Аз мисля, че има герои останали в паметта на населението, но има и такива, родени под перото на г-да научните работници. Вярвам ,че султанатът е бил враг на тези самовластни ваалии, защото малко или много живеели в области далече от Високата порта и не се кланяли на техните емири. Предлагам разказ за един "ешкия", обявен от султана за враг и си мисля, как един разбойник ще планува и построи толкова много обществено значими обекти, та било и в онова време и ще бъде разбойник.Приятно четене!
СЛЕД ДВЕСТА ГОДИНИ... ИЛИ ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ДЖАМИЯ
Откакто построи джамията в Джебел (днес град), в сърцето на Сюлейман Ага легна меракът за изграждане на джамия и в Токатчък (днес Токачка), а годината бе 1803-та и той не можеше да знае, че времето сплетено в плановете на друг вече отброява последните му дни.
Където и да се намираше, каквото и да правеше, този мерак не го оставяше мира: „Кьоше ташларъ бяха добре издялани, с Тахир уста от Йонуз дере (сега с.Елховец) и брат му пазрлъкът е уреден с по пет ирмилика за капаро, а като направи и курбан за основите – ще дойдат всички и...”
Построяването на джамията не бе обикновена мечта, а такава която се разклонява като дърво. „Къде ли ще стои най-добре? Дали ще приляга в средата на това било, наричано „Мезарлък дюзю”...а после, после ще дойде ред и на Геве асъръ, ех, сега първо да...
Да, ако е там тя, джамията ще се вижда от хиляди метри, и от четирите посоки на света и най-вече от Каракираз, Йурке, Геве асъръ, Крал дере... и това не е достатъчно! Джамията в Токатчък ще е най- забележителната сграда в околността...”
Мислите обладали Сюлейман Ага, Аянинът на Султанйери, не му даваха покой след строежа на Джебелската джамия. Молитвеният дом там така прилягаше на селото, че продължаваха хвалебствените слова на вярващите от околността и молитвите им на благодарност.
В петъчните дни Сюлейман се отправяше за намаз в Джебел. Да се помоли заедно с имамите, да види близки и познати и да усети притегателната сила на една святост за местното население...
Джебел, Джебел! До сега такава джамия и хорско въодушевление не беше изживявал! И тези които знаеха, и тези които не бяха чували, сега изказваха своята благодарност и разнасяха вестта за доброто дело на Сюлейман Ага.
Тази негова близост с населението, тези негови дела, преки властната му същност на ваалия безпокояха Султаната в Истанбул.
Той бе самовластен, непримирим и в същото време загрижен за своя район. Не се подчиняваше нито на Султана, нито на везирите. Ако във Видин имаше един Осман Пазвантоглу, в Хаскьой(Хасково) - Емин Ага, то от Диметока (Димотика)до Драма господар бе Сюлейман Ага...
Бе организирал своята войска, осигурил добро въоръжение и условия за живот на местното население, без да стиска кесията. Построил калдъръми до изворите Саръ сулар, развъдил голям пчелин в месността Хардаллар асаръ, той повече приличаше на земеделец отколкото на местен владетел. Нещо силно и магическо теглеше душата на Сюлейман Ага към тази земя – мириса на пръстта, дъха на планината, простора на билото, откъдето погледа се рееше като волна птица сред синия океан и донасяше сладостта на усета да си жив и сраснал се със родната земята...
Да, но Султанът добре си правеше сметката, че не може да позволи такова самовластие, независимо какъв привкус има и час по-скоро искаше да ликвидира този тип хора -подкупаващи авторитета и търсещи самостоятелност в собствените му владения.
И това как да стане?
Тези мисли тревожеха Султана денонощно. Ако изпрати войска, за да го ликвидира... Такъв изход не е приемлив, защото Сюлейман Ага е и голям човек в очите на местните. И това Султанът го знае много добре... Има и друго, Сюлейман Ага се намира на високо и открито място, откъдето се вижда на стотици километри. Заобиколен е от реки и планински пояси. Но зверският план е измислен и...осъществен.
Използвайки благоразположението на Сюлейман Ага към Търновския паша, той биде поканен на посещение в Търново, където го обезглавяват. Вестта е изпратена незабавно. Но тя не удовлетворява и успокоява Султана. Поръчва да донесат главата му. При вида на това злодеяние, Султанът толкова много се зарадвал, че дори започнал да танцува, както пишат историците...
Колко години минават, колко вода изтича под мостовете и отнася в далността историята за живота на Сюлейман Ага е вече почти забвение.
Името на Сюлейман Ага може би отдавна щеше да е забравено, ако не бяха спомените за човека, държавника и делата му – джамията в Джебел, няколкото калдъръмени пътища до водните извори, водопроводните канали и имената на местности и села, звързани с неговите дела... и още нещо: Не могат да се забравят останалите след тази известна личност и заровените казани със злато, чиято слава още се говори в околността...
Да оставим миналото в спомена и да се върнем в днешните дни.
Що за повеля на Всевишния е, че след 200 години на същото място ще кацне с приказна красота джамията на Токатчък, такава, каквато е бленувал и мечтал да построи на своите съселяни.
В това дело, пак по волята на Аллах се включва Халит Ерен, за който се носи слух, че е изселник от Гюмюрджина. (Колко е хубаво човек да има такива сънародници!)
След известни разискавания, Халит Бей дава своето решение една от двете джамии които ще построи да е в Токатчък(с.Токачка).
В осъществяването на идеята се включват кметът на селото Хайруллах Мустафа, зам. кмета Хюсеин Коджаали и цялата околност. Особена е важна намесата на Халил Ашъкхасан, тогавашен зам. кмет на община Крумовград и настоящ д-р на училището в селото. Благодарение на него Гюмюрджинският гост Халит Бей е станал съпричастен на селският панаир и виждайки хората възкликва: „Тези хора мюслюмани ли са? И нямат джамия в това хубаво село?!” Разбира се Халил съвсем умишлено е довел госта в селото.
Местните миряни от околността посрещат с радост новата придобивка и в молитвите им е все онази благодарност, която някога са отправяли техните джебелски земляци в благодарствена прослава за Сюлейман Ага, заслужено наречен и запомнен от хората като Сюлейман Токатчък.
Радетелят за свобода на местното самоуправление, истинският мюсюлманин се е стремял към това, към което днес правят първи стъпки в демократичната ни Родина -успешно полагане основите на местното самоуправление, каквото някога е постигнал Сюлейман Ага – Сюлейман Токатчък.
От сърце и душа се присъединяваме към техните молитви, амин!
