"...В Батак има общо триста къщи. Всичките са дървени, направени от дъски, отгоре покрити с дялани греди и летвички. Има и много двуетажни. Селото е българско, но напълно прилича на руските. Тъй като тук е студено, няма никакви градини. Свещеникът ни хранеше само с ечемичен хляб. Ние му искахме или пшеничен, или ръжен, но той ни каза: „Освен ечемичен нямам друг хляб, няма и в цялото наше село. Ние месим хляб само от ечемик, а да се набави друг е трудно. Вие сте видели каква е планината. Трудно е дори сам да я изкачиш. Пък и не ни трябва друг хляб, защото от раждането си знаем само този и ни се струва, че от него няма по-хубав.“ Ядохме насила. Гостоприемните жени ни надонесоха много хляб за из път, защото два дена нямало откъде да вземем. Каквото можахме — взехме със себе си, а излишното оставихме на свещеника.Недалеч от Батак се вижда друго българско село. По-рано жителите му били християни, но турците ги помохамеданчили, а иначе и до днес говорят български...". Почакахме два дена, но спътник не намерихме и решихме да тръгнем. Доверихме се на Господа Бога и помолихме свещеника да ни благослови в нашия път, той дълго ни разубеждаваше, но накрая ни благослови и рано сутринта ни изпроводи на пет версти и ни обясни пътя. Още пет версти се изкачвахме по планината, а после преминавахме от хълм на хълм през тъмна гора. Пътят е тесен, трудно е да се пътува с кон, защото има остри камъни, а гората е борова..."
Монах Партений, „Сказание о странствии и путешествии по России, Молдавии, Турции и Святой земле“ 1839 г.
