Topic: Помаците

[десс]

Съгласен съм с тебе за татарите. На едно място Пламен Пасков ме кандардисваше, че българите били турцизирани от монголите т.е. татарите през 13 в. след като 89% от територията на бившия Съветски съюз попада под тяхна власт. На мен ми е чудно, как останалите народи като руси, кавкавци и пр. не се турцизираха и как по това време не се оеднакви туркския при всички турски народи попаднали под татарска влас и съществуващи в територията на бившия Съветски съюз. Оказва се обаче, че спрямо волжките българи т.е. към истинските потомци на прабългарите не е имало никакво турцизиране, тъй като те са си били тюрки, а името на стараната Татаристан е наложено.

Изследването на Болжка България след превземането от Монголите е,че всички големи градове са били унищожени,а населението избито-това нещо се потвърждава и от намерения непокътнат избит град БУЛТРАЗ-град изграден по българския модел(вътрешен външен град),в който цялото население е било избито-намират трупове на избити жители и убити монголци в целия град-включително жени,деца,бебета,старци, войници-българи и монголци.
След като превземат България край волга земята се обезлюдава напълно и някогашните обработваеми земи стават пасбище на монголските табуни.
Тюркоризирането на поволжието може би е протекло така:
Край поволгието се заселват тюрки-в началото с позволението на Емирът-(из описанието на ибн Фатлан),по късно българското население се смесва със съседите кипчати някъде към 12-13век в типично българската архитектура се забелязват тюркски елементи.С монголското нашествие авангарда на монголските орди до тогава е бил напълно от тюрки кипчати-които оставайки в тези земи допълнително променят състава и езика в полза на тюркския елемент.Има доста писания на руските историци по тази тема-но те описват,че цялото българско население поради непримиримоста с монголите е било напълно избито и заменено с татарите-кипчати,което не ми се вярва,поради това,че все пак новодошлото население приема титулното име българи.

Както обясних по горе истината е някъде по средата-имало е останали българи в областта и те са се смесили с кипчатите дошли с монголите-формирайки сегашните волжки българи (татари)

[десс]

НА КОЙТО МУ СЕ ЧЕТЕ ЕТО ЕДНА СТАТИЯ ЗА ПОМАЦИТЕ:

ИМА ЛИ “ПОМАШКИ ЕТНОС” В ЗАПАДНА ТРАКИЯД-р Севасти ТРУБЕТА
Хумболтов университет, Берлин


