Ето нещо интересно по темата:
"Нова Зора" - брой 47 - 23 декември 2008 г.
Приписки за мъченичеството на Кръстогорието
Тодор КОРУЕВ
С дискредитирането и омаскаряването на поп Методи Драгинов се занимава най-усърдно и Махиел Кийл. Той дори назовава глава в студията си: „Краят на поп Методи Драгинов“. Все пак холандският учен свършва и малко полезна работа, тъй като обнародва извлечени от цариградските архиви промени в религиозната принадлежност на българите от седемте чепински села от вакъфа на Сюлейман I във времето от 1516 до 1865 г.
Грозданова и Андреев са благодарни на тези извадки. И ние сме благодарни, защото научаваме, че през 1516 г. в тези седем села – Баня, Дорково, Каменица, Костандово, Корова, Лъджене и Ракитово, има 603 християнски семейства и 21 - мюсюлмански. През 1712 г. семействата на българи мюсюлмани са 798, и само 96 семейства на българи християни. В интервала 1633-1641 г. от 599 български християнски домакинства остават 479 - със 120 по-малко, а през 1641-1696 г. - още 272 български християнски домакинства изчезват. Мехмед IV Ловеца царува от 1648 до 1681-ва година. Както се разбра по-горе, това е период на безкомпромисна политика и време за стабилизиране. Откъде започва „стабилизирането“ - от християните в опасната Родопска твърдина.
Холандецът се прави на учуден, че до 1570 г. селищата Каменица, Костандово и Корова са изцяло с християнско население, а в другите има къде по-малко, къде повече приели исляма. И тук той показва незнание или си затваря очите.
Още през 16 век има ислямизация и българските историци знаят това от джелепкешанските регистри от 1576 г. Там пише за Хюсеин, син на Стою, Махмуд, син на Стойко, Хасан, син на Рад или пък синове на Абдулах. Д-р Кийл обявява края на поп Методи, тъй като не намерил името му в регистъра на Корова през 1641 г. Нямало такъв поп! Абе, аланкоолу, да направим хесапа! Събитията, които описва поп Методи, са някъде около 1666-1669 г. Поп Драгинов през 1641-ва може да не е бил задомен или просто да не е достигнал пълнолетие - 14 години, но във времето 1666-1669 г. вече ще да е на 38-39 години, възраст, прилична да бъда запопен.
Безпочвените обвинения срещу поп Методи и неговия летописен разказ отпадат. Ясно е кога е извършено помохамеданчването в Чепинското корито. В Беловската хроника, която също не се харесва някому, е написано: „Кога се чепинци изтурчили,тогава по планини, по Гюмурчинско (Гюмюрджинско), по Филибелийско: 74 села се потурчиле...” Светогорски монаси също пишат в „Исторически бележник“ за насилственото помохамеданчване в Кръстогорието (Средна Родопа) през 1669 г., когато „с огън и меч са обърнати в исляма“ осем села от днешния Смолянски окръг, а други десет „оказаха голям отпор на насилниците турци и запазиха вярата си“. През 60-те години е наложено мохамеданството и в покрайнината Доспат. Когато през 1671 г. знаменитият ловец султан Мехмед Четвърти (Авджи) с камарилата си решил да влезе в Доспатдаг, помохамеданчването е било завършено.
През 60-те години на 17 век е наложена ислямската религия и в Гюмюрджинско. Както съобщава Стою Н. Шишков, в Гюмюрджинската каза селата с помохамеданчени българи са 34 с 10 625 жители, а в съседната Кушукавашка каза – с 3757 жители. От райковския „Исторически бележник“ научаваме, че в Даръдерско, Ксантийско и по-голямата част от селата в Смолянско помохамеданчването е станало по-късно - в началото на 18 в. с помощта на колонизирани от Анадола турци. Знае се, че по това време са приели мохамеданството в селата в долината на Малка Арда – около Загражден, Петково, Давидково (сега в Смолянски окръг), тогава „ги откарали като говеда в Мастанли и там ги сюнетисали”.
Всичко казано дотук дава основание, по способа на елиминирането, след като стана ясно кога е станало помохамеданчването в различните райони на планината, да предложа и разшифровка на Беловската хроника. 74-ите потурчени села, за които неизвестният хронист съобщава, са селата в покрайнината Доспат, по Филибелийско и в някогашната Гюмюрджинска и Кушукавашка каза: по Гюмурчинско, както и осемте села от Кръстогорието, за които разказва „Историческият бележник“.
