За да не оставя у някого впечатлението, че съм "тюркофил" или "родоотстъпник" ще си позволя да цитирам едно мнение на участник - християнин от друг форум, което се припокрива с моята позиция по въпроса за ислямизацията по българските земи :
"Както вече казах в българската историческа наука по този въпрос вече няма спор. Категорично не се приемат твърденията на великобългарската, в това число и на комунистическата за асимилация, приемането на исляма "с огън и меч", в резултат на масови кампании.
С редки изключения (от ХVІ век) никои днес не може да извади убедителни доказателства, че приемането но исляма от помаците е станало предимно чрез брутални насилия. При това на огромна маса от хора наведнъж, за ден, два, както се казва. В историята ни е познат само един такъв случай и той за жалост не е от времето на Османското владичество, а от нашето, наяй-новото време. В края на 1984 и първите дни на 1985 г. буквално за дни са сменени имената на 850 000 етнически турци. И това забележете е станало казано най-точно с ОГЪН И МЕЧ. нЕ ОСМАНЦИТЕ, НЕ КАКВИ ДА Е, А БЪЛГАРИ СА ГО СТОРИЛИ. С огън и меч, подчертавам това, защото участва почти цялата редовна армия, цялата милиция от стръната въоръжена до зъби и обградила тотално всички населени с турци места. С танкове, бронетранспортьори и автомати, пожарни с гореща вода. Със смазани чрез невероятна жестокост бунтове в редица селища на турците срещу това нечувано посегателство на нещо много съкровенно и лично - избор на име, език, религия и практикуване на религиозни обичаи. Има и немалко жертви. Подобно нещо като кампания турците не са правили, колкото и тук да дискутираме и се мъчат някои с факти из пръсти да изсмукват. Успокоителното в случая все пак е това, че в наше време това е дело на българските комунистичести водачи, но не и на българския народ. Остана за жалост петното, което те му лепнаха извън страната. Днес много повече се говори, че българите са асимилатори, а не турците. За жалост.
Както и каквото и да си говорим за асимилацията, т. е. ислямизацията на помаците, нищо ново няма да кажем. Десетилетия наред този въпрос разискват върли националисти, и такива също като интерпретиращи го в "научни" съчинение, но никога не се е давало думата на хора от тази среда. А и да кажат нещо, тях никои не ги чува. Моето мнение е, че изписаното по този въпрос в България преди 1989 г. назад е брак, фалшификати, свободни съчинения почти 100 на сто. Всяко позоваване на авторитети от познати минали времена не е най-удачното.
Лично аз доста отдавна съм наясно по този въпрос. И не само аз. Десетки хиляди са като мен. И винаги ми е било неприятно, когато мине не мине време този въпрос в преобладаващите случаи се дискутира от алхимици, от предубедени хора. От хора нямали никога допир с исторически документи, неопровержими факти, а най-вече с тези хора. Нямам предвид никои във форума.
Всички дискутират ислямизацията - как и кога е станала, защо е станала и сякаш това се прави със скрит обвинителен подтекст към приелите в повечето случаи исляма доброволно (подчертавам това), ЗАЩО И КАК СА МОГЛИ ДА ГО НАПРАВЯТ, ДА ГО ДОПУСНАТ!. Неволно се сее омраза, защото видите ли "те са предатели", а нашите деди са си останали християни., издържали са на "насилията", "натиска". Когато се впускаме в дебрите на историята не е лошо да се уважава изборът на другите включително и в конкретната историческа ситуация. А тя е многовековна по своята продължителност. Така както и днес трябва да уважаваме изборът на другия, другите, да се отнасяме толерантно към другият, различният.
Всички (православни християни) дискутират, а в повечето случаи осъждат ислямизацията, но никога приемането на католическата вяра да кажем.
Никой (освен в науката) не обръща в крайна сметка на най-важното - ислямизирано или не, как и т. н. - това население запазва своя език непокътнат, много от своите обичаи, томонимията и т. н. Ако не се лъжа благодарение на него днес езиковедите ни черпят данни за най-старите езикови форми и норми. Дано не греша.
Въобще за мен не е важно каква религия са изповядвали моите дени, дали и как са приели друга. Знам, че това е било техен свободен и личен избор. Запазили са езика, песните. В селото ми освен "Чарквата", "Свети Иля", "Димитрова дупка", са запазени имената още и на куп други местности - "Ябланово", "Черешово", "Попина лъка", "Кавурското гробе", "Попин вир" и т. н. Само това ми е достатъчно, за да се отнасям към тях с уважение и почит. А как другото е станало - нека съвременната ни наука, освободена от идеологемите и националистическите окраски спокойно да се произнесе.
Има теми, които са свързани с помаците и те отбягват както от нашето, така и от полезрението на политиците, на държавата ни. Знае ли някои например, че в Турция има села на изселили се помаци след Освобожданието, Балканската война, и че те десетилетия след това не са забравили езика си?! Знае ли някой, че от другата страна на границата в Гърция (зад нашите Источни, Централни и Западни Родопи има десетки такива села насалени с помаци, които говорят досущ същият диалект като тези в нашите Родопи. Въпреки усилията и гърците не са успели да ги асимилират. Всъщност, успели са да асимилират доста православни българи (т. нар. "фенери" и "гръкомани"). Защо за тях никои не говори?
Другого, другого си е работа на науката, иначе само ще си чешем езиците."
