Topic: Ние сме просто - Помаци!

[ibrahim65]

Да станаха два на нула, майче Италиянците се наведоха като теб.

[ibrahim65]

Установяване на българското робство над турските народности в края на 14 и началото на 15 век?

Автор Стоян Динков

Както знаем, султан на османската империя през 1389г. става българинът Баязид І Йълдъръм, бейлербей на единственото по това време бейлербейство Румелия е българинът Лала Шахин Паша, а малко по-късно управител на половината от Мала Азия и главнокомандващ на османските войски там е българинът Искендер бей (повече за това писах тук).
С това българският контрол над младата Османска империя се заздравява.
След поражението на Баязид от Тимур край Анкара през 1402г. настъпва 11 годишен период на междуцарствие, най-накрая прекратено от един от синовете на първия – Мехмед, който влиза в историята като султан Мехмед І (1413-1421). Българската кръв на Мехмед І очевидно го подтиква да се ожени за българката Олга. От този брак се ражда султан Мурад ІІ, а негов син е известният завоевател на Константинопол Мехмед ІІ Ал Фатих. Най-добър приятел на Мехмед ІІ е бейлербеят на Румелия – могъщият генерал и българин Шахбедин паша, син на българина Лала Шахин паша – първият румелийски бейлербей.
Но нека се върнем за кратко в междуцарствените времена 1402 – 1413г. По това време империята е разположена единствено върху Румелия, т.е. старите български земи. Малоазийските територии на османците са завладени и подчинени на Тимур. Изминали са само 9 години от овладяването на Търново и едва 6 от края на Видинското царство. Румелия е населена с българи и малко гърци. Големият син на пленения от монголите Баязид – Сюлейман, се оттегля в Румелия като единственото свободно владение на османците, на практика – доскорошни български земи, населени, както казахме, предимно с българи. Сюлейман поема управлението на Румелия.
В същото време в Мала Азия Тимур позволява на най-малкия син на Баязид Иса да се завърне в Бурса и да управлява областта като негов васал.
Другият син на Баязид Мехмед (бъдещия султан Мехмед І) живее при емира на Амасия. Ето как в края на 1402г. османската империя съществува единствено върху земите на Румелия (старата България), които до преди 6-7 години са представлявали териториите на няколкото български държавици.
Няма да коментираме защо не се поражда нито един свободолюбив импулс в местното население, а ще акцентираме върху борбата за възстановяване на империята.
През 1403г. бъдещият султан Мехмед І бяга от Амасия. Събира войска и атакува Бурса, разгромявайки брат си Иса. През 1406г. владетелят на българска Румелия Сюлейман се вдига от Европа начело на армия, изградена предимно от българи, и преминава в Мала Азия. Сюлейман влиза в Бурса и Анкара, но Мехмед отново се скрива в непристъпната Амасия. Докато румелийският владетел се чувства победител, Мехмед се съюзява с другия си брат – Муса, живеещ по това време в Синоп, и с влашкия владетел Мирчо. Муса навлиза в Румелия докато Сюлейман е все още в Мала Азия. Разменяйки местата си, братята търсят привърженици в земите на противника. Армията на Муса е изградена от влашки и сръбски наемници. Озовал се в Румелия, към него се присъединяват и много български доброволци. Отличен популист, Муса повежда християнската си армия срещу брат си Сюлейман, който е начело на войски, също с преобладаващ християнски елемент. Към Сюлейман се присъединяват и византийските войски на Мануил ІІ. Муса е разгромен в две поредни битки - на 15 юни 1410г. край Космидион и на 11 юли – край Одрин. Тежко депресиран, той се оттегля във Влашко. През 1411г. Муса отново атакува Румелия с християнската си армия и този път разгромява брат си Сюлейман. Така Муса става владетел на Румелия.
В същото време обаче, Мехмед се свързва с Мануил ІІ и осъществява съюз срещу Муса. Той преминава проливите на византийски кораби и начело на византийските войски атакува брат си, но край Инджигиз претърпява поражение. Той се оттегля в Мала Азия, а Мануил ІІ – в Константинопол.
През 1412г. Мехмед отново се озовава в Румелия начело на голяма армия от сръбски и византийски съюзници. Край София българо-влашката армия на Муса е разгромена и най-сетне Мехмед І слага край на междуцарствието. Настъпват спокойни времена и султанът от български произход Мехмед І заживява щастливо с българката Олга.
http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/14-15.html

[Mariana]

Установяване на българското робство над турските народности в края на 14 и началото на 15 век?

