Легенда ли е Орфей?
Безсмъртно е само онова, което стане легенда. Какво са Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета пред любовта на Орфей и Евридика. Изминали са хилядолетия, а това име-легенда топли сърцата ни, гали с музика душата ни, тръпнем пред неговото обаяние.
Легендата лети през вековете, но през XIII век пр. н.е. тази легенда е била жива реалност.
Орфей е бил човек от плът и кръв, гениален поет, музикант и лекар, Върховен жрец на траките, човек недостижим. Той е живял в Родопа планина (днешна България) и затова често Родопа планина се нарича Орфеевата планина.
Какви ли чувства е изпитвал Херодот (V в. пр.н.е.), когато е изписвал : „Тракийският народ - след индийския - е най-голям от всички!
Деветдесет различни племена на траките са били пръснати по земите от Дунав до Среди¬земно море, което тогава се е наричало Тракийско море. Най-висши достижения в духовната култура постигат бесите, едно племе от сатрите, които са били прорицатели и жреци. А най-високият връх сред посветените е Орфей. Както е в стиховете:
Родопа, имаш много върхове, но два достигат небесата чак: вълшебникът на песните Орфей
и жадният за свобода Спартак.
Между Микенската цивилизация и Омировата епоха има едно свързващо културно звено, изградено от Орфей и Дионис, а като цяло от митологията на траките. Шлиман повярва на Омир и чрез негови стихове откри Троя.
От разкритията на Шлиман и от развалините на Троя и Микена името на Дионис се прероди в научна сензация. Дионисовият театър на Акропола (съществуващ и днес - Атина, Гърция) е жив свидетел на онова древно жизне-любие на траките, които слизат от върховете на Родопа планина, за да се появи могъщият клон на древногръцкия театър. Сам Орфей слиза от Родопа планина, създава и освещава светилището в Делфи, играе роля на арбитър между воюващите гръцки градове-държави и създава условия да се появи единна Гърция. Затова Орфей е любим и на гърците.
Времето на Орфей вече е датирано - XIII век пр.н.е. - едно поколение преди Троянската война. Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация - това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).
Еврипид се възхищава и предрича, че славата на Орфей и Дионис ще слезе от Родопите, за да станат велики за Елада.
В родопското светилище на Дионис е роден, отгледан и израсъл вълшебният певец Орфей. Но къде точно е това светилище? - То все още се търси и спорът е дълъг. Но всички извори ни насочват към Средните Родопи (днешния Смолянски край). В древно време в Родопите имало четири големи и главни светилища: на Дионис, на Кронос, на Уранос, на Юпитер. Около тях имало още десетки други, по-малки светилища. Смолянският край може да се нарече Орфеевият пръстен от големите светилища, където е живял и творил Орфей.
Бащата на историята Херодот доуточнява: „Бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена. Те (сатрите) са населявали най-високите планински места и са имали храм-светилище на най-високата родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионисия, бог на веселбата."
Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Те са един до друг, а в пазвите им е древното село Гела. Родопчани казват, че Карлък и Перелик са най-съвършеното творение на Господа - това са стожерите на планината. Името Карлък се разширява в народната памет до планински масив между Смолян, Широка лъка и Мугла. Не случайно проф. Богдан Филов официално преименува връх Карлък на връх Орфей (1942-1943 г.).
Това е земята Меропа - по-старото име на Смолянския край. А Меропа означава „голям, прочут, славен край". Карлък означава „скъп и мил" - сърцето на планината. Перелик е син на слънцето. И в цялото море от родопски песни единствено връх Карлък е възпят с конкретното си име - в песента „Бяла съм, бяла, юначе". Това е нравственият химн на планината.
Овидий възпява Орфей и го нарича Орфей Родопеец и героят родопски. По повод смъртта на Орфей Вергилий пише: „... и заридаха родопски вършини." Много други поети наричат Орфей „родопския певец и родопския герой".
От древния Филипопол (Пловдив) по билото на планината Чернатица, където още личат древните калдъръми, е преминавал най-древният път на траките - към светилищата, а след това надолу към Бялото море. Документирано е идването на двама велики мъже в родопското светилище на Дионис, където са търсели прорицания. Това са Александър Македонски и по-късно Октавий - бащата на Октавиан Август.
Да цитираме Ариан за похода на Александър Македонски през Родопите: „Александър потеглил от Амфиополис и навлязъл в онази част от Тракия, която е заселена с т.нар. независими траки. От лявата му страна останали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал река Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара Планина)".
Светоний пише, че „Александър Македонски се изкачил на най-високия връх в Родопите и там в светилището намерил жрица, прилична на Делфийската Пития. Тази прорицателка предсказала бъдните походи на Александър Велики към Индия." Александър Ма-кедонски е бил в Родопите през 335 г. пр.н.е.
