Възрожденците ни са били повече европейци от нас?
- Съдете сами. Роденият в Котел в края на 18 век Петър Берон учи медицина в Хайделберг и Мюнхен, защитава докторат през 1831 година. Владее девет езика, живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага, Атина... В Сорбоната са смаяни от академичния му гений и му предлагат френско гражданство. Той отказва, остава си поданик на Османската империя.
Или роденият в Габрово през 1789 г. Васил Априлов, който завършва гимназия в Брашов, следва известно време медицина във Виена, живее в Москва и Одеса.
Списъкът е доста дълъг, но по-важно е какво може да кажем за българите от епохата на Възраждането.
Първо, че те са свободни да пътуват из цялата Османска империя и извън пределите й.
Второ, че мнозина учат в елитни училища в Османската империя и в Европа, отделно че владеенето на 3-4 езика не е изключение.
Трето, че това са хора със свои църкви и училища, със свои независими печатни издания на български.
Четвърто, че между тях има търговци с кантори в цялата огромна Османска империя, занаятчии със свои еснафи, земеделци със своя земя, скотовъдци с огромни стада, има дори индустриалци.
А внукът на Софроний Врачански – княз Стефан Богориди е пръв имперски съветник на султана. Султанът дори демонстративно нарушава протокола и отива на крака в дома му, да пие кафе там. А на нас в училище ни втълпяваха, че дедите ни са били „роби“, тоест, хора, които нямат право на собственост, на придвижване и които са продавани и купувани като добитък.
Това че българите не са били роби в Османската империя не означава, че не са имали основание да искат своя национална държава, принадлежаща към европейската цивилизация, своя „чиста и свята република“, в която всички да са равни пред закона и без деспотизма, корупцията и дискриминацията на Османската империя.( Daniela Gorcheva[size=78%])[/size]