Автор Стоян Динков

Както знаем, султан на османската империя през 1389г. става българинът Баязид І Йълдъръм, бейлербей на единственото по това време бейлербейство Румелия е българинът Лала Шахин Паша, а малко по-късно управител на половината от Мала Азия и главнокомандващ на османските войски там е българинът Искендер бей (повече за това писах тук).
С това българският контрол над младата Османска империя се заздравява.
След поражението на Баязид от Тимур край Анкара през 1402г. настъпва 11 годишен период на междуцарствие, най-накрая прекратено от един от синовете на първия – Мехмед, който влиза в историята като султан Мехмед І (1413-1421). Българската кръв на Мехмед І очевидно го подтиква да се ожени за българката Олга. От този брак се ражда султан Мурад ІІ, а негов син е известният завоевател на Константинопол Мехмед ІІ Ал Фатих. Най-добър приятел на Мехмед ІІ е бейлербеят на Румелия – могъщият генерал и българин Шахбедин паша, син на българина Лала Шахин паша – първият румелийски бейлербей.
Но нека се върнем за кратко в междуцарствените времена 1402 – 1413г. По това време империята е разположена единствено върху Румелия, т.е. старите български земи. Малоазийските територии на османците са завладени и подчинени на Тимур. Изминали са само 9 години от овладяването на Търново и едва 6 от края на Видинското царство. Румелия е населена с българи и малко гърци. Големият син на пленения от монголите Баязид – Сюлейман, се оттегля в Румелия като единственото свободно владение на османците, на практика – доскорошни български земи, населени, както казахме, предимно с българи. Сюлейман поема управлението на Румелия.
В същото време в Мала Азия Тимур позволява на най-малкия син на Баязид Иса да се завърне в Бурса и да управлява областта като негов васал.
Другият син на Баязид Мехмед (бъдещия султан Мехмед І) живее при емира на Амасия. Ето как в края на 1402г. османската империя съществува единствено върху земите на Румелия (старата България), които до преди 6-7 години са представлявали териториите на няколкото български държавици.
Няма да коментираме защо не се поражда нито един свободолюбив импулс в местното население, а ще акцентираме върху борбата за възстановяване на империята.
През 1403г. бъдещият султан Мехмед І бяга от Амасия. Събира войска и атакува Бурса, разгромявайки брат си Иса. През 1406г. владетелят на българска Румелия Сюлейман се вдига от Европа начело на армия, изградена предимно от българи, и преминава в Мала Азия. Сюлейман влиза в Бурса и Анкара, но Мехмед отново се скрива в непристъпната Амасия. Докато румелийският владетел се чувства победител, Мехмед се съюзява с другия си брат – Муса, живеещ по това време в Синоп, и с влашкия владетел Мирчо. Муса навлиза в Румелия докато Сюлейман е все още в Мала Азия. Разменяйки местата си, братята търсят привърженици в земите на противника. Армията на Муса е изградена от влашки и сръбски наемници. Озовал се в Румелия, към него се присъединяват и много български доброволци. Отличен популист, Муса повежда християнската си армия срещу брат си Сюлейман, който е начело на войски, също с преобладаващ християнски елемент. Към Сюлейман се присъединяват и византийските войски на Мануил ІІ. Муса е разгромен в две поредни битки - на 15 юни 1410г. край Космидион и на 11 юли – край Одрин. Тежко депресиран, той се оттегля във Влашко. През 1411г. Муса отново атакува Румелия с християнската си армия и този път разгромява брат си Сюлейман. Така Муса става владетел на Румелия.
В същото време обаче, Мехмед се свързва с Мануил ІІ и осъществява съюз срещу Муса. Той преминава проливите на византийски кораби и начело на византийските войски атакува брат си, но край Инджигиз претърпява поражение. Той се оттегля в Мала Азия, а Мануил ІІ – в Константинопол.
През 1412г. Мехмед отново се озовава в Румелия начело на голяма армия от сръбски и византийски съюзници. Край София българо-влашката армия на Муса е разгромена и най-сетне Мехмед І слага край на междуцарствието. Настъпват спокойни времена и султанът от български произход Мехмед І заживява щастливо с българката Олга.
http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/14-15.html

