ПОМАЦИТЕ В ТУРЦИЯ -2- 
By редактор– 24 December 2011
Друго невярно твърдение, изказвано произволно от почти всички, които са импровизирали по темата, е, че турската власт не позволявала на помаците да образуват чисто помашки села, а ги разселвала на малки групички сред компактно турско население. Истината е малко по-различна. Повече от 200 са чисто помашките села в Турция. В някои райони, като например в окръзите Узункьопрю, Кешан, Пехливанкьой, между градовете Бига и Гьонен или на полуостров Капъдаа, имаме налице не просто чисто помашки села, но и чисто помашки масиви от села. Именно в тези анклави помаклъкът е най-силно консервиран.
Никак не са малко и градовете със силно помашко присъствие. Такива се Чанаккале, Бига, Чан, Йенидже, Гьонен, Ердек, Караджабей и други. Кметовете на Гьонен Хюсеин Якар и на Чан са помаци. Малко по на юг в районите на Измир и Маниса също се наблюдава силно помашко присъствие. Почти всички досегашни кметове на голямото измирско предградие Газиемир са помаци, произхождащи от Тъмръш. Сегашният кмет Халил Ибрахим Шенол също. Няколко помашки села в окръзите Байъндър и Кемалпаша също образуват един малък, но много добре запазен помашки анклав. В област Ескишехир има два малки помашки анклава, единият от които се състои от белослатински помаци, а другият от чепински. Разбира се, има и много смесени села и помашки групи, изолирани от своите сънародници, който са загубили основните си етнически характеристики, но това не е резултат от някаква целенасочена политика на турската държава.
Особено несъстоятелно е третото произволно твърдение на българските автори, отнасящо се за тежките климатични условия, лошите почви, липсата на вода и т.н. Както в Одринска Тракия, така и в Северозападен Анадол, природните условия твърде много наподобяват тези на Балканите. Средните температури и количеството валежи са почти същите, флората и фауната в двете територии имат едва доловими разлики, гори има в изобилие, а богатството на минерални извори в някои райони е дори по-голямо. Малко по-навътре в Анадола различията вече са съществени, но там са заселени незначителен брой помаци.
Изтъквайки предимствата на българската пред турската природа и позовавайки се на мними разкази на завърнали се бежанци, някои български автори категорично заявяват, че повечето избягали помаци измрели скоро след стъпването си на турска земя. Демографската информация, с която разполагаме за отделните помашки села в Анадола, не дава никакви основания за подобни преувеличения. Трудният живот на бежанците не подлежи на съмнение. Наличието на жертви към момента на преселването също. Но това се дължи в много по-малка степен на обстоятелството, че приемащата страна не може да осигури за тях по-висок стандарт, отколкото на това, че държавата, от която идват, ги е поставила в такова незавидно положение.
Истината обаче е, че мнозинството от помашките изселници напускат родните си места в началния етап на т. нар. демографски преход. Следователно в рамките на две три десетилетия тяхната популация чувствително нараства. Точно обратен е ефектът от това изселване за България. Статистиката показва, че преобладаващата част от помашките бежанци са хора в подтрудоспособна и ранна трудоспособна възраст, т.е. в подвъзпроизводствена и възпроизводствена възраст. Възрастовата структура на останалите в България помаци е далеч по-тънка в долната си част. Войните, които води Турция между 1911 и 1922 г., естествено, повлияват негативно и върху динамиката на помашкото население, но следващите три-четири десетилетия бележат истински демографски бум при помаците в Турция. Преди да представим цялостната картина на помашкото присъствие в Източна Тракия и в Анадола, нека да разгледаме неговото формиране, т.е. да проследим хронологията на изселническия процес.
ХРОНОЛОГИЯ НА ЕТНИЧЕСКОТО ПРОЧИСТВАНЕ
Изселването на помаците в Турция е продължителен процес, започнал в хода на Руско-турската война и приключил в средата на 90-те години на ХХ век. В резултат на тази етнодемографска промяна днес преобладаващата част от помаците живеят в Турция. Насилственият характер на този процес ни дава основания да го определим като етническо прочистване. Този аспект от помашката проблематика също не е сред най-добре проучените. В много от трудовете той е частично засегнат, но само в два от тях е основен предмет на изследване: статията на Боян Гюзелев „Българомохамеданите в Турция” и книгата на Владимир Арденски „Загаснали огнища”. И двата труда проследяват задълбочено изселническия процес. Слабостите са в използването на статистическия материал и в оценъчната част, по което не се различават съществено от останалите представители на българската националистическа историография. Но нека да разгледаме етапите на процеса на етническото прочистване на помаците.
