Българските мюсюлмани –ПОМАЦИ те.
Анализът на американското посолство доста точно обрисува разпространението на исляма в България и различните групи, които изповядват тази религия: етнически турци, “потурчени” роми-мюсюлмани, етнически -Помаци. Най-интересната е именно общността на етническите Помаци-мюсюлмани, които живеят компактно в Родопите и Югозападна България. Причината да се отделят най-много пари за разпространение на фундаментализъм именно сред тях е, че те изглеждат доста “по-европейски” от турците и циганите “заради техния външен вид на светлокожи европейци”. Помаците живеят твърде консервативно. Някои градове в помашките региони на Родопите са се превърнали в „селища с две джамии“ които се състезават за молещи се с традиционните места за молитва." - пише американският посланик. България има една от най-големите мюсюлмански общности в Европа от над 900 хиляди мюсюлмани, които представляват 13 процента от населението на страната. Мюсюлманската общност се състои от три групи: турци, роми мюсюлмани и етнически Помаци.Приблизително 200 хиляди Помаци живеят в западните и централни Родопи в Южна България. Помаците живеят предимно в села и се различават по носиите и консервативните си религиозни виждания. Многократните исторически опити да се асимилират силово от страна на българите християни са ненавиждани от много Помаци, които смятат стриктното спазване на религията за важна част от идентичността им. Затварянето на губещи държавни предприятия и колективизираните земеделски стопанства през 90-те довежда до масова безработица сред Помаците. Лошата инфраструктура и изолацията повлияват негативно на инвестициите, а земеделските реформи довеждат до ниски цени на стоките на много от земеделските стопани. Много Помаци са принудени да търсят работа в чужбина и е често срещано при мъжете Помаци да издържат семействата си чрез сезонна работа. Въпреки това много Помаци продължават да живеят в крайна бедност. Ролята на исляма в обществото на помаците нараства през последните години, защото общността се обръща към религията за да се справи с предизвикателствата.След 1989 г. и особено след падането на визовия режим за България през 2001 г.Помаците от Родопите се срещнаха с помако говорящите мюсюлмани от другата страна на планината, в Гърция. Общувайки на своя родопски говор, те се припознават и се наричат едни други "наши". Връзките им се засилиха с влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. След отварянето на граничния пункт Златоград - Термес на 15 януари 2010 г. контактите са ежедневни.По време на Студената война помашките села край град Ксанти, наричан от местното население Скеча, са били с ограничен достъп.В Гърция живеят около 35 000-40 000 Помаци. Ако към тях прибавим гурбетчиите, работещи в Германия, Турция, Атина, цифрата ще стане 80 хил. души.Те са около 80 000 души, говорят на помашки от Родопите и искат да запазят майчиния си език.