Към този списък трябва да прибавиш може би и многобройните еничари, взимани най-често насила от семействата им и възпитавани в султанския двор да дигат ръка срещу всеки, който с нещо би застрашил империята.

А иначе тексът е толкова елементарно манипулативен, най-вече със заглавието си, че едва ли има смисъл да го коментирам...

Пълна скръб.

[botev]

А иначе тексът е толкова елементарно манипулативен, най-вече със заглавието си, че едва ли има смисъл да го коментирам...

По-скоро смешен.

[ibrahim65]

Завинаги изселени…

Зейнеп Ибрахимова

http://www.librev.com/index.php/--/1478-2012-01-31-11-39-26#josc12018

[Rasate]

Установяване на българското робство над турските народности в края на 14 и началото на 15 век?

Автор Стоян Динков

Както знаем, султан на османската империя през 1389г. става българинът Баязид І Йълдъръм, бейлербей на единственото по това време бейлербейство Румелия е българинът Лала Шахин Паша, а малко по-късно управител на половината от Мала Азия и главнокомандващ на османските войски там е българинът Искендер бей (повече за това писах тук).
С това българският контрол над младата Османска империя се заздравява.
След поражението на Баязид от Тимур край Анкара през 1402г. настъпва 11 годишен период на междуцарствие, най-накрая прекратено от един от синовете на първия – Мехмед, който влиза в историята като султан Мехмед І (1413-1421). Българската кръв на Мехмед І очевидно го подтиква да се ожени за българката Олга. От този брак се ражда султан Мурад ІІ, а негов син е известният завоевател на Константинопол Мехмед ІІ Ал Фатих. Най-добър приятел на Мехмед ІІ е бейлербеят на Румелия – могъщият генерал и българин Шахбедин паша, син на българина Лала Шахин паша – първият румелийски бейлербей.
Но нека се върнем за кратко в междуцарствените времена 1402 – 1413г. По това време империята е разположена единствено върху Румелия, т.е. старите български земи. Малоазийските територии на османците са завладени и подчинени на Тимур. Изминали са само 9 години от овладяването на Търново и едва 6 от края на Видинското царство. Румелия е населена с българи и малко гърци. Големият син на пленения от монголите Баязид – Сюлейман, се оттегля в Румелия като единственото свободно владение на османците, на практика – доскорошни български земи, населени, както казахме, предимно с българи. Сюлейман поема управлението на Румелия.
В същото време в Мала Азия Тимур позволява на най-малкия син на Баязид Иса да се завърне в Бурса и да управлява областта като негов васал.
Другият син на Баязид Мехмед (бъдещия султан Мехмед І) живее при емира на Амасия. Ето как в края на 1402г. османската империя съществува единствено върху земите на Румелия (старата България), които до преди 6-7 години са представлявали териториите на няколкото български държавици.
Няма да коментираме защо не се поражда нито един свободолюбив импулс в местното население, а ще акцентираме върху борбата за възстановяване на империята.
През 1403г. бъдещият султан Мехмед І бяга от Амасия. Събира войска и атакува Бурса, разгромявайки брат си Иса. През 1406г. владетелят на българска Румелия Сюлейман се вдига от Европа начело на армия, изградена предимно от българи, и преминава в Мала Азия. Сюлейман влиза в Бурса и Анкара, но Мехмед отново се скрива в непристъпната Амасия. Докато румелийският владетел се чувства победител, Мехмед се съюзява с другия си брат – Муса, живеещ по това време в Синоп, и с влашкия владетел Мирчо. Муса навлиза в Румелия докато Сюлейман е все още в Мала Азия. Разменяйки местата си, братята търсят привърженици в земите на противника. Армията на Муса е изградена от влашки и сръбски наемници. Озовал се в Румелия, към него се присъединяват и много български доброволци. Отличен популист, Муса повежда християнската си армия срещу брат си Сюлейман, който е начело на войски, също с преобладаващ християнски елемент. Към Сюлейман се присъединяват и византийските войски на Мануил ІІ. Муса е разгромен в две поредни битки - на 15 юни 1410г. край Космидион и на 11 юли – край Одрин. Тежко депресиран, той се оттегля във Влашко. През 1411г. Муса отново атакува Румелия с християнската си армия и този път разгромява брат си Сюлейман. Така Муса става владетел на Румелия.
В същото време обаче, Мехмед се свързва с Мануил ІІ и осъществява съюз срещу Муса. Той преминава проливите на византийски кораби и начело на византийските войски атакува брат си, но край Инджигиз претърпява поражение. Той се оттегля в Мала Азия, а Мануил ІІ – в Константинопол.
През 1412г. Мехмед отново се озовава в Румелия начело на голяма армия от сръбски и византийски съюзници. Край София българо-влашката армия на Муса е разгромена и най-сетне Мехмед І слага край на междуцарствието. Настъпват спокойни времена и султанът от български произход Мехмед І заживява щастливо с българката Олга.
http://stdinkov.blogspot.com/2012/02/14-15.html