В Мирния договор от Лозана на 24 юли 1928 г., който сложи край на гръцко-турската война, от гръцка страна се признаваше само едно единствено малцинство в Западна Тракия, а именно мюсюлманското. Решаващ критерий за това малцинство е религиозната му принадлежност, приета като единствената основа при размяната на населението между Гърция и Турция. Така няколко народностни групи (турци, помаци, цигани и др.) бяха включени в едно единствено малцинство.
Съгласно първото преброяване (1928 г.), проведено след “обмяна на населението” в Западна Тракия, могат, според “майчин език”, да бъдат различени три главни групи, изповядващи исляма: турскоговорещи, българскоговорещи и циганскоговорещи.
Лозанската конференция определи и границите между България, Гърция и Турция чрез разделянето на Тракия на три части. Поради това помаците придобиха особено стратегическо и политическо значение за националните интереси на трите съседни страни. На основата на местоживеенето им в Родопите те се превърнаха в основен аспект на граничната проблематика, тъй като регионът Тракия остана и за тези три държави, както преди, един от най-желаните райони. При това Западна Тракия, дадената на Гърция част, получи привилегията да има достъп до Егейско море и да се намира в непосредствена близост до Проливите. На основата на стратегическото си значение тя остана едно кризисно, експлозивно конфликтно поле между трите държави.
   Помаците, които чрез прокарването на границата между България и Гърция бяха разделени неравномерно, служат като предлог за “етническо” легитимиране на териториалните претенции към Тракия.
На основата на общия език от българска страна помаците се разглеждат като българска народностна група и това се свързва политически с искането за териториален достъп на България до Егейско море през Западна Тракия.
От друга страна, ислямската религия и не на последно място Лозанският договор обуславят по-тесни отношения на тази група с Турция. От края на 70-те години на 20 век в тази връзка значението на помаците нараства в гръцко-турските отношения спрямо политиката към малцинствата, като се има предвид стагнацията, от една страна, в броя на населението от мюсюлманското малцинство в Западна Тракия като цяло, и от друга страна, силното нарастване на дела на помаците в същото това общество.
Отношението на гръцката страна към въпросната народностна група се определя еднозначно от двустранните отношения на Гърция с Турция и България. В началото решаващи фактори бяха последиците от гръцко-българските конфликти в балканските, Първата и Втората световна война. Непосредствено след “размяната на населението” гръцкото правителство смяташе, че “силно религиозните помаци” могат да запазят своя специфичен, здраво придържащ се към традицията вариант на исляма като средство срещу кемалисткия национализъм.
За целта те използваха антикемалистки ислямски религиозни водачи и техни привърженици, които намериха убежище в Западна Тракия след премахването на халифатския султанат. Касае се за черкези и турци, които се противопоставяха на кемалисткото движение и по време на гръцко-турската война сътрудничеха на гръцката армия. След поражението на гръцкия поход в Анадола (1922 г.) те се присъединиха към гръцката армия в нейното отстъпление и бяха целенасочено настанени от гръцкото правителство в Западна Тракия. Много от опозиционерите на Кемал Ататюрк намериха нова родина в ксантийските помашки села и чрез многобройни бракове с местни жени се свързаха с тази общност.
Между тях се намираше последният мюфтия на Истанбул и най-висш религиозен учен в Османската държава Сейхюлислам Мустафа Сабри. Ислямското ръководство пое управлението на малцинствените училища и издаваше с агитационна цел няколко вестника, които намираха читатели и в Турция.
Западна Тракия се превърна в бойно поле между турските националисти и противниците на секуларистичните реформи.
Гръцката подкрепа за антикемалистите приключи с отслабването на напрежението в гръцко-турските отношения, което даже беше закрепено с подписването на договора за приятелство между правителствата на Елевтериос Венизелос и Исмет Иньоню през 30-те години на 20 век. Тази промяна направи възможно безпрепятственото разпространяване на кемалистката националистическа пропаганда сред западнотракийските малцинства. С това помашките общини се превърнаха в прицелна точка на турския лаицизъм. Същевременно гръцкото правителство отстъпи на турските искания и изгони ислямската опозиция от страната.
Не остави незасегнати помаците и развитието на гръцко-българските отношения. След българската интервенция в Северна Гърция по време на Втората световна война Атина се страхуваше от по-нататъшен български опит за осъществяване на териториален достъп до Егея. Поради това основното намерение на гръцката политика по отношение на малцинствата, респективно към помаците във времето непосредствено след Втората световна война, може да се характеризира като опит да се държат говорещите български мохамедани от западнотракийските малцинства встрани от всякакво българско влияние и чрез това да се направят по-сигурни северните граници.
На това отгоре установилият се след Втората световна война двуполюсен модел оказа особено въздействие върху жителите на Родопите. В ерата на студената война двете съседни страни Гърция и България се присъединиха към противоположните системи. В политиката на Атина за национална сигурност до избухването на кипърския конфликт през средата на 50-те години на 20 век властваше доктрината за “опасността от север”. В тясна връзка с това обитаваната от помаците Родопска област бе обявена за забранена военна зона, в която можеше да се влиза само със специално разрешение. Въпреки че местните жители бяха изключени от тази забрана, това доведе до изключителната изостаналост на този район за живеене, което, колкото и да е парадоксално, продължи до 1996 г.