Октавий, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август, посетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той също бил в светилището на Дионис в Родопите и се допитал до оракула (жена) за съдбата на сина си. (По време на прорицанието синът бил тригодишен). Родопската прорицателка предрекла, че това дете ще стане римски император. По-късно това прорицание се сбъднало.
От времето на Орфей до времето на Окта-вий били изминали близо 1300 години. Това подсказва, че повече от хилядолетие светилището на Дионис (Орфеевият роден край) е било действащо и е имало световна слава. Щом императори го предпочитали за прорицание.
Село Гела е едно от най-старите родопски селища - с 33-вековна история. Тук бяха открити гробове с хокерни погребения, скални рисунки, кости, изтлели като паяжина, оброчни плочи, неразчетена писменост. Бяха намерени скални гробове с жлебове, гравирани плочки с делфини, монети в устата на мъртвите (Харонов обол) - за преминаване на река Стикс към Подземното царство.
В Смолянския край бе намерена статуетка на бог Дионис (с. Триград), скални рисунки с космически послания и вакханки (Девин), скарабей от Египет (с. Любча), мумия на жена (с. Мугла), неразчетена писменост - три плочи от землищата на селата Върбово - Гела - Мугла.
Никак не е случайно, че в Девинския край е идвал английският учен Хуитемор - специалист по египетска археология. Орфей се е учил в Египет, в Храма на Карнак (Луксор) и родопско-египетските връзки са неизследвани. В Смолянския край е идвал и руският вицеконсул в Одрин, г-н Лишин, както и английският консул в Цариград. Те са издирвали старини в Смолян, Девин и връх Виденица (Доспатския край).
Авторът издаде и своето изследване Орфей в Египет, 2002 и 2008 г. (бел.съст.) 2 Т. Константинов, Орфей - превод от гръцки. Вж. сп. „Родопски напредък", кн. 3, 1904.
С музикалната си дарба Орфей е повлиял на Гърция и Египет. На гръцки език е изписано: „И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между гърците, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празни¬ците на Дионисия". Голям е бил древният културен обмен между средиземноморските държави.
Реките Сура и Рата (Доспатския край) и до днес носят най-старинните си имена от времето на траките. Етимологията им се докосва до санскритски език. Името Кастракли (над Тешел) съдържа името на траките. Същото е и с Орфеевград (до село Любча), както и местността Орфенското. Същото име е запазено и в името на остров Самотраки, където се провеждали прочутите мистерии на Орфей.
Хосе Ласама Лима - един поет от Куба, пише в наше време: „Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята - раждането на човешкото въображение - онова вдъхновение, което затрептява между тялото и пространството."
Векът на Орфей - XIII в. пр.н.е. - е свързан с царуването на четирима тракийски царе. Това са Харопс - цар на траките и дядо на Орфей, Ойагър - баща на Орфей, самият Орфей - Върховен жрец и цар на траките, и Рез - цар на траките, загинал при стените на Троя по време на сън. Цар Рез е бил съюзник на троянците и им се е притекъл на помощ. Той е възпят от Омир в Десета песен на Илиада.
Петият тракийски цар по време на Троянската война е бил Полиместор. Той преобръща хода на историята, като се отмята от съюза с троянците и се съюзява с ахейците. При него бил изпратен с дарове най-малкият син на Приам, Полидор. Той му донесъл златни съкровища с молба за помощ при Троя. Но По-лиместор се полакомил, убил любимия син на Приам и заграбил златните съкровища. Така дошла гибелта на Троя, която довела и до гибелта на траките. По-късно пленената съпруга на Приам - Хекуба - си отмъстила на изменника, като лично убила децата на Полиместор и със собствените си пръсти и нокти го ослепила.
Йоан Цец признава първичността на поезията на Орфей, като пише: „Омир заемал стихове и идеи от Орфей."
Орфей се е родил в светилището на Дионис в Родопите през XIII в. пр.н.е. - „едно поколение преди Троянската война" (това е стих от Аполоний Родоски за Похода на аргонавтите, сред които е бил и Орфей като втори човек след цар Язон). Тогава родопските светилища на Дионис, Кронос, Юпитер и Уран са били в разцвета си.
Името на Орфей означава „магнитна светлина". Нека вникнем в първата част на тази двуосновна дума: „Ор" - Орфей, Оренда, Оракул, Ореол, Орар... Все думи от светилищните тайнства. Към това подсказва и Платон: „Поезията са смятали за магнит, божествена сила, магнезийска, хераклийска". Поезията и музиката са магнитната светлина на Орфей, с които той е обайвал всичко живо. В египетските йероглифи О е знак за духовна светлина, а Ор в Египет също е магнит. Поезията винаги са смятали за дар Божи, за астрална и магнетична сила.