Изселванията на помаци по време на Руско-турската война и непосредствено след нея (1877-1885)
Руско-турската война поставя началото не само на българската държавност, но и на системното етническо прочистване на помаците. Етнодемографските размествания на Балканите, настъпили в резултат на войната, са грандиозни. Трудно е да се изразят в конкретни цифрови стойности, поради различията в статистическите методи преди и след 1878 г. Загубите при мюсюлманите на територията на бъдещото Княжество България и Източна Румелия се изчисляват на 729 хиляди души т.е. около половината от мюсюлманите в двете територии или около 1/5 от цялото население.
Тази картина, очертана в проценти, показва истинската същност на извършената промяна. В навечерието на войната в онези територии на Дунавския вилает, върху които впоследствие се образува княжество България, около 41% от населението са мюсюлмани, а 59 % са немюсюлмани. Българите съставляват най-голям дял от немюсюлманското население на областта, но като цяло са по-малко от половината жители на вилаета. Сред немюсюлманите има голям брой власи, гърци, арменци, евреи и т.н. Сред мюсюлманите пък мнозинството са турци, но освен тях има помаци, татари, черкези и цигани.
Тези проценти, съпоставени с данните от първото преброяване в княжество България, проведено към 1 януари 1881 г., могат да ни дадат приблизителна представа за промяната в съотношението на етноси и религии, настъпило в резултат на войната. Немюсюлманите са вече 71,2 %, а мюсюлманите 28,8 %. Промяната на съотношението е 12 % и се дължи в много по-голяма степен на изселване на мюсюлмани от България, отколкото на заселване на българи от съседните държави. Следователно Руско-турската война освен национално освобождение или буржоазно-демократична революция изиграва и ролята на етнодемографска революция.
Едни от първите жертви на започналото етническо прочистване са помаците от Северна България. Тяхната съдба е предопределена от нещастието да се намират в хинтерланда на най-кръвопролитното сражение от войната Плевенската битка. Продължителната обсада и трите неуспешни опита за превземането на крепостта допълнително изнервят бъдещите победители. Гневът им се стоварва върху местното помашко население. Подложено на терор и безконтролни реквизиции, то намира единствения разумен изход – да избяга колкото се може по-далеч от театъра на бойните действия.
Според Милетич по време на обсадата на Плевен всички помаци с изключение на жителите на село Тлачене, Белослатинско, избягват в Македония, откъдето през 1880 г. започват да се завръщат по родните си места, но понеже заварват повечето села опустошени, отново потеглят към Турция[6]. Едно от първите села, от които помаците изцяло се изселват е Драголин дол, Тетевенско. До войната там е имало около 300 помашки къщи. В хода на бойните действия цялото население на Драголин дол бяга на юг. След войната помаците се завръщат, но за кратко. Преброяването на 1 януари 1881 г. отчита само 39 жители, а при следващото преброяване селото е напълно обезлюдено.
Изселването на помаците от Драголин дол е ускорено и от натиска, на който те са
подложени от страна на гложенския депутат Иван Диков. Последният прави всичко възможно, за да се сдобие на безценица с имотите на помаците. Съ щият тероризира и мюсюлманите от Турски извор, най-голямото помашко село в Северна България до освобождението, като използва за тяхното прогонване услугите на административния апарат. Изселниците от Драголин дол и Турски извор, както и мнозинството от ловчанските помаци, се заселват в Одринска Тракия, където образуват нови чисто помашки села.# Само една част от белослатинските помаци се прехвърлят в Мала Азия и се настаняват в районите на Бига, Гьонен и Ескишехир.
да продължи…………….
Георги Зеленгора / Pomak News Agency
http://pomaknews.com/bg/?p=531