С целенасочена политика Атина се опитваше да се противопостави на българизирането на помаците, заради което ги подложи на интензивно турцизиране. Повод за това стана новото отслабване на напрежението в гръцко-турските отношения след изборната победа на Демократическата партия на Аднаниа Мендере на 14 май 1950 г. На преден план в малцинствената политика на Атина излезе официалното признаване на турския национален характер на цялото малцинство, изповядващо исляма. Това даже бе ратифицирано чрез законово регулиране, с което прилагателното “мюсюлмански” бе заменено с прилагателното “турски”. Чрез него и в сила на наредба номер 8065 от 9 октомври 1954 г. малцинствените училища от “мюсюлмански учебни заведения” бяха преименувани в “турски малцинствени училища в Тракия”. Турският език според образователното споразумение от 1951 г. бе определен като единствен учебен език за малцинствените училища, но и като официален език при религиозните богослужения (в службата на мюфтиите). Съществуването и функционирането на мюфтийската служба се базира върху членове 45 и 16 на Лозанската конвенция.
Проблемът за мюсюлманското малцинство и отделните му групи придоби ново качество през 80-те години на 20 век, тъй като националнотурският елемент ставаше все повече определящ идентичността на цялото малцинство. Създадени бяха образовани кадри и интелектуален елит, които се застъпиха за внедряването на турска национална идентичност във всички западнотракийци, изповядващи исляма. За първи път политическа партия на мюсюлманското малцинство - т. нар. “Ирони” (на гръцки “Мир”) участва в парламентарните избори в Ксанти през 1985 г., но без успех. В изборите от 1989 г. кандидат на новоучредената партия “Епистони” (на гръцки “Доверие”) получи място в гръцкия парламент. В префектурата Ксанти от април 1990 г. кандидатът на новата партия “Пепремено” (на гръцки “Съдба”) успя да събере необходимия брой гласове за парламентарно място.
Помаците се оказаха най-маргинализирани, тъй като техните селища по склоновете на Родопите бяха повече от когато и да било изолирани, твърде изостанали и съвсем слабо свързани с инфраструктурата. Към това се прибавяха усилията на турската политика в Западна Тракия за тяхното сепариране чрез оформянето на паралелна система вътре в обществото.
През 90-те години на 20 век се отбелязва промяна на гръцката политика към малцинствата, която се характеризира с частично отпадане на репресиите и с намерението за интегрирането на принадлежащото към малцинствата части от населението в обществения процес. Тези нови положения в политиката на Атина към малцинствата отдават особено значение на помаците, тъй като при диференцирането на отделните групи от мюсюлманското малцинство особеностите на последните излизат на преден план.
Политическият и икономическият интерес на Гърция към “нейните” помаци расте сравнително отскоро. На тази основа започнаха опитите на гръцки интелектуалци да създадат идеализиран, абстрактен образ на помаците. Според тях помаците бяха определени като исторически признат старогръцки древен народ, който е спомогнал за извисяването на елинската култура. В центъра на дебата е стремежът за включване в помашката идентичност на характерни черти на гръцкия характер.
При това се касае за процес, имащ двойна цел: от една страна, да се реагира на опитите за сближаването на помаците с България, респективно на междувременно нарастващото турско влияние, а от друга, да се постигне интегриране на помаците в гръцкото национално общество чрез елинизирането им.
Гръцката политика към помаците отразява винаги отношенията на Гърция с нейните съседи. Това се вижда между другото от начина на административното регистриране на помашкия език.
При преброяването на населението през 1928 г. той бе наречен “български”, докато при преброяването през 1951 г., когато в действие бе “заплахата от север”, прилагателното “български” бе заменено с “помашки”. Във връзка с нарастващото през последните две десетилетия “турцизиране” на помаците, което намира израз и в отказ от майчиния език, и преминаване към използването на турския, езиковият аспект в Гърция придоби особено значение и се включва в действие като стратегия срещу тази тенденция.
Повишеният интерес от гръцка страна към езика на помаците се дължи също на политиката към малцинствата на Европейския съюз, която предвижда подкрепа на езиците на малцинствата в страните членки на ЕС. Изместването на помашкия език от турския стои в центъра на настоящето изследване.
За съвременната тенденция за отчуждаване на по-голямата част от помаците от техните традиционни характерни черти, между които и от майчиния език, са отговорни, от една страна, дефанзивната досега политика към малцинствата на гръцките правителства, и агресивните опити на Турция за сближаване със западнотракийските мюсюлмански малцинства, от друга.
Въвеждането на турския като официален образователен език в учебните заведения за малцинствата е само един от вариантите на тази проблематика.
Към това се прибавя принудителното налагане от политическото ръководство на мюсюлманското малцинство на турския език като средство за общуване в ежедневния и социалния живот на малцинството.
Като най-висок пункт в дейността на гръцките интелектуалци може да се разглежда издаденият през 1996 г. тритомен труд за помашкия език (Теохаридис П.Д. Помашко-гръцки речник; същият, Гръцко-помашки речник; същият, Граматика на помашкия език, Солун, 1996 г.). Според съобщение на пресата българското правителство реагирало на този акт и поискало от Гърция подходящо обяснение за това мероприятие. В отговор било посочено, че гръцкият интерес към помашкия език в никакъв случай не е насочен срещу българския съсед, а против опитите за асимилация от страна на Турция.
От показването на разликите между помаци и турци България само би спечелила.
За установяването на връзка на помаците с държавната гръцка национална идеология бе привлечен и факторът религия, при което по учудващ начин ислямското вероизповедание бе приведено в унисон с гръцкия национален характер. Символите и култовете на религиозната практика на въпросната група се прилагат в този контекст като индикатор, респективно като доказателство за наклонност към ислямско еретично вероизповедание, респективно латентна склонност към християнската вяра. Като пример за християнското влияние върху западнотракийците, изповядващи исляма, най-често се привежда провеждания в чест на Св. Георги празник “адрелез”. Онези, които се придържат към такова вярване, не отговарят на поведението на правоверните сунити и въпреки че по име са мохамедани, фактически са само привидни мохамедани и в действителност са криптохристияни.
Най-често споменаваният християнски остатък е сакралното ядене (причастие) на хляб и вино. Преди да бъдат изцяло ислямизирани, помаците са принадлежали към християнско-мюсюлманската общност “ахирян” (асирийство). Впоследствие те са станали членове на християнска ерес, вероятно богомили.

