България закъснява с признаването на помашката идентичностИ тази година започна за помаците в България с разтърсващи екшъни. През месец януари 2013 година Парламентарната асамблея на Съвета на Европа прие поредния си доклад за България. В първоначалния му текст, внесен от италианския делегат Лука Волонте, имаше изискване към страната ни да признае македонското и помашкото малцинство. След намесата на българския делегат Лъчезар Тошев от Синята коалиция предложението отпадна. На 25 януари Управителния съвет на Европейски институт „Помак” прие декларация, осъждаща поведението на представителите на България в асамблеята, които съзнателно се опитват да скрият от европейските си партньори проблемите с малцинствата в нашата страна.
Тази кратка престрелка отшумя на принципа всяко чудо за три дни, попадайки в сянката на далеч по-зрелищни събития като атентата срещу Доган и референдума за изграждането на втора ядрена централа. В някои маргинални патриотични среди обаче тя намери доста широк отзвук. За феодални старци от Института по история към БАН това беше чудесна възможност да демонстрират за пореден път безсмислието на своето съществуване. На 15 януари 2013 г. те проведоха дискусионен семинар на тема „Актуални проблеми на историята и историографията”, в резултат на който се роди недоносче, наречено „Отворено писмо до всички заинтересовани”.
Повод за писмото е споменатият проекто-доклад на италианския представител в ПАСЕ Лука Волонте. Феодалните старци изразяват „безпокойство от нарастващите опити за фалшифициране на историята” и „своята непоколебимост да дадат отпор на всички антихристиянски, антибългарски и антидължавни пропаганди”. По време на същия семинар атавизмите на българската историческа наука провеждат и дискусия върху книгата на Исмен Реджепов „Балканската война в Родопите”. Патриотично мислещите „светила” единодушно и категорично заклеймяват самозвания изследовател.
Останали за пореден път нечути и неразбрани, научните работници решиха да се изправят в директен двубой срещу членовете на Европейски институт „Помак”, дръзнали да нарушат тяхното патриотично спокойствие. Така, на свиканата на 6 февруари от института пресконференция наред с представителите на ксенофобските телевизии „Скат“ и „Алфа“ в пресцентъра на БТА се изсипа и солидна агитка феодални старци. Вместо пресконференция събитието бе обърнато на пазар, в който патриотичното единомислие за пореден път заглуши опитите за изразяване на мнение, различно от общоприетото.
Дискредитирането на радетелите за създаване на помашки етнос продължи в телевизионното предаване на един разкаял се бивш доносник на тайните служби. По време на предаването стана ясно, че разкаянието му не е било достатъчно искрено. След кратко и нехарактерно за този телевизионер ефирно притеснение, уж случайно, на откритата линия се включи един друг известен доносник-професор, който преди това беше също толкова случайно споменат като корифей на историческата наука. Тази доста прозрачна режисура трябваше да изглежда като спонтанна проява на възмущение на „научната мисъл”, подтисната от агресията на ненаучното (разбирай непатриотичното).
На пръв поглед описаните случки представляват незначителни пререкания, инсценирани от добре известни и ненужни креатури на едно отдавна отминало време. Примерите обаче са показателни за абсолютната нетолерантност и патриотична ограниченост на нашия медиен и научен елит. Във всичките си досегашни публични монолози казионните учени и журналисти не спираха да припяват назубрения рефрен, че помаците са българи и че в България няма малцинства, както и несъвместимото с тези квалификации твърдение, че българската толерантност е пословична. Историците и телевизионните водещи съзнателно насочваха дискусиите в плоскостта на терминологията, защото нямат в главите си нищо друго освен заучени дефиниции на понятията етнос, малцинство, нация и т. н. Те спореха с такава вътрешна убеденост, сякаш термините са дадени от бога, а не са измислени от хората, при това от слабограмотни индивиди като тях самите.
Патриотичната истерия, която пламва при всеки опит да се изрази някакво обективно мнение по въпроса, се основава на повърхностни учебникарски представи. „Явно не сте си научили урока по история“, констатира в споменатото предаване професорът-доносник, без да се замисля, че урокът е писан от самия него и никой не е длъжен да учи глупостите му. За българските историци схващането, че помаците са ислямизирани българи, е аксиоматично и не подлежи на доказване или оспорване. Всеки, който предлага друго обяснение, автоматично се обявява за турски агент или в най-добрия случай за глупак, както направи професорът в ефир. Това, което обаче „корифеите“ на българската историческа наука и „независима“ журналистика все още не могат да осъзнаят, е, че времето отдавна е превърнало техните аксиоми в огромна купчина ненужни отпадъци.
Ще трябва да разочаровам тези, които гледат на помаците като на аморфна маса, подлежаща на лесно етномоделиране. През последните две десетилетия помаклъкът преживява възход. Геополитическите промени след падането на комунизма и интернет революцията събудиха у помаците надеждата, че могат да бъдат нещо повече от маргинализирано малцинство в държавите, които населяват. Демократичните промени направиха границите между балканските страни по-лесно преодолими. Човекопотокът във всички посоки се засили. Помаците получиха възможност да се опознаят със свои роднини, които или не познаваха, или не бяха виждали с десетилетия. Демократизацията позволи все по-свободно да се говори и пише по помашкия въпрос. Обемът от информация нарасна лавинообразно.
