Eдва ли ще съм първата (няма да съм), която ще спомене за тезите на някои историци, че вероятно помаците или част от тях са потомци на богомилите (пак българи, sory
). Които, богомилите т.е., както е известно са били смятани за еретици и затова са били преследвани. И, че потомци на тези богомили тук (подобно на оформили се богомилски общности в Босна - където също се разпрострява учението на поп Богомил, тръгнало от средновековна България), след завдадяването на Балканския полуостров от Османската империя са приели драговолно исляма.
Но иначе християнски общности, християни в Родопите е имало още по време на Римската империя. (И част от тези християни не са били никакви други, освен приели тази вяра траки.)
Т.е. доста преди да се създаде на Балканите българска държава и преди в тази държава да се въведе като официална религия християнството, в земите, които тя заема, е имало християни. (Християнстовото се въвежда в България два века след основаването й, както е известно, през ІХ век. А християни и християнски храмове е имало по тези земи, включително и в Родопите, от ІV век. Някъде - и по-рано, от самото възникване на християнството. Но то, както е известно, в първите векове след основаването си (т.е. от т.нар. н.е.) е преследвано безмислостно в Римската империя.
Чак до времето на император Константин, наречен Велики. (Същият, който казал, че градът Сердика е неговият Рим, и руините на чиято резиденция тук са под днешния център на София.) В града Сердика, доста преди да се нарече Средец и по-късно София, е бил проведен и т.нар. Сердикийски събор през 343-344 г.
(Сердикийският църковен събор е проведен скоро след Първия Вселенски събор в Никея през 325 г. Той е бил замислен като голям вселенски събор, който да възстанови мира в Християнската църквата след разкола, причинен от арианите, и на него присъствали 318 епископи от цялата Римска империя.)