Сп. “Югоизточна Европа”, Мюнхен


 

[десс]

В прабългарския календар тюрски са имената на шегор - съгър (вол) г-то обикновенно не се чете, дилон - илан (змия), теку- теке значещо не овен или овца, а пръч, като гледам на илюстрацията животното на този месец повече ми прилича на коза или пръч отколкото на овца, берени-барс от старотурски тигър, тох-таук, което повече е кокошка от колкото петел, етх-ит куче от старотурски. За другите не съм сигурен тъй като за сега не мога да ги определя.

С наствката та в нашия език се обозначава конкретна цел, докато значението в турския е друго и то отговаря на превода в случея и за двете думи. Учил съм от части и персийски, тъй като той е в основата на османотурския наравно с турския и арабския. 

Засега не е обяснено защо годината на заека се е наричала у древните българи ДВАН, а не коян или тавшан, както у тюркските народи. Или защо годината на свинята се е наричала у тях ДОХС, годината на коня ТЕКУ, а годината на дракона ВЕ-РЕНИ. Произходът на всички тези думи става обаче обясним, ако се надникне в най-стария индоирански език — санскрит, където всяка от тях има своя доста близък паралел. На българската дума ДВАН /заек/ съответства санскритското прилагателно ДВАНД /бягащ, бързоног/; на българската дума ДОХС /свиня/ — санскритското прилагателно ДОККХА /тлъст, дебел/; на българското понятие ТЕКУ /кон/ — санскритското понятие ТЕК /препускам/; а на българската дума ВЕРЕНИ /дракон/ — санскритската дума ВАЙРИН /зловещ, ужасен/. Оказва се следователно, че повечето от имената на животни в езика на древните българи са възникнали под влиянието на древни индоирански понятия, свързани с главните им особености.
Същата особеност е запечатана и в названията на числителните имена в древнобългарския календар, които дълго време оставаха загадка за науката, тъй като опитите да бъдат преведени с помощта на тюркските езици водеха до сериозни противоречия и не позволяваха да се обвържат гладко сроковете на царуване на означените в Именника владетели.

Загадъчното числително ТВИРЕМ, което по невероятно сложен и заплетен начин се извеждаше от татарската дума ТОКУЗ — девет, се оказа всъщност дериват от древния индоирански корен ТУЙР — четири, от който е образувано санскритското и авестийско понятие ТУЙРИЯ — четвърти. Същият корен е запазен и до днес в Памир и Хиндукуш, където в ягнобския език думата ТВИРЕМ значи четвърти, а при мунджанците, считани за най-преките потомци на древните БАЛХАРА, думата четвърти звучи като ЦФИРЕМ.

Не по-малко загадъчната дума ЧИТЕМ се оказа сходна с древноиранското числително ЧИТ — три, зафиксирано в санскритската и авестийска дума ЧИТИЯ — трети. А най-близките аналози на същото понятие бяха открити отново в Памир, където думата ЧИЙЕМ значи трети и е образувана несъмнено от същия прастар корен.