http://bg.wikipedia.org/wiki/Валиде_султан
 

[ibrahim65]

POMAKLAR TÜRK MÜDÜR?

ПОМАЦИТЕ турци ли са.

Türklerin tarihi genelde başka toplumlar tarafından kaleme alınmıştır. Tarihin bir cilvesidir ki; Türkler hakkında kaleme alınan bu yazılar hep mücadele ettikleri halklar tarafından yazılmıştır.

Türkler (Hunlar) hakkında yazılı ilk bilgileri M. Ö. 209 tarihinde Çin yıllıklarında görmekteyiz. Türklerin tarihinin daha eskiye dayandığı aşikârdır(1). Ancak bilinen yazılı tarihi bu yıldan itibaren başlar. Miladî 5. asrın ortalarında ise Türkler Orta Avrupa’dan Çin Seddi’ne kadar muazzam bir coğrafyaya yayılmışlardır(2). Bu tarihi gerçekliğin günümüzde somut kanıtı ise yer isimleridir. Orta Avrupa’dan Doğu Türkistan’a kadar olan coğrafyada aynı isimle anılan bir çok yer isimleri mevcuttur. Örneğin üzerinde yaşadığımız coğrafyaya Balkan adını Türkler vermiştir ve bu ad Türkçedir. Bu adın aynısı hem Türkmenistan’da hem Macaristan’da vardır. Altay Cumhuriyeti, Kazakistan, Moğolistan ve Doğu Türkistan’ın sınırlarının birleştiği bölgeye Altay (ala-tou, uludağ) adı verilmiştir. Aynı isimli yerleşim yeri Türkiye’de hem Bursa’da hem de İzmir’de mevcuttur. Örnekleri daha da çoğaltabiliriz. Ancak konumuz Türk coğrafyasında yer isimleri değildir.

Türkler bu kadar geniş coğrafyaya yayıldıklarından dolayı Kırgızlar, Tatarlar, Türkmenler, Peçenekler, Bulgarlar, vb gibi ayrı ayrı isimler altında anılmışlardır. Günümüzde ise Türkler daha da farklı kollara ayrılarak anılmaktadırlar. Türk halklarına değişik zamanlarda farklı isimler verilmiştir. Örneğin Oğuz Türklerinin güney kolundan olan ve Azerbaycan’da yaşayan Türklere yaşadıkları coğrafyadan dolayı Azeri adı verilmiştir. Bu Türk halklardan birisi de Hunların devamı olan, Hun, Peçenek ve Kumanların birleşerek bir araya getirdiği Türk Bulgarların da bize yadigârı olan Pomaklardır. Pomak aslında bir halk adı değil, sadece başkaları tarafından uygun görülen bir isimdir(3).

