Ататюрк – големият приятел на българите
Автор: Нели Панайотова
© Снимка: wikipedia.org
Наскоро на българския книжен пазар излезе второто издание на книгата „Мустафа Кемал Ататюрк – паша на империята, президент на републиката”. Замислен първоначално като биографичен очерк, романът на Иван Влайков увлекателно разкрива последните три дни от живота на Ататюрк. Верен на историческите факти, авторът вдъхва художествена форма на произведението си, като описва живота на големия турски държавник чрез шестдесет и пет видения, четири стихии и дванадесет мистерии. Консултант на книгата е известният учен от Института по балканистика – проф. д-р Джингиз Хаков – един от най-добрите османисти в България и преподавател по съвременна турска история. „Своеобразният художествен похват на автора му дава възможност свободно да интерпретира основните моменти от живота на М. К. Ататюрк на фона на историческите събития от края на Османската империя до кончината му в 1938-ма година”, пише в рецензията си проф. Хаков. Ето какво разказва издателят на книгата Пламен Цанков:
Тази книга трябваше да се издаде заради личността на Мустафа Кемал Ататюрк. Това е една значима фигура, променила хода на историята в положителна посока. Реформите, които той прави с основаването на съвременната турска държава, са основата и предпоставката за икономическия растеж на Турция в момента – шеста икономическа сила в Европа и 16-та в света. Значимостта на делото на Мустафа Кемал Ататюрк надскача пределите на Турската държава. На практика никой от балканските народи не може да има нещо против делото и личността на Мустафа Кемал Ататюрк.
Неслучайно големият държавник е номиниран през 1934 г.от гръцкия министър-председател Елефтериос Венизелос за Нобелова награда за мир – за изключителните му заслуги в опазването на мира на Балканите и Близкия изток. Малцина са българите, които знаят, че до края на живота си Ататюрк остава верен приятел на България. Ето какво казва той за страната ни на 22 октомври 1931 г. в интервю за българския вестник „Утро”: „Няма да забравя приятните моменти, които съм преживял в България. Бил съм и винаги ще бъда приятел на българския народ. Обичам го безрезервно още от детството. В Солун съм другарувал през всичкото време само с българи. Всяко българско нещастие ми причинява невъобразима болка. Винаги съм правил всичко възможно да помогна на България. Турция и България трябва да бъдат приятели. Който е против България, той е и против Турция.”
Другият повод, който ме накара да издам книгата, е, че тук малко се знае както за живота, така и за реформите, направени от него – продължава издателят. – Той е бил военен аташе в България. Това, което обикновено се знае, е за любовта му с дъщерята на генерал Ковачев – Димитринка Ковачева. Но не се знае например, че той е роден в град Солун, а във вените му тече и българска кръв. Ген. Ковачев на два пъти отказва на Мустафа Кемал да даде ръката на дъщеря си. След което той не настоява. Димитринка също е била много влюбена, но заради баща си не успява да се омъжи за него. В книгата се разказва и за връзката му с Латифе, която така и не успяла да покори сърцето му както българската девойка. Латифе до края на живота си се надявала той да я приеме, но той категорично отказва. Впрочем, тя има принос в реформата по отношение на турските жени – да свалят забрадките и да имат повече права. С реформите си Ататюрк прави колосална промяна в държава, която е била забулена в ислямската мистика. Всичко, което ние сме свикнали да прави светската власт в една държава, е зависело от ислямските закони. Затова промените откъсват Турция от застоя. Модерната страна, която виждаме в момента, се дължи именно на него. Мустафа Кемал Ататюрк е радеел нашите два народа да са в приятелски отношения. Факт е, че Турция има много съседи, но само към българите там се обръщат с „комшу”.