От същия източен произход са и древнобългарските числителни ВЕЧЕМ, ТУТОМ и ШЕХТЕМ, които се оказаха деривати от следните памирски и дардски числителни имена: ВЮЧ — пет /в езика прасун/; ТУ, ТУТ — две /в памирските езици/ и ШЕХ, ШЕХТ — седем.

Оказва се следователно, че не само имената на най-древните вождове, но и названията на годините и числителните имена на древните българи са най-вече от индоирански произход и имат аналогии в санскрит и в памирските и дардски езици. Една твърде ясна атестация на техния памирски произход са и постоянно повтарящите се в тях завършъци ЕМ и ОМ, които в тази комбинация, която ни поднасят древнобългарските материали, са характерни единствено за района на Памир и Хиндукуш и същевременно не се срещат в нито един тюркски език. В някои райони на Хиндукуш споменатите завършъци и до днес се употребяват паралелно един с друг, както това е и в древнобългарския език.

[mechta]

помашкият диалект изобилства от турцизми, но не е тюркски език, по-скоро е от славянските говори.грешка е да го смятаме за български език, защото българският е от тюркските езици.защо помаците сме по-мюслюмани от турците? защото нашите стари хора винаги са ни казвали, че ние сме приели исляма много преди турците, но на великите народи не хми харесва това, защото политиката си има свои цели различни от това на общностите.

[Metka]

помашкият диалект изобилства от турцизми, но не е тюркски език, по-скоро е от славянските говори.

Neznam kakvo e turcizym i kakvo e tyurksi ezik zashtoto ne mi e tva rabotata.
No znam 4e v ezikovo otnoshenie sme naslednici na ezicite na koito se e govorelo po vreme na Osmanskata Imperiq.
Osmano-turskiqt ezik kato administrativen imperski ezik, ne malka 4ast ot nego se e integrirala vyv togavshnite Balkanski ezici.
Nqkoi Balkanski narodi ot sto godini nasam kydeto oficialna religiq e Pravoslavieto i sled tova oficialna doktrina - Komunizymyt se e pravelo izkustveno opiti da se ¨iskorenqt ¨ vsi4ki onezi dumi razpoznati kato ¨turcizmi¨.
Interesno e i tova 4e dori podoben proces e imalo i v Turciq.
Pomacite oba4e blagodarenie na silnata si rodstvena tradiciq sme gi zapazili...

[rcn]

Така е Метка - еизиците са се препрели много за тиа 500 и кусур години - в България турците казваме (поне преди ерата на турските сериали) malim(muallim), imtan(imtihan), talebe, iskemle и много такива, които в началото на контактите ми с турците от Тр ме караха да се чуствам като неандерталец, но после разбрах че това са били нормални думи в Империята

[EVROPOMAK]

НА КОЙТО МУ СЕ ЧЕТЕ ЕТО ЕДНА СТАТИЯ ЗА ПОМАЦИТЕ:

ИМА ЛИ “ПОМАШКИ ЕТНОС” В ЗАПАДНА ТРАКИЯД-р Севасти ТРУБЕТА
Хумболтов университет, Берлин

В Мирния договор от Лозана на 24 юли 1928 г.,.... Сп. “Югоизточна Европа”, Мюнхен

Тцъ, тцъ, тцъ , тамань част от Помаклъка почнахме да се усмирявамье от кавгите, че ни спират парите и субсидиите за тютюнья, от Германията пак почват да на подклаждать за нови кавги и борби! 
Ех, и кво излазья сигья, че Помаклъка за да се обединеваме за да не обедневаме на тази територия "Тракия ли, Помакия ли", требва да водим големи кавги и войни и с Болгарията, и с Туркията и с Гърцията! 
Да, амь сега още кать не ни са варлува  и воюва ни за ниви, ни за ливади ни за старите наши територи, щото требва да ги копаем с мотиките и да ги орем с оралото и с магарето, требва да чекаме дали ще ни пуснат субсидията за титюнья и да видим кво да правим по-натам! 
А, налей и сме си и най-мирните селяни и граждани на Балкана, ако дигнем патаклама, ша ни са развали имиджа и фасона пред евпробците като най-евромиролюбовчии, пък нали нашта цел е да привземем целата Еврупа, тогаз пак требва да помислим ка да стане това, но след кат мине зимата, за да видим колко от народа шъ оцелее от сва безпаричие! 
Затьва, да помислимье и да опитаме дали не можимь със старите изпитани и древни методи да го направимье тува превземане на тея державици и на най-големата - Европата, да пробваме изпървомь с много музика, с много песни, с много танци, с много, много либовь, щото ядно до сигья не става и не става с много работа, зерь,  ако па и с тея неща не става - да направим сбор и да решим, що да ги правим тея другите народейци и авропейци!   