Kelime manası Slavca kökenli lisanlardan türediği için tarihçi olmayan ve tarihte birçok halkın adını başka milletlerden aldığını bilmeyenler Pomakları hep Slav olarak nitelemeye çalışmışlardır. Slav kökenli lisanlarda ‘yardım-yardım etmek’ manasına gelen ‘Pomoş-помощь’ sözü, Osmanlı Devleti Balkan coğrafyasına hâkim olmaya başladığında Osmanlı Devleti’ne yardım edenlere verilmiş bir ad olup zamanla Türkçe halini alarak Pomak denildiği için Pomakların Slav menşeli bir halk olduğu iddia edilmiştir. Eğer bu çıkarımdan yola çıkarsak Rus kelimesi de Fincede sandal manasına gelen ‘Ross’ kelimesinden türemiştir(4). O zaman Ruslar Norman-Vareg kökenli değil, Fin kökenli bir kavim mi olmuş oluyorlar? Yahut Hunlar isimlerini Çince’den aldığı için (Hyung-nu-kuvvetli-güçlü) Çin menşeli bir kavim mi oluyorlar?

Nasıl ki kuzeyden Hazar coğrafyasına gelen Ruslar (Norman-Vareg) Hazarların yardımıyla Slavların daha çoğunlukta olduğu günümüzdeki Ukrayna coğrafyasında Rus (Kiev) Kağanlığını kurmuş(5) ve zamanla Slavlaşmışsa, Bulgarlar da Asparuh komutasında Hazar akınlarından kaçarak Don-Dnyeper arasındaki yurtlarından çıkmış, Dnyester ve Prut arasındaki bölgeye, diğer bir ifadeyle Tuna boyuna gelmiş,(6) Bars Han zamanında (Boris Han) 864 yılında kabul ettikleri Ortodoks dininin de etkisi ile milli kimliklerini kaybetmiş ve Slavlaşmışlardır.(7) İşte Pomaklar bu değişime ayak direyen, Gök-Tanrı inancını devam ettiren, ancak lisanlarını koruyamayan ve Osmanlı hâkimiyetinde zamanla Müslümanlığı kabul edip milli benliklerini koruyan Türk Bulgarlarının ve bu Türk Bulgarların içinde yer almış Kuman Türklerinin devamı olan bir halktır. Pomakların Slav olduğunu ifade edenler bu gerçeği bilmeyen yahut bilip de bilerek çarpıtan kişilerdir. Günümüzde Ortodoksluğun kabulüyle Slavlaşan Bulgarlara Türk, güneye inerek Slavların arasında kalan Rosslara (Norman ve Vareglere) Viking demek ne kadar anlamsız ise Pomaklara da Slav demek o kadar anlamsızdır. Pomakların Slav olduğunu dile getirenlerin tarihi bir dayanak noktası bulunmamaktadır. Gariptir ki; Tuna bölgesinde Ortodoskluğu kabul eden Bulgarlar zamanla Slavlaşmış, ancak Macarlarla beraber Kafkasya’ya ve Otuz-Ogurlarla beraber İtil boyuna göç eden Bulgarlar Müslümanlığı kabul etmiş ve günümüze kadar milli benliklerini devam ettirmişlerdir.

Peki Bulgarlar kimdir? Bu mesele çok uzun bir yazı dizisinin konusudur. İsterseniz bu konuyu sonraki yazılarımızda derinlemesine ele alalım.

http://www.milletgazetesi.gr/bati_trakya_haber/view-news.php?t=POMAKLAR+T%C3%9CRK+M%C3%9CD%C3%9CR%3F#.T-ryCn_eJqA.facebook

http://www.milletgazetesi.gr/bati_trakya_haber/view-news.php?t=Pomaklar%C4%B1n%20T%C3%BCrk%20olmad%C4%B1%C4%9F%C4%B1n%C4%B1%20iddia%20edenlere%20TOKAT%20G%C4%B0B%C4%B0%20CEVAP

[Rasate]

POMAKLAR TÜRK MÜDÜR?

