Доклад за Родопите
Въпреки демократичните промени от 1989 г., беше необходимо повече време, за да може обикновеният човек, живеещ в Родопите, да се освободи от страховете, съпътствали го в продължение на дълги години (от 1912 г.) до момента. Единственият начин това да се случи е подписването на Европейската конвенция по правата на човека, Конвенцията за националните малцинства, Закона за дискриминацията. Познавайки тези нормативни документи, които дават възможност на личността, а от там и на общността, да защитят своята духовна необходимост и етносна принадлежност. В историческата истина най-древното население на Родопите са тракийците, които се състоят от няколко племена; източната част на Родопите се населява от племето одрити; южните склонове на Централните и Западните Родопи се населяват от племето сатри, а северните склонове – от племето беси. Винаги е имало мобилност на населението в посока изток –запад, от където идват двата клона: индоевропейският и тюрко-азиатският. Именно по този начин се създават и древните държави. Едни от първите на Балканите са Тракия и Македония, както и елинската град-държава – „Елада”. Историческата, лирическа тракийска личност – Орфей, преминала в мит, и днес е гордост на родопския фолклор. Познати от историята са различни опити на забележителни империи – македонската, римската, персийската, византийската, османската и руската империя, за приобщаване на тракийската общност към дадената империя, но няма как да се промени националността им. Съвременният опит се изразява, чрез духовната потребност, придобита в историческото минало, да се припише националност на тракиеца към дадената духовна потребност, но това също е поредният неуспешен опит за асимилация. Местното тракийско население запазва своята духовна, гостоприемна, но свободолюбива същност. Допуска някои промени в различните сфери, благодарение на своята висока интелектуалност.
Красноречиви примери за горенаписаното откриваме във войската на Александър Македонски. Отрядите от тракийци-войни, наречени „промохон”, са най-смелите и основна ударна сила в битките, които водят до победите. Първото робско въстание, водено от Спартак по време на Римската империя, е пример за свободолюбие. Защитниците на „Родос” (древното име на Родопите) по време на Византийската империя, без значение на тяхната духовна принадлежност, защитават целостта от нашествениците. С идването на Османската империя на Балканите, голяма част от траките, които още 7-8 век, отразено в писмото на цар Борис I до папа Николай IV, са приели исляма, предлагат услугите си на Везира, като хранят конете и извършват молитвите, като имами на войската. Възхвала, отразена до Султана от Везира и искайки мнението какво да прави с тази общност, на което Султанът отговаря: „Не ги закачай, ползвай се от услугите им”. Възползвайки се от тази даденост, Везирът, възхитен от тяхната боеспособност ги нарича „башибозук” (първи в боя). Откъдето идва и името помак, като „помагач към придошлата общност, за опознаване на Всевишния създател на Вселената, като идеология на ислямското послание – Корана. С упадъка на Ислямската империя помашката общност се защитава от деморализацията със създаването на помашката република – 1825 г. до 1885 г.от Ахмед ага Тъмрашлията, който става символ на порядъка и морала. След 1912 г. започват различните възродителни процеси, етническо прочистване спрямо този етнос. Унищожени са селата – Тъмраш, Горно Смилян, изклани са с. Горно Шеренка и с. Върба. Последните всяка година правят възпоменание (мевлют). Това е само малка част от жестокостите, на които е подложена помашката общност, инициатор за нечовешкото отношение е Светият синод. Следващият опит е в периода 1937 – 1944 г., когато се прави опит за етническо прочистване, като евреите – български граждани се заселват в Родопите, а се прави опит за подмяна с помаците. Резултат от политиката на цар Борис I. Дори упрекван от собствената си майка за това си деяние, с примера, като в градината си унищожила всичките си видове рози и оставила само белите, забелязвайки тази промяна, попитал майка си, кой е направил тази поразия. Майка му отговорила, нали той това иска и му казала, че България е красива със своето различие, което повлияло и за неговата кончина. Но въпреки това комунистическата идеология не е извлякла поука от това нещо. През 1972 г. повтаря този опит спрямо помаците, 1984 г. го прилага и към турската-ислямска общност в България, който я води до световна изолация, довела до демократичните промени, с голи идеологии не може да се даде националност и етническа принадлежност. Това е историческа истина, потвърдена от времето. Но псевдодемокрацията се очертават наследници на Самуиловата слепота, лишени да видят във времето и да се поучат от миналото. Световната статистика, от преди 50 години, световната ислямска общност едва наброяваше 500-600 млн., а сега 2009 г. – близо 1,5 млрд. Какъв по-красноречив пример?!
