Shtom pitash znachi dopuskash che e vyzmojno i komitadjiite da kazvat istinata a tova naistina e vyzmutitelno.
Аз не живея в Гоце Делчев, дори не съм ходила в този край, или поне от доста години не съм годила. Така че твоята безмерна подозрителност си я задръж за себе си.
Не става дума за Караджа паша джамия. Тя няма как да се реставрира защото състоянието в което е, едва ли го позволява. Трябвало е да стане много по-рано. Става дума за джамия за която има вакъвски имот извън града, но е в регулация. Дали има нужда от такава джамия - сама прецени. Гоце Делчев е град с регион / не знам колко на брой села в различни общини/ наброяващ общо около 70 000 жители от които, повече от половината - около 40 000 са мюсюлмани. Града е единствения / тук изключвам Гр. Хаджидимово, който е доста по-малък/, който е основен търговски, икономически, административен и там още какъвто се сетиш - център. Ежедневно в него пребивават не 800 жители мюсюлмани /вяроятно също са повече/, а многократно повече, които пазаруват, работят, ползват услугите на този град.
Ти кажи сега - имаме или нямаме нужда от джамия?
Благодаря, че ми отговори така, както би трябвало да отговори всеки нормален събеседник.
Ако обстоятелствата са такива - да, имате нужда от джамия.
Но ако няма мир в града, и ако християнското (или номинално християнско) население гледа на тази втора джамия като заплаха, заплаха от завладяване или промяна на облика на града или не знам какво (което може да са просто едни прекалени, несъобразени страхове) - и да се построи, пък и докато се строи тази втора джамия, ще има някакви демонстрации вероятно, напрежения и пр.
Според конституцията на Р. България не може да има дискриминация по верски признак. Но ако се проведе местен референдум за джамията - което по принцип е форма на най-пряка демокрация - в този референдум може отговорът да е "не на втора джамия". Казусът е сложен, т.е. Защото, както се опитах да кажа доста постигни по-назад, изглежда хората в този град, които са православни (или номинално православни или атеисти), се страхуват. Страхуват се от вас, от мюсюлманите т.е. Няма доверие между християни и мюсюлмани такова, че да няма такива страхове.
Да си представим, впрочем, че в който и да било град на България някоя общност от вярващи будисти (каквито разбира се има малко в България) поиска да си направи будистки храм. Смятате ли, че населението на съответния град ще схване това като заплаха някаква? Аз поне не смятам. То според мен би погледнало на нещо подобно с любопитство и интерес, не с нещо друго. И силно се съмнявам, че на някого ще седне да му хрумне да протестира срещу строеж на подобен храм.
Защо давам този съвсем хипотетичен пример?
Защото - макар че разбира се огромната част от мюсюлманите в България нямат за това никаква вина - по някакъв начин ислямът, вярващите в исляма се схващат не на едно и две места на този континент, и не само, като заплаха. Има някакъв страх от вярващите в исляма, страх от завладяване, от промяна на идентичността. А от изповядващите будизма, които ми хрумнаха като съвсем хипотетичен пример, никъде на Европейския континент или в САЩ, или в Канада и пр., няма страх. Никой не схваща будистите като заплаха. Въпреки че разбира се християнството, било то западно или източно, били то православие, католицизъм или протестантство, е изповедание, вяра в Бога, което е много различно от начина, по който будизмът обяснява света, духовното и материалното в него и пр. Т.е. става въпрос за доста различни духовни учения, за доста различни култури. И въпреки това по отношение на будизма няма никакъв такъв страх сред обикновените хора, християни или атеисти, в, да го наречем най-общо, евроантлантически свят.
Като дадох този пример само като повод за размисъл - и връщайки се пак към конкретната тема, мога да добавя, че едва ли всички протестиращи срещу джамията са някакви много ревностни християни. Не вярвам. Както и, че би ми се искало да кажа, че проблемът с това, че бихте искали да има още една джамия в Гоце Делчев (пък има съпротива срещу такъв строеж и някакво напрежение има вече) има лесно решение, но някак си не го виждам.
Решението би било лесно, ако между християни и мюсюлмани, между конкретните хора, живеещи в този град и имащи различно вероизповедание, имаше повече доверие и познаване, вместо подозрения и страх.