[nezir_9]

помашкият диалект изобилства от турцизми, но не е тюркски език, по-скоро е от славянските говори.грешка е да го смятаме за български език, защото българският е от тюркските езици.защо помаците сме по-мюслюмани от турците? защото нашите стари хора винаги са ни казвали, че ние сме приели исляма много преди турците, но на великите народи не хми харесва това, защото политиката си има свои цели различни от това на общностите.

Не само помашкия език изобилства с турцизми - така е с всички балкански езици, вкл. и гръцкия.

Няма как за близо 500г. османско присъствие да не е така.

Не само при езиците е така - вижте кухнята (ястията).

Примерно мусаката!!!

Ами т.нар. "турско кафе" - джезве кафе.

Един път с мой приятел в Солун, старата част, докато обясним на сервитьора, че искаме турско кафе се видяхме в чудо. Като разбра, че искаме джезве кафе възкликна:
 - Ама така кажете, бе, че искате "гръцко кафе"!
Аналогичен случай миналата година в Белград. Там било "домаче"(домашно).

Преди години тъкмо бяха открили в Добрич стара част(от рода на Вароша) му казваха кафе по тракийски - защото го готвеха в пясък.

Примери много...

Когато османските турци идват на Балканите те намират мюсюлманско население тук.

И оттам ПО-МАГА, ПО-МАГА, та ПОМАК.

Нищо по - естествено от единоверци да си помагат.

Ако насила са ни го наложили, защо предимно сме по планините?

Мисля, че в равнината къде, къде е по - лесно на аскера да се оправя.

Що ще търси по трудно достъпните и до днес урви?

[abc]

Колко просто било...
Това версията за дългогодишно присъствалия ислям на Балканите ли е? Историята казва, доколкото знам, че е имало, но тук там. Екзотика един вид.

[Hat]

Помаци вгледайте се в историята на евреите. И се поучете от тях.Две хиляди години са гонени и прогонвани,мьчени,обиждани и клеветени.Целият свят се гордее с великите им личности Нютон,Анщайн и.....Не един и двама изследователи доказаха в трудовете си че помаците са явление,но до сега никой не ни е защитил,напротив изкарваха ни без род и родина.И предатели на бьлгарската нация.Ние помаците имаме толкова отличителни белези,че не сме нито турци нито бьлгари,нито някакви други.Езикьт ни е най малкият проблем,имал турцизми гьрцизми сьседи сме най малкото.Ние просто искаме трудат ни да бьде по лек и хлябат по сладьк.

[десс]

помашкият диалект изобилства от турцизми, но не е тюркски език, по-скоро е от славянските говори.грешка е да го смятаме за български език, защото българският е от тюркските езици.защо помаците сме по-мюслюмани от турците? защото нашите стари хора винаги са ни казвали, че ние сме приели исляма много преди турците, но на великите народи не хми харесва това, защото политиката си има свои цели различни от това на общностите.

Не си прав-българскияв език не е от тюркските-тюрксите думи от преди османския период са под 1%,докато алано-сарматските и угро-финските са повече и то в дублетна форма.
ирански/славянски
Голем/велик
хубав/красив
къща/дом
реза/лоза
баща/татко
нива/поле
храна/ядене и т.н.Българския език много се различава от останалите славянски езици-той е аналитичен,а останалите славянски езици са синтетични и много други разлики.

Родопските говори са си към български език има много диалектни форми който не са влкючени в книжовния,но ги има почти навсякъде в България,има други думи, които са по малко и са характерни за няколко региона,и незначителна част характерни само за дадения регион в родопите,но така е и за повечето региони-например думите-катарага,кръна,чегара,прогън,каластирка,лъка,ластуне,дръже,масур,мамул,дрънгул,тумбак,манар и пр. са характерни само за плевенския и ловешкия край.Но кашмер,тетьо,тетко,геран,гюбре,камбурцам,бъмбурцам,кюше,каракашък,какалашка,гега,сопа сакам и пр ги има в повечето райони или в цяла Българи.

