Откъс от книгата ПОМАЦИТЕ
на академик Петър Япов
Помаци. Поучете се и от евреите и от македонците.Вижте как евреите се съхраниха две хиледи години.Виште и българите се претвориха в македонци. А вие помаци който имате толкова много отличителни белези. Че не сте нито българи нито пък турци, а нито някакви други, защо да не надигате глас, та да ви чуят дори и в чужбина.
Е, то не може да стане навъднъж, но нали все пак трябва се започне. Към Министерският съвет на България има ,,Национален съвет по етническите и демографски въпроси,, И той знае кои са етносите. Но ето, че помаците ги няма. Не са отчетени като етнос. А това означава – като националност. А евреите ги има, и турците, и каракачаните, и власите, и арменците, и гърците, и .... Наистина ,, И,,
Ако вие не се сетите за себе си, никой няма да се сети за вас. Някой има интерест да е така. Преди 125 години, Мидхад паша, без дави нарече помаци ви посочи на цял свят като нещо специялно. Сега, след 125 години помогнете на пашата – назовете се сами. Не се срамувайте и не се страхувайте. Вие не заговаряте срещу държавата. Не сте въобще срещу нея. Напротив дайте и основание да ви помогне като ви произнесе за националност. Та нали преди вас така са постъпили другите националности. Тогава и трудът ще ви бъде по-лек, и хлябът по-сладък.
НА ДОБЪР ПЪТ.
Има една стара изпитана мъдрост, която гласи.
- На онзи който знае каде отива, СВЕТЪТ му дава път.
БЛАГОСЛАВЯМ ВИ.
Страница 426
Имам удоволствието да познавам лично академик Петър Япов, благодарил съм му не веднъж за положеният труд. Но питам се каде сме ние ПОМАЦИТЕ, не е ли време да излезнем вече от тази сянка, колкото и да ние добре там, тя просто ни обезличава. Имено тази пасивност и страх дава смелос на различният да говори за нас че не съществуваме, кажете ми братя има ли по-голяма болка от това. Хитрите и нагаждачите, с турците стават турци, с българите българи, с гърците гърци, и т.н. стеснителните, с иронична усмивка за да не докачат никой, си признават че са ПОМАЦИ, но задължително със усмивка, а тизи който са само няколко процента, гледат човек право в очите и със гордост заявяват АЗ СЪМ ПОМАК, вие от кой сте. Моля ви се, не съдете никого, нито пък мене, аз съм имал и трите случая, затова ви заевявам че ако трябва някой да се срамува, това не сме ние , за това наше положение има кой да се изчервява, но не и ние. Попитах академика, не се ли страхуваш, одговора му беше кратък. – Не, аз просто казвам една истина. А това беше нашата истина, нас трябва да ни боли повече за нея, тя трябва да е жива, да я пазим и защитаваме като зеницата на окото. Аз какво бих ви пожелал на вас, първо да сте живи и дрви и второ, тази истина я носете открито на челото си, и я устоявайте до края на живота си, кадето и да сте. Истината е че АЗ СЪМ ПОМАК, а вие.