Немой ма майчо провада,
Сае утирна на вода,
Че е дерьона делеко
И е дерьона длибока.
Пак я сам соне сонила,
Че бех на вода ходила,
Та бех севдьона срешнала.
Свитом рокине даржехме,
Дано са некак разминем,
Ам с анеразминохме-
Севдьо си никак немина.
В ръкине китка държеше,
Помочи да ма закичи
Зад аленана момийка,
Зад теленине ширите,
Пък йе са никак недадох,
Ам си го желно замолих:
Пусни ма пусни юначе,
Майка ма чека у дома
Водица да хи отнесам!
Ага далече отидох,
Че си му рукнах и викнах:
Язък ти язък юначе,
Я ти бех флела в ръките
Пък ти ми нищо нестори!
Пък то ми тихо продума:
Постой почекай девойко
До ми ще лто пролете
Пак ще та майка проводи
Студена вода да точиш
На сая дерьо длибока
От двана врисе студени.
Йе щета тогав попита
кому си яла и пила,
кому си нишен носила
и надзад си го връщала.
http://zlatograd-240.com/forum/viewtopic.php?t=90&postdays=0&postorder=asc&start=195
