В Бурса живее най-възрастният потомък на Ахмед Ага ТъмръшлиятаНесъмнено един от най-забележителните помашки родове в миналото е родът Караходжови от Тъмръш, към който принадлежи и Ахмед Ага Тъмръшлията. През 80-те години на ХІХ век Тъмръшката република, на която той е неформален лидер, е фактор, който оказва сериозно влияние върху отношенията между Княжество България и Османската империя. До Балканската война Караходжови продължават да живеят на земите си, като запазват водещите си позиции в региона. Известно е, че още с обявяването на войната на 5 октомври 1912 г. българската армия атакува първо непокорния Тъмръш. Когато същия ден след обяд селото е превзето, в него не е останал нито един жител. Още в ранни зори при първите гърмежи тъмръшлии стягат набързо багажа и потеглят на юг. Каква е съдбата на многочисления Караходжов род? Семействата на Хаджи Мустафа и Адил, братя на Ахмед Ага Тъмръшлията, поемат заедно с останалите тъмръшлии към Анадола. От тримата синове на Ахмед само Тахир се присъединява към тях. Единствено синовете на третия брат Исмаил остават в Смолян.
Първоначално тъмръшките помаци начело с Едхем, син на Адил, са заселени в област Коня, където на пътя Коня-Караман близо до град Чумра основават село, което наричат Тъмръш. Днес селото се нарича официално Гьокхьоюк. След въстанието на Делибаш Ататюрк изпраща Едхем с част от близките му в Измир, където ги настанява. Хасан (Орханеддин), син на другия брат Хаджи Мустафа, се заселва в село Исметие, окръг Бурса. Другият брат на Ахмед Ага Исмаил останал в Смолян след унищожаването на Тъмръш, но някои от внуците му през 1912 г. и след това дошли в Анадола. От тях Рамазан, синът на Галиб, живее в Измир. От децата на другите братя Мехмед се заселва в Бергама, като се жени за единствената дъщеря на Едхем Хиджрие. Синовете на Ахмед Ага Тъмрашлията Хасан и Ариф се смята, че са загинали в Тъмръш, а третото му дете Тахир се заселва в село Исметие, окръг Бурса.tımriş3
Днес най-възрастният потомък на Караходжовия род е Шюкрю Орханеддин, роден в Бурса през 1925 г. (На снимката вляво е Шюкрю Орханеддин, а вдясно – археологът Ерджан Чокбанкир, негов роднина) Баща му Хасан, син на Хаджи Мустафа, се заселва в село Исметие. През 1944 г. Шюкрю отбива задължителната военна служба в турските ВВС. През 60-те години в основава ателие, където започва да произвежда цилиндрови втулки, като по този начин допринася за развитието на промишлеността. Участва в професионалните комисии към Търговско-промишлената палата на Бурса и е измежду основателите на Бурсаспор през 1963 г. Като участник в различни благотворителни фондации и дружества, Шюкрю Орханеддин изгражда нови учебни помещения в основното училище в родното си село. Това той прави в памет на сина си Хасан Орханеддин, загубил живота си в младежка възраст. Увековечава името му, като кръщава на него основното училище в Исметие. Шюкрю Орханеддин, който все още живее в дома си в бурсенския квартал Мурадие, участва в различни благотворителни инициативи. За тази своя дейност е удостоен с почетен знак от бившия президент Сюлейман Демирел и бившия министър на образованието Турхан Таян.
http://europomak.com/?p=370