Мехмед Синап е родопски хайдутин-помак, живял през 18 век. Според изследванията на Васил Дечов, Мехмед Синап е роден в село Бръщен, в семейство на помаци. Като малък останал сирак и бил отгледан от „един гребинар“. По това време гребинари наричали жителите на село Ваклиново и село Дебреджен. Според други източници е роден през 17 век в долната махала на село Алакьой, Драмско (Долно Али Кьой). Първоначално е овчар на местния чорбаджия Метакса Марчовски. По-късно, след като жителите на областта Чеч умират от глад, а бея си трупа запаси в хамбара, повежда 500 души и взима жито за цялата област. За тази си постъпка е наречен „Спасителят на Чеча“
Мехмед Синап си тръгнал за Чеченско по пътя Пашмаклъ - Байремери - Шабаница - Машергидик, по билото на гористите планини. На другия ден пристигнал на прохода и планината Машергидик (Хаджиосманското), където смолено-рупските помаци от селата Кестен, Триград и Алъкьой стъкмявали мандри и приготвяли общ предойски (предой е местен празник) курбан. На поляната около казаните, в които вряло месо, седели и се изтягали много помаци - чечлии, смолени и рупци, при което до казаните седнал и Синап. Когато овцете били предоени и месото увряло, кехаите (владетели на големи стада овце) и организаторите на курбана поканили гостите да се приготвят за ядене. На поляната били сложени месо, сирене, извара, и мляко, а хляб и качамак нямало. Един от организаторите рекъл:
„ Каните се и ежте, каквото Аллах е дал, а за хлеб и качамак не питайте. Саква саро е дошла, да правим курбан без троха хлеб. Мислем де може да се найде и ут де можем да зьомим жито и брашно за качамак, ала ни можим да намислим, затова ежте, пак и за хлеб мислите. “
По време на яденето Санап бил много замислен, обаче, когато се нахранил, изправил се и казал:
„ Я, намислих ка да найдим жито, брашно и хлеб. “
Хората се позачудили и попитали как може да стане това, а Мехмед отговорил:
„ Да се сберот на сува место бесюскиши (петстотин) силяхлие (въоръжени) челеци. Всек челек да зьоме по четри вретища (чували) и да доведе по две мулета. “
Местните го попитали какво ще правят, а той отвърнал:
„ Когато се сберат на сува место, челеците и мулетата, туга ше им кажя ков ше правим по-нататък. “
След 5-10 дни от курбана и мандрите на Машергидик планина се събрали петстотин въоръжени помаци - рупци, смолени и неколцина чечлии, като всеки от тях водел по няколко коне, мулета или магарета. Синап свъртял в кръг хората и конете, влязъл в средата на кръга, развял байрак от зелено-червен плат и гръмко извикал - „На сози керван, керванжибашията сам я! Комуто требва жито и брашно, да варви след мене!“. Въоръжените помаци извикали: „Да живеиш,Синап! Алал ти вера!“ и повели мулетата и конете след керванджибашията и на следващия ден привечер стигнали и се разположили на планината „Санджак“, северно от село Фотиново, между Батак, Пещера, Брацигово и Девин, от който връх се виждала голяма част от Тракийската низина.
След почивка и вечерята, той разделил дружината си на пет части и издал следната устна заповед. „Ще бастисвате (нападате) чифлици, села и царски хамбари (държавни складове), ще молите и плашите, ще грабите и палите, ще бахтете и пребивате, ала всички коне и мулета ще натоварите с жито, брашно и друго каквото може да се яде. Който се ворне с празну муле, ще го обеся с главона надолу!“ След тази заповед, четите започнали по разни странични пътеки тихомълком да се спущат към полето. На развиделяване те започнали нападенията „С рукут, пукут и йокут“ влизайки в селата и нападайки чифлиците, трошейки врати и хамбари и пълнейки чувалите с жито, брашно, фасул и други храни. Нито вземали, нито давали пари и други ценности. След няколкодневно скитане пак се събрали на планината Санджак с натоварени и претоварени коне и мулета на които върху самарите били натоварени и армагани за жените и децата на четниците. Повечето от тези армагани били вълнени и памучни платове и тук-таме бакърени и калайдисани съдове. Този подвиг на Синап и дружината му произвел неописуем възторг у изгладнелите хора и всички помаци от гладните села на Чеченско и Девинско посрещали Синапювия керван с тъпани, зурни, песни и китки с провикване „Аферим (пер.-тур. - браво), Синап! Да живееш, войводо, че ни нахрани и от смърт избави, и армаган ни донесе!“
Подвигът и славата на Синап бързо се разнесла по всички кътове на Родопите. От неговата находчивост и смелост се повдигнал духа на всички голи и гладни родопчани, а особено на разбойниците, бабаитите и славолюбците.
Мехмед Синап се бил установил в покрайнината Чеч, там където се събират Неврокопска, Драмска и Ахъчлебейска каза. В централните и източните Родопи той ходил като завоевател и налагал данъци и такси на селата, докато най-югозападните родопски села били под неговата закрила, а помаците — чечлиите и ахряните от тези региони го подкрепяли.
