Расате по скоро пишеш като писател отколкото като историк. Така и аз мога.! Въобразяваш си някои работи ,и веднага ги напишеш самодоволно на старата си пишеща машина и ни ги поднасяш под – формата на есе в теми свързани със историята.Като инатево магаре на мост,как не ти омръзна да повтаряш : „Помаците са българи, помаците са българи” 
. Добре де .Но докажи си твърденията! Покажи дукомент,или на каменна плоча примерно от преди 700-800 години да пише че населението на Родопа планина е българско.Нали знаеш когато фактите говорят и боговете мълчат.
Много лесно-В писмата на гърците заемащи охридският архиепископски престол Теофилакт Охридски и Димитър Хоматиан -в тях ясно се пише какво е населението на Македония и Западните Родопи та чак до самият Солун.
Второ в изворите за деспот Алексии Слав племенник Асеневци и севастократор Момчил ясно се пише,че те са българи и управляват области населени с българи-Родопите се наричат даже в някои извори с името Славееви гори - епоним от Слав.
*Сигилий на деспот Алексий Слав
И накрая в Бориловият синодикт за прослава на българският род е изказано кои земи са населени с българи.Владенията на Алексии Слав са точно Централните и Западните Родопи.Точно земите населени с помаци
Из Борилов синодикт:
Понеже вселукавият наш враг разсея по цялата българска земя манихейската ерес, като я смеси с масалианската, на онези, които са основоположници на тази ерес, анатема,
[91]. [На] царя Иван Асен Белгун, който освободи българския род от гръцко робство, вечна му памет.
[92]. [На] неговия брат цар Теодор, наречен Петър, и на неговия брат цар Калоян, който постигна много победи над гърци и франки, вечна им памет.
[93]. След тези [първите Асеновци] прочее, когато прие царството техният сестринец, преблагочестивият цар Борил, изникна като някакви зли тръни триклетата и богомерзка богомилска ерес, чийто основоположник тогава се яви прескверният поп Богомил със своите ученици, както някога Аний и Ямврий, които се противяха на Мойсей. Те като някакви жестоки вълци безпощадно разхищаваха Христовото стадо, за което той проля своята пречиста кръв. Като узна това прочее преблагочестивият цар Борил, разпали се от божествено желание, изпрати да ги съберат по цялото негово царство подобно на някакви плевели в снопи и повели да се събере събор. Когато прочее се събраха всички епископи, свещеници и иноци, а също така и всички боляри и голямо множество избран народ и когато царят узна, че всички са се събрали, веднага излезе със светла багреница, седна в една от тогавашните големи църкви, а съборът насяда оттук и оттам. Той заповяда да доведат сеячите на нечестието, но не ги отрече изведнъж, а ги улови с голяма хитрина, като им рече да отхвърлят от себе си всякакъв страх и с дръзнование да изкажат своето [бого]хулно учение. С цел да уловят царя и онези, които бяха с него, те подробно изложиха цялата своя злоумишлена ерес. Царят и намиращите се с него с мъдри въпроси им отговаряха в много нещо по божието писание, докато изобличиха злоумишленото тяхно мъдруване. А те, като стояха безгласни подобно на риби, бяха обзети напълно от недоумение. Благочестивият пък цар, като ги видя съвсем посрамени и дявола паднал и победен, а Христос възвеличен, изпълни се с радост. Той повели да бъдат поставени под |Страха те самите, както и прелъстените от тях. Те, щом като видяха това, отново се възвърнаха към съборната църква. А онези, които не се покориха на православния събор, бяха предадени на различни наказания и заточение, След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език сборникът. По негова повеля и този свет събор бе вписан между православните събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите отци предадоха изначало на съборната и апостолска църква. Преди неговото царуване прочее никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718 [= 1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месен, февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя. И като нареди добре всичко това, православният наш цар завърши събора, влезе в църквата и след като отблагодари богу, отпусна всекиго в своята област. Вечна му памет! Трижди.
113. Великият и благочестивият цар Иван Асен, син на стария цар Асен, който, като имаше голяма любов към бога, прослави и просвети българското царство повече от всички български царе, които бяха преди него, който създаде манастири и ги украси богато със злато, бисери и многоценни камъни, и всички свети и божествени църкви надари с много дарове и обяви пълна свобода за тях, а всички свещенически чинове — архиереи, свещеници и дякони — почете с голяма чест. Още повече той потърси с голямо желание да възобнови патриаршията на българското царство. Това обновление прочее стана така: Преосвещеният вселенски патриарх Герман по благоволение божие и поради голямата ревност от страна на христолюбивия велик цар Иван Асен, син на стария Асен, с останалите свои братя патриарси: Атанасий, всеосвещен патриарх на Ерусалим на Христовите страдания и на неговото възкресение — светата църква Сионска, майка на всички църкви и на цяла Палестина; Симеон, всеосвещен патриарх на божия град Антиохия и на цяла Сирия; Николай, всеосвещен патриарх на Александрия и на целия Египет. Тези всеосвещени патриарси прочее получиха послание, изпратено до тях от благочестивия гръцки цар Калоян Дука, написано така: „Нашето самодържавно царство моли и призовава ваше отечество да изпълните нашата молба към вас, като съставите ваше послание и го изпратите на моето царство в утвърждение на вашето и моето решение да се прогласи и да се дарува равна вам патриаршеска степен на града Търново — на църквата „Възнесение Христово", майка на църквите в българското царство, защото и христолюбивият български цар Иван Асен, брат и сват на царството ми, настойчиво иска от нашето царство и от нашето свето отечество да се дари това на негово царство."