Напълно възможно е и преди второто масово помохамеданчване в тези райони да е имало българи, приели исляма преди това, още при царуването на султан Селим Първи (1512-1550), „кръвник, блудник и пияница, много злини причинил в тия люти и прескърбни времена”. Някои историци твърдят, че по време на голямото помохамеданчване през 17 век за спиране на акцията дошла заповед – емир. Затова много селища в Родопите носят името Емирлер.
В Дрангово съществува предание, че налагането на исляма в него е станало на три пъти. Първият път – почти без резултат, защото дранговци успели да се скрият в планината. Сетне дошли четирсет анадолии. Те имали емир – с ятаган да вземат вярата на жителите по двата бряга на Сютлийка: в селата Бенковски, Добромирци, Могиляне и др., сега смятани за турски. Много от жителите на тези села предпочели исляма пред ятагана. Всички, отказали да приемат ислямската вяра, били изклани в дола Гяурдере – между днешните села Бенковски и Добромирци. Дранговци и този път се скрили в скута на планината-закрилница. Чак на третия път, седем-осем години по-късно след кървавата жетва в Гяурдере, те били заставени да приемат исляма, ала запазили езика и народността си. В южната покрайнина на Кърджалийска област се намира група от селища, населени с българи, изповядващи в миналото мохамеданска вяра (някои и сега), но запазили своя език и народност. Такива са Акча, Бързея, Горно Капиново, Джерово, Долно Капиново, Домище, Дрангово, Дружинци, Жерка, Завоя, Кирково, Костуриново, Орлица, Лозенградци, Царино, Чакаларово, Шумнатица и Яковица, все от бившата Момчилградска околия, а в съседство с тях са с. Припек и Тихомирска и Авренска община, обитавани също от потомци на помохамеданчени българи.
Всичко това написах в книгата си „Момчилград. Летописи“, излязла през 1977 г. След 10 ноември 1989 г. Лютви Местан, тогава още вожд на ДПС от местен мащаб в Момчилград, нареди да се изхвърли тази книга от библиотеките.
Дълго живеех с мисълта, че моят род е от с. Габрово, Ксантийско, оттам са тръгнали Коруеви –една група от тях са в Пловдив, друга – в Райково (сега квартал на Смолян). Докато излезе книгата на Петър Я. Коруев „Село Габрово, Ксантийско“. В нея прочетох: „От помохамеданченото съседно село Исьорен 15 семейства избягали в Габрово и не променили вярата си. Тези семейства намерили тук топъл прием. Габровци им позволили да се установят, където пожелаят. Дошлите от Исьорен не се заселили на едно място. Някои, като например Коруеви и Терзиеви, си построили къщи в Златилацката махала, а другите се пръснали по другите махали. Някои от тях поддържали доста дълго време роднинските връзки с помохамеданчените исьоренци. По сведения на габровци например в с. Исьорен имало в последно време местен жител на име Али Коруйката. Възможно е той да е потомък от рода на Коруеви. Същото фамилно име се среща и в с. Отманери, Ксантийско, и в Райково, Смолянско, но в Райково не знаят откъде произхожда родът им. Можем само да допуснем, че при разселването по време на помохамеданчванията и колонизацията представители на този род са се пръснали на различни места.“
Аз съм от райковските Коруевци и съм чувал от дядо си ТодорКоруев (кехая Бен Коруолу), че са дошли от Ксантийско. Неслучайно по-късно той си купил къща в Ксанти. И в Пловдив има клон на Коруевци. Запознах се с някои от тях в студентските си години, те станаха лекари, инженери, адвокати... Подпитвах ги за рода, едни не знаеха откъде са дошли предците им, други казваха, че са от Западна Тракия. Габровецът Владимир Тодоров Коруев (1878-1952), учител по професия , е организаторът на ВМОРО в Ахъчелебийско (Смолянско). Гордеех се с това, че имаме някаква родова връзка, макар и далечна.
Преди петнадесетина години, заедно с Костадин Карамитрев и отец Боян Саръев, бяхме на гости на граничната застава в Долно Юруци. Около нас се бяха събрали граничари. По едно време дойде един старшина и извика: „Редник Коруев“. Аз, естествено, подскочих, а съм си и редник, дори ефрейтор не можах да стана. Рипна обаче и едно граничарче, момчето стоеше до мене... Запознахме се, той е от Дивисилите, село с българи мохамедани. Стана приятна среща. Той наистина е загърбил религиозното минало, казва се Красимир Коруев. Дивисилите е отсам границата, оттатък, в Гръцко, са Исьорен и Габрово. После открих и други Коруеви: в Домище - Фатме Коруева, Христо Коруев - в Кърджали – преселник тук от селата под Гюмюрджински снежник.
Започвам да вярвам, че времето разделно е разделило и нашия род. Както се казва, следите остават...