ПОМАЦИТЕ турци ли са.

Türklerin tarihi genelde başka toplumlar tarafından kaleme alınmıştır. Tarihin bir cilvesidir ki; Türkler hakkında kaleme alınan bu yazılar hep mücadele ettikleri halklar tarafından yazılmıştır.

Türkler (Hunlar) hakkında yazılı ilk bilgileri M. Ö. 209 tarihinde Çin yıllıklarında görmekteyiz. Türklerin tarihinin daha eskiye dayandığı aşikârdır(1). Ancak bilinen yazılı tarihi bu yıldan itibaren başlar. Miladî 5. asrın ortalarında ise Türkler Orta Avrupa’dan Çin Seddi’ne kadar muazzam bir coğrafyaya yayılmışlardır(2). Bu tarihi gerçekliğin günümüzde somut kanıtı ise yer isimleridir. Orta Avrupa’dan Doğu Türkistan’a kadar olan coğrafyada aynı isimle anılan bir çok yer isimleri mevcuttur. Örneğin üzerinde yaşadığımız coğrafyaya Balkan adını Türkler vermiştir ve bu ad Türkçedir. Bu adın aynısı hem Türkmenistan’da hem Macaristan’da vardır. Altay Cumhuriyeti, Kazakistan, Moğolistan ve Doğu Türkistan’ın sınırlarının birleştiği bölgeye Altay (ala-tou, uludağ) adı verilmiştir. Aynı isimli yerleşim yeri Türkiye’de hem Bursa’da hem de İzmir’de mevcuttur. Örnekleri daha da çoğaltabiliriz. Ancak konumuz Türk coğrafyasında yer isimleri değildir.

Türkler bu kadar geniş coğrafyaya yayıldıklarından dolayı Kırgızlar, Tatarlar, Türkmenler, Peçenekler, Bulgarlar, vb gibi ayrı ayrı isimler altında anılmışlardır. Günümüzde ise Türkler daha da farklı kollara ayrılarak anılmaktadırlar. Türk halklarına değişik zamanlarda farklı isimler verilmiştir. Örneğin Oğuz Türklerinin güney kolundan olan ve Azerbaycan’da yaşayan Türklere yaşadıkları coğrafyadan dolayı Azeri adı verilmiştir. Bu Türk halklardan birisi de Hunların devamı olan, Hun, Peçenek ve Kumanların birleşerek bir araya getirdiği Türk Bulgarların da bize yadigârı olan Pomaklardır. Pomak aslında bir halk adı değil, sadece başkaları tarafından uygun görülen bir isimdir(3).

Kelime manası Slavca kökenli lisanlardan türediği için tarihçi olmayan ve tarihte birçok halkın adını başka milletlerden aldığını bilmeyenler Pomakları hep Slav olarak nitelemeye çalışmışlardır. Slav kökenli lisanlarda ‘yardım-yardım etmek’ manasına gelen ‘Pomoş-помощь’ sözü, Osmanlı Devleti Balkan coğrafyasına hâkim olmaya başladığında Osmanlı Devleti’ne yardım edenlere verilmiş bir ad olup zamanla Türkçe halini alarak Pomak denildiği için Pomakların Slav menşeli bir halk olduğu iddia edilmiştir. Eğer bu çıkarımdan yola çıkarsak Rus kelimesi de Fincede sandal manasına gelen ‘Ross’ kelimesinden türemiştir(4). O zaman Ruslar Norman-Vareg kökenli değil, Fin kökenli bir kavim mi olmuş oluyorlar? Yahut Hunlar isimlerini Çince’den aldığı için (Hyung-nu-kuvvetli-güçlü) Çin menşeli bir kavim mi oluyorlar?

