Температурите ще паднат рязко. Слънчевите лъчи едва ще достигат до Земята и през целия ден небето ще е покрито с облаци. В останалата част на планетата, където пепелта не е достигнала в големи количества, небето ще бъде червено. Според учените след изригването на Йелоустоун в атмосферата ще бъдат изхвърлени 2000 тона сяра. Точно след 2-3 седмици сярната киселина във вид на дъжд ще посипе земното кълбо и ефектът ще е унищожителен. Температурите ще паднат с 10 градуса и този климат може да се задържи поне 10 години.
Ефектът от изригването зависи от мощността му, както и от това по кое време на годината става. Но едно е сигурно. Хиляди ще загинат, а десетки хиляди ще се разболеят. Този взрив ще промени Земята и човешкото общество завинаги.
Колкото и да са редки, тези събития са неизбежни и някъде в бъдещето човечеството неминуемо ще се сблъска със супервулканично изригване.

http://vbox7.com/play:ed4f1fa8


Инфо:
http://blog100bg.blogspot.com/2011/05/blog-post.html
http://www.nationalgeographic.bg/?cid=13&art_id=137
http://www.nationalgeographic.bg/phpBB2/viewtopic.php?t=732&sid=16c3354c8d5ab9d71d731f41c5692677
http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/12/16/2203231_supervulkanut_pod_ieloustoun_e_dva_puti_po-goliam/
http://skandalno.net/топ-скандално/ужас-супервулкан-унищожава-сащ-55899