ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ МЮСЮЛМАНИ
Пламена Стоянова
На 5 октомври 1912 г. избухва първата Балканска война.
Надеждите и ентусиазма на цяла България бликат и от печата. Дори и
най-критично настроените опозиционни вестници одобряват този
политически и военен акт като истинско обединение на християнските
балкански държави срещу „азиатския нашественик”. Турция трябва да
бъде прогонена от балканските земи, а освободените територии да
бъдат поделени. И докато всички погледи са вперени в разиграващите
се бойни действия, в тила се случват не по-малко драматични събития.
Още в първите месеци на войната, по инициатива на Българската
Православна Църква, с подкрепата на цар Фердинанд, правителството
на Гешев и ръководството на ВМРО, започва покръстването на
Българите мохамедани
Покръстване в село Баните, 1912. Източник: ДА-Пловдив Ф. 959К оп. 1 а.е. 902 л. 2
„Моментът – както пише Ст. Шишков- беше много рядък, най-удобен,
най-благоприятен, тогава всички основания бяха и човешки и
Георгиев, В., Ст. Трифонов. Покръстването на българите мохамедани 1912-1913. Документи, С. 1995.
1АНАМНЕЗА, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
християнски и правоверни.”
2
Това означава, че ходът на
политическите събития позволява провеждането на асимилационна
политика без излишен шум и гласност. Дори опозиционните вестници,
традиционно критикуващи всяка стъпка на правителството, не
поместват информация по въпроса чак до края на 1913 г.
Единствено „Църковен Вестник” публикува статии,
пропагандирайки започнатото под ръководството на пловдивския
митрополит Максим покръстване. От страниците на печата помаците са
обвинени открито в антибългарски действия в най-критичните моменти
от освободителната борба - Априлското въстание /1876 г./ и Руско-
турската война /1877-1878 г./: „...в помаците някога наши братя и
сестри, ние сме имали най-големи, най-жестоки и най-фанатизирани
врагове...”
3
. Но веднага следва уговорката : „ Ала за това те не са
виновни, тяхната съдба се знае, тя е най-злочеста...”
4
Помаците са планински жители, които според част от
битуващите на официално ниво схващания са насилствено
ислямизирани в хода на османското нашествие. Изолирани от
българите тъй като са мюсюлмани и от турците заради езиковите
различия, а вероятно и поради презрението към „неофитите”, те се
обособяват като едно затворено общество съчетало мюсюлманската
религия с българския език и обичаи. С избухването на Балканската
война за тях настават тежки дни. Изгрелият мираж на „Велика
целокупна” България поражда нови тревоги, касаещи религиозната
принадлежност. „Разните вери носят разни чужди идеали”
5
- пишат
пазарджишки общественици до министър предеседателя Ив. Ев.Гешов
и споделят, че по време на робството българите са изгубили милиони
свои сънародници, станали гърци, румънци или турци. „На църквата
предстои да потърси пасомите си.
6
”, което значи да ги побългари чрез
вярата. За първа мишена са определени помаците от освободените
територии. Тяхната християнизация според инициаторите на
покръстването е единственият начин да се преодолее пропастта,
зееща между българите християни и мюсюлманската душа на
помаците.
И така в условията на еуфория от победите на българските
войски от края на 1912 г. до лятото на 1913 г. са покръстени стотици
населени места /села, махали, колиби/ в Родопите, Западна Тракия и
Македония. Покръстените в тези области са приблизително 200
хиляди души.
7
Няма място за избор: „Поставихме въпроса прямо на
помаците – че те трябва да се кръстят”
8
. Притиснати от църквата, от
официалната власт, а и от бродещите чети, които тормозят помашкото
Пак там, с. 201
2АНАМНЕЗА, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
население и всяват страх, българите мохамедани бързо преминават в
редовете на християнската вяра.
Често кръщенетата се извършват масово за цялото село. Хората
се свикват на мегдана, поръсват се със светена вода, целуват кръста
и отхапват парче свинско месо – символ на отказа им от исляма. След
това мъжете заменят фесовете с шапки, а жените свалят фереджетата
и се забраждат. От своите кръстници християни, новопокръстените
получават и християнски имена.
9
Изказвания като: „Аз съм турчин,
българско не щем!
10
”, се определят като фанатични, а криещите се по
домовете, са изкарвани с охрана и също кръстени. Има свидетелства
за взривове на минарета, изнудвания
11
, откупуване правото за
запазване на религията
12
, както и за истински човешки драми
завършващи със самоубийства
13
.
Трудно е да се опише трагедията на тези хора, обвинени от
инициаторите на покръстването, че 35 години са чакани да се проявят
като българи, т.е. след Освобождението да отхвърлят исляма
14
.
Насилствената смяна на религията преобръща целият им свят.
Макар и запазили българския език, техният мироглед векове наред е
пречупван през мюсюлманската вяра. Смяната на имената им,
свалянето на фереджетата от жените, чийто лица би трябвало да са
скрити за чужди очи, заставянето на мъжете, имащи повече от една
съпруга да отпратят втората
15
, принудата да отхапят парче месо от
животно, което те като мюсюлмани смятат за нечисто, е драматична
намеса в техния живот.
И макар официално Църквата да тръби, че покръстването е
доброволно
16
, а желанието за това идва едва ли не от самите помаци,
докладите на църковните мисионери разкриват истинското отношение
към ставащото: „Особено на старите хора се забелязва, че им е голяма
мъка новата вера”
17
.
