Български > Дискусии

Ататюрк – големият приятел на българите

<< < (2/4) > >>

Marlboro:

Marlboro:
 SELANİK  1923

Subeyi Kurt:
Една от любимите песни на Ататюрк ( Селяник-Солун)

http://www.youtube.com/watch?v=IfQM_AGvM10

Marlboro:



19 MAYIS 1934: BULGARİSTAN’DA YAPILMASI PLANLANAN TÜRK KATLİAMINI, ATATÜRK ÖNLEDİ!...19 Mayıs 1934 yılında bir darbe yapan Bulgar Ordusu, kurdurduğu geçici hükümet sayesinde Hitler Almanya’sının safında yerini almış, Bulgaristan Türkleri arasında yaygınlaşan "Turan Gençlik ve Spor Cemiyetleri Birliği'ne karşı polis takibatına geçip işkence ile öldürmeler çoğalmıştı. Ayrıca Bulgar köylerinden teşkil ettikleri çetelerle toplu katliama başlamak üzereyken, Türk istihbaratı bu haberi Atatürk'e iletir.

Atatürk de, o sıralarda Trakya'da askerî tatbikat yapmakta olan 3. Ordu Komutanı Salih Omurtak Paşa'ya, biraz Bulgar sınırını ihlâl ederek Bulgarlar'a gözdağı vermesi konusunda talimat verir. Yağmurlu bir gecede akşamdan Bulgar sınırını sapa bir yerden geçen askerimizin öncü birlikleri, sabah ortalık aydınlandığında Filibe yakınındaki Hacıilyas (Pırvomay) kasabasına varmışlardır. Önce kendi askerleri sanan Bulgarlar, hava iyice aydınlanınca, Filibe'ye doğru ilerleyen birliklerin Türk askeri olduğunu fark etmişler ve olay Bulgar kralına iletilmiş.

Telefona sarılan Kral III. Boris, Atatürk'le yaptığı görüşmede, "Ekselansları acaba Bulgaristan'a harp mi ilân ettiniz?" diye sorar telâşla. Atatürk, "Neden böyle bir şey yapalım ki!" deyince, Kral Boris:'Askerleriniz Filibe önlerinde ve Sofya yönünde ilerliyorlar!" diye cevap vermiş. Atatürk "Yolu şaşırmışlardır, Kral Hazretleri, şimdi olayı tetkik eder, Haşmetmeaplarına malûmat arz ederim" diyerek teselli etmiş ve Salih Omurtak Paşa'ya: "Maksat hâsıl olmuştur, geri dönün", talimatı gönderilmiştir. Bu gözdağı üzerine, Kral hemen duruma el koymuş ve kitle halinde yapılması plânlanan Türk katliamı da durdurulmuştur.


GURUR DUYDUKLARIMIZ…
ŞEREFLİ TÜRK SUBAYI: Orgeneral Salih Omurtak (1889 – 1954)

Bazı kaynaklarda, 1889 yılında Selanik’te, kimi kaynaklarda, İstanbul’da, kimi kaynaklar ise buğun Bulgaristan sınırları içinde bulunan, Eski Cuma (Tırgovişte) iline bağlı Osman Pazar (Omurtag) doğumlu olduğudur. 1907 yılında Harp Okulu’nu Teğmen rütbesi ile bitirdi. Aynı yıl girdiği Harp Akademisi’ni 1910 yılında bitirerek Kurmay oldu. 1920 yılına kadar çeşitli karargah ve birliklerde görev yaptı. 22 Ocak 1920 ‘de görevle geldiği Ankara’da kalarak Milli Ordu’ya iltihak etti. 1926 yılına kadar çeşitli birliklerde komutanlık yaptı.
1926 yılında Tümgeneral (Mirliva), 1930 yılında Korgeneral ve 1940 yılında Orgeneralliğe yükseldi.
Tümgeneral rütbesi ile 8. Kolordu Komutanlığı, Korgeneral rütbesi ile 9. ve 3. Kolordu Komutanlığı görevlerinde bulundu.
Orgeneral rütbesinde Yüksek Askeri Şura Üyeliği, Genelkurmay 2. Başkanlığı ve 1. Ordu Komutanlığı yaptı.
29 Temmuz 1946 tarihinde Genelkurmay Başkanlığına atanarak 8 Haziran 1949 tarihine kadar Genelkurmay Başkanlığı yaptı. Rahatsızlığı nedeniyle 1 Ocak 1950 tarihine kadar sıhhi sebepten izinli bulundu.
Yüksek Askeri Şura Üyeliği görevinde iken, 6 Temmuz 1950 tarihinde isteği ile emekli oldu.
Fransızca, Almanca bilen OMURTAK, 23 Haziran 1954 tarihinde vefat etti. Ankara’da Devlet Mezarlığı’nda toprağa verildi.

Subeyi Kurt:

През тези дни в съседна Турция, а и в България се отбелязват два юбилея еднакво свидни и за турци, и за българи. Единият е радостен - 80-годишнината от обявяването на Турция за република /29 октомври 1923 г./. Другият - тъжен: навършват се 60 години от смъртта на великия реформатор и баща на турската нация и голям приятел на българския народ, първият президент на Турската република Кемал Ататюрк /10 ноември 1938 г./.
По повод и на двете годишнини ще бъдат проведени различни мероприятия. В Турция сигурно ще бъдат отчетени резултатите, постигнати в изпълнение на заветите на Кемал Ататюрк. И в Турция, и в България, а вероятно и в други страни ще се състоят различни изяви в памет на първостроителя на нова, модерна, европейска по дух и насоки на развитие Турция, безсмъртният Кемал Ататюрк.
--- End quote ---

Заслужено народът на Турция е издигнал много паметници в чест на Кемал Ататюрк. Ала още приживе той си издигна паметник неръкотворен и нетленен - той беше приютен в сърцата на много хора и народи. И на първо място, разбира се, в сърцата и душите  на турци и на българи.