Nasıl ki kuzeyden Hazar coğrafyasına gelen Ruslar (Norman-Vareg) Hazarların yardımıyla Slavların daha çoğunlukta olduğu günümüzdeki Ukrayna coğrafyasında Rus (Kiev) Kağanlığını kurmuş(5) ve zamanla Slavlaşmışsa, Bulgarlar da Asparuh komutasında Hazar akınlarından kaçarak Don-Dnyeper arasındaki yurtlarından çıkmış, Dnyester ve Prut arasındaki bölgeye, diğer bir ifadeyle Tuna boyuna gelmiş,(6) Bars Han zamanında (Boris Han) 864 yılında kabul ettikleri Ortodoks dininin de etkisi ile milli kimliklerini kaybetmiş ve Slavlaşmışlardır.(7) İşte Pomaklar bu değişime ayak direyen, Gök-Tanrı inancını devam ettiren, ancak lisanlarını koruyamayan ve Osmanlı hâkimiyetinde zamanla Müslümanlığı kabul edip milli benliklerini koruyan Türk Bulgarlarının ve bu Türk Bulgarların içinde yer almış Kuman Türklerinin devamı olan bir halktır. Pomakların Slav olduğunu ifade edenler bu gerçeği bilmeyen yahut bilip de bilerek çarpıtan kişilerdir. Günümüzde Ortodoksluğun kabulüyle Slavlaşan Bulgarlara Türk, güneye inerek Slavların arasında kalan Rosslara (Norman ve Vareglere) Viking demek ne kadar anlamsız ise Pomaklara da Slav demek o kadar anlamsızdır. Pomakların Slav olduğunu dile getirenlerin tarihi bir dayanak noktası bulunmamaktadır. Gariptir ki; Tuna bölgesinde Ortodoskluğu kabul eden Bulgarlar zamanla Slavlaşmış, ancak Macarlarla beraber Kafkasya’ya ve Otuz-Ogurlarla beraber İtil boyuna göç eden Bulgarlar Müslümanlığı kabul etmiş ve günümüze kadar milli benliklerini devam ettirmişlerdir.

Peki Bulgarlar kimdir? Bu mesele çok uzun bir yazı dizisinin konusudur. İsterseniz bu konuyu sonraki yazılarımızda derinlemesine ele alalım.

http://www.milletgazetesi.gr/bati_trakya_haber/view-news.php?t=POMAKLAR+T%C3%9CRK+M%C3%9CD%C3%9CR%3F#.T-ryCn_eJqA.facebook

http://www.milletgazetesi.gr/bati_trakya_haber/view-news.php?t=Pomaklar%C4%B1n%20T%C3%BCrk%20olmad%C4%B1%C4%9F%C4%B1n%C4%B1%20iddia%20edenlere%20TOKAT%20G%C4%B0B%C4%B0%20CEVAP

Ибрахим-помаците не знаят турски-освен тези дето са в р. Турция-затова моля,ако ще пускаш нещо в БГ секцията-да е преведено.На турски има друга секция предназначена  за помаците в р. Турция забравили или не учили майчиният си език.

Иначе горе написаното е пълна глупост основаваща се на Тюркската теория без лингвистични познания на древните езици.
Напр. БАЛ- от Авеста,Санскрит означава Господар,Владетел-думата е с индоевропейски произход и е застъпена в повечето достигнали творби на тези древни езици достигнали до нас.Оттук думата Балкан няма как да е с тюрски произход.Същото се отнася и до топонимиите- Черно Море-Бяло море,вследствие на дуалистичната религия на древните българи.