За религията-родопите и ловешко са били бастионите на богомислтвото(религия създадена от поп Богомил върху Зороастризма,Павликянството и Манехейството),не случайно цар Борил уплашил се от тая ерес изселва от Родопите и Предбалкана над 150 000 богомили,които се заселват в Босна и в последсвтвие образуват Босненския Банат(бан е старобългаркса титла нещо като севастократор),където Богомилството е официална религия.А не е тайна,че Богомилството е по близо до Исляма отколкото до християнството,с изключение,че били пацифисти.

Затова не търси под вола теле!?

п.с.Не случайно Банатските българи,които са изселници предимно от Родопите са павликяни.Отиди им на гости и ще си говорите на вашия "украино-славски" език.Стискам ти палци в убеждаването им,че този говор не е български

[EVROPOMAK]

Некьво почти нашанско "Петре", пьа са опитувьа да сьа закачвьа с т.нар. "българо-мохамедани" , или по-точно изреченьо с "Българските Помаци" , и ощье най-точно, с Помаците от България, но квьо да кажешь, от Помак на Помак та стануваншь аркадемикь! 

 
29 октомври 2009 | 13:14 | Агенция "Фокус" 
Проф. Петър Петров: Много фалшификации са извършени през последните 20 години Смолян.
От демократичните промени в България през последните 20 години са извършени много фалшификации, които спомогнаха създаването на регионални партии и опит да се създаде помашка партия. Това каза проф. Петър Петров по време на научна конференция в Смолян на тема “Фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани”, предаде репортер на радио „Фокус”–Смолян. Пред присъстващите проф. Петров заяви, че през последните 20 години българските мохамедани са обект на особено внимание от страна на български и чужди автори. В много от публикациите има открит стремеж да се отрече принадлежността им към българската нация, заяви Петров. Той каза още, че българският език е майчин език на родопското население, на родопските българи мохамедани. Проф. Петър Петров представи брошура, в която подробно се разглежда въпросът за заселване на кумански турци в Родопите, но няма нито едно сведение за заселването им по родопските земи. Там е записано, че езикът на българите мохамедани се отрича, заяви проф. Петров и допълни, че целта е да се създаде тезата за родопските турци, както в Мала Азия за кюрдите. Проф. Петър Петров представи пред присъстващите и други доклади на тази тематика.
Елена ХАДЖИЕВА

    

[EVROPOMAK]

Ии, още нещьо допалнително към конференцията на некогашните ратаи на Помаците станали после Чорбаджии и сега вече с големи грижи към Помаклъка да се доказва, колко млогу ги драговать и мислет за тех като за братье! 

Дора Янкова: Очаквам българската наука да говори за историята
 
29 октомври 2009 | 12:23 | Агенция "Фокус" 

Смолян. Под звуците на родопска гайда в Смолян започна научната конференция на тема “Фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани”, предаде репортер на радио „Фокус”–Смолян. Приветствие към присъстващите на конференцията поднесоха областният управител на област Смолян - инж. Стефан Стайков и кметът на община Смолян Дора Янкова. „Хубаво е, че конференцията се посещава от много публични личности, общественици, които са ангажирани по различен начин с обществения живот на нашия град”, заяви Янкова. Тя каза още, че историята в планината е градена, заедно с хората, като настоящето също се гради, заедно с хората. „На 21 октомври Смолян чества 97 години от присъединяване към отечеството, това са и много, и малко години”, посочи Янкова и допълни, че историята на Родопа планина все още е „топла”, като в един такъв период, в условия на криза има хора, които не според науката, а от различна гледна точка, са изкушавани да се опитват да пишат за Родопите. Дора Янкова заяви, че очаква от дебата, българската наука да говори за историята. Кметът на Смолян каза още, че българщината, българската държавност ще бъдат изключително ангажирани с развитието на Родопския край, както до сега. Конференцията ще бъде принос за историята на Родопа планина, за българската история, защото с това, което ние досега сме преживяли, сме написали онези уроци по толерантност, добави Янкова. ”Ние, като местни власти сме призовани да пазим патриотизма, родолюбието, българщината”, каза още кметът на Смолян. На днешната конференция ще се изнесат доклади на 17 български учени, работили по
проблематиката - „Фалшификации за произхода на българите мохамедани”. Ще бъдат засегнати и темите „Разгромът на дружба “Родина” и фалшификациите по отношение на организацията от чл. кор. проф. Стоян Михайлов, „Рецидиви на приложната етнология-ненаучни теории и фалшификации за произхода на българите мохамедани” от Стоян Райчевски, „Ненаучни теории за произхода на българите мохамедани от някои български автори” на доц. Стоян Танев. Гостите на форума ще чуят и „Исторически митологеми и фалшификации – османотурски митологеми за българските мюсюлмани на проф. Христо Матанов. Доклад на тема „Криптохристиянството у българите мохамедани” ще изнесе Никола Дамянов, Величко Пачилов ще представи темата „Единни родословни корени на българи мохамедани и християни от Златоградско” и други.
Елена ХАДЖИЕВА  