Съпротивата за признаване на помашкия етнос, изразяващ непризнаване на вакъвската собственост на ислямската общност и възстановяване на съборените джамии, месчиди и метрасета, представлявали паметници на културата. Примери за това са съборената каменна джамия в Златоград (1978 г.), съборената джамия в Мадан (1956 г.), които са паметници на културата от 9 век, доказателство за това е намереният камък, датиращ от 9 век. Забраната за възстановяването тюлбето Енихан баба в община Баните. Също така и забрана за строителство на джамия в Баните. Изкопаването на част от гробищата през 1982 г. в с. Старцево е открита и тракийската могила, представляваща паметник на културата с национално значение и продължаване на изкопните работи през 2007 г. на останалата част от долните гробищата от фирма „Елиас”, което никак не е случайно (това е тракийското название на с. Старцево), с което се показва, че все още комунистическата държавна сигурност е добре функционираща, чрез организираната престъпност във всичките й форми, запазила мечтата си близкото минало, с хората, внедрени в държавата, законодателната, изпълнителната, съдебната власт. Те са съвременните „герои”, с методите тормозят всеки, който си помисли за демокрация. Първите действия от тяхна страна да освободят личността от работа, да всеят страх в дадената личност и да го унизят. Ако ли този човек се намира в местното самоуправление или друга институция, бива отстраняван с познатите им методи. Като примери – кметът на с. Цацаровци, избран с демократичен вот, директорът на училището на с. Долен и народният представител Кешиф Капсъзов, а човекът, който се справи с поръчката, от директор на училището в с. Старцево кметува два мандата на община Златоград. Даже си въобрази, че може и на гръцките помаци да помогне в тази насока, но за съжаление това не се случи. По негова идея се построиха църквата в селата Старцево и Неделино. На връх Костадин параклисът. Но за сметка на това е жив, когато е послушен. Непослушните, като господин Каров от Неделино- директор на гимназията през 1997 г., беше уволнен, както и много други като него. В тази посока се прилага от всички структури в региона. Съюзът на българските писатели в лицето на Христо Стоянов, написал книгите „Изповедта на една помакиня”, „Рязаният поп”, с цел осмиване на този етнос. Николай Гигов с книгата „Послания от космоса”, показват мераците на простотията в близкото минало, до вчера Делю хайдутин, златоградчанин, без роднини, става старцевлия, без род. Местността Света Неделя от 1927 г. закупена от Булюк Башов, до тогава се наричала местността Купена, защото самият връх има вид на купа сено, така че руският пример за асимилиране на Волска България няма как да се приложи в Родопите, въпреки опитите на руската общност да строи християнски храмове с руски светци като църквата в гр. Смолян – „Св. Висарион Смолянски”. Старото име на град Смолян е Пашмакли. След 1936 г. град Смолян е побратимен с област Смоленкс. Опитите помашкият фолклор да се представи като български също търпи неуспех, защото песента „Аго Сюлмане” няма как да стане „Бате Стояне”. Може да накараш човек името си да задържи по различни поводи, които го карат да оцелее, но когато почувства своята земна мисия, той предпочита да си отиде като мюсюлманин. Не знам какво печели собствената ми държана, като кара хората да са раздвоени и да проявяват своето двуличие и лицемерие, без да имат право на избор. Това много добре е отразено в книгите на Евгения Иванова „Приобщени и отхвърлени”, на Бозов „ В името на името”, издание на БАН, в книгата „Покръстване на българо-мохамеданите в българо-християни през 1912-1913 г. по документи на Светия синод” и др. На телевизионния екран се тиражират евтини камуфлажни, манипулационни продукции от рода на „Време разделно”, „Козият рог”, „Гори, гори огънче” и др.
Никой не си прави труда да прочете трудовете на Антонина Желязкова за проучване на исляма на Балканите. Десеттонният труд дава едно приблизително потвърждение на горепосоченото, както и книгата „История на помаците” от Ахмет Дурсунски.
Вярваме, че с още едно поколение от демокрацията, ако тези исторически събития бъдат изучавани в исторически план, ще даде положителен знак, за да не се повтарят грешките в следващите поколения. За да не се срамуваме от произхода си, трябва преди всичко да го опознаем. Както гласи една пословица, в която всеки ще открие много истина, макар и невинаги да ни харесва, тя все пак си остава такава и се превръща в основа на всичко: ”Знанието е очите на разума” .
Етническо-религиозната принадлежност в Родопите в следните общини е:
Общини Помаци Християни Турци Население
Златоград 85% 13% 2% 12,944
Неделино 99,5% 0,5% - 8,986
Баните 96% 4% - 6,555
Мадан 95% 4% 1% 14,287
Рудозем 96% 3,5% 0,5% 11,388
Ардино 24% 4% 72% 29,284