Твърдата позиция на църквата за ненасилие при „кръщавката”
18
,
ще остане непоклатима и след сгромолясването на тази инициатива, а
в своята автобиография пловдивския митрополит Максим още веднъж
ще отрече злоупотребите с уговорката, че ако е „имало някъде това
са били частични случаи на местна почва”
19
За сметка на това активната и пасивна съпротива на помаците е
често срещано явление, и тя придобива различни форми и размери в
зависимост от успехите на българската армия по бойните полета.
Пловдивски митрополит Максим. Автобиография и спомени. Пловдив, 1930.,с. 71
3АНАМНЕЗА, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
В началото на 1913 г. жителите на селата Ер Кюприя (или Ер
Кюпрю, от 1934 г. Мостово), Дряново и Богутево изпращат писмо до
председателя на Народното събрание С. Данев, в което протестират
срещу насилието при християнизацията и откровено правят аналог с
помохамеданчването им преди 500 години. Писмото е анонимно.
Авторите не са посмели да поставят имената си.
20
Това не е
единственият документ с който българите мохамедани ще се опитат да
изразят своя протест, но той както и всички останали остава без
резулта
Покръстване в Девин през 1912 г. (Отец Иван Джаджев) Източник: ДА-Пловдив Ф.
959к оп. 1 а.е. 902 л. 3
Покръстванията продължават, а помаците намират своите начини
да заобикалят новите християнски правила, като например бързите
годежи на 12-13-годишни момичета и момчета, за да се избегне
сродяването с християни. Ходжите системно заплашват по-
податливите помашки семейства с разправа, а богатите често укриват
някои от тях по домовете си .
21
Много бащи не допускат поповете в
къщите си, и според последните този „азиатски фанатизъм”
възпрепятства спасението на техните домочадия, както и
освобождението на жените им, каквото само християнството може да
даде.
Често мъжете бягат в планините или кръстосват със свои или
чужди стада, далеч от домовете си, където могат да бъдат принудени
да приемат кръщението. Според свещениците, за да се реши този
проблем, собствениците на стадата трябва да бъдат кръстени по места,
а останалите да бъдат върнати в селата и там да приемат
християнството заедно със своите роднини, които били много
неподатливи към новата вяра
22
Не може да не се отбележи находчивостта на църковните
власти. Тяхна е инициативата за връщане по домовете на пленените
помаци, участвали в турската войска, ако последните се съгласят да
приемат кръщението. Тъй като пленниците трябва да подадат
официални молби за това свое желание, тези документи се използват
за бързото покръстване и на семействата им, „за да не изпаднат в
трудно положение кога се завърнат у свое си”
23
Далновидно е и предложението на Църквата за отпускане пенсии
на бившите ходжи.
24
Какъв по-добър начин за париране на острата им
съпротива, от даването им на алтернатива за отцеляване?
След всичко споменато до сега е трудно да се повярва, че някои
от помаците приемат и доброволно християнската религия, но такива
има, а съобръженията са различни. Някои от тях, според църковните
власти, са участвали в ексцесии над българското християнско
население и справедливо се опасяват от възмездие. Други са
военнопленници, които се кръщават, за да се завърнат по домовете
си. Трети, наистина многобройни молби са свързани с икономическия
фактор. Докладите и на учители и на свещенници от мисиите
свидетелстват за мизерия и лоша хигиена в която живеят помашките
семейства. Някои от селата са опожарени, в домовете, особено на
участващите във турската войска войници се гладува, а към зимните
месеци се прибавя и разразяването на холерна епидемия.
Много от помаците са ограбвани от християните и на
Пловдивската митрополия и се налага да призовава своето паство да
връща присвоените вещи.
25
Църквата организира благотворителни
акции и раздава помощи за „изстрадалото помашко население”, „за
тези завърнали се към вярата братя.”
26
За „незавърналите” се разорени помашки села обаче, има само
едно предложение за отпускане средства. С тях пострадалото
население трябва да си построи бараки за презимуване. Този „акт за
милосърдие” както е отбелязан в документа е тясно свързан с идеята
за бъдещото покръстване. Както се казва, няма нищо безплатно на
този свят.
5АНАМНЕЗА, Год. І, 2006, кн. 3, ISSN 1312-9295
Сред помаците има една значителна част, която решава да се
примири със ситуацията докато „отмине бурята” и твърдо вярва, че: „
...щом се въдвори мирът... ний пак ще си станем мохамедани...”
28
Същите тези хора се крият по горите и извършват молитвите си към
Аллаха. Младите семейства не кръщават новородените, а мъртъвците
са погребвани набързо без опело на свещеник. Вън християни, в
домовете си те остават мюсюлмани.
В своите изследвания В. Арденски, отбелязва, че част от
помаците наистина приемат доброволно християнството, но това в
никакъв случай не е масово явление.
29
Венчавка на покръстени
помаци в Девинско 1913.
Свещеник Иван Джаджев.
Източеник ДА-Пловдив.
И докато църквата
покръства, преустройва
джамиите в църкви и
училища
30
и заменя
мюсюлманския морал с
християнски, единствено
„Църковен вестник” дава
гласност на този процес.
Разбира се в
положителна светлина.
Опозиционната преса,
активизирала критиките
си с избухването на
Междусъюзническата
война / 16 юни 1913 г./
мълчи.
Първите съобщения
се появяват в края на
1913 г. под формата на
кратки хроники и то по
повод предстоящите
избори. Пловдивските
вестници и в. „Народни права” публикуват предизборна реч на М.
Такев в Пазарджишко. „Искате ли, - казвал Такев пред помаците –
...Искате ли щото камбаните на църквите да бъдат изляти във звънци,
които да красят вратовете на вашите говеда, искате ли...да получите
вярата си – гласувайте за Демократическата партия.”
31
Самият Такев,
един от малкото политици открит противник на покръстването на