Машаллах, но нещо не могат в тея редици да са откроят некви Помачета и Ахмачетьа!     

[Metka]

Mashallah , Mashallah, EVROPOMAK az da ti kaja sega o4akvam tezi liude tam da napravqt - ¨KRISTALLNAHT¨ ,/ pro4utata Kristalna Nosht v koqto nacistite sa izgoreli mnogo evreiski knigi/ eto q:

Kristallnacht- German pogrom of 1938

ta ne bih se u4udil taka ako spretnat edno podobno demonstrativno  izgarqne na knigite na Husein Mehmed, Salih Bozov, Mehmed Dorsunski...

[EVROPOMAK]

То, като е торьнальо с тая конференция, авно си става дума само за Помаклъка, та ощи адна статия с важен вапрос! 
"Квьо да ги правим тея инатливи Помаци?"   

Милен Куманов: Процесът на турцизация на България се усилва
29 октомври 2009 | 16:57 | Агенция "Фокус" 
Смолян. Процесът на турцизация на България в момента се води открито и дръзко, като се усилва все повече през последните 20 години. Това каза на научната конференция в Смолян на тема „Фалшификации и заблуди за произхода на българите мохамедани” ст.н.с. Милен Куманов от Института по история при БАН, предаде репортер на радио „Фокус” – Смолян. Куманов изнесе доклад на тема „Случаят Сърница”. Историкът отбеляза, че Сърница е един красив и спокоен град, но негови жители, предизвикват все по-голяма тревога. За пример Куманов посочи случаят от 2003 г. в гоцеделчевското село Корница, когато бившият зам.-областен управител на Пазарджик Реджеп Моллаахмед е заявил, че християните нямат място в региона и трябва да си отидат. “Това не беше казано случайно, тъй като това лице заемаше висок държавен пост, като зам.-областен управител, посочи историкът. По думите на Куманов дистанцирането на ДПС от Моллаахмед както и неговото уволнение от страна на бившия министър-председател Симеон Сакскобурготски не е решил проблема с турцизацията на страната. Куманов посочи, че след този случай са последвали и други подобни, за да се стигне до най-дръзката провокация към нацията, направена от лидера на ДПС Ахмед Доган с изказването си в навечерието на парламентарните избори тази година, че той командва управляващите в България. „Доган може да говори, каквото си иска, на него му беше разрешено наистина да говори безобразно в България, но въпросът е съвършено друг. Виждаме какво стана с Якоруда - един град, в който нямаше един турчин, а в момента 90% от 7000 население е турцизирано, т.е. обявено е за турско. Нещата заемат вече драматична посока на развитие, отбеляза Куманов. Той добави, че процесът на турцизация, който преди 20 години е вървял зигзагобразно в различни краища на нашата страна, сега се води открито, настъпателно и дръзко. „Въпросът в момента е какво трябва да се направи, за да се спре този заплашителен процес, защото в една демократична държава каквато е България се намират фактори, личности и организации, които не спазват законите на страната и продължават да провеждат турцизация върху част от населението. Това е много тревожно, тъй като по този начин са изчезвали цели нации - например Рим, заключи ст.н.с. Милен Куманов
Здравко БЕШЕНДЖИЕВ
© 2009 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително!

Квотьо и да са мисли да са прави с тоя Помаклък, най-добре да му са даде полагащата се слободия, да си са "Помакизира", инак още по-лошо, шье земе да иде кам пална "турцизация" и тогаз, за къде сме без тоя поробен и бачкаторски народец, ша измрем отглади без тех, щот май, пак пък "турцизацията" ги кара да мислет повече "аврейски", да си въртят само синджира и да си свиркат неква османски марш!