Здравейте и от мен,
Много се радвам, 4е попаднах на този сайт! Искам само да кажа, 4е също съм помакиня и 4е винаги съм се 4увствала разли4на и душата ми никога не е намирала покой. Една ве4на вътрешна борба за самоопределение. Мисля оба4е, 4е заглавието на темата важи с пълна сила за мен. Про4етох я до половината, ще я про4ета цялата. Много е хубаво да срещна хора като вас, сродни души по съдба, хора които 4увствам наистина близки. Благодарна съм много на създателите на сайта и на вси4ки, които споделят своите мисли и 4увства тук, на вси4ки помаци. Аз живея в САЩ от половин година, моят съпруг е американец. Той намери сайта между другото и се интересува от нашата история, като не вярва на официалната такава. Аз просто искам да съм гражданин на света, защото наистина така ми е по леко. Не се гордея с произхода си, нито се срамувам от него, просто го приемам, но в същото време не желая да бъде грешно разбран или тълкуван. Не се 4увствам българка, кво да направя, но имах период в живота в който страдах заради това и не исках да съм такава каквато съм. Никога в живота си никой не ми е казвал, 4е е помак, незнам аз ли наистина не срещах помаци, те ли не си казваха. Сега изведнъж, тази ве4ер, в този сайт, толкова пъти про4етох, "аз съм помак", и толкова хубаво ми стана от това. Освобождаващо е някак си и ми повлия и на мен да излея душата си. За нашата култура, тясно пазена и затворена , е много вълнуващо, да имаме това свободно пространство тук, нещо като трибуна, където вси4ки да сме заедно и да се подкрепяме.