След като преосвещените патриарси прочетоха това писание, те решиха, че това е добро решение, и всеки от тях даде на царските пратеници своето съгласие чрез тях. Те също така написаха послание до вселенския патриарх Герман, като му съобщиха следното: „До Герман, вселенски патриарх, наш брат — поздрав. Получихме изпратеното ни от тебе и като го> приехме за добро решение, даваме на твоята обич подписа на нашето свидетелстване. Стори, както е угодно нам и на ваше отечество, тъй като имаш властта на по-висш [патриаршески] престол."
Когато гръцкият цар заедно с патриарха получи това, събра от цялото свое царство митрополитите, архиепископите,, епископите и всечестните монаси, архимандритите и игумените. Така също и христолюбивият цар на българите Иван Асен [свика] от цялото свое царство митрополитите, архиепископите, епископите и всечестните монаси от Света гора. Те се събраха с източния цар Калоян на Понтийското море и провъзгласиха за патриарх благоговейния и свет мъж, прославен с постнически дела и живот, преждеосвещения архиепископ Йоаким не само устно, но и с писание на патриарх Герман, което всички източни епископи подписаха, запечатаха го с печат и го дадоха на благочествия цар и на новоосвещения тогава патриарх, Йоаким за вечен незабравим спомен. Заради това прочее вписахме тези неща за всички православни, за знание на онези, които слушат и за спомен на българския народ. На този велик благочестив Иван Асен, цар на всички българи, вечна му памет!
114. [На] Калиман, благоверния цар и неговия брат Михаил, Тамара и Елена, благочестиви деца на великия цар Асен, вечна памет.
115. [На]
Александър, севастократора, брат на великия цар Асен, и на севастократор Стрез и деспот Слав, вечна им [памет] .
116. [На] Константин, благочестивия и православен наш цар. [следващите страници липсват]
[94]. И на онези, които положиха своята душа за словесното стадо на Христа бога и спасителя наш и своята кръв проляха за рода на българското царство, и сменилите земното царство с небесно, вечна памет.
[95]. На благочестивия цар Георги Тертерий стари вечна памет.
[96]. На благоверния цар Шишман вечна памет.
[97]. На благочестивия цар Теодор Светослав вечна памет.
[98]. На благочествия цар Георги Тертерий вечна [памет].
[99]. На деспот Страцимир и на неговите братя Радослав
и Димитър вечна памет.
[100]. На благочестивия цар Михаил вечна памет.
[101]. На цар Иван Стефан, син на благочестивия цар Михаил, вечна памет.
[102]. На тези прочие правоверни, благочестиви, приснопаметни и православни царе, които са управлявали богопазения престол на българското царство и поред всичко са устройвали и са имали попечение за христоименните люде, както са им били по-верни от бога. . "
В него се споменава и кои са владетели са под скиптъра на българският цар и големината на диоцезът на българската църква:156. Антоний и Даниил, митрополити серски, вечна им памет.
157. Анастасий, Епифаний и Димитрий, епископи велбъждки, вечна им [памет].
158. Йоаникий и Сергии, архиепископи охридски, вечна им памет.
159. Яков, Порфирий и Йоаникий, епископи браничевски, вечна [им памет].
160. Сава, Теодосий, Димитрий и Симеон, епископи белградски, вечна им памет.
161. Кирил и Дионисий, епископи нишавски, вечна им памет.
162. Стефан, Климент, Йосиф, Харитон, митрополити Бдински, вечна им памет.
163. Симеон, митрополит филиписийски, вечна му памет.
164. Василий, Марко, Никодим, Прокъл, Доротей и Партений, митрополити месемврийски, вечна им памет,
165. [На] всички български митрополити и епископи, архимандрити и игумени, които са починали в благоверие, вечна [им памет].
166. [На] всички боляри, малки и големи, поборници и сътрудници на благоверието и приятели на светата и божествена църква на българското царство, вечна [им памет].
167. [На] Семир, Иончо, Добромир, Иваншо и на всички, които заедно с тях проявиха мъжество против безбожните турци и проляха кръвта си за православната християнска вяра, вечна |им памет].
168. [На] Арцо, Трошан, Ратен и неговия брат Карач, Потръц, Ханко, Стано, Михаил, Богдан, Шишман, Ботул, Радослав, Воислав, Константин, Годеслав, Чръноглав [вечна им памет].
169. [На] новоосвещения велик крал Стефан Урош вечна памет.
170. [На] краля Вълкашин вечна памет.
171. [На] деспот Углеша вечна памет.
172. [На] молдовския господар Стефан вечна памет.
173. [На] молдовския господар Йоан Петър вечна памет,
174. И на неговата госпожа Елена, и на техните чада вечна памет.http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htmПоздрави
