Ne,ne me ychi men, a nai-dobre si ychi haidytite, zashtoto veche razbrah v predishniq post dokolko razbirate ponqtieto "Rasizm" i "evropeiskata" identichnost (smesitca ot razlichni rasi i etnosi s razlichni kyltyrni tcennosti) , kakto i za polyostrova narechen "kontinent".
Нищо не си разбрал.
"Расизмът е предразсъдък, основан на вярата, че човешките раси имат физиологични особености и ярко изразени характеристики, които предопределят тяхната култура и способности. Обикновено расизмът включва идеята, че една раса е по-висша и има правото да управлява и доминира над другите. Според друго речниково определение расизъм е вярата, че расата е основно определяща за човешките черти, способности и че расовите различия произвеждат наследимо превъзходство на дадена раса.
Произтичащи от термина расизъм са други понятия като институционален расизъм и расова дискриминация."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A0%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.
"Фашизмът (италиански: fascismo) е радикална, авторитарна и националистическа политическа идеология. Фашистите изповядват идеята за еднопартийна държава и вярват, че нациите и расите са в постоянен конфликт, поради което само силните от тях могат да оцелеят, бидейки здрави, витални и чрез отстояване на себе си в борбата срещу слабите. Фашистките правителства забраняват и потискат критиката и опозицията към себе си и към фашисткото движение. Те са противници на класовия конфликт и обвиняват капиталистическите либерални демокрации в създаването на такива конфликти, а комунистите — в експлоатирането им."
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D1%88%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.
"Думата идентичност произлиза от латинското местоимение idem (същия) и впоследствие съществителното identitãs, означаващо еднаквост, сходство, прилика. Този смисъл заляга и в основата на понятието идентичност. Чрез идентичността си хората се самоопределят и се оразличават от другите.
Видове идентичност: човешка, полова, расова, културна, етническа, национална, религиозна.Когато в редки случаи се сменя религия, име, националност или пол (макар и непълноценно), човек има голям проблем. Идентичността не може да е повод за малоценност и да се крие. Всяка идентичност в човешките измерения е еднакво ценна, както всеки човек."
.
"За да разберем
европейската културна идентичност, трябва да я сравним с нещо познато и да намерим приликите и разликите. Сравнението е един от най-добрите методи на познание и затова ще сравним европейската културна идентичност с националната идентичност.
Исторически погледнато, националната идентичност бива два вида: политико-гражданска, която обединява нацията на база политическа общност, общи държавни граници и правила, и етническа, която консолидира общността на база общ произход, история, език и култура. Първият вид (политико-гражданската идентичност) е иницииран от държавата, а вторият (етническата идентичност) от обществени движения и интелектуалци. Така се приема, че Франция и Великобритания, ранно централизирали се държави, са възникнали като политически нации, стъпващи преди всичко на политико-гражданската идентичност, а Италия и Германия, както и държавите от Балканите, вкл. България, са пример на културни нации, в които етническата идентичност е водеща, т.е. националната идентичност се определя на базата на идеята за общ произход и език.
Европейската културна идентичност се мисли като етническа идентичност.
Тя стъпва на общо културно наследство, история и религия. Но също така все повече европейската културна идентичност започва да се свързва с европейското гражданство, правата и политическото участие, които произтичат от него. Така двата модела се сливат и допълват. Европейската културна идентичност, произтичаща от европейското гражданство, се свързва със спазване на права и задължения, зачитането на върховенството на закона и принципите на правовата държава и демокрацията. В този план тя (европейската културна идентичност) се гради на гражданската активност, толерантност, уважението към другите и отвореността към културното многообразие, отричайки всякакви форми на дискриминация и ксенофобия.
Това позволява да стигнем до заключението, че европейското гражданство е израз на европейската културна идентичност. Понятието "европейско гражданство" е въведено с "Договора за европейския съюз" (ДЕС) от Маастрихт през 1992 г. Държавите членки са водени от амбицията да установят пряка политическа връзка между съюза и индивида и да спомогнат за по-активното му привличане в социалния, икономическия, политическия и културния живот на ЕС, без значение гражданин на коя от страните-членки е и в коя пребивава постоянно."
(
http://europeanstudies07.blogspot.com/2010/06/blog-post.html)