--- End quote ---


*
През септември 1936 г. в Цариград е организиран Балкански фолклорен фестивал. От българска страна във фестивала участва танцовият състав "Българска китка". По този случай в кореспонденция в българските вестници разказва Ст. Д. Кятибов: "На 2 септември 1936 г. в двореца "Бейлер бей",  в присъствието на Кемал Ататюрк, министри, дипломати и др. всички чуждестранни групи изпълняват свои програми, като концертите продължават до 12 ч. през нощта. След това, по предложение на председателя на републиката, тържеството продължава в парка на двореца. Там българската танцова група изнася още един концерт. Кемал Ататюрк стана и пожела да вземе лично участие в ръченицата. За партньорка той избра нашата танцьорка г-ца Адриана и с нея игра ръченица до умора...Публиката непрекъснато и бурно акламираше играта на Председателя и неговата партньорка". И по-нататък: "След ръченицата започна българско хоро. Председателят на републиката пак стана и поведе хорото".
През 1933 г., по повод 10-годишнината на Турската република участва и българска правителствена делегация, начело с министъра на просветата д-р А. Бояджиев. В отговор на приветствията и благопожеланията на българската делегация, Кемал Ататюрк заявява: " Моля, предайте моите най-големи симпатии на българския народ. Аз ще продължа да работя със същата енергия за постигането на пълно разбирателство между балканските народи".
През 1938 г., по повод смъртта на великия Ататюрк в София, както и на други места в България, се провеждат поменни събрания. На събранието в столицата, състояло се в големия салон на БАН, на което участва целият софийски елит начело с министър-председателя Кьосеиванов, видни българи разказват спомени и впечатления за срещите си с Кемал Ататюрк.
Проф. Петко Стоянов, председател на Българо-турското дружество:
* "Кемал Ататюрк е най-голямата фигура, която се роди от средите на турския народ през всички времена. Той е създател на онзи бляскав завой в историята на собствения си народ, който му гарантира възраждане и държавна независимост".Тодор Павлов, бивш пълномощен министър на България в Анкара:
* "Турският народ оплаква своя велик син. Но кой бе Ататюрк? На  1923 г. той прогласи републиката и с новата конституция въведе следните принципи, които играеха и играят огромна роля във възхода на Турция: суверенитетът принадлежи на народа, а оттам логически цялата законодателна и изпълнителна власт е в негови ръце; Турската република е мирска, разделението на църква от държава е пълно; освобождаване на жената от унизителното й положение /това бе една от възлюбените мечти на големия реформатор/.
В своя граждански кураж той напомня на една друга  историческа личност - Петър Велики. Ататюрк късаше сам фесове и фереджета, тъй както Петър Велики режеше брадите на своите боляри.
Бил съм лично свидетел с какъв интерес той наблюдаваше работата на 25-те градинари българи, повикани от него от България да работят в чифлика му. Често казваше, че българите са най-добрите градинари в света.
Той често съветваше своите министри и висши чиновници при мероприятията си да не отиват в по-далечните страни за примери, а да изучават какво решение е дадено на проблемите в България".О.з. генерал  Жеков, бивш главнокомандващ на Българската армия:
* "Беше през есента на 1914 г. ... Един ден в щаба дойде и майор Кемал. Това бе първото ми свиждане с него. След това в аператив "Копривщица", срещу Славянска беседа, ние си давахме срещи и разговаряхме по най-различни теми.
Срещахме се повече от десетина пъти...Той с възторг ми казваше, че се възхищава от динамиката и моралните сили на българския войник, които така бляскаво се бяха проявили през Балканската война. Засягахме и други въпроси - религиозни, история, политически. Аз виждах в него един волеви и просветен човек, преизпълнен със скромност. И днес, като виждаме голямото му дело, нито за момент не бива да се допуска мисълта, че той възлезе на власт заради самата нея. Не, той бе бленувал за делото си. Той бе с ясен поглед и властта му позволи да осъществи мечтите си. Неговите планове за нова, възродена и могъща Турция го вълнуваха и тревожеха отдавна, много преди да има възможност да ги осъществи".Нека по случай 75-годишнина от основаването на Турската република да пожелаем на съседния турски народ нови успехи по пътя, начертан от неговия велик водач и голям приятел на българския народ Кемал Ататюрк. Шейсетгодишнината от кончината на Кемал Ататюрк още веднъж ни напомня и ни вменява в дълг българо-турските отношения да се развиват на основа на кемалистките принципи за ненамеса във вътрешните работи, ненакърнимост на държавните граници и равноправно взаимноизгодно сътрудничество!        проф. д-р Стоян Радев1998 г.
--- End quote ---

--- End quote ---
[/size][size=78%]http://old.omda.bg/bulg/news/kemal.htm[/size]
--- End quote ---

Navigation

[0] Message Index

[#] Next page

[*] Previous page