През 90-те години на ХХ век в Гърция бяха издадени речници на помашкия език, учебни помагала и друга литература. През 2008 г. стартира и първият помашки телевизионен канал в Ксанти. Приемането на България в Европейския съюз направи възможно ежедневното общуване между гръцките и българските помаци. През последните 10 години в Турция, където помаците са най-много, също се наблюдава активизиране на тяхната общност. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (АКП) изцяло възприе европейския модел на интегриране на малцинствата, от което спечелиха всички.
През 2009 година бе основано първото помашко културно-просветно дружество в Турция. Днес такива дружества, обединени във федерация, има в Истанбул, Ескишехир, Газиемир, Чанаккале, Бига и Люлебургас, като мрежата им непрекъснато се разширява. Те извършват доста активна дейност сред представителите на общността. На дневен ред стои въпросът с изучаването на майчин език, чието окончателно разрешаване е въпрос на месеци. Често се организират конференции, посветени на помашката история и култура. Провеждат се фестивали на помаците, на които присъстват и много гости от България и други балкански страни. В телевизионния и радио ефир започна излъчването на специализирани предавания за помашка култура. Помаците в Турция поддържат приятелски отношения с малцинствените организации на кюрди, бошнаци, черкези, лази и т. н. Турското общество става все по-толерантно към културните различия.
В България също се наблюдава засилен обществен интерес към помаците. От началото на демокрацията се издаде огромно количество научна и публицистична литература. Проведоха се много конференции и дискусии по темата. Тук обаче ескалиращият национализъм е сериозна пречка за разрешаване на трупаните в продължение на повече от век проблеми. Макар и да няма вече прояви на брутална и насилствена асимилация, обществото отказва да признае помашката идентичност, налагайки на помаците несръчно изфабрикувания „етноним” „българи мюсюлмани”. Медиите продължават да натрапват мнението, че помак е обидна дума, без да дават възможност на самите помаци да се произнесат по този въпрос.
През последните две десетилетия не липсваха опити от страна на самозвани ченгета в расо за „доброволно връщане на помаците към праотческата вяра”. Други бивши сътрудници на Държавна сигурност от академичния контингент потърсиха нови средства за асимилация, като възстановиха фашистката дружба „Родина”. Същите открито реабилитират престъпленията, извършени над мюсюлманите в България в миналото. В медийното пространство непрекъснато се размахва плашилото на някаква имагинерна „българска дъга на исляма“. С процеса в Пазарджик и с разследването на атентата в Бургас управляващите демонстрираха сервилност към радетелите за нов кръстоносен поход срещу исляма, пренебрегвайки напълно интересите и желанието на обществото.
Най-откритата проява на държавната асимилаторска политика към помаците беше преброяването на населението през 2011 г., когато под натиска на националистическите организации на помаците не бе разрешено да заявят своята етническа принадлежност, в резултат на което в районите, населени с помаци, процентът на отказалите да се самоопределят е значително по-висок от средния за страната. Този своеобразен вот, както и последните научни изследвания върху идентичността на помаците в България, категорично доказват необратимата тенденция към обособяване на самостоятелен помашки етнос в страната. Учредяването на Европейски институт „ПОМАК” в Смолян на 7 юли 2012 г. е първата голяма победа на общността над полицейско-ксенофобската коалиция.
Като сериозен фактор в помашкото възраждане се очерта помашката диаспора в Европа и Америка. В много градове на Запад помаци от Турция и България формират общи емигрантски колонии. Изключителна роля за напредъка на помаклъка изиграха информационните технологии. Интернет позволи на помаците от различни държави да се опознаят и да споделят общите за тях културни ценности. По форумите се водят оживени дискусии за помашката идентичност и помашкия език. Марк Зюкърбърг сбъдна помашка мечта. Създадената от него социална мрежа „Фейсбук“ премахна и последните пречки пред помашката глобализация и нанесе съкрушителен удар над крепителите на ретроградния национализъм.
Въпреки патриотичната истерия тенденциите към създаване на транснационална помашка общност са необратими и всеки опит да бъдат спрени ще се стовари като бумеранг върху този, който го предприеме. Това се отнася най-вече за политическата класа и академичната общност в България, които отчаяно се съпротивляват на логиката на времето. Помаците вече са признати като малцинство от всички държави, които населяват, и от редица международни организации. На този фон нашата страна фатално закъснява, което е в пълен разрез с националните интереси. Като най-близка до помаците в културно отношение България не само не бива да саботира тяхното духовно пробуждане, но трябва да играе активна роля в изграждането на помашката идентичност. Само по този начин страната ни може да изкупи тежките си грехове към това население и да съхрани близостта си с него.
Ако обаче управляващите продължават да потъпкват правото на самоопределение на помаците, това неминуемо ще даде една съвсем нежелана насока на помашкия национализъм. Такова поведение може само да провокира възпроизвеждането на ксенофобските модели на по-старите балкански национализми – сръбския, гръцкия, българския, македонския и албанския. Този филм вече сме го гледали. Резултатът от него е добре известен на всички ни – две балкански и две световни войни, войни за югославското наследство, етнически прочиствания на милиони хора, териториална фрагментация, създаване на непреодолими бариери в общуването за десетилетия, тежки психологически травми.
Време е да променим сценария и режисурата. Време е да осъзнаем, че не бива да позволяваме на доносници и маргинали да пишат историята, да формират нагласите на обществото, да възпитават децата на България. Време е да се разбере, че помашката идентичност не е заплаха, а е част от културното богатство и многообразие на нашата страна, от което всички ние печелим и чието съхранение за идните поколения е отговорност на всички нас.
Георги Зеленгора
http://europomak.com/?p=239