Едуар Шюре определя века на Орфей: „Това беше във времето на Мойсея - пет века преди Омир и тринадесет века преди Христа". Походът на аргонавтите потвърждава тази датировка - „едно поколение преди Троянската война „ - думи на Аполоний Родоски в неговата книга Аргонавтика (III век пр.н.е.).
Платон, Избрани диалози (диалог "Йон"). С., 1982. Едуар Шюре, Велики посветени, II. С., 1991, с. 78.
Може да обобщим: Орфей е роден и живял през XIII век пр.н.е. в светилищната част на Родопите. Той e бил аргонавт до Колхида с цар Язон. Бащите са били аргонавти, а синовете са воювали при Троя. Лаерт - бащата на Одисей - е бил заедно с Орфей до Колхида, а синът му е воювал при Троя. Отделни аргонавти - вече стари - също са воювали при Троя. Такъв е бил аргонавтът Нестор, може би най-старият боец при Троя. (Възпят от Омир.) Подобен е случаят с аргонавта Пелей - бащата на Ахил, а Ахил е главен герой пред стените на Троя. Така е и с аргонавта Тела-мон - бащата на Големия Аякс, както и с аргонавта Ойлей - бащата на Малкия Аякс, както и с Тедей - бащата на Диомед - все бащи-герои при Колхида и синове-герои пред стените на Троя.
Не може да има съмнение, че Орфей е живял „едно поколение преди Троянската война", защото е бил аргонавт, втори човек на кораба Арго след цар Язон, певецът, който спечелва Златното руно с омайните си песни. Орфей е бил убит преди Троянската война. И самата Троянска война е спечелена с хитрост чрез Дървения кон, а не с десетгодишната си открита храброст.
Jean Coman, Zalmoxis et Orphee, p. 177-184. Вж. Известия на Археологическия институт, т. XVI, 1950.
Жан Коман определя Орфей като предвестник на цивилизацията със свое място в културата и историята на Европа. Швейцарският класически филолог Бьоме не се съмнява, че Орфей е историческа личност: „Той практикува особена заклинателна поезия, много от чиито формули биват заети по-късно от Омир и Хезиод". А заклинанията винаги са били практикувани заедно с музика.
Поетът Ономакрит от Атина е първият записвач на поемите на Омир - Илиада и Одисея (по времето на Пизистрат - VI век пр.н.е.). Когато записва Омировите поеми, Ономакрит попада и на следи от Орфеевото творчество и така съставя книгата Оракули. За всеки записан стих от Омир Пизистрат е заплащал на Ономакрит по един обол, а Ономакрит - безплатно - записвал и Орфеевите творби. Могъл е лично да ги съпостави. Ономакрит давал преднина на Орфей, поради което бил наказан.
Павзаний (II век) дава най-висока оценка за Орфей, като го сравнява с Омир. Той пише: „По красота химните на Орфей биха могли да се поставят на второ място след Омировите, а в изразяването на почит към Бога те дори ги надминават". По времето на Павзаний все още са били оцелели две книги на Орфей - Свещени слова (поема в 24 части) и Мрежа на душата.
Орфей е бил недостижим не само като поет и певец, но и като гениален изобретател на музикални инструменти. Да ги изброим. Той (Орфей) пръв създава „костенурчеста" лира, систрон, набла, самбика, магадис, барбит, лира, салпинкс, сиринга, кавал, флейта, китара, пектида, форминкс и много други. Правел е флейти от тръстики, пеещи бърдучета и флейти от пищял на щъркел. Говори с нов поетичен език и има вълшебен глас - „глас като лилия нежен".
Орфей слиза от Родопите, завладява духовно Гърция и я обединява чрез светилището в Делфи, създава прочутите мистерии на остров Самотраки (бил е в Египет), участва в Похода на аргонавтите с цар Язон, достига до Колхида, оказва широкомащабно влияние на цяла Европа.
„Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!" - Това е гениална идея на Орфей, която води човека до себепознание. Раят и адът са в човешкото сърце. Раят е човешката любов, а адът е невъзможността да обичаш. „Мой бог е любовта!" - това е ядката на Орфеевото учение.
Орфей умира от насилствена смърт - разкъсан е на части. Тялото му е погребано в Родопите, а главата и лирата са захвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да достигнат до морето. Орфей дари хората с песен, с вътрешна топлина. Красотата, поезията и музиката са големите му дарове. На гръцки език е изписано: „Тираните на Тракия изгорили книгите му (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели последвали техния пример - заличавали паметта му. Унищожили последните му следи. След няколко века се съмнявали в съществуването му."
Орфей останал под забрана. Но тъкмо тогава се раждат легендите. И през всичките векове не е умирала Орфеевата идея за без¬смъртието на душата, за силата на поезията и музиката. Затова Платон пише: „Мнозина предлагат ръкописи на Орфей".
„Родопа - това е родният край на Орфей!" - изрече проф. Любомир Далчев, когато поставяше паметника си Орфей и Родопа в град Смолян (1969 година).