От друга страна Аспарух не е избягал от Стара Велика България,а е разширил своята част от България до Балкана вследствие на стремежът на Римските Императори да го подчинят.
Това е нагледно потвърдено и при ПБЦ и ВБЦ-по традиция България се разделя на три крила подчинена на трима князе,като единият от тях е голям княз(Кан Бат-Каган,Император)-По време на Борис-Михаил според няколко източника България е разделена между него и съвладетелите Салан и Принич(анонимна унгарска хроника,Хроника на Ото 1,Именник на българските владетели намерен в Хърватски манастир)

Според тях Салан управлява Отвъддунавска-Северна България,Принич-Западна България,а Борис Южна България.Като Борис е над другите владетели.След коронясването на Петър за Император и попадането на Отвъддунавска България под Унгарска власт има два източника говорещи за длъжността на два български царе-едното е хроника за оплакването на Ото 1 до Йоан Цимисхи за положението на българските посланици- отговорът е еднозначен -само българите и ромейте имат императори.
Вторият е документ пак от Ото 1 Велики-там ясно пише,че по времето на Петър при Ото пристигнала делегация от Втора България на цар Шишман (Навярно баща на Никола)-"legati Bulgaria secund" т.е. дори и след обединението на Трите Българии от Крум-те имат известна независимост, владетели и престолнини-Плиска,Охрид,Унг(Земплин или Боржава)
http://www.protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Otvaaddunavska%20Baalgariya.htm

Поздрави

[Subeyi Kurt]

Ибрахим-помаците не знаят турски-освен тези дето са в р. Турция-затова моля,ако ще пускаш нещо в БГ секцията-да е преведено.

Всички не знаят, но има някои които знаят. Тези които знаят да разкажат на тези които не знаят

[feggaria]

Защо помаците знаят турски, нали не са турци?

[Subeyi Kurt]

Защо помаците знаят турски, нали не са турци?

Защото знаят и български но не са българи.

[Mariana]

Защото знаят и български но не са българи.

А кой е майчиният им език и какви са етническите им корени...

Като на македонците може би, антични...

[skoti3]

А кой е майчиният им език и какви са етническите им корени...

Като на македонците може би, антични...

Явно не сте прочели всичко, имаше теория според, която помаците са преки наследници на Траките. А според друга пък чисти славяни.

И така, когато става дума за език говорим за майчин език- този, с който си се родил.  А не след това какъв език говориш. То различните съжителства те карат да учиш и езика на другия до теб. По тази логика има помаци, които са научили турски, също така има и християни, които съжителстват с турци и също в различна степен разбират турски.

[Subeyi Kurt]

А кой е майчиният им език и какви са етническите им корени...

Като на македонците може би, антични...

Самоопределението е вследствие на много компоненти, от които езика не играе съшественна роля.Културата е доминантен фактор при самоопределението. Иначе ако се поровим в древността много от сегашните българи ще се окажат внуци  на булгари, татари, печенеги, кумани, узи, авари, огузи, огури карлуци, накраце ТЮРКИ. Всички тези народи са се заселвали по тези земи, но със времето са изгубили езика си, може би поради черковния език който е изиграл голяма роля в естесвенната асимилация. Самоопределението е лично право на индивида. Някои може да се чувстват траки, други българи, булгари, Турци, македонци и пр. Турция е многоетническа държава но е успяла да преодолee примитивните разсъдъци, които само делят хората. Това се e постигнало, защото никога не се е наблягало на ръководещ или привилегирован етнос, защото това би било голямо кощунство. Тези неща са ви доста чужди и може да ви се объркат главите в тази жега.

[feggaria]

Самоопределението е вследствие на много компоненти, от които езика не играе съшественна роля.Културата е доминантен фактор при самоопределението. Иначе ако се поровим в древността много от сегашните българи ще се окажат внуци  на булгари, татари, печенеги, кумани, узи, авари, огузи, огури карлуци, накраце ТЮРКИ. Всички тези народи са се заселвали по тези земи, но със времето са изгубили езика си, може би поради черковния език който е изиграл голяма роля в естесвенната асимилация. Самоопределението е лично право на индивида. Някои може да се чувстват траки, други българи, булгари, Турци, македонци и пр. Турция е многоетническа държава но е успяла да преодолee примитивните разсъдъци, които само делят хората. Това се e постигнало, защото никога не се е наблягало на ръководещ или привилегирован етнос, защото това би било голямо кощунство. Тези неща са ви доста чужди и може да ви се объркат главите в тази жега.

Сигурно и кюрдите мислят така.