Здравейте на всички.
Защо пиша това и аз не знам действително незнам, дали и ще се получи и това незнам, бих искал да стигна до всички както обичам да казвам, ДА ДОКОСНА ДУШИАТА ВИ, но уви, всеки и един има изградена стена около себе си, защото човек без душа какво е нищо.Но бих искал да ви убесня аз какъв съм в душата си, всъщност вие ме определихте, прост, тъп, неук, смешен и т.н. даже се отвратихте от мен, чуствам се като дърво което го секат за огрев. А аз в душата си съм чист, все едно майка ми ма е къпала, да майките не оставят нито едно мръсно място по нас, ах тези майки, те не са различни, те са майки това е,аз в душата си съм горд, както ме учише баща ми, високо исправен, все едно ще докосна небето, обичам да гледам в далечината, това ме правише уверен, все едно летя, обичам да протягам ръка, защото имах сестра, но когато я нямаше аз пак я протягах хей тъй по навик, може би ще потрябва на някой.Иначе душата ми е малко наранена, ограбена, уплашена, наранена защото не е намерила място в нито една история, защото е била винаги чужда, ограбена защото и отнеха думите като АЗ и СЪМ, уплашена защото отнеха както миналото така и бъдещето.Какво да и кажа сега на мойта душа обичай кого душманите ли, защо, сражавай се с кого с душманите ли та те са толкова много, ще ти стигнатли силите душо моя. Моята душа е ПОМАШКА мисля че